РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Монтана, 18 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, четвърти състав, в публично
заседание на 06.02.2020 г. в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от
съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 641 по описа на АдмС – Монтана за 2019 г.,
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 27, ал. 3 и 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/, във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК.
Образувано е по жалба на М.Б. *** против Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/3661#2 от 03 10 2019
г. на Зам Изпълнителен директор на ДФЗ, с което оспорващият е изключен от
подпомагане и му е определено публично държавно вземане в размер на 1622.15
лв., представляващ 50 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012,
2013, 2014 на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.
Посочено е, че установеното с този акт вземане подлежи на доброволно плащане,
без върху него да се дължи лихва, в 50-дневен срок от деня, следващ връчването
му.
В жалбата се твърди, че няма
умисъл на поведението му да не подаде съответните документи за третата година
на поетия от него ангажимент. Неподаването на документите се дължи на обективни
причини – здравословни проблеми, пребиваване в чужбина и неблагоприятна
земеделска година. В с.з. пояснява, че през 2015 г. е починал собственикът на земята, която е била
арендована от него за срок от 10 години – от 2014 г. до 2024 г., но наследниците
са продали земята. Няма доказателства, с които да установи, че е имал
здравословни проблеми и е пребивавал в чужбина. Не е уведомявал ДФ „Земеделие“
– Разплащателна агенция за здравословните си проблеми и евентуално за
пътуванията си в чужбина. Моли да му се отмени задължението, тъй като няма как да очертае земя, за
която няма договор и затова не е подал заявление. Не се смята за виновен, тъй като са го изгонили
от имота. Тази земя продължава да се очертава и ДФЗ си плаща, тя не е оставена да
не се гледа.
Ответникът Зам Изпълнителен Директор на ДФ
“Земеделие“ - София в с.з. се представлява от ст.юрк. Й., която оспорва
жалбата, като неоснователна. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди оспореният акт. Спазени са
административно-производствените правила. Жалбоподателят е уведомен за започнатото
производство по изключване от подпомагане и му е предоставена възможност да
представи възражение в съответния срок. Издаденият акт съответства на
материално-правните норми, тъй като с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3
от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., императивно е въведено задължението за
кандидатите по мярка 211 и 212, да извършват земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район, за период най-малко за срок от 5 последователни
години от първото компесаторно плащане и всяка година да подават заявления с
декларираните площи. Подчертава, че в случая поетият ангажимент означава
очертаване на площи в съответния необлагодетелстван район, а не идентични
географски съвпадащи площи, т.е. очертаването не е обвързано с конкретни имоти
дотолкова, доколкото единственото изискване е тези имоти да попадат в обхвата
на съответния необлагодетелстван район - НР 1 и НР 2. От представените по
делото доказателства се установява, че първото компесаторно плащане е извършено
през декември 2012 г. Жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за
втората, третата и четвъртата година, като не е подал такова за петата година,
което също се установява от доказателствата по делото, поради което правилно е
определен и размерът на публичното държавно вземане, в съответствие с
разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., а именно
50 % от получените компесаторни плащания, а именно: поради прекратяване на
ангажимента след третата година. По отношение позицията на жалбоподателя, че са
налице предпоставките на чл. 15 от Наредбата, т.е. наличие на изключителни и
форсмажорни обстоятелства, които са му попречили на изпълнението на поетия
многогодишен ангажимент, от една страна, счита, че не е спазен задължителния
императивно въведен срок за уведомяване на такива възникнали обстоятелства, а
от друга изложените обстоятелства не са сред изброените по смисъла на § 1, т. 3
от ДР на Наредбата. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Доказателствата по делото са
писмени.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.05.2012 г. оспорващият е
подал Общо Заявление за регистрация 2012 г. с УРН 570656 по схеми и мерки за
подпомагане СЕПП, НДП и НР1.
Със Заповед № 03-РД/715 от 13.12.2018
г. и Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на Изпълнителен Директор на ДФ
„Земеделие“ /л. 11, 17/, на Зам. Изпълнителен директор П*** С*** са делегирани
описаните в същата Заповед правомощия, сред които е и правото да издава и подписва
актове за установяване на публични държавни вземания по мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.
С писмо изх. № 01-6500/3661 от 26.06.2019
г., на основание чл. 26, ал. 1 от АПК оспорващият е уведомен за откриване на производство
по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане, поради
неспазване на многогодишен ангажимент. С писмото е даден седемдневен срок за
възражения и представяне на доказателства. Писмото е получено на 19.08.2019 г.
лично от оспорващия /л. 16/ и в предоставения срок, оспорващият е подал
възражение, в което посочва, че е наясно с правата и задълженията, които има,
но поради здравословни проблеми – негови и на неговото семейство, непребиваване
за дълъг период от време на територията на РБългария и неблагоприятната
земеделска година се е отразило на задълженията му и неподаване на необходимите
документи.
С оспорения акт, издаден на 03.10.2019
г. е установено публично държавно вземане, представляващо 50 % от общата
изплатена сума по мярка 211 за кампания 2012 г., 2013 и 2014 в размер на 1622.15
лв., което подлежи на доброволно плащане без да се дължи лихва върху него в 50
дневен срок от деня, следващ връчването на акта, чрез превеждане на дължимите
суми по банковата сметка на ДФЗ – РА.
С Разпореждане от 08.01.2019 г.
е разпределена доказателствената тежест между страните, като на страните са
дадени и допълнителни указания при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК.
