№ 116
гр. Ботевград, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ц. Хр. П.
при участието на секретаря И. Стр. Т.
като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело
№ 20211810200566 по описа за 2021 година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
УСК. Б. М. с ЕГН**********, с постоянен адрес с.О.Л., обл.С.,
чрез адв.Г. Д. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление
№21-0322-000732 от 23.11.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР -
София, РУ – гр.П., упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
МВР, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание чл.174, ал.3
пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, и му се отнемат 12контролни точки, като излага съображения за
незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В съдебно заседание адв.Г. Д. от САК поддържа жалбата срещу
горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена,
съобразно изложените доводи в същата.
Въззивната страна – РУ - П., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата.
1
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН №******/13.08.2021 г.; заповед № 8121з-
1524/09.12.2016г.; заповед № 8121з-515/14.05.2018г.; докладни записки – 3
броя; протокол за доброволно предаване от 06.10.2021 г.; талон за изследване
№ 135455; протокол за химическо изследване за определяне концентрацията
на алкохол № ХИ-25/11.10.2021г.; постановление за възлагане на експертиза;
протокол за предаване и приемане на документи и кръвни проби; протокол;
талон за изследване; сведение; ЗППАМ № 21-0322-000128/13.08.2021г.;
картон на НП; справка за нарушител/водач, писмо, с вх. № 995/24.02.22 г. от
ЦСМП към МЗ и приложените към него копия на страници от журнал,
относно лицето УСК. Б. М.-2 броя, както и писмо, с вх. №856/18.02.2022 г. от
РУ-П., с приложено заверено копие от АУАН №******/13.08.2021 г., както и
талон за изследване № 135455, издаден на УСК. Б. М. и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Г. Ц. Н.– актосъставител, на
длъжност “мл. автоконтрольор ” в РУ – П., СТ. М. Д.- служител при РУ – П.
и М.Р. Д., се установява следната фактическа обстановка:
На 13.08.2021г. около 23.39ч. свидетелите Г. Ц. Н. и СТ. М. Д. –
полицейски служители при РУ – П. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение в района на с.Д., обл.С..
Тогава полицейските служители спрели за проверка движещия се по ул.“Г.
Д.“ лек автомобил марка „Ф.” модел „Г.” с рег.№******** СВ, управляван от
жалбоподателя - УСК. Б. М.. Полицейските служители поканили М. да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, при което той се
съгласил. В продължение на около половин час М. на няколко пъти издишвал
въздух в техническото средство, но същото не отчело резултат от пробите.
Малко след това на УСК. Б. М. му бил съставен от св.Н. АУАН
№******/13.08.2021. за това, че отказва да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство. Акта бил предявен на М. за запознаване със
съдържанието и същият го подписал без възражение. На М. му бил издаден
талон за медицинско изследване, като същият следвало да се яви за даване на
кръвна проба за изследване на алкохолното съдържание в кръвта му до 1.40ч.
на 14.08.2021г. във ФСМП - П.. В 01.30ч. жалбоподателят се явил във ФСМП
2
–П., като това било отразено в журнала, и с оглед на това, че не представил
документ за самоличност св.Н. посетил по късно медицинското заведение,
където представил справка за М. от масивите на МВР и в 01.48ч. му била
взета кръвна проба. Същата била изследвана в ОДМВР-София, сектор БНТЛ,
като видно от заключението на химическото изследване е че количеството на
алкохол в кръвта на М. било 0.27 на хиляда.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление №21-0322-000732 от
23.11.2021г от Началника на РУ – гр.П..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите Г. Н., С.Д. и Методи Д., както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
Съдът намира, че в случая УСК. Б. М. не е извършил
административно нарушение и неправилно му е вменена административна
отговорност за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съдът намира, че така описаното в АУАН и НП деяние е
несъставомерно по чл. 174, ал. 3 ЗДВП по следните съображения:
Трайна е съдебната практика, че посочената норма въвежда, както
позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за
нарушаването му. Също така трайно се приема в съдебната практика, че
нормата съдържа няколко алтернативно предвидени форми на
изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е
достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията
на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на
изпълнителното деяние.
За да се разбере обаче какви са съставомерните признаци на
отделните форми на изпълнителното деяние, не е достатъчен само буквалния
3
прочит на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а тя следва да се тълкува
систематически с разпоредбите на чл. 3-7 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или
техни аналози.
1. Първата уредена хипотеза в чл. 174, ал. 3 ЗДвП е когато водачът
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта. В чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 19 юли
2017 г обаче е посочено, че когато лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство, концентрацията на алкохол се установява чрез
доказателствен анализатор или с химическо изследване, като меродавни са
стойностите отчетени от доказателствения анализатор или химическото
изследване. Налага се извод, че в случай, че лицето откаже изследване с
техническо средство, но се подложи на изследване с доказателствен
анализатор или в указания в талона срок ся яви в указаното медицинско
заведение, за да даде кръвна проба за химическо изследване, деянието не е
обществено опасно, доколкото възможността за установяване действителната
концентрация на алкохол в кръвта не е възпрепятствана. От гореизложеното и
от високите санкции предвидени в санкционната част на нормата на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
правоуправление за срок от две години се налага извод, че за разкрИ.не на
действителното приложно поле на първата хипотеза се налага стеснително
тълкуване на нормата, като се приеме, че тази норма обхваща само случаите,
при които кумулативно са налице двете посочени условия: 1. лицето да е
отказало да бъде изследвано с техническо средство и 2. след това лицето да не
се е подложило на изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в
срок кръвна проба за химическо изследване.
2. Втората уредена хипотеза е когато водачът откаже да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 19
юли 2017 г, обаче установяването на употребата на наркотични вещества или
техни аналози става с химико-токсикологично лабораторно изследване,
когато лицето откаже извършване на проверка с тест. Налага се извод, че
когато лицето откаже проверка за наркотици с тест, но се яви в указания срок
и даде проба за химико-токсикологично лабораторно изследване деянието не
е обществено опасно, доколкото възможността за реално установяване дали
4
лицето е употребило наркотици не е възпрепятствана. От гореизложеното и
от високите санкции предвидени в санкционната част на нормата на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
правоуправление за срок от две години се налага извод, че за разкрИ.не на
действителното приложно поле на втората хипотеза се налага стеснително
тълкуване на нормата, като се приеме, че тази норма обхваща само случаите,
при които кумулативно са налице двете посочени условия 1. лицето да е
отказало да бъде изследвано за употреба на наркотици или техни аналози с
тест 2. след това лицето да не се е явило в указания срок за даване на проба за
химико-токсикологично лабораторно изследване.
3. Третата хипотеза е налице, когато водачът не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредбата
обаче при отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване
употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на
техническото средство. Налага се извод, че когато водачът не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване, но е бил изследван
с техническо средство и то е дало годни показания деянието не е обществено
опасно, защото възможността за реално установяване дали лицето е
употребило алкохол и неговата концентрация не е възпрепятствана. От
гореизложеното и от високите санкции предвидени в санкционната част на
нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от правоуправление за срок от две години се налага извод, че за
разкрИ.не на действителното приложно поле на третата хипотеза се налага
стеснително тълкуване на нормата, като се приеме, че тази норма обхваща
само случаите, при които кумулативно са налице двете посочени условия 1.
водачът не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване и
2. не могат да се използват показанията на техническото средство. Второто
условие ще е налице при едно от алтернативно предвидените в чл. 3, ал. 2 от
Наредбата условия: 2. 1 лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство (в този случай е налице припокрИ.не с приложното поле на първата
5
хипотеза), 2. 2 извършената проба с техническо средство е некачествена или
невалидна и 2. 3 физическото състояние на лицето не позволява извършване
на проверка с техническо средство.
4. Четвъртата хипотеза е налице, когато водачът не изпълни
предписанието за вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредбата обаче при
отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения
срок на посоченото място или при отказ за изследване употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на теста. Налага се извод, че когато водачът не изпълни
предписанието за вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване, но е бил изследван с тест и той е дал годни
показания деянието не е обществено опасно защото възможността за реално
установяване дали лицето е употребило наркотици не е възпрепятствана. От
гореизложеното и от високите санкции предвидени в санкционната част на
нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от правоуправление за срок от две години се налага извод, че за
разкрИ.не на действителното приложно поле на четвъртата хипотеза се налага
стеснително тълкуване на нормата, като се приеме, че тази норма обхваща
само случаите, при които кумулативно са налице двете посочени условия 1.
водачът не изпълни предписанието за вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване и 2. не могат да се използват
показанията на теста. Второто условие ще е налице при едно от алтернативно
предвидените в чл. 3, ал. 2 от Наредбата условия: 2. 1 лицето откаже
извършване на проверка с тест (в този случай е налице припокрИ.не с
приложното поле на втората хипотеза), 2. 2 извършената проба с тест е
некачествена или невалидна и 2. 3 физическото състояние на лицето не
позволява извършване на проверка с тест.
При гореизложеното тълкуване следва да се съобрази и че
предвидените в закона санкции в нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП са толкова
високи, защото почИ.т на презумпцията, че лицето осуетява проверката
именно, за да избегне високите санкции за управление след употреба на
алкохол или наркотици. В случаите, когато поведението на лицето е такова,
6
че реално проверката не е осуетена, налагането на толкова високи санкции не
е обществено оправдано, което наложи и по-горното стеснително тълкуване.
В случая с АУАН и с НП на дееца е вменено извършването на
нарушение по първата хипотеза. Както бе изяснено по-горе, за да е налице тя
следва кумулативно да са налице следните две условия: 1. лицето да отказало
да бъде изследвано с техническо средство и 2. след това лицето да не се е
подложило на изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в срок
кръвна проба за химическо изследване. В случая М. се е явил в определение
му срок и място, за да му бъде взета кръвна проба за изследване на
алкохолното съдържание в кръвта му. Видно от приложената извадка от
медицинския журнал, докладната записка и показанията на св.Н., е че
жалбоподателят в 01.30ч. на 14.08.2021г. се е явил във ФСМП – П. и в
последствие му е дал кръвна проба. С оглед отразеното в изготвения му талон
за медицинско изследване, същият е следвало да се яви до 01.40ч. на
14.08.2021г. и той е спазил този срок. За жалбоподателя, както и за съда не е
определящо времето, в което му е била взета кръвната проба, с оглед на това,
че съгласно наредбата за да е спазен реда на изследване на алкохолното
съдържание следва да се вземе единствено момента на явяването на водача
във медицинското заведение.
От гореизложеното следва, че ако деянието така, както е описано в
АУАН и НП е несъставомерно, и не съществува законосъобразен начин
административно наказателната отговорност на дееца да бъде ангажирана за
това деяние. Посоченото налага отмяна на атакуваното НП.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното
НП е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3,
т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №21-0322-000732 от
23.11.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР - София, РУ – гр.П.,
упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР против УСК.
Б. М. с ЕГН**********, с постоянен адрес с.О.Л., обл.С., като неправилно.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8