Присъда по дело №1590/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта:	56
Дата:	23 септември 2021 г.
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20212120201590
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 56
гр. Бургас, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
Съдебни заседатели:*

*
при участието на секретаря *
и прокурора * (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120201590 по описа за 2021 година
въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия М. *. С., ЕГН **********, роден на * г. в гр. Дулово,
българин, български гражданин, средно образование, женен, брокер на недвижими имоти,
постоянен адрес в гр. *, *, неосъждан, за НЕВИНОВЕН за това, че:
За времето от октомври 2010г. до 24.05.2011 г. в гр. Бургас и в гр. София, след като се
сговорил предварително с П. В. П., в условията на продължавано престъпление - с три
деяния, осъществяващи по отделно един състав на едно и също престъпление, извършени в
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, с цел да набави за себе си и за П. В. П. имотна облага, възбудил
заблуждение у лицата В. К. Б., родена на 12.12.1952 г. в гр. Каминск Подолский, Украйна,
Н. Н. З., роден на 29.08.1950 г. в гр. Москва, Руска Федерация и В. Г. КР., роден на
20.06.1962 г. в Руска Федерация, всички с руско гражданство, като им формирал неверни
представи, че *. в качеството му представляващ „*“ ЕООД ще закупи от тяхно име и за
тяхна сметка три недвижими имота на българското Черноморие при конкретно договорени
1

цени и с това им причинила имотна вреда в общ размер на 46 400 (четиридесет и шест
хиляди и четиристотин) евро, с левова равностойност 90 750, 51 (деветдесет хиляди
седемстотин и петдесет лева и петдесет и една стотинки) лева, като измамата е в особено
големи размери (равнява се на 378,12 минимални работни заплати за страната, към
инкриминираното време в размер на 240,00лв./ и представлява особено тежък случай, както
следва:
- за времето от месец октомври 2010 г. до 23.05.2011 г. по интернет, по телефона, в
офис, находящ се в гр. Бургас, ул. „*” № 24 и в ПИБ клон гр. София, след като се сговорил
предварително с П. В. П., с цел да набави за себе си и за П. В. П. имотна облага, възбудил
заблуждение у В. К. Б., като й формирал невярна предства и проявил активност
утвърждавайки тази представа, че *. в качеството му представляващ „*“ ЕООД, ЕИК *, и
като довереник по сключен помежду им предварителен договор peг. № 174 от 16.10.2010г.,
ще я представлява при покупка на недвижим имот и от нейно име и за нейна сметка ще
закупи такъв в пределите на Р. България, общ. *, к.к. "*", к-с "*", секция 3, em. 1, an. №Ж1,
представляващ апартамент със застроена площ от 75.00кв.м., състоящ се от две спални,
дневна, кухня, две бани, две тоалетнии две тераси, както и ведно с идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е
построена, при цена от 27600 евро и разходи по сделката в размер на 1380 евро, като за
целта по интернет й предложил за покупка недвижими имоти, водил я да разглежда
недвижими имоти в гр. * и в к.к. „*“, уговарял параметрите на сделката по телефона с лице,
за което заявил, че е П., изготвил предварителния договор, представил й постъпил по
електронна поща подписан от П. и подпечатан с печата на дружеството горепосочения
договор и приел плащане на договорения резервационен депозит размер на 1000 /хиляда/
евро, както и й обяснил, че съгласно сключения договор следва да преведе остатъка от
договорената крайна покупна цена на недвижимия имот на уговорените три вноски по
банкова сметка на дружеството в ПИБ АД с IBAN *, което последната и сторила
превеждайки на 24.11.2010 г. чрез ЗАО „*“ Москва на сумата от 10 600 евро, на 24.02.2011 г.
чрез ВТБ 24 ЗАО Москва на сумата от 8000 евро и на 23.05.2011 г. чрез ВТБ 24 ЗАО Москва
на сумата от 8000 евро, с които суми била заверена сметката на дружеството при ПИБ АД в
гр. София на 26.11.2010 г., на 24.02.2011 г. и на 24.05.2011 г., и с това причинил на Б.
имотна вреда в размер на 27600 /двадесет и седем хиляди и шестстотин/ евро с левова
равностойност 53980,91лв. /петдесет и три хиляди деветстотин и осемдесет лева и
деветдесет и една стотинки;
за времето от месец ноември 2010 г. до 06.12.2010 г. по интернет, по телефона, в офис,
находящ се в гр. Бургас, ул. „*“ № 24 и в ПИБ клон гр. София, след като се сговорил
предварително с П. В. П., с цел да набави за себе си и за П. В. П. имотна облага,
възбудил заблуждение у Н. Н. З., като му формирал невярна представа и проявил
активност утвърждавайки тази представа, че *. в качеството му представляващ „*"
ЕООД, ЕИК *, и като довереник по сключен помежду им предварителен договор peг.
№ 175 от 06.12.2010 г., ще го представлява при покупка на недвижим имот и от негово
име и за негова сметка ще закупи такъв в пределите на Р. България, находящ се в
жилищни сгради за сезонно ползване "*" село *, община Поморие, област Бургас,
представляващ обект с предназначение -жилище, апартамент, с идентификационен
номер *, на партер, апартамент 32-9, състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс,
баня с тоалетна, със застроена площ на апартамента 24,78кв.м., заедно с 3,72кв.м.,
представляващи 15% идеални части от общите части на сградата, при цена от
19000 евро, като за целта по интернет му предложил за покупка недвижими имоти,
водил го да разглежда недвижими имоти по българското Черноморие, уговарял
параметрите на сделката по телефона с лице, за което заявил, че е П., представил му
2

постъпил по електронна поща подписан от П. и подпечатан с печата на дружеството
горепосочения договор и приел плащане на договорения резервационен депозит
размер на 2000 /две хиляди/ евро, както и му обяснил, че съгласно сключения договор
следва да преведе остатъка от договорената крайна покупна цена на недвижимия имот
от 17000 евро до 13.03.2011г. по банкова сметка на дружеството в ПИБ АД с IBAN*,
което последният не сторил, и с това причинил на З. имотна вреда в размер на 2000
/две хиляди/ евро с левова равностойност 3911,66лв. /три хиляди деветстотин и
единадесет лева и шестдесет и шест стотинки;
за времето от началото на месец януари 2011 г. до 09.02.2011 г. по интернет, по
телефона в офис, находящ се в гр. Бургас, ул. „*“ № 24 и в ПИБ клон гр. София, след
като се сговорил предварително с П. В. П., с цел да набави за себе си и за П. В. П.
имотна облага, възбудил заблуждение у В. Г. КР., като му формирал невярна
представа и проявил активност утвърждавайки тази представа, че *. в качеството му
представляващ „*“ ЕООД, ЕИК *, и като довереник по сключен помежду им
предварителен договор peг. № 179 от 03.02.2011г., ще закупи от негово име и за негова
сметка недвижим имот в пределите на Р. България, общ. *, с. *, в жилищна сграда
УПИ XIX-121 в кв. 20, по плана на с. *, представляващ студио 13 с площ от 21,72кв.м
ведно с 2,98 кв.м идеални части от общи части на сградата, възлиза на 24,70кв.м.
при цена от 16000 евро и разходи по сделката в размер на 800 /осемстотин евро/, като
за целта по интернет му предложил за покупка на недвижими имоти, водил го да
разглежда недвижими имоти в град *, град Царево, село *, уговарял параметрите на
сделката по телефона с лице, за което заявил, че е П., превеждал му от българки на
руски език при нотариус за изготвяне на пълномощно за изповядване на сделката,
представял му постъпил по електронна поща, подписан от П. и подпечата с печата на
дружеството горепосочения договор и приел плащане на договорения резервационен
депозит в размер на 2000евро и му обяснил, че съгласно сключения договор следва да
преведе остатъка от договорената крайна покупна цена на недвижимия имот по
банкова сметка на дружеството в ПИБ АД с IBAN *, което последният и сторил,
превеждайки на 08.02.2011Г. чрез ОАО „СБЕРБАНК РОСИИ“ сумата от 14800 /
четиринадесет хиляди и осемстотин евро/, с която била заверена на 09.02.2011
сметката на дружеството при ПИБ АД град София и с това причинил на К. имотна
вреда в размер на 16800евро, левова равностойност 32857,94лв. / тридесет и две
хиляди осемстотин петдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/ , поради
което и на основание чл. 304 НПК ГО ОП*ВА по обвинението да е извършил
престъпление по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.2 вр. чл. 209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26, ал.1 НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К. Б., гражданин на Руската Федерация чрез адв. Е.Н.
граждански иск против подсъдимия М. *. С. с ЕГН ********** за заплащане солидарно с П.
В. П. с ЕГН ********** на сумата от 53980,91 лв. /петдесет и три хиляди деветстотин и
осемдесет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от престъпление, ведно със законната лихва от дата на довършване на
деянието до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. З., гражданин на Руската Федерация чрез адв. Е.Н.
граждански иск против подсъдимия М. *. С. с ЕГН ********** за заплащане солидарно с П.
В. П. с ЕГН **********, на сумата от 3911.66 лв. /три хиляди деветстотин и единадесет
лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на довършване на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. КР., гражданин на Руската Федерация, чрез адв.
Е.Н. граждански иск против подсъдимия М. *. С. с ЕГН ********** за заплащане солидарно
с П. В. П. с ЕГН ********** на сумата от 32857,94 лв. /тридесет и две хиляди осемстотин
3

петдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на довършване на
деянието до окончателното изплащане на сумата.

II. ПРИЗНАВА подсъдимия П. В. П. с ЕГН: **********, роден на *г. в гр. Монтана,
българин, неосъждан за ВИНОВЕН за това, че:
За това, че за времето от октомври 2010 г. до 24.05.2011 г. в гр. София, в условията на
продължавано престъпление - с три деяния, осъществяващи по отделно един състав на едно
и също престъпление, извършени в непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил заблуждение у лицата В. К. Б., родена на 12.12.1952 г. в гр. Каминск
Подолский, Украйна, Н. Н. З., роден на 29.08.1950 г. в гр. Москва, Руска Федерация и В. Г.
КР., роден на 20.06.1962 г. в Руска Федерация, всички с руско гражданство, като им
формирал неверни представи, че в качеството си на представляващ „*" ЕООД ще закупи от
тяхно име и за тяхна сметка три недвижими имота на българското Черноморие при
конкретно договорени цени и с това им причинила имотна вреда в общ размер на 46 400
(четиридесет и шест хиляди и четиристотин) евро, с левова равностойност 90 750, 51
(деветдесет хиляди седемстотин и петдесет лева и петдесет и една стотинки) лева, като
причинената вреда е в големи размери, както следва:
- за времето от месец октомври 2010г. до 23.05.2011г. по интернет и в ПИБ клон гр.
София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у В. К. Б., като й
формирал невярна представа и проявил активност утвърждавайки тази представа, че в
качеството си на представляващ „*" ЕООД, ЕИК *, и като довереник по сключен помежду
им предварителен договор peг. № 174 от 16.10.2010г., ще я представлява при покупка на
недвижим имот и от нейно име и за нейна сметка ще закупи такъв в пределите на Р.
България, общ. *, к.к. "*", к-с "*", секция 3, em. 1, an. № Ж1, представляващ апартамент със
застроена площ от 75.00кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, две бани, две
тоалетни и две тераси, както и ведно с идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, в който е построена, при цена от 27600 евро и
разходи по сделката в размер на 1380 евро, като за целта по интернет й предложил за
покупка недвижими имоти, подписал и подпечатал предварителния договор и го изпратил
до офис на дружеството в гр. Бургас по електронна поща, като съгласно сключения договор
Б. следвало да преведе остатъка от договорената крайна покупна цена на недвижимия имот
на уговорените три вноски по банкова сметка на дружеството в ПИБ АД с I*, което
последната и сторила превеждайки на 24.11.2010г. чрез ЗАО „Райфайзен Банк“ Москва на
сумата от 10600 евро, на 24.02.2011г. чрез ВТБ 24 ЗАО Москва на сумата от 8000 евро и на
23.05.2011г. чрез ВТБ 24 ЗАО Москва на сумата от 8000 евро, с които суми била заверена
сметката на дружеството при ПИБ АД в гр. София на 26.11.2010г., на 24.02.2011г. и на
24.05.2011г., и с това причинил на Б. имотна вреда в размер на 27600 /двадесет и седем
хиляди и шестстотин/ евро с левова равностойност 53980,91лв. /петдесет и три хиляди
деветстотин и осемдесет лева и деветдесет и една стотинки;
- за времето от месец ноември 20 10г. до 06.12.2010г. по интернет и в ПИБ клон гр.
София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Н. Н. З., като му
формирал невярна представа и проявил активност утвърждавайки тази представа, че в
качеството си на представляващ „*“ ЕООД, ЕИК *, и като довереник по сключен помежду
им предварителен договор peг. № 175 от 06.12.2010г., ще го представлява при покупка на
недвижим имот и от негово име и за негова сметка ще закупи такъв в пределите на Р.
България, находящ се в жилищни сгради за сезонно ползване "*" село *, община Поморие,
област Бургас, представляващ обект с предназначение -жилище, апартамент, с
4

идентификационен номер *, на партер, апартамент 32-9, състоящ се от антре, дневна с
кухненски бокс, баня с тоалетна, със застроена площ на апартамента 24,78кв.м., заедно с
3,72кв.м., представляващи 15% идеални части от общите части на сградата, при цена от
19000 евро, като за целта по интернет му предложил за покупка недвижими имоти, подписал
и подпечатал предварителния договор и го изпратил до офис на дружеството в гр. Бургас по
електронна поща, като съгласно сключения договор З. следвало да преведе остатъка от
договорената крайна покупна цена на недвижимия имот от 17000 евро до 13.03.2011г. по
банкова сметка на дружеството в ПИБ АД с I*, което последният не сторил, и с
това причинил на З. имотна вреда в размер на 2000 /две хиляди/ евро с левова равностойност
3911,66лв. /три хиляди деветстотин и единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/;
- за времето от началото на месец януари 2011г. до 09.02.2011г. по интернет и в ПИБ
клон гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у В. Г. КР.,
като му формирал невярна представа и проявил активност утвърждавайки тази представа, че
в качеството си на представляващ „*“ ЕООД, ЕИК *, и като довереник по сключен помежду
им предварителен договор peг. № 179 от 03.02.2011г., ще закупи от негово име и за негова
сметка недвижим имот в пределите на Р. България, общ. *, с. *, в жилищна сграда УПИ XIX-
121 в кв. 20, по плана на с. *, представляващ студио 13 с площ от 21,72кв.м., ведно с
2,98кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на
студиото ведно с общите части на сградата възлиза на 24,70 кв.м. при цена от 16000 евро
и разходи по сделката в размер на 800 евро, като за целта по интернет му предложил за
покупка недвижими имоти, подписал и подпечатал предварителния договор и го изпратил
до офис на дружеството в гр. Бургас по електронна поща, като съгласно сключения договор
К. следвало да преведе остатъка от договорената крайна покупна цена на недвижимия имот
по банкова сметка на дружеството в ПИБ АД с IBAN *, което последният и сторил
превеждайки на 08.02.2011г. чрез ОАО „Сбербанк Росии“ сумата от 14800 евро, с която била
заверена на 09.02.2011г. сметката на дружеството при ПИБ АД в гр. София, и с това
причинил на К. имотна вреда в размер на 16800 /шестнадесет хиляди и осемстотин/ евро с
левова равностойност 32857,94лв. /тридесет и две хиляди осемстотин петдесет и седем лева
и деветдесет и четири стотинки, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл.
209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, вр. с чл. 54 го ОСЪЖДА на наказание Лишаване от
свобода“ за срок от 3 /ТРИ/ години, като го признава за НЕВИНОВЕН и на основание чл.
304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението да е действал след предварителен сговор с М. *.
С., да е целял да набави имотна облага и за М. *. С., измамата да е в особено големи размери
и да представлява особено тежък случай, както и по квалификацията деянието да
представлява престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 /ТРИ/ години с изпитателен срок от 5 /ПЕТ/ години.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД П. В. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.
К. Б., гражданка на Руската Федерация, сумата от 53980,91 лв. /петдесет и три хиляди
деветстотин и осемдесет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпените от Б. имуществени вреди в следствие на престъплението, за което П. беше
признат за виновен, ведно със законната лихва от 23.05.2011 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД П. В. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.
Н. З., гражданин на Руската Федерация, сумата от 3911.66 лв. /три хиляди деветстотин и
единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпените от З. имуществени вреди в следствие на престъплението, за което П. беше
признат за виновен, ведно със законната лихва от 06.12.2010 г. до окончателното изплащане
на сумата.
5

ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД П. В. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.
Г. КР., гражданин на Руската Федерация, сумата от 32857,94 лв. /тридесет и две хиляди
осемстотин петдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпените от К. имуществени вреди в следствие на престъплението, за
което П. беше признат за виновен, ведно със законната лихва от 09.02.2011 г. до
окончателното изплащане на сумата.
III. ОСЪЖДА на основание на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от
ГПК подсъдимия П. В. П. с ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на
Районен съд гр. Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно: 3630,00 (три
хиляди шестстотин и тридесет) лева, представляваща държавна такса върху уважената част
от гражданските искове, както и сумата от 20,00 /двадесет лева/, представляваща сторени в
производството по НОХД № 2367/2018 г. на РС-Бургас разноски за възнаграждение на вещо
лице, а на основание чл.190, ал.2 НПК да заплати и сумата от 5,00 (пет) лева по сметка на
Районен съд Бургас, представляваща държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист, в случай че се пристъпи към издаването на такъв
IV. ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК П. В. П. с ЕГН ********** да
заплати по сметка и в полза на ОДМВР-Бургас сумата от 361.27 /триста шестдесет и един
лев и двадесет и седем стотинки / лева, представляваща сторени в досъдебното
производство разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
6

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 56/23.09.2021 г. по НОХД № 1590/2021 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
СРП срещу: М. Е. С. с ЕГН: ********** и П. В. П. с ЕГН: ********** за извършени от тях
престъпления по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
Първоначално на 20.11.2017 г. срещу двамата подсъдими е бил внесен обвинителен
акт от СРП, като въз основа на него е било образувано НОХД № 2367/2018 г. по описа на
РС-Бургас. В хода на първоначалното разглеждане на делото съдът е приел за съвместно
разглеждане граждански искове от *, Н.З. и В.К. срещу двамата подсъдими и е
конституирал, * З. и К. като граждански ищци по делото. С Присъда № 260023/30.09.2020 г.
на РС-Бургас съдът е признал двамата подсъдими за невиновни и ги е опР.л по повдигнатите
обвинения. Отхвърлил е изцяло гражданските искове. По протест на прокурора и жалба на
гражданските ищци е било образувано ВНОХД № 61/2021 г. по описа на ОС-Бургас, като с
Решение № 36/05.03.2021 г. първоинстанционната присъда е била изцяло отменена и делото
е било върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на открито
разпоредително заседание. В изпълнение на указанията на ОС-Бургас е било образувано и
настоящето дело. Доколкото гражданските ищци вече са били конституирани в процеса
(именно и по тяхна жалба се е стигнало до ревизия на първоинстационната присъда), то и
съдът не ги конституира повторно в процеса при второто разглеждане на делото от
районния съд.
Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени
всички относими и необходими доказателствени материали.
Двамата подсъдими се явяваха лично на всички съдебни заседания, като депозираха
обяснения непосредствено пред настоящия състав. Отрекоха да са участвали в измама на
руските граждани, както и някога да са се виждали или сговаряли за извършването на
каквото и да е престъпление. Подсъдимият С. заяви, че е изпълнявал единствено длъжността
на „брокер“ в дружеството „*“ ЕООД и не е извършвал нищо извън служебните му
задължения. Посочи, че всички задачи е получавал от св. С.С. и на него се е отчитал за
резултатите. От своя страна подс. П. заяви, че действително е бил управител на процесното
дружество, но реално цялата дейност се е осъществявала от св. С., а не от него. Именно по
поръчение на св. С. подс. П. заяви, че е подписвал редица празни листове, както и че е
теглил пари от сметката на дружеството, но веднага след това ги е предавал отново на С..
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че безспорно се установява вината на двамата
подсъдими, които според него са се сговорили предварително и са участвали в трите измами
над руските граждани, обхванати от продължаваното престъпление, в което са обвинени.
Излага подробни съображения в защита на позицията си, като в заключение моли за
постановяване на осъдителни присъди спрямо двамата подсъдими. Отчитайки отегчаващите
и смекчаващите отговорността обстоятелства, както и изминалия период от време, счита че
справедливи биха се явили наказания от по три години „Лишаване от свобода“, чието
изпълнение да се отложи с изпитателен срок от пет години. По отношение на гражданския
иск предоставя на съда.
Гражданските ищци *, З. и К., редовно уведомени, не се явяват в съдебното
заседание, в което приключи разглеждането на делото. Техните интереси се защитават от
упълномощен повереник – адв. Н. – АК-Сливен, който пледира, че от събраните
1

доказателства безспорно се установява извършения от двамата подсъдими деликт. Счита, че
С. и П. са нанесли вреди на неговите доверители в описания в обвинителния акт размер,
като в хода на производството те не са успели да докажат защитната си теза. Поради тази
причина повереникът пледира за пълно уважаване на гражданските искове спрямо двамата
подсъдими.
Упълномощеният защитник на подсъдимия С. – адв. * – САК, счита че вината на
нейния доверител е останала недоказана. Прави ретроспективен анализ на цялото
производство от неговото начало преди 11 години до настоящия момент, като достига до
извод, че от самото начало позицията на подс. С. е непроменена и последователна в това, че
той не познава лично подс. П. и не е участвал в измамливи действия по отношение на
руските граждани. Анализира събраните доказателствени материали, като счита, че нищо не
сочи, че нейният подзащитен е извършил състава на квалифицирана измама в
предварителен сговор с другия подсъдим. Счита, че умисъл за въвеждане в заблуждение на
пострадалите от страна на С. липсва, като единственото което той е правил е да изпълнява
нарежданията, получавани от св. С. в качеството му на „брокер“. На база на горното
изразява позиция за недоказаност на обвинението, поради което и моли съда да опР.е подс.
С. и да отхвърли предявените срещу него граждански претенции.
Служебният защитник на подсъдимия П. – адв. К. – БАК също счита, че нейният
доверител не е извършил престъплението, в което е обвинен, поради което и следва да бъде
признат за невиновен. Споделя съображенията на адв. К. – САК и се присъединява към
нейната позиция за липса на кумулативно изискуемите признаци на състава на
квалифицираната измама. Счита, че липсва користната цел и предварителния сговор.
Акцентира върху поведението на св. С. и това, че именно с него е комуникирал подс. С. и
именно той е сключвал договорите с руските клиенти. В заключение пледира за признаване
и на двамата подсъдими за невиновни и за отхвърляне на гражданските искове спрямо тях.
Подсъдимите С. и П. заявяват, че се присъединяват към казаното от техните
защитници, като П. още веднъж добавя, че е подписвал празни листове, които му е давал св.
С..
В предоставената от съда възможност за последна дума и двамата подсъдими
заявяват, че искат да бъдат опР.ни.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М. Е. С. с ЕГН: * е роден на * година в гр. *. Той е българин,
български гражданин, със средно образование и постоянен адрес: *. С. е разведен и към
момента работи като брокер на недвижими имоти. Към инкриминирания период
подсъдимият е бил неосъждан и с много добри характеристични данни.
Подсъдимият П. В. П. с ЕГН: ********** е роден на * година в гр. *. Той е българин,
български гражданин, неженен, със средно образование и с постоянен адрес: гр. *, ж.к. * и
настоящ адрес: с. *, ул. „*“ № 26. П. е безработен и към инкриминирания период не е бил
осъждан.
Подсъдимият П. В. П. и свидетелят * С. се познавали от 1997-1998 г. от гр. *, роден
град на първия. Двамата работили заедно в Гърция и в Южна Корея, а в периода 2000-2007
г. живели заедно на квартира в гр. София, *
През 2007 г. С. заминал за Англия и се прибрал през декември 2009 г. След
2

завръщането си разбрал къде в гр. София работи П. /в заведение „* като салонен управител
от 02.08.2010 г. до 06.05.2011 г./ и като приятел отишъл да се видят. Подновили контактите
си. По това време П. споделил на С., че възнамерява да регистрира дружество за недвижими
имоти и поискал помощта му, тъй като последният бил работил като брокер на недвижими
имоти в такава фирма. П. поискал С. да му помогне, като управлява офис на дружеството в
гр. Бургас, тъй като възнамерявал да предлага за покупко-продажба имоти по българското
Черноморие.
На 02.09.2010 г. подсъдимият П. регистрирал търговско дружество с наименование „*“
ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление в гр. София, на горепосочения адрес,
където бил живял под наем със С., като в действителност там нямало офис. П. бил
едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управляващ. Предметът на
дейност включвал покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба и
лизинг, посреднически услуги при покупко-продажба, замяна отдаване под наем на
недвижими имоти и пр. Подсъдимият си поръчал съответен фирмен печат. С помощта на С.
намерил помещение в гр. Бургас, което да ползва като офис.
На 21.09.2010 г. като представляващ дружеството и страна „ наемател“ П. сключил с
Н. Г. М. - наемодател, договор за наем на помещение - апартамент с адрес: гр. Бургас, ул.
„*, с уговорка същият да бъде ползван като офис, за какъвто бил оборудван. Договорът бил
със срок една година. Наемните вноски първоначално в размер на 200 евро, в последствие
на 180 евро били внасяни редовно по сметка на наемодателката в „Райфайзенбанк“, вкл. на
каса и от подсъдимия М. Е. С., като след изтичането на едногодишния срок през месец
септември 2011 г. договорът не бил подновен.
На 19.10.2010 г. П. открил разплащателна сметка в евро на името на представляваното
и управлявано от него юридическо лице „*“ ЕООД в „Първа инвестиционна банка“ АД
(ПИБ АД) с IBAN: * като той бил единственото лице, което имало право да се разпорежда
със средствата по сметката. В деня на откриването на сметката я захранил със сумата от
20,42 евро, внасяйки ги на каса.
На 20.10.2010 г. като представляващ дружеството П. сключил договор с „Р*“ ООД
Латвия за ползването на сайтове www.prian.ru и www.prian.eu за реклама на предлагани за
продажба недвижими имоти по българското Черноморието от името на представляваното от
него търговско дружество „*“ ЕООД. За договореността заплащал съответни парични суми в
евро в продължителен период от време до месец август 2011 г. по банков път чрез
фирмената сметка на дружеството /договор № 48720820.10.2010г., приложение № 1 и
преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута 338856/21.10.2010 г. на ПИБ
за сумата от 2675 евро; договор № 53712/01 от 12.01.2011 г. приложение № 1 и преводно
нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута 011672/14.01.2011 г. на ПИБ за 2700
евро; преводни нареждания 012608/21.04.2011 г. за 1575 евро и 495666/23.08.2011 г. за 1000
евро и двете на ПИБ АД/.
П. сключил договори с мобилния оператор „БТК“ ЕАД, закупувайки СИМ карти и
телефонни апарати за нуждите на фирмената дейност, а от своя страна С. закупил
необходимите за офиса в гр. Бургас компютри, за което получил съответни парични суми от
П..
В същия времеви период подсъдимият П. и свидетелят С. осъществили контакт с
подсъдимият М. Е. С., който знаел руски език, и уговорили с него да работи в наетото за
офис помещение в гр. Бургас, като изпълнява функцията „брокер“, а и за да комуникира с
рускоговорещите бъдещи клиенти на дружеството, желаещи да придобият недвижими
имоти по българското Черноморие. Подсъдимият С. бил нает след проведено от св. С.
интервю и поради това подсъдимият първоначално останал с впечатлението, че именно С. е
управителя на дружеството, в което започва работа. Писмен трудов договор при постъпване
на работа не бил сключен. Не бил сключен никакъв договор и между подс. П. и св. С.,
3

въпреки предварителната уговорка между двамата, съгласно която С. трябвало да бъде
назначен от П. за управител на офиса в гр. Бургас.
Чрез обява в интернет, публикувана есента на 2010 г. в сайта „jobs.bg“, С. наел за
сътрудник в офиса в гр. Бургас и свидетелката * М.. Трудов договор и с нея не бил
подписан. Свидетелката започнала работа заедно с подсъдимия М. Е. С., за когото знаела, че
е брокер. Дейността на М. била свързана с обработка на оферти, обяви за продажба на
недвижими имоти в горепосочения сайт www.prian.ru. Материалите за публикациите и
паролите за качването им на сайта тя получавала по интернет. Записвала офертите на руски
език и публикувала снимките на имотите в руския сайт. Работила в офиса на дружеството
около един месец, през което време не контактувала с конкретни руски граждани във връзка
с покупко-продажби на недвижими имоти. Освободили я от работа с обаждане по телефона.
Писмени документи за положения труд не били изготвяни. * и М. се видели само в деня на
интервюто за работа и в първия й работен ден. След това С. не идвал в офиса и тя не го
видяла повече, а възнаграждението си получила чрез М.С..
С. получавал нужни за дейността на офиса парични средства от П. и ги предавал
според необходимостта лично или ги изпращал чрез системата на „Изи Пей“ АД на М. Е. С..
Чрез системата на „Изи пей“АД за времето от 22.10.2010 г. до 07.09.2011 г. той му превел
дванадесет пъти различни парични суми в порядък от 100 до 1300 лева.
Дейността на офиса в гр. Бургас вървяла и на горепосочения руски сайт били качени
достатъчен брой обяви за продажби на недвижими имоти по българското Черноморие, като
същите били предлагани от името на „*“ ЕООД с посочени координати за връзка - имейл и
телефонни номера. Дружеството нямало предварително сключени нито посреднически
договори, нито някакви уговорки, били те и устни, със собственици-продавачи на такива
недвижими имоти, но въпреки това предлагало за продажба имоти, които се предлагали и от
други компании на техните сайтове.
През месец октомври 2010 г. пострадалата – св. * Б., руски гражданин, живуща
постоянно в гр. *, Московска област, търсела да закупи апартамент в България и
разглеждала сайтове за продажба на недвижими имоти в България. От сайт „Prian.Ru“
харесала предлаган от името на търговското дружество „*“ за продажба недвижим имот,
отговарящ на нейните финансови възможности. Осъществила контакт на публикувания
имейл адрес с представителя на дружеството - подсъдимият М. Е. С. и двамата се уговорили
да се срещнат в България.
В началото на месец ноември 2010 г. Б. пристигнала от М. в к.к. Слънчев бряг заедно с
леля си и се настанили в хотел „Несебър“. В деня след пристигането си се срещнала с
подсъдимия М.С., каквато била предварителната им договорка. Подсъдимият я развел на
обиколка на предлагани за продажба недвижими имоти. Тя харесала апартамент в гр. Н. но
С. я уведомил, че същият вече е продаден. Същевременно й предложил да избере друг
апартамент, като твърдял, че разполага с доста такива.
На 15.11.2010 г. отново се срещнали в к.к. Слънчев бряг, комплекс „Блек Сий“, където
той й показал апартамент в сграда, в последствие описана в сключен писмен договор като
„секция 3, ет. 1, aп. № Ж1 ”. Пред нея той се обадил на някого по телефона и поискал да му
донесат ключ. Б. разгледала предложения й от подсъдимия апартамент и много го харесала,
защото бил напълно обзаведен и предлаган й от него на много ниска и приемлива за нея
цена. Тя поискала пояснение защо напълно обзаведен апартамент се предлага на толкова
ниска цена. Подсъдимият обяснил, че се дължало на местонахождението на апартамента на
първия етаж на сградата и на обстоятелството, че собственикът му, на когото същият бил
почти подарен, спешно се нуждаел от пари, поради което и го продавал на много ниска цена.
Пострадалата решила да закупи предлагания апартамент. След като взела това решение С. я
качил в управлявания от него автомобил и я завел в офиса на дружеството в гр. Бургас, ул.
„Т*“ № 24. Там й казал, че той е единственият служител, а предварителният договор
4

трябвало да бъде подписан от директора на фирмата, който й казал, че се казва П. В. П..
Разказал й още, че централният офис на дружеството е в гр. София, където пребивавал и П..
Пред нея подсъдимият С. изготвил предварителен договор за покупко-продажба с текст на
български и на руски език - peг. № 174 от 16.11.2010г., според който * П. в качеството му
представляващ „*“ ЕООД и като пълномощник щял да я представлява при покупка на
недвижим имот, като от нейно име и за нейна сметка щял да закупи такъв в пределите на Р.
България, общ. Н. *, представляващ апартамент със застроена площ от 75.00 кв.м., състоящ
се от две спални, дневна, кухня, две бани, две тоалетни и две тераси, както и ведно с
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
в който е построена, при цена от 27600 евро и разходи по сделката в размер на 1380 евро.
Така изготвения договор С. сканирал и изпратил по електронна поща на св. С., който
от своя страна го препратил на подс. П.П.. Няколко минути по-късно, след като го подписал
и подпечатал с печата на дружеството, П. върнал обратно договора на С., в той от своя
страна на подс. С.. Б. също подписала договора и получила своя екземпляр. Съгласно
клаузите на договора за заплащане на резервационен депозит тя предала в този момент на
подсъдимия М.С. сумата от 1000 /хиляда/ евро. От своя страна С. я приел и устно й
разяснил, че съгласно сключения договор следва да преведе остатъка от договорената
крайна покупна цена на недвижимия имот на три вноски по банковата сметка на
дружеството.
Б. се прибрала у дома си, от където на три пъти изплатила изцяло договорената крайна
покупна цена, превеждайки по банкова сметка на дружеството в ПИБ АД с IBAN * парични
суми в общ размер на 27600 /двадесет и седем хиляди и шестстотин/ евро, с левова
равностойност 53980,91лв., както следва:
На 24.11.2010 г. чрез ЗАО „Райфайзен Банк“ М. превела сумата от 10600 евро, с която
сума била заверена сметката на дружеството при ПИБ АД в гр. София на 26.11.2010 г. При
този първи транш от „Райфайзен Банк“ М. направили забележки относно договора - липсата
на лого на фирмата и слабо видимото подпечатване на клаузите, като поискали същият да
бъде коригиран. Б. съобщила за проблема на подсъдимия М.С., след което получила по
Интернет нов предварителен договор коригиран съобразно направените забележките.
На 30.11.2010 г. подсъдимият П. изтеглил лично на каса така преведената сума 10 600
евро с нареждане-разписка и декларирал, че произходът на средствата е: „фирмени“.
Преди втория транш месец февруари 2011 г. Б., продължавайки да разглежда сайтове
на предлагани за продажба имоти, попаднала на обява от агенция „П*“ с директор * Г., за
продажба на апартамента, за който вече била заплатила. Направило й впечатление, че и
всички други предлагани имоти буквално дублирали тези от сайта на „*“ ЕООД. Веднага се
обадила на М.С. и го пита защо предлагат за продажба апартамента й, а той отговорил, че не
били успели да се обадят на колегите си да го свалят от сайта за продажба. Въпросната обява
скоро изчезнала от виртуалното пространство и успокоена тя направила втория транш.
На 24.02.2011 г. чрез ВТБ 24 ЗАО М. превела сумата от 8000 евро, с която сметката на
дружеството при ПИБ АД гр. София била заверена на същата дата 24.02.2011 г.
На 28.02.2011 г. подсъдимият П. изтеглил лично на каса от така преведената сума 7
990 евро с нареждане-разписка и декларирал, че произходът на средствата е: „по зделка“.
На 23.05.2011 г. чрез ВТБ 24 ЗАО М. Б. превела последната дължима по договора сума
от 8000 евро, с която сметката на дружеството при ПИБ АД в гр. София била заверена на
24.05.2011 г.
На 26.05.2011 г. подсъдимият П. изтеглил лично на каса от така преведената сума 7
950 евро с нареждане-разписка и декларирал, че произходът им е: „по зделка“.
След превеждане на пълната покупна цена пострадалата се свързала по телефона
5

************ по електронна поща ************ с М.С.. Казала му, че през юли 2011 г.
пристига в България и иска да почива в апартамента си. С. й отвърнал, че не трябва да идва
през летния сезон, защото бившият собственик на апартамента не е оставил ключовете за
апартамента, намира се извън България, в Англия, а самият апартамент бил отдал под наем
до края на месец юли. Б. продължила настойчиво да търси С., а той под различни предлози
отказвал да я посрещне в България. Всеки път преди да отговори на пострадалата подс. С.
съобщавал на св. С., а той от своя страна на подс. П. и последният решавал какво да се
напише в отговор на пострадалата.
Обезпокоена от случващото се Б. пристигнала в България на 07.07.2011 г. с
приятелката си - свидетелката О.В. *. Двете отишли да видят апартамента й, позвънили и им
отворили. В апартамента имало двама възрастни руски граждани с осем деца. Целият
комплекс бил като детски лагер. Мебелировката в апартамента била променена и Б. отишла
на рецепцията на комплекса, за да потърси собственика на апартамента. Показала
предварителния си договор, но й обяснили, че не знаят нищо за фирма „*“, нито имат данни,
че апартаментът се продавал. Б. многократно опитвала да се свърже с М.С., но безуспешно.
Търсила представители на фирмата на всички известни й телефонни номера *, * и *, но до
17.07.2011 г. не се свързала с никого и, тъй като на тази дата имала фиксиран обратен полет,
си тръгнала. Едва след прибирането си в Русия успяла да се свърже с М.С.. Обвинила го, че
са я измамили, а той й отвърнал, че е обиден и прекратява контактите си с нея. Електронната
им кореспонденция продължила до началото на септември 2011 г., като в получаваните
съобщения били изтъквани различни причини за невъзможността да бъде осъществена
сделката, все по вина на собственика, който уж имал проблеми с кредити към банка. В
крайна сметка била заявена готовност за връщане на платената от нея парична сума, но това
така и не се случило. Имейлите били изпращани от служебната поща на дружеството, като
съдържанието им било отново определяно от подс. П. и посредством св. С. достигало до
подс. С., който превеждал на руски и изпраща отговора.
Недвижимият имот в к.к. „Слънчев бряг“, върху който бил построен и въведен в
експлоатация през 2006 г. комплекс „Блек сий“ бил собственост на „*“ ООД, със
съдружници свидетелите: М. Г. Г. /починал/, * Х. Х. и В. Х. Х.. В новопостроения комплекс
„Блек сий“ действително имало секция 3 /трета/, на партерния етаж, в която имало
апартамент с подобна номерация - „Жп“, но същият имал различна застроена площ и бил
продаден от собственика му - „*“ ООД на * с нотариален акт № 21, том XV, peг. № 9031,
HOT. дело № 2701 от 2006 г. на * - нотариус с peг. №208 наНК.
Според приложената по делото справка от Агенция по геодезия, картография и
кадастър - в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Н. единственият
самостоятелен обект в сграда /СОС/ с административен адрес: гр. Н. к.к. „Слънчев бряг-
запад“, ет. 1, aп. G1 е с идентификатор * За същия като документ за собственост бил вписан
горепосочения нотариален акт /вписан в Службата по вписвания към НРС с вх. peг. № 5020
от 26.07.2006 г., акт № 25, том XIX, дело № 4263/ с единствен собственик - *.
Никой от съдружниците в „*“ ООД и собственици на комплекса „Блек сий“ -
свидетелите М.Г., * и В.Х.и не познавал двамата подсъдими П. и С. и нито те, нито
дружеството, в което били съдружници, някога били имали търговски отношения с „*“
ЕООД.
Междувременно отново през месец ноември 2010 г. чрез Интернет от сайта на „*”
ЕООД пострадалият Н. Н. З., роден на 29.08.1950 г. в гр. М., Руска Федерация, също се
запознал с предлаганите от дружеството за продажба недвижими имоти в България и
осъществил контакт с М.С., както чрез Интернет, така и по телефон. Уговорили да се
срещнат.
На 03.12.2010 г. З. пристигнал в България, гр. Варна, където на летището М.С. го
посрещнал и го настанил в хотел. В дните след това го развел и му показал недвижими
6

имоти в к.к. Слънчев бряг, за които му казал, че са всичките такива, предлагани от „*”
ЕООД за продажба. Двамата дискутирали само цените и качеството на имотите.
На 06.12.2010 г. М.С. показал на З. апартамент в хотел „Marina Care“, с. Ахелой. З. го
харесал и решил да го закупи.
Същия ден двамата се върнали в гр. Бургас, където в офиса на „*” ЕООД З. подписал
предварителен договор, а подсъдимият М.С. действал по вече описания по-горе начин -
говорил за параметрите на сделката по телефона с лице, за което заявил, че е П.П. - директор
на компанията. Представил на З. за подпис, изпратен му по електронна поща подписан от П.
и подпечатан с печата на дружеството договор peг. № 175 от 06.12.2010 г., според който П.
щял да представлява З. при покупката на недвижим имот, като от негово име и за негова
сметка щял да закупи такъв в пределите на Р. България, находящ се в жилищни сгради за
сезонно ползване „Марта кейп”, село А. община Поморие, област Бургас, представляващ
обект с предназначение - жилище, апартамент, с идентификационен номер * на партер,
апартамент 32-9, състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, със
застроена площ на апартамента 24,78 кв.м., заедно с 3,72 кв.м., представляващи 15% идеални
части от общите части на сградата, при цена от 19000 евро. Съгласно клаузите по договора
З. предал, а С. приел, в брой сумата от 2000 евро - резервационен депозит. С. му предал така
оформения договор и устно пояснил, че съгласно сключения договор следва да преведе
остатъка от договорената крайна покупна цена на недвижимия имот от 17000 евро до
13.03.2011 г. по банковата сметка на дружеството в ПИБ АД с IBAN: *
След като З. се прибрал в гр. М. продължил да търси информация за желания
недвижим имот и по Интернет успял да намери реалните му собственици - * и *. Установил
контакт е тях, а те му казали, че нямат договорни отношения с „*” ЕООД за посредничество
за продажба на апартамента им. При така установеното З. направил опити за връзка с М.С.,
но последният спрял да отговаря на обажданията му.
* и * били закупили гореописаното жилище през 2007 г. от собственика – „И*”
АДСИЦ със седалище в гр. София, като тогава ползвали посредничеството на адвокатска
кантора „*”, в която работела свидетелката адв. С. Б. Д. - САК. След контакта си със З. в
началото на 2011 г. двамата отново се свързали чрез имейл с кантората на адвокат Д., като
съобщили, че желаят да продадат имота си на руски гражданин и потърсили съдействието
им. В последвалата кореспонденция се включил и пострадалият З. като купувач по сделката.
Трите страни /купувач, продавач, посредник/ продължили да комуникират помежду си. Били
извадени всички необходими документи за изповядване на сделката. З. и продавачите
договорили цената и тя била платена по банков път преди реализиране на покупко-
продажбата.
На 07.04.2011 г. свидетелите Д., като пълномощник на продавачите, и колегата й -
свидетелят И. И. Г., като пълномощник на купувача З., изповядали нотариално сделката -
нотариален акт № 183, том I, peг. № 941, дело № 178 от 2011 г. на * нотариус с peг. № * на
НК. Разноските по сделката били поети изцяло от З., който превел нужната сума по
клиентската сметка на адвокатското дружество.
След като пострадалият З. разбрал, че е попаднал на схема за измами, на 20.05.2011 г.
написал писмо до П.П., с искане да му бъде върната неправомерно взетата сума от 2000
евро, но отговор не получил и сумата не му била върната. Впоследствие З. изпратил на
адвокатска кантора „*” предварителния договор, който бил подписал на 06.12.2010 г.,
интересувайки се какви действия да предприеме, за да си върне платената сума и дали
адвокатското дружество има интерес да го представлява. Д. и колегите й преценили, че
заплатената от З. сума от 2000 евро е твърде малка и евентуалните разноски, които същият
би имал при завеждане на съдебен иск или предприемане на други законови действия,
включително заплащане на адвокатски хонорар, биха били в размер близък или по-голям от
търсената от него сума. Поради посоченото отказали да го представляват.
7

В същия времеви период пострадалият В. Г. К., роден на 20.06.1962 г. в Руска
Федерация, постоянно живущ със съпругата си - свидетелката Е.Й. * в гр. Санкт Петербург,
също искал да закупи имот на българското Черноморие. В началото на месец януари 2011 г.
той публикувал съобщение в сайта www.Prian.ru, че търси да закупи такъв имот при цена,
каквато му било възможно да плати. Скоро след това същия месец получил отговор по
електронната си поща с кореспондент М.С. от Република България. Последният му
предоставил своя скайп: „MarekPropartis“ и телефонни номера за връзка - *, както и му
съобщил точния адрес на офиса на дружеството в гр. Бургас, ул. „Т*“ № 24. При
първоначалната им кореспонденция С. му предложил няколко недвижими имота на стойност
до 18 000 евро. Предложил и да му направи някои отстъпки, ако избере да закупи имот на
стойност над 30 000 евро, като: поемане стойността на самолетния билет до България и
обратно, заплащане стойността на визите, хотелски такси и цената за престоя, трансфера от
аерогарата до обектите за оглед. Благоразположението на подсъдимия се понравило на
пострадалия и на съпругата му и те продължили да контактуват с М.С.. При последвалите
телефонни разговори и разговори по Скайп К. уговорил да пристигне в България и лично да
разгледа предлаганите за продажба недвижими имоти. Уточнили дата на полета 30.01.2011
г. и се уговорили М.С. да го посрещне на аерогарата в гр. Бургас. Двамата кореспондирали
по Скайп с уеб камери и К. могъл добре да запомни лицето на С.. Когато пристанал на
аерогарата в гр. Бургас подсъдимият М.С. го посрещнал, държейки, съгласно уговорката им,
табелка с изписано името на пострадалия.
К. пристигнал около обяд на горепосочената дата и С. го посрещнал радушно.
Подсъдимият бил сам. Качил го в лек автомобил „Мерцедес“ и по пътя до к.к. Слънчев бряг
му разказвал на много добър руски език за фирмата си „*“ и за добрите възможности за
придобиване на недвижими имоти в България. К. го възприел като много обаятелен
събеседник. След пристигането го настанил в хотел, който бил резервирал предварително.
На следващият ден подсъдимият пристигнал в хотела, взел К. и го повел да оглежда
предлаганите за продажби недвижими имоти. Разглеждали такива по протежение на почти
цялото южно Черноморие, стигайки до гр. *******. Върнали се обратно в гр. Н. където С.
също показал доста апартаменти на К.. Последният останал около седмица в България и
през цялото време обикалял със С., който му показвал различни недвижими имоти.
Накрая, на 03.02.2011 г., пострадалият харесал апартамент, представляващ студио №
13, находящо се в сграда на ул. „*, с. Р.. На място М.С. се свързал по телефона със
собственика на сградата - свидетелят Х. * Х., с когото се познавал отпреди.
Х. * Х. бил съсобственик на сградата на ул. „*, с. Р., заедно с *, с когото я били
закупили на груб строеж през 2007 г. След довършването й и въвеждането й в експлоатация
през 2009 г. Х. обявил части от нея за продажба. Посредник при продажбата на частите било
дружеството „*“ ООД - гр. Стара Загора, с което имали сключен договор за поръчка от
01.12.2010 г. Х. * Х. се познавал със съпругата /към онзи момент/ на подсъдимия М.С. -
свидетелката А.М. М., която през 2003 г. – 2004 г. била секретарка на негов приятел - К.К. в
офиса му в гр. Бургас, който офис Х. често посещавал. Няколко години по-късно при
случайна среща помежду им Х. й казал, че се занимава със строителство и продажба на
имоти, а тя, че съпругът й * се занимава с продажби на имоти и двамата си разменили
телефоните. След това С. се свързал с Х. по телефона и се уговорили да се срещнат в
сградата на горепосочения адрес в с. Р.. Подсъдимият С. огледал сградата и казал, че работи
към фирма и ако има реални клиенти ще сключат договор за посредничество, но не му
споменал наименованието на дружеството, за което работел. Х. не приел последното за
сериозно, защото * пристигнал с автомобил без надписи на фирама-посредник, а
обикновено посредническите фирми ползвали надписани автомобил. Няколко път след това
С. идвал отново в сградата. По същото време идвали представители на много фирми и лица
на огледи предвид обявяването на части от нея за продажба.
8

След като М.С. се свързал по телефона с Х. А. Х., последният пристигнал на място и
му осигурил достъп до цялата сграда. Запознал се с К., представяйки му се като собственик
на комплекса, какъвто бил, но разговарял само на български език с М.С. и от този разговор
К. не разбрал нищо.
Самият Х. не запомнил името на пострадалия, нито разбрал за проявения от него
интерес да закупи ателие № 13 в сградата му и за ангажимента на М.С. да посредничи за
закупуването. Х. не познавал и подсъдимият П.П., не бил контактувал „*“ ЕООД и нямал
сключен посреднически договор с това дружество. Няколко месеца по-късно - на 01.06.2011
г. Х. и съсобствениците продали недвижимия си имот - студио № 13 на *, също руски
гражданин.
След като К. огледал и харесал студио № 13 М.С. му казал, че собственикът го е
обявил за продажба при цена 16 000 евро. Пострадалият много харесал студиото, счел
обявената цена за изгодна и заявил на С., че се спира на този имот и желае да го купи.
Направил няколко снимки на апартамента, с които искал да зарадва съпругата си. М.С.
демонстрирал пред него, че скрепва сделката, като скъсал изписания върху тиксо номер на
вратата на студиото и му го предал, заявявайки, че това е гаранция за снемане на студиото
от продажба.
От студиото С. откарал пострадалия до офиса на „*“ ЕООД в гр. Бургас. Там му казал,
че е само служител във фирмата и предварителният договор за покупка на имота трябва да
бъде подписан от директора й - П. В. П., който пребивавал в централния офис на
дружеството в гр. София. Поради последното С. се свързал с лице, за което пострадалият
решил, че е П. по телефона и пред пострадалия уговорил условията по договора. Скоро след
това по електронна поща получил договор. Пострадалият го попитал изрично защо така
процедират и не трябва ли П. лично да присъства и подпише договора, но С. го уверил, че в
България така се процедирало. Съгласно клаузите на договора, изготвен на руски и
български език - peг. № 179 от 03.02.2011 г., * П. в качеството му представляващ „*“ ЕООД
и като довереник (пълномошник) по предварителния договор, щял да закупи от негово име
и за негова сметка недвижим имот в пределите на Р. България, общ. Н. с. Р., в жилищна
сграда УПИ XIX-121 в кв. 20, по плана на с. Р., представляващ студио 13 с площ от 21,72
кв.м., ведно с 2,98 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като площта
на студиото ведно с общите части на сградата възлиза на 24,70 кв.м. при цена от 16000 евро
и при разходи по сделката в размер на 800 евро. Съгласно чл. 8 на договора К. трябвало да
предплати капаро в момента на подписване на договора - резервационен депозит в размер на
2000 /две хиляда/ евро. Пострадалият подписал договора и предал сумата от 2000 евро като
капаро по договора на подсъдимия М.С., който я приел. С. сканирал и върнал така
подписания договор по електронната поща. Няколко минути по-късно договорът бил върнат
отново по електронна поща вече подписан от подсъдимият П. и подпечатан с печата на
представляваното от него дружество на всяка страница. М.С. устно пояснил на К., че следва
да преведе остатъка от договорената крайна покупна цена на недвижимия имот по банковата
сметка на дружеството, както и му обяснил, че тъй като сделката не може да стане за един
ден и за да не стои излишно в България, следва да упълномощи П.П. да извърши цялата
процедура по покупко-продажба от негово име с нотариално заверено пълномощно.
Веднага след това подсъдимият завел пострадалия при нотариус *, peг. № * на НК,
където представил на К. и той подписал пълномощно, с което упълномощил П. В. П. да го
представлява при изповядване на сделката за покупко-продажба на студиото, подробно и
точно описано съгласно нотариален акт, както и му превеждал от български на руски език и
за верността на превода си се подписал като преводач в пълномощното, нотариално заверено
под peг. № 387, том 1, № 25 от 03.02.2011 г. от нотариус Бакалова.
По време на престоя си в България К. останал с изключително добри впечатления
както от страната и хората, така и конкретно от подсъдимия С. и преди да си тръгне се
9

снимал няколко пъти с него и направил видеозапис с личната си камера, като искал по този
начин да сподели впечатленията си със съпругата и приятелите си.
След като К. се прибрал в Русия на 08.02.2011 г. чрез ОАО „Сбербанк Росии“ превел
остатъка от договорената парична сумата в размер на 14800 евро на „*“ ЕООД и на
09.02.2011 г. сметка на последното в ПИБ АД с IBAN: *била заверена с паричната сума.
На 11.02.2011 г. подсъдимият П. В. П. изтеглил на каса така преведената парична сума
в размер на 14 800 евро с нареждане-разписка и декларирал, че произходът на средствата е:
„по зделка“.
Няколко дни след паричния превод К. започнал да търси М.С. на известните му
телефони, по Скайп, чрез имейли. При кореспонденцията им С. го уверявал, че сделката е
почти готова и трябва само да мине през нотариус, за което било нужно време. Какво точно
да отговори на пострадалия С. научавал от св. С., а той на свой ред от подс. П..
През месец март 2011 г. на работа в офиса в гр. Бургас постъпила свидетелката В.К..
Тя се задържала там по-малко от месец, през което време имала контакт само с В.К.. От М.С.
разбрала, че К. е сключил с него сделка преди пристигането й и очаква да получи своя
нотариален акт. Според дадената й от С. информация тя също изпратила имейл на
пострадалия, с който го уведомила, че сделката е почти оформена.
Минало време, а М.С. продължавал да отговаря на пострадалия едно и също и той
позвънил в офиса на дружеството. Свързал се с К. и тя, тъй като за нея вече било станало
очевидно, че нещата с нотариалния акт се бавят, с тревожен тон го посъветвала да си поиска
парите обратно. На въпроса му защо отвърнала, че не може да говори повече, но желае да му
помогне. От този момент нататък К. бил убеден, че е станал жертва на измама.
При последващата размяна на имейли С., под давлението на П., с цел печелене на
време продължил да изтъква различни причини за забавянето - собственикът на имота дълго
събирал нужните справки, после влязъл в сила закон за безкасови плащания на суми над
определен размер, поради което му предложили да плати допълнително паричната сумата
нужна за ДДС от 20% или да чака неопределено време докато продавачът препродаде
студиото на подставена фирма, която да не заплаща ДДС. След настояване от страна на
пострадалия за връщане на платената от него парична сума на 16.07.2011 г. получил имейл с
посочен кореспондент П., с приложен допълнителен договор, според който сключеният
помежду им на 03.02.2011 г. договор се прекратявал по взаимно съгласие, а дружеството се
задължавало да му изплати дадената от него сума, но в четири месечен срок, считано от
подписването на споразумението, което пострадалият веднага подписал. След това
контактът на пострадалият с подс. П. бил прекъснат.
Поради посоченото на 25.08.2011 г. К. пристигнал в България заедно със съпругата си.
При опит да се свърже с * по телефона, установил, че същият вече не е актуален, а офисът
на дружеството на ул. „Т*“ № 24 в гр. Бургас бил затворен. Предприел безуспешни действия
по установяване местонахождението на П. и С. и новия офис на дружеството, но разбрал от
сънародниците се - Бялаковская и З., че те също са измамени с фиктивни продажби на имоти
от „*“ ЕООД. К. разбрал още, че С. е работил във фирма „*“ ЕООД в гр. Несебър.
За период от девет месеца, до около края на 2009 г., подсъдимият С. действително
работел в „* “ ЕООД, гр. Несебър като шофьор на служебен лек автомобил. Едноличният
собственик и управител на дружеството св. В.А. * го освободил поради злоупотреба със
средства на фирмата, а в последствие и с тези на клиентите. В началото вземал повече пари
за гориво, за командировки, автомивка, а след това, когато му били доверявани средства за
мебелиране на апартаменти на клиенти, поръчвал по-евтини мебели от договореното и
прибирал разликата за себе си. Когато започнали да постъпват жалби на клиенти * проверил
на място случващото се, уверил се, че оплакванията са основателни, възстановил средства на
клиентите си, а когато поискал обяснение от С. той престанал да идва на работа. Функции
10

по продажба на недвижи имоти в това дружество С. нямал, но разполагал със собствен
компютър и имал достъп до цялата му база данни, респ. до данни за недвижими имот,
собственици, посредници.
К. посетил офиса на „*“ ЕООД и разговарял с управителя Е., от който разбрал, че * е
уволнен от работа, тъй като мамил клиенти.
Докато продължавал да го издирва, случайно на 11.09.2011 г. го срещнал на улицата
пред сградата на съда в гр. Бургас. В началото подсъдимият бил силно изненадан, но когато
К. си поискал парите обратно и среща с П., бързо се съвзел и заявил, че вече не работи за
„*“, седнал в колата си и потеглил. Не минали и пет минути и по мобилния телефона на
пострадалия се обадил П.П. от телефонен номер 0* /регистриран на името на „*“ ЕООД/,
който той старателно си записал, и му определил среща на 13.09.2011 г. на улицата пред
стария офис на дружеството, като го предупредил да не безпокои повече М.С. и допълни, че
когато пристигне в гр. Бургас ще уточнят часа на срещата. Такава среща не се състояла.
В опити да си върне дадената парична сума пострадалият изпратил и нотариална
покана до седалището и адреса на управление на дружеството в гр. София, *, при което
разбрал, че на този адрес няма такава фирма.
В последствие К. установил новата месторабота на М.С. - фирма за недвижими имоти
„Home for you“, намерил и телефонен номер и успял да се свърже и разговаря с него, като го
познал по гласа. Подсъдимият се държал изключително арогантно, псувал го и му отправял
заплахи.
За трите случаи пострадалите сезирали компетентните органи, като били образувани
преписки, а в последствие и досъдебно производство, в което сигналите били обединени в
едно производство.
С протокол за доброволно предаване от 04.01.2012 г. пострадалият К. предал по
делото наличните у него писмени документи и диск CD, съдържащ горепосочените снимки
и видеозапис на подсъдимият М.С..
В хода на разследването била изготвена техническа експертиза на предадения диск с
видеозапис, видно от заключението на която лицето на записа с голяма вероятност е М. Е.
С..
Назначена и изготвена била графическа експертиза, видно от заключението на която:
- подписите в графи „Customer“ /клиент/ в приобщените по делото в оригинал
договори от 20.10.2010 г. и от 12.01.2011 г., сключени между „Р*“ ООД и „*“ ЕООД, са
положени от подсъдимия П. В. П.;
- копията на подписи в: двата предани по делото предварителни договори от
16.11.2010 г. от пострадалата Б., в предварителния договор от 06.12.2010 г., предаден от
пострадали З., в предварителния договор от 03.02.2011 г., предаден от пострадалия К., както
и в договора за наем от 21.09.2010 г., в спесимен на подписите с титуляр „*“ ЕООД за
банковата сметка в ПИБ АД от 19.10.2010 г., в нареждането-разписка за сумата от 14800
евро от 11.02.2011 г. и декларацията към него, в нареждането-разписка за сумата от 25000
евро от 22.02.2011 г. и декларацията към него, в нареждането-разписка за сумата от 7 990
евро от 28.02.2011 г. и декларацията към него, в нареждането-разписка за сумата от 7 950
евро от 26.05.2011 г. и декларацията към него, в нареждането-разписка за сумата от 10 600
евро от 30.11.2010 г. и декларацията към него, както и в споразумението към предварителен
договор, предадено от пострадалия К. с дата 16.07.2011 г., в съответните графи за „*“ ЕООД,
са копия на подписи, които са положени от подсъдимия П.П.;
- копията от ръкописни текстове в гореизброените нареждания-разписки в графи „Име
и фамилия“ са копия на ръкописни текстове, които са написани от подсъдимия П.П.;
- копията на подпис в графа „Преводач“ в копието на нотариално заверено на
11

03.02.2011г. пълномощно с упълномощител В.К., са копия на подпис, който е положен от
подсъдимия М. Е. С. и
- копията от ръкописен текст в горепосоченото пълномощно в графа „Преводач“ са
копия на ръкописен текст, който е написан от подсъдимия М.С..
Назначена и изготвена била и съдебно-икономическа експертиза, видно от
заключението на която левовата равностойност на заплатените от пострадалите суми в общ
размер от 46 400,00 евро е 90 750,51 лева, а минимална работна заплата за страна към
периода на деянието е в размер на 240 лева, общият размер на инкриминираната сума се
равнява на 378,12 минимални работни заплати.
Първоначално подсъдимият С. участвал в досъдебното производство в качеството на
свидетел, като няколкократно бил разпитван. В последствие С. бил привлечен като
обвиняем, а в последвалите разпити в присъствието на защитник, заявил, че няма нищо
общо с измамите над чужденците и е работил в дружеството като брокер. Подсъдимият П.
също бил привлечен като обвиняем, като първоначално спрямо него производството
протекло задочно. В последствие той бил издирен и му бил проведен разпит, в който
отрекъл да е извършвал измамливи действия и заявил, че св. С. е този, който му е казвал
какво да прави и той му е дал празни листи, на които подсъдимият се е подписал.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в производството
доказателствени материали, а именно:

От гласните доказателства: показанията на свидетелите: Д.М. (л. 106 от съдебното
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания
при предходното разглеждане на делото (л. 263 от НОХД № 2367/2018 г. на РС-Бургас) и от
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 81 от Том 2 на ДП); * Х. л. 107 от съдебното производство), включително и
от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания при предходното разглеждане
на делото (л. 266 от НОХД № 2367/2018 г. на РС-Бургас) и от приобщените по реда на чл.
281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 213-214 от Том 4
на ДП); Х.Х. (л. 107 гръб - 108 от съдебното производство), включително и от приобщените
по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания при предходното разглеждане на делото (л. 326-
327 от НОХД № 2367/2018 г. на РС-Бургас) и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с
ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 44-45 от Том 1 на ДП); А.М. (л.
108 гръб - 109 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл.
281, ал. 1, т. 2 НПК показания при предходното разглеждане на делото (л. 267 от НОХД №
2367/2018 г. на РС-Бургас) и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК
показания от досъдебното производство (л. 217 от Том 2 на ДП); частично от показанията на
св. С.С. (л. 109 гръб – 112 от съдебното производство), включително и от приобщените по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания при предходното разглеждане на делото (л. 219-
221 и л. 345-347 от НОХД № 2367/2018 г. на РС-Бургас) и от приобщените по реда на чл.
281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 108 от Том 2 на
ДП; л. 168-169 от Том 2 на ДП и л. 87 от Том 4 на ДП); от приобщените по реда на чл. 281,
ал. 1, т. 5 НПК показанията на св. * от досъдебното производство (л. 106-107 от Том 1 на
ДП); от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК показанията на св. О.Ш. от
досъдебното производство (л. 76-77 от Том 2 на ДП); от приобщените по ред на чл. 281, ал.
5, вр. с ал. 1, т. 5 НПК показания от досъдебното производство на св. * П. (л. 186 от Том 2 на
ДП); от приобщените по ред на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК показания от предходното
12

разглеждане на делото на св. В.Е. (л. 264-265 от НОХД № 2367/2018 г. на РС-Бургас),
включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 НПК показания от
досъдебното производство (л. 227 от Том 2 на ДП); от приобщените по ред на чл. 281, ал. 1,
т. 5 и ал. 10 НПК показания от предходното разглеждане на делото на св. * (л. 301 от НОХД
№ 2367/2018 г. на РС-Бургас), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с
ал. 1, т. 5 НПК показания от досъдебното производство (л. 147-149 от Том 2 на ДП); от
приобщените по ред на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК показания от предходното разглеждане на
делото на св. Н.М. (л. 264 от НОХД № 2367/2018 г. на РС-Бургас), включително и от
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 НПК показания от досъдебното
производство (л. 155 от Том 3 на ДП); от приобщените по ред на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК
показания от предходното разглеждане на делото на св. И.Г. (л. 219 от НОХД № 2367/2018
г. на РС-Бургас), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5
НПК показания от досъдебното производство (л. 171 от Том 3 на ДП); от приобщените по
ред на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК показания от предходното разглеждане на делото на св. В.Х.
(л. 266 от НОХД № 2367/2018 г. на РС-Бургас), включително и от приобщените по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 НПК показания от досъдебното производство (л. 211-212 от
Том 4 на ДП); от показанията на св. * (л. 348 гръб – 349 от съдебното производство); от
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 НПК показания от досъдебното
производство на св. В.К. (л. 39 от Том 1 на ДП и л. 90 от Том 2 на ДП); от приобщените по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК показания от досъдебното производство на В.К. (л. 58-61 от
Том 1 на ДП); от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК показания от досъдебното
производство на В.Б. (л. 178-179 от Том 1 на ДП и л. 79-80 от Том 2 на ДП); от
приобщените по реда на чл. 281, ал. 10 НПК показания от досъдебното производство,
дадени по делегация на Н.З. (л. 241 от Том 2 на ДП); частично от обясненията на
подсъдимия М.С. (л. 103 гръб – 104 и л. 112 от съдебното производство), включително и от
приобщените по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК обяснения, дадени при предходното
разглеждане на делото (л. 217-219; л. 267-268; л. 326; л. 327 и л. 347-348 от НОХД №
2367/2018 г. по описа на РС-Бургас) и частично от обясненията на подсъдимия П.П. (л. 104
гръб – 105 и л. 112 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на
чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 НПК обяснения, дадени в хода на досъдебното производство (л.
308-309 от Том 4 на ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за взимане на образци за
сравнителни изследване (л. 78-79 от Том 4 на ДП) и протокол за взимане на образци за
сравнително изследване (л. 85-86 от Том 4 на ДП).
От писмените доказателства: справки за съдимост (л. 41-42 от съдебното
производство); кореспонденция по имейл с превод (л. 297-346 от съдебното производство);
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 81-82 от съдебното
производство); характеристики (л. 214 – 215 от НОХД № 2367/2018 г. по опис на РС-
Бургас); референция (л. 84 от съдебното производство); предварителен договор (л. 16-20 от
Том 1 на ДП); пълномощно (л. 21 от Том 1 на ДП); платежни документи (л. 22 – 26 от Том 1
на ДП); нотариални актове (л. 31-33 от Том 1 на ДП); удостоверение (л. 34 от Том 1 на ДП);
нотариален акт (л. 46-47 от Том 1 на ДП); договор за поръчка (л. 48-52 от Том 1 на ДП);
удостоверение (л. 53 от Том 1 на ДП); скица (л. 54 от Том 1 на ДП); протокол за доброволно
предаване, ведно с описаните в него документи (л. 62-98 от Том 1 на ДП); справка от
Агенция по вписването, ведно с документи (л. 122-162 от Том 1 на ДП); предварителен
договор (л. 167-171 от Том 1 на ДП); платежни документи (л. 172-174 от Том 1 на ДП);
копие от кореспонденция и платежни документи (л. 180-193 от Том 1 на ДП); договор за
поръчка (л. 194-197 от Том 1 на ДП);предварителен договор (л. 201-204 от Том 1 на ДП);
копие на кореспонденция (л. 205 от Том 1 на ДП); писмо от Първа Инвестиционна банка,
ведно с документи (л. 20 – 62 и л. 65 – 67 от Том 2 на ДП); протокол за доброволно
предаване (л. 91 от Том 2 на ДП); договор за поръчка (л. 92-95 от Том 2 на ДП);
13

предварителен договор (л. 96-100 от Том 2 на ДП); платежни документи (л. 101-103 от Том
2 на ДП); справка от Глобул (л. 112 от Том 2 на ДП); справка от Мтел (л. 115 от Том 2 на
ДП); справка от Виваком, ведно с документи (л. 117-150 от Том 2 на ДП); справка от Изипей
(л. 153-156 от Том 2 на ДП);трудов договор (л. 164-165 от Том 2 на ДП); справка от НАП (л.
166 от Том 2 на ДП); договор, ведно с платежни документи (л. 170 – 179 от Том 2 на ДП);
договор за наем (л. 187-192 от Том 2 на ДП); приемо-предавателен протокол (л. 193-194 от
Том 2 на ДП); платежни документи (л. 195 от Том 2 на ДП); разпечатки от интернет (л. 203-
208 от Том 2 на ДП); справка от Виваком (л. 214-215 от Том 2 на ДП); справка от Мтел (л.
235 от Том 2 на ДП); справка от Глобул (л. 24 от Том 3 на ДП); предварителен договор (л.
71-73 от Том 3 на ДП); платежни документи (л. 74 – 76 от Том 3 на ДП); справка от Мтел (л.
91 от Том 3 на ДП); справка от Виваком (л. 93- 94 от Том 3 на ДП); предварителен договор
(л. 124-127 от Том 3 на ДП); платежни документи и извлечение от сметка (л. 169-169 от Том
3 на ДП); нотариален акт (л. 170 от Том 3 на ДП); справка от Сектор „ПП“-Бургас (л. 30 от
Том 4 на ДП); справка от Агенцията по вписванията (л. 43 от Том 4 на ДП); писмен превод
на документи (л. 114 – 127 от Том 4 на ДП); справка от НАП (л. 156 от Том 4 на ДП);
справка от Община Несебър (л. 177 - от Том 4 на ДП); справка от АГКК (л. 179-183 от Том 4
на ДП); справка от Агенцията по вписвания, ведно с документи (л. 185 – 194 от Том 4 на
ДП) и трудов договор (л. 290 от Том 4 на ДП).
От експертизите: съдебно-техническа експертиза (л. 100-101 от Том 1 на ДП),
включително и от отговорите на вещото лице в хода на съдебното следствие (л. 105 гръб от
съдебното производство); от приобщените по реда на чл. 282, ал. 3, вр. с ал. 1 НПК
заключения на съдебно икономическа експертиза (л. 323-235 от Том 4 на ДП) и на съдебно
графическа експертиза (л. 105-112 от Том 4 на ДП).
Условно показанията на свидетелите могат да се разделят в няколко групи. В първата
група влизат показанията на гражданските ищци – свидетелите К., Б. и З. и тези на св. * *
(съпруга на гражданския ищец К.). Тези свидетели са запознати в най-голяма степен с
инкриминираните деяния, поради което и логично техните показания са най-пълни и най-
значими досежно установяване на релевантните факти. Вярно е, че и четиримата (в това
число и съпругата на гражданския ищец К.) са претърпели вреди от престъпните деяния,
което потенциално изправя показанията им пред възможна пристрастност, но в конкретния
случай съдът не констатира такава. И четиримата свидетели правдиво споделят възприетите
от тях събития, като показанията им са логични, последователно и хармонични. Отделно от
това показанията им намират опора и в другите доказателствени материали – извадки от и-
мейл кореспонденция, показания на други свидетели и т.н., поради което и съдът им се
доверява напълно.
Във втората група свидетелски показания влизат тези на св. * Х.; * П.; В.Е.; *; Н.М.;
И.Г. и В.Х.. Тези свидетели не споделят за възприятия, пряко свързани с трите
инкриминирани деяния, но показанията им способстват за очертаване на по-цялостна
картина на разигралите се събития и поради това имат своето място в процеса. Подобно на
показанията от първата група и тези от втората се характеризират с логичност,
последователност и взаимосвързаност, поради което и съдът няма причина да не им се
довери.
Тук е мястото да се посочи, че свидетелите са разпитвани както от настоящия състав,
така и от предходния състав на РС-Бургас, разглеждал делото, а така и в хода на
досъдебното производство. При това положение, всеки път когато съдът е констатирал, че е
налице съществено разминаване или липса на спомен у свидетеля за релевантните факти той
не се е ограничил с приобщаването само на показанията от предходното разглеждане на
делото, а е инкорпорирал в доказателствената съвкупност и показанията дадени пред
разследващите органи. Това е така, доколкото съгласно практиката на ВКС – Решение№
781/95 г. II н.о.; Решение № 381/2008 г. на I н.о., Решение № 374/2011 г. на II н.о., Решение
14

№ 328/2015 г. на I н.о. – когато един свидетел е давал различни показания и всяко едно
поотделно противоречи съществено на показанията му, дадени на съдебното следствие,
респективно при някой от разпитите свидетелят заявява, че няма ясен спомен за определени
факти – съдът е длъжен да включи в подлежащите на обсъждане доказателствени материали
не само последните или избирателно едни от тях, а всички показания на този свидетел, като
след това изложи мотиви на кои от тях дава вяра. В конкретния случай съдът отдава
приоритет на показанията на тези свидетели, депозирани пред разследващ орган и надлежно
приобщени в производството, доколкото тези показания са дадени в момент близък до
инкриминираните събития, когато логично споменът на свидетелите е бил по-ясен, а от там
и показанията им са по-пълни и конкретни. Разпитите на свидетелите в хода на съдебното
следствие са отдалечени съответно на около 9 години при първото разглеждане и на около
10-11 години при настоящето разглеждане на делото, поради което и съвсем закономерно
повечето разпитани свидетели заявиха, че нямат ясен спомен за процесните събития, което
именно наложи и приобщаването на заявеното от тях на по-ранен етап. Въпреки това съдът
счита, че показанията на тези свидетели намират подкрепата си в останалия доказателствен
материал, поради което и следва да се вземат предвид при формиране на вътрешното
убеждение на съда.
Съдът цени показания на св. * * (приятелка на пострадалата Б.), която не е очевидец
на инкриминираните събития, но бидейки близка с пострадалата Б. е запозната с
извършените от нея действия в България. Показанията на тази свидетелка напълно
кореспондират с доказателствения материал, вече обсъден и кредитиран от съда, поради
което и настоящият състав няма причина да не им се довери.
В самостоятелна група могат да се обособят показанията на св. В.К., * и Д.М..
Общото между тези трима свидетели е, че те по различно време са работили за дружеството
„*“ ЕООД или в случая със св. С. – за дружество, управлявано от лице, свързано с „*“
ЕООД. Показанията на тези свидетели са важни, доколкото способстват за вникване в
създадената организация на работа, задълженията на всеки един от служителите,
включително и на подс. С. и на св. С., както и на други факти и обстоятелства, свързани с
дружеството. Вярно е, че възприятията на св. Соркин не са така пълни, доколкото той
реално не е работил в „*“ ЕООД, а в друго дружество и е посетил само два пъти офиса на
„*“ ЕООД, но въпреки това съдът счита, че в тях се съдържат възприятия, които допълват
цялостната картина на работния процес, очертана от св. М., К., а и от подс. С. и св. С.. По
отношение на показанията на св. М., важи всичко казано по-горе, относно отдаването на
приоритет на заявеното в хода на досъдебното производство, доколкото тогава споменът на
свидетелката е бил далеч по-ясен. Като цяло съдът кредитира показанията и на тази група
свидетели, доколкото не съзира сериозни противоречия, неясноти или други причини, които
да водят до дискредитирането им.
Тук е мястото да се посочи, че в показанията на всички разпитани свидетели са
налични леки разминавания, неточности и непълноти, които обаче по никакъв начин не се
отразяват на достоверността на изложеното от тях. Касае се за незначителни пропуски,
които съдът отдава както на изминалия период от време, така и на индивидуалните
способности на всеки човек да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите и
обстоятелствата, които пропуски в никой случай не влияят в значителна степен на
доказателствената годност на показанията.
Съдът цени показанията и на св. А.М. (бивша съпруга на подс. С.). Действително
тази свидетелка от една страна не е очевидец на процесните събития, а от друга – е била в
близки отношения с подсъдимия, поради което и е потенциално пристрастна, но в
конкретния случай съдът не намира причина да не се довери на изложеното от нея.
Свидетелката правдиво е изложила възприятията си относно работата на съпруга й (към
онзи момент) в „*“ ЕООД; заеманата длъжност и неговите задължения. Свидетелката заявява
15

и за обстоятелствата около познанството на подс. С. със св. Х.Х., които обстоятелства
намират пълна подкрепа в заявеното от последния. В тази връзка съдът счита, че следва да
кредитира и изложеното от св. Х. (и за този свидетел важи казаното по-горе относно
приоритетното ценене на приобщените показания от досъдебното производство), което
също намира за логично и подкрепено от другите доказателствени материали. Този свидетел
заявява, че процесният апартамент в сградата в с. Р. е бил за продажба, като действително
подс. С. няколкократно е посещавал сградата в тази връзка, но поради изминалия период от
време не може да се сети дали е бил сам или с клиент. Тези показания намират опора и
допълване в показанията на св. К., който също е категоричен, че по време на огледа на
имота е присъствал именно собственикът – св. Х.Х..
На особено внимателен анализ подлежат показанията на св. С.С., доколкото именно
той е човекът, който се явява свързващото звено между подс. П. и подс. С.. В тази връзка не
е учудващо че този свидетел е многократно разпитван както при настоящето разглеждане на
делото, двукратно при предходното разглеждане и още няколко пъти в хода на досъдебното
производство. Настоящият състав анализира всички показания на св. С., като не констатира
съществено разминаване между заявеното от него от началото на производството до
настоящия момент. При всички разпити този свидетел е категоричен, че подс. П. е лицето,
което е основало дружеството „*“ ЕООД и именно той е решавал всички важни въпроси,
свързани с дейността. Неотклонно се е придържал и към това, че неговата работа е била да
оказва съдействие и да е своеобразно „свързващо звено“ между П. и работещите в офиса в
Бургас, сред които и подс. С.. Настоящият състав счита, че следва да се довери на тези
твърдения на подс. С., доколкото те намират опора в останалия доказателствен материал.
Така например обстоятелството, че именно П. е основал дружеството се подкрепя от
писмените документи, предоставени от Търговския регистър; че той е ръководил дейността
на фирмата се установява от факта, че именно П. е сключил договора за наем за офиса в
Бургас, той е открил и оперирал с банковите сметки, той е подписвал от името на
дружеството договорите с клиентите, включително и процесните, той е внасял и теглил пари
от сметката на дружеството, той е сключил договори с „Виваком“ за служебни СИМ карти,
той е сключил договори за реклама по интернет и т.н. Всички тези обстоятелства по мнение
на съда еднозначно навеждат на извод, че показанията на С. относно лицето, което реално е
управлявало дружеството следва да се кредитират. По мнение на съда правдиви са
показанията на този свидетел и относно конкретните задължения на подс. С. в дружеството.
Така св. С. е категоричен, че С. е изпълнявал длъжността на „брокер“ и в задълженията му е
влизало да показва имоти на бъдещи клиенти. Допълва, че самите обяви са подавани от него
към С. или самият той си ги е намирал в интернет, което напълно кореспондира с
обясненията на самия С. и на показанията на св. М., К. и С.. Подкрепени от
доказателствената съвкупност са и показанията в частта относно получените от С. депозити
по трите сделки. Свидетелят е категоричен, че сумите са останали в офиса в гр. Бургас и са
послужили за покриване на режийни разходи, наем, консумативи и т.н., като в тази им част
показанията напълно хармонират с обясненията на самия С..
Единствените части от показанията на св. С., които съдът не кредитира са свързани
около обстоятелството дали подс. С. и подс. П. са се срещали лично или не. Свидетелят
твърди, че такава среща е имало и тя е била организирана от него, като е откарал П. при С.,
докато двамата подсъдими категорично отричат тези факти. По мнение на съда липсват
категорични доказателства, които да подкрепят версията на С., поради което и съдът счита,
че относно това обстоятелство следва да се довери на обясненията на двамата подсъдими,
поради което и не приема твърденията на С. за среща между П. и С.. В останалите им части
съдът намира показанията на С. за последователни и подкрепени от другия доказателствен
материал, обсъден по-горе, поради което и ги кредитира.
Съдът кредитира частично обясненията на двамата подсъдими. Неотклонно в
теорията и практиката се приема, че обясненията имат двойствена природа – на
16

доказателствено средство и на основни средство за упражняване на правото да защита. В
конкретния случай съдът счита, че обясненията на П. в частите, в които той потвърждава, че
действително той е учредил дружеството, че той е изтеглил парите от банковата сметка на
дружеството и че С. е съдействал за управлението на офиса в Бургас, се подкрепят от
останалия кредитиран доказателствен материал, поради което и съдът му се доверява. Не
така стои положението с обясненията, в частите, в които П. заявява, че целият бизнес се е
движел не от него, а от С., както и че реално той се е подписал на празни листи, които в
последствие са били използвани за договорите с руските граждани, както и че след
изтегляне на паричните суми те са били предавани отново на С.. В тези им части съдът
отчита обясненията, като опит за изграждане на защитна позиция, която обаче се оборва
както от останалия доказателствен материал, така и от правилата на нормалната житейска
логика. Така например категорично от приложената СГрфЕ става ясно, че всички договори
и документи, свързан с „*“ ЕООД /наем, реклама, банкова сметка, договори с мобилни
оператори и т.н./ са подписани само и единствено от П.. От него са подписани и договорите
с руските граждани, като хронологията на събитията – изготвяне на договорите на
български и руски от С., изпращането им на С., а от него на П. и след това връщане по
обратния ред на подписаните документи до С., категорично изключва възможността да са
ползвани предварително подписани листи от П.. Тъкмо напротив – подписите и печатите в
договорите са поставени точно на местата, на които следва да бъдат, което еднозначно сочи,
че първо е бил изготвен текстът, а едва след това върху него са били положени подписите и
печатите – нещо, което няма как да се случи, ако предварително се ползват подписани листи.
Самите руски граждани /пострадали/ не споменават договорите да са били изработвани
върху предварително подписани листи, а потвърждават, че едва след изпращането им по
интернет и връщането им обратно – договорите са били подписани и подпечатани от
управителя на дружеството. Действително буди недоумение, защо е трябвало да се използва
толкова сложна верига от лица С.-С.-П.-С.-С., за подписването на договорите, но така или
иначе от доказателствата по делото може да се направи обоснован извод, че именно така е
било процедирано. Дали се касае за опит за преминаване на документите през повече лица и
по този начин за евентуално прикриване на реалните действия или причината е друга –
настоящият състав не може да гадае. Важното в случая е, че след като договорът е бил
съставят на материален носител /хартия/ от С. той е достигал по електронен път до П., който
от своя страна го е подписвал и подпечатвал с печата на дружеството и по обратния ред
документът е стигал до С., който го е принтирал и предоставял на съответния руския
граждани, създаващ у него невярна представа, че „*“ ЕООД, действайки чрез управителя си
– П.П., ще придобие от негово име и за негова сметка съответния недвижим имот.
По отношение на изтеглянето на паричните суми, отново няма никакво съмнение, че
всеки път това е правил единствено и само П., който още при откриването на банковата
сметка е бил единственото упълномощено лице да оперира с нея. Не се подкрепят от
никакви доказателства по делото, а и противоречи на всяка житейска логика, твърдението на
П., че С. му е казвал кога и какви пари да изтегли от сметката на дружеството, след което да
му ги предаде без никакъв документ и без да му даде каквито и да е суми лично на него.
Касае се за големи парични суми, като всеки път като основание за тегленето П. е посочвал,
че се касае за сделка, договор или фирмени нужди. Парите са изтегляни няколко дни след
получаването им, като именно П. е лицето, което е знаело кога е това, предвид
обстоятелството, че именно той е единственият упълномощен да използва сметката,
респективно да проверява наличността й. Напълно нелогично е да се приеме, че без каквито
и да е съмнения и без да изиска поне разписка, П. е предавал големите парични суми на С.,
още повече имайки предвид това, че С. категорично отрича да е получавал такива суми.
Именно поради това съдът не кредитира обясненията на подсъдимия П. в обсъдената част.
Съдът кредитира в по-голямата им част обясненията на подс. С.. Той потвърждава, че
е започнал работа като брокер в процесното дружество, че работата му е била да качва обяви
17

в сайтовете, които е получавал от св. С. и да ги превежда на руски, както и да показва имоти
на потенциални купувачи, както и да изготвя договори с тях и да ги изпраща за подпис на
управителя на дружеството. Подсъдимият не отрича и своето участие във всяка една от
трите инкриминирани сделки, като потвърждава, че действително той се е срещнал с
клиентите, той е водил комуникацията с тях, той е получил депозитите, той е пратил
договорите за подпис по електронен път и т.н. В тези им части обясненията на С. напълно
кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което и съдът няма причина да
не му се довери. Единствените обстоятелства, относно които съдът не дава вяра на заявеното
от него е това, че не е знаел, че управител на дружеството е подс. П., а е смятал, че това е св.
С.. В тази връзка съдът отчита, че и тримата руски граждани потвърждават, че пред тях
подс. С. е заявил, че договорите ще бъдат подписани именно от „директора“ П., което по
мнение на съда сочи, че в действителност С. много добре е бил наясно относно това, кой
представлява дружеството, в което работи. Действително съдът вече изложи доводи, защо се
доверява на заявеното от подсъдимите, че реално не са се срещали физически, но това не
означава, че С. не е бил наясно, че именно П. е представляващия дружеството, а не
свидетелят С..
Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, доколкото счита, че те приобщени/изготвени по предвидения в
НПК ред, не са оспорени от страните и кореспондират с останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещите лица по съдебните