По делото са приложени още справка
от ИСАК за подаваните и регистрирани заявления за подпомагане, доказателства за
извършените към оспорващия плащания.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва
от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна – адресата на акта и в законния 14 дневен срок /актът е получен на 18.11.2019
г. /л. 9/, а жалбата е подадена на 28.11.2019 г. /л. 3/, поради което същата се
явява процесуално допустима за разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.
168 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорените ИАА, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са разпоредбите при издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва
закона.
Оспореният акт е издаден от Зам.Изпълнителен
Директор на ДФ „Земеделие”, съгласно приложената по делото Заповед /л. 10/,
поради което същият се явява издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия.
С разпоредбата на чл. 27,
ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да
предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и
надплатени суми по схеми и мерки за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове.
Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП
- Вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3
от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. - Кандидатите за подпомагане по реда на тази
наредба са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от
първото компенсаторно плащане, както и да подават
заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван
район всяка година след първото компенсаторно плащане.
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11 от 3.04.2008 г. - Земеделски стопанин, който не подаде заявление
за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от
подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента
компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в
зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, а именно:
след третата година - 50 %.
Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. - По
смисъла на тази наредба: "Форсмажорни или изключителни обстоятелства"
са: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на
бенефициента; в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е
могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът и г) сериозно
природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството.
Съгласно чл. 162, ал. 2 т. 8 от ДОПК - Публични са държавните и общинските вземания за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК
- Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Безспорно е между страните, че
оспорващият, с подаденото от него заявление за подпомагане по съответните схеми
и мерки, чрез декларация е установил запознаването си с необходимостта от
изпълнение на определени задължения. /л. 23/ Безспорно е и обстоятелството, а и
доказателствата са в тази насока, че по подаденото заявление е извършено първо
компенсаторно плащане през месец декември 2012 г. След извършеното плащане през
2012 г., за оспорващия са налице задължения по силата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и
т. 3 от Наредба № 11/2008 г., а именно: да извършва земеделска дейност в
съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни
години от първото компенсаторно плащане и всяка година след това плащане да
подава заявление за подпомагане с декларирани в този район площи, което
задължение не е спазил и с което е нарушил поетият от него ангажимент.
С Протоколно Определение от 28.01.2020
г., съдът е дал възможност на оспорващия да представи доказателства с оглед
твърденията си в с.з., като в следващо с.з. са представени договор за аренда на
земеделската земя, както следва: 03928.69.3 и 03928.694 и нотариален акт за
покупко-продажба на същата.
Страните не спорят, че
оспорващият не е подал заявление за петата година на поетия от него
многогодишен ангажимент.
Единствено спорно е дали
обстоятелството по продажба на арендованата от него земя е такова, което да го
освободи от поетия многогодишен ангажимент.
При действащата правна уредба,
настоящият състав приема, че продажбата на арендованата земя не е сред събитията,
приети от законодателя, имащи форсмажорен или изключителен характер, в който
смисъл е § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008 г., поради което единственият
обоснован правен извод, който може да бъде направен е, че административният
орган е издал правилен административен акт, при съществуване на материалноправните
предпоставки, установяващи публично държавно вземане.
Възражението на оспорващия, че
няма вина за това, че му е отнета земята, поради нейната продажба е неотносимо,
респ. неоснователно. Въпросът за вината не е предмет/елемент от състава на
правните норми, тъй като производството по предоставяне на финансова помощ не е
административнонаказателно, респ. наказателно и с него не се налага/определя
административна санкция. Установеното вземане произтича от неспазване на
законови разпоредби, за което оспорващият доброволно и съзнателно се е
ангажирал чрез подаденото от него Заявление за подпомагане. След като е поел
ангажимента, оспорващият е следвало да обезпечи възможността да
ползва/стопанисва заявената земя в рамките на законово определения петгодишен
период, а това е изключително в неговите правни възможности. Как е следвало да
напри това и защо не го е направил са въпроси, които са неотносими към
разрешаването на възникналия правен спор.
В тази връзка обосновано и
съответно на законовите регламентации, е и възражението на процесуалния
представител на ответната страна, че заявителите имат задължение да извършват
земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за периода на поетия
ангажимент, което не е обвързано с изискването да извършва земеделска дейност
по отношение на конкретна земеделска земя.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че въпреки дадените указания, оспорващият в с.з. изрично
заяви, че няма доказателства, с които да установи проблеми по здравословното му
състояние, както и че не е уведомявал фонда за това, каквото е изискването на
чл. 15, ал. 2 от цитираната Наредба. Разпоредбите на закона са императивни и
като такива текстовете им изискват да бъдат спазвани в точния им смисъл.
С оглед на
изложеното съдът приема, че оспореният Акт е законосъобразен, издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените и материалноправни разпоредби и в съответствие
с целта на закона.
Предвид изхода на спора и
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, М.Б. *** следва да
бъде осъден да заплати на ДФ „Земеделие“ направените по делото разноски,
представляващи възнаграждение за защита и процесуално представителство по
делото от юрисконсулт.
Водим от горното и на основание
чл.172 АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Б. *** против оспореният Акт
за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3661#2 от 03
10 2019 г. на Зам Изпълнителен директор на ДФЗ, като неоснователна.
ОСЪЖДА М.Б.
*** да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, гр. София разноски по делото в размер на 100.00 лева, представляващи
възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
ВАС- София,чрез АдмС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :