№ 2974
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110142875 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.59, от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установени
задълженията на ответника за потребена топлоенергия /ТЕ/ по издадена
заповед за изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и
присъждане на разноски по настоящото дело.
Ищецът твърди, че е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия на ответника за стопански нужди, като
купувачът не е изпълнил задълженията си да сключи договор за доставка на
ТЕ при ОУ и не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия за
стопански нужди е длъжен да заплаща дължимата цена в 20-дневен срок след
издаване на данъчна фактура.
Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в
отговора на ИМ, в т.ч. и с твърдения за изтекла давност. Претендира
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва предявените
1
искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с
лихви и разноски/ за топлоснабден имот, използван за стопански нужди.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката. Според нормата на § 1, т. 33а от ДР на
ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), „небитов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при Общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в Общите условия
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действащи към
исковия период. Липсва спор между страните, че договор между тях за
процесния период не е сключен. Подаването на молба за откриването на
партида не поражда облигационно правоотношение и не може да замести
писмения договор, с оглед на което ищецът не може да претендира суми за
топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този случай той
разполага с иск по чл. 59 ЗЗД (в този смисъл са решение № 2914 от 28.04.2017
г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, както и решение № 3687 от
26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на СГС).
Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, така и в обстоятелствената част на
исковата молба, ищецът обосновава задължението на ответника с
неоснователното обогатяване на последния с доставената му и използвана от
него топлинна енергия, доколкото въпреки отправената от ищеца покана,
страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като
собственик на имота, ответникът е ползвал топлинна енергия, доставена
от ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е налице
2
неоснователно обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като
имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно
основание за това.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване
включват обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да
е без правно основание, т. е. разместването на блага е настъпило без
основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му.
Установено е по делото, че топлоснабдения имот е придобит от ответника
през 2019г., а договор за доставка на ТЕ между страните е сключен едва на
01.06.2020г. В случая липсата на договор за процесния период – 01.10.2018г.
до 31.05.2020г., безспорно установена по делото, е липса на основание за
получаването на топлинна енергия - като не я е заплатил ответникът е спестил
разходи, които е следвало да направи.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа /СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от
страните по делото, в т.ч. и от ответника, и в същото вещото лице ясно е
посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са
съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период.
Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от
ищцовото дружество счетоводни книги.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа
експертизи, съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№
407540, е доставена топлоенергия, която не е заплатена.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са
установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото
дружество и представените едностранно съставени частни документи, а въз
основа на събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията
на измервателни уреди относно количеството потребена топлоенергия, което
е остойностено по регулирани от държавен орган цени. В тази връзка
неоснователни са доводите на ответника за неизплавност на уредите за
3
търговско измерване – на общия топломер в абонатната станция. От
заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че на
15.11.2021г. е извършена проверка, съставено е свидетелство за това и е
удостоверено, че същият съответства на одобрения тип.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените
поделото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите
експертизи, че в процесния период в имота с абонатен № 407540 е доставена
топлинна енергия /по СТЕ/, без да е бил сключен договор между страните,
както и фактуриране на задължения /съгласно ССЕ /, които не са платени и
възлизат на исковите суми.
Независимо от това обаче, част от тези суми са недължими. Установено
е по делото, че имотът е придобит от ответното дружество на 05.02.2019г. /с
апортна вноска/, поради което ответникът не дължи сумите за ТЕ, доставяна
преди тази дата. Ответникът не дължи и сумите, станали изискуеми три
години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, т.е и
сумите, станали изискуеми преди 22.03.2019г. /предвид основателното
възражение за изтекла давност/. Исковете са основателни в непогасената им
част – за периода след м.03.2019г., в размери по заключението на ССчЕ, както
следва 1 593.28 лева главница и 233.25 лева – лихва за забава.
Исковете са основателни в тези размери, в които следва да бъдат
уважени в непогасената им част – след 22.03.2019г. Ответникът дължи и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, което е постановено с издадената заповед за изпълнение.
При този изход на делото страните имат право на разнноски на
основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.
На ищеца се присъждат 70,95 лева – разноски в заповедното и 436.32
лева – разноски в исковото производство, при юрисконсултско
възнаграждение в минималните размери по чл.26 и чл.25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съразмерно на уважената част от исковете.
На ответника се присъждат 413.02 лева – част от заплатените депозит за
ВЛ и адвокатско възнаграждение, съразмерна на отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл.422 от ГПК, че ... ЕООД с
ЕИК: ... и адрес: ... (...) ... дължи на ... ЕАД, ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 1
593 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.10.2018 г. до 31.05.2020 г. за аб.№ 407540, ведно със законна
лихва за период от 23.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
233.25 лева - мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до 14.03.2022 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15160/2022г. на СРС, 138
състав, като отхвърля исковете за главница и лихви за доставена ТЕ за
разликата до пълните им предявени размери, а исковете за главница и лихви
за извършено дялово разпределение – изцяло.
ОСЪЖДА ... ЕООД с ЕИК: ... и адрес: ... (...) ... да заплати на на ...
ЕАД, ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 70,95 лева – разноски в заповедното и
436.32 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
да заплати на 2020 ЕООД с ЕИК: ... и адрес: ... (...) 9, ет.6, сумата от 413.02
лева – разноски по делото,.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ... ЕАД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5