ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1729
гр. Варна, 07.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Д. Д. Томова Въззивно гражданско дело №
20253100500558 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба вх. №102/08.01.2025г. по описа на ДРС на Г. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес в *********, подадена чрез пълномощник адвокат К. К., ВАК, срещу
№246/26.11.2024г. на Районен съд - Девня, постановено по гр.д. №909/2023г. по описа
на ДРС, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ
вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника
ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“, ЕИК *********, седалище село Стефан
Караджа, общ. Вълчи дол , област Варна, да заплати на ищцата – настоящ
жалбоподател сумата от 1 318,98 лева, представляваща остатък от дължимото арендно
плащане за стопанската 2020/2021г. съгласно договор №207 от 20.05.2019г. за аренда
на земеделски земи в землището на ************ и в землището на с. ************,
с обща площ от 29,305 дка, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
- 15.09.2023г., до окончателното плащане, както и сумата 238,78 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.01.2022 до 30.08.2023 година.
Решението се оспорва като неправилно, необосновано, постановено при
непълнота на доказателствата, неправилно тълкуване на доказателствения материал по
делото и в противоречие с процесуалните правила и материалните правни норми.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е посочил в мотивите на решението и не е
обсъдил изчерпателно всички събрани по делото доказателства и заключението на
ССчЕ относно установеното средно рентно плащане за стопанската 2020/2021 год.,
като необосновано и неоснователно е отхвърлил доказателствени искания на ищцата
за установяване на твърденията й, че всички договори за аренда и наем за стопанската
2020/2021 год., сключени от ответника с арендодатели и наематели, имат еднаква
1
клауза за размера на арендното плащане, съответно, че на останалите арендодатели и
наемодатели, между които конкретно посочени в исковата молба лица, ответната
кооперация е изплатила рента в размер на по 110,00 лева/дка. Оспорва в тази връзка
като неправилен и необоснован извода на съда, че „Без правно значение е каква рента
е изплатил ответникът на други арендодатели или наематели по други договори,
защото всяко облигационно отношение е самостоятелно и се регулира само според
подписания между участващите в него страни договор“. Като предлага подробен
анализ на събраните по делото доказателства и заключението на ССчЕ, въззивникът
стига до заключението, че твърдението на ответника за авансово плащане на сума в
размер на 45,00 лева на декар за следващата стопанска година (2021/2022) е, от една
страна, несръчен опит да се оправдае размера на изплатената рента в размер на 110,00
лева на декар на всички останали арендодатели за стопанската 2020/2021 год., респ. да
се оправдае неоснователно наложената санкция на ищцата, а от друга страна е
доказателство, че действително изплатената рента е в размер на 110,00 лева на декар.
Поддържа в тази връзка твърдение, че тъй като договорът за аренда на ищцата е бил
прекратен преди изтичане на срока, за който е бил сключен, макар и по взаимно
съгласие с ответника, ответникът неоснователно и дискриминационно я е
санкционирал със сумата от 45,00 лева на декар от дължимата рента за стопанската
2020/2021 год. Твърди се, че ответникът е процедирал по този начин и през преходната
стопанска 2019/2020 година спрямо други, прекратили предсрочно договорите си
арендодатели, което е било установено с Решение № 499/20.04.2023 год., по (В)гр.д.№
202****00500507 на Окръжен съд - Варна. Наред с това се сочи, че всички плащания,
направени от ответника към арендодателите, са преди 30.04.2022 год., т.е. преди да е
взето твърдяното от ответника решение за авансово плащане на рента за следващата
стопанска година (Протокол № 44 от проведено на 30.04.2022г. общо събрание на ЗК
„Прогрес“), като всички са с основание „рента“, а не „авансова рента“, поради което
това са плащания на рента за предходната 2020/2021 стопанска година. Към края на
2021 год., към който момент заключението на ССчЕ установява, че ответникът е
изплатил рента средно в размер на 78,26 лева на декар, не е имало решения нито на
управителния съвет, нито на Общо събрание на кооперацията за размера на рентното
плащане за стопанската 2020/2021 год., нито за авансово плащане за следващата
стопанска година. Следващите плащания са от 05.04.2022г. по два списъка с основания
съответно „ренти“ и „заверяване за 408 клиента по списък“, т.е. отново преди ОС от
30.04.2022г., което още веднъж потвърждава факта, че платените суми са дължимо
арендно плащане за стопанската 2020/2021 година. Според въззивника, така
установените обстоятелства опровергават твърдението на ответника, че определения
размер на средното рентно плащане за стопанската 2020/2021 год. е 65,00 лева на
декар и че е налице авансово плащане в размер на 45,00 лева на декар за следващата
стопанска година, на което ищцата няма право тъй като е прекратила договора си за
2
аренда.
Оспорва като неправилен и извода на съда относно общия размер на дължимото
арендно плащане и начина на неговото определяне. Поддържа в тази връзка твърдение,
че след като в договора не е упоменато, че ще се има предвид средния добив/доход от
декар на база всички обработваеми площи от ответника и доколкото договора е
сключен за конкретен имот в конкретно землище, следва средния добив/доход да бъде
определен за конкретното землище, дори за конкретната местност и конкретния масив,
в който се намира процесния имот, а не от общата обработваема от ответника площ,
общите добиви за стопанската 2020/2021 год., както неправилно е приел
първоинстанционният съд. Счита че възприемайки този извод, съдът на практика се
съгласява и утвърждава въведената от ответника при заобикаляне на законовите
изисквания порочна практика за обобщено счетоводство на всички обработвани от
него площи, независимо, че в различните местности на едно землище и в различните
землища, категорията на земеделската земя е различна, което неминуемо води до
различен добив от декар, респ. различна нетна справедлива оценка на килограм и
различен доход от декар. Оспорва се в тази връзка като необоснован и едностранчив
извода на съда, че „…арендното плащане се определя от реализационната цена на
продукцията на кооперацията“, пресметната само на база наличните фактури за
продажба на продукция, при липса на първични счетоводни документи за
заприходяване на произведената земеделска продукция. Според въззивника, напълно е
възможно и логично добивът да е по-голям от продаденото количество. Отделно от
това, ответната кооперация е обработвала земеделски земи в четири землища, в които
категорията на земята е различна, което неминуемо води до различен добив от декар,
респ. различна нетна справедлива оценка на килограм и различен доход от
декар. Обосновано в тази връзка е и оплакване, че при постановяване на решението си
съдът не е направил преценка относно накърняване на добрите нрави и
правнорегулиращото действие на неписаните морални норми, като се твърди, че при
преценка действителността на договора и тълкуването на волята на страните съдът
следва да съобразява преследваната от страните цел (удовлетворяване на допустим от
закона интерес за страните).
При тези основни оплаквания и твърдения въззивникът моли за отмяна на
обжалваното първоинстанционно решение и по същество уважаване в цялост на
предявените искове. По повод и във връзка с оплакванията във въззивната жалба се
правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в
чл.259, ал.1 ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът ЗК „Прогрес“, чрез пълномощника
3
си по делото адвокат Д. П., ВАК, е подал писмен отговор вх. №1842/05.03.2025г., в
който, като излага коментар по оплакванията на ответника, аргументира становище за
неоснователност на въззивната жалба. Поддържа твърдението си за неотносимост към
конкретния спор на представените от ищеца договори за аренда и наем на трети за
спора лица като моли същите да не бъдат приемани и ценени в настоящото
производство. Позовавайки се на взетото решение на редовно годишно отчетно
събрание) на ЗК „Прогрес“, проведено на 30.04.2022г., за определяне на рента за 2021
г. в размер на 65лв/дка в съответствие с договорите като равностойност на 25% от
дохода на декар и за утвърждаване на решението на УС за авансова рента на
стопанската 2021/2022г. в размер на 45 лв/дка, и на признатите от ищцата и безспорни
по делото факти, че с два превода от 03.12.2021 г. и от 05.04.2022г. й е била изплатена
рента в размер на 65лв/дка, съответно, че договорът за аренда е бил прекратен с Анекс
от 18.11.2020г., въззиваемият ответник счита, че за него е отпаднало задължението за
плащане на авансово арендно плащане за 2022г. в размер на 45лв/дка. Моли
обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като валидно
постановено, допустимо, правилно и обосновано.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на Варненски районен съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване акт. При тези фактически констатации съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
Направените във въззивната жалба доказателствени искания да се допуснат като
писмени доказателства представените още с исковата молба договори, сключени с
други арендодатели договори при идентични с договора на ищцата условия и
договорености относно начина на определяне и размера на арендното плащане,
съответно да се допуснат поисканите задачи на ССчЕ за установяване размера на
средното рентно плащане изплатено на арендодателите по тези договори за
стопанската 2020/2021 год. съдът намира за допустими за събиране във въззивното
производство – аргумент от чл.266, ал.3 от ГПК. Същите са били надлежно заявени от
ищеца при първоинстанционното разглеждане на делото, касаят установяване на
твърденията на страната за обстоятелствата, на които се основава предявения иск по
чл.8, ал.1 от ЗАЗ, поради което неоснователно и в нарушение на съдопроизводствените
правила са били отказани за събиране. Ето защо исканията следва да бъдат уважени на
разноски на въззивника.
За събиране на допуснатите доказателства и изслушване на устните състезания
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №102 от 08.01.2025г. по
описа на ДРС на Г. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес в град ******* подадена
чрез пълномощник адвокат К. К., ВАК, срещу №246/26.11.2024г. на Районен съд -
Девня, постановено по гр.д. №909/2023г. по описа на ДРС, в частта, с която са
отхвърлени исковете с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД, вр.
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
„ПРОГРЕС“, ЕИК *********, седалище село Стефан Караджа, общ. Вълчи дол ,
област Варна, да заплати на ищцата – настоящ жалбоподател сумата от 1 318,98 лева,
представляваща остатък от дължимото арендно плащане за стопанската 2020/2021г.
съгласно договор №207 от 20.05.2019г. за аренда на земеделски земи в землището на
************ и в землището на с. ************, с обща площ от 29,305 дка, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска - 15.09.2023г., до окончателното
плащане, както и сумата 238,78 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.01.2022 до 30.08.2023 година.
ДОПУСКА приемането и прилагането като доказателства по делото на
представените от ищеца с исковата молба заверени преписи на Договор за наем на
земеделска земя № ****** г от ** ** **** год., сключен в с. Стефан Караджа между
М.М. П., ЕГН **********, като наемодател и ЗК „ПРОГРЕС“, ЕИК *********, като
наемател; Договор за аренда на земеделска земя № ***, сключен на ** ** **** год.
между И.В.И., ЕГН **********, като арендодател и ЗК „Прогрес“ с. Стефан Караджа,
ЕИК *********, като арендатор; Договор за аренда на земеделска земя № 10, сключен
на ** ***** год. между И.К.П., ЕГН ********** и С.Т.П., ЕГН **********, като
арендодатели, и ЗК „Прогрес“ с. Стефан Караджа, ЕИК *********, като арендатор;
Договор за аренда на земеделска земя № ***, сключен на 17.06.2019 год. между
Ж.П.И., ЕГН **********, като арендодател и ЗК „Прогрес“ с. Стефан Караджа, ЕИК
*********, като арендатор; Договор за аренда на земеделска земя № ****, сключен на
** ** **** год. между И.В.И., ЕГН **********, като арендодател и ЗК „Прогрес“ с.
Стефан Караджа, ЕИК *********, като арендатор.
ДОПУСКА допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да даде заключение по следния въпрос:
1. Какъв е размерът на средното рентно плащане изплатено на арендодателите
М.М. П., И.В.И., И.К.П. и Ж.П.И. за стопанската 2020/2021 год., договорите на които
са представени по делото?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на
5
150 лева, като
ЗАДЪЛЖАВА въззивника Г. Д. Р., ЕГН **********, да внесе така определената
от съда сума в 5-дневен срок от получаване на съобщението по сметката на Варненски
окръжен съд, с представяне с писмена молба на платежни документи за внасянето й в
деловодството на Варненски окръжен съд – търговско отделение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при несвоевременното изпълнение на това
задължение съдът ще постанови определение за принудително събиране на сумата, на
основание чл. 77 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Р. Х. С., съдебен експерт, включен в списъка на
вещите лица към Варненски окръжен съд, клас 4.1. „Съдебно-счетоводна експертиза”.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК, да представи
заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.05.2025г. от 14,00 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез пълномощници, на посочените по делото
електронни/съдебни адреси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното
заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
Препис от определението да се връчи на страните ведно със съобщението за
насроченото открито съдебно заседание. На въззивника да се връчи и препис от
подадения отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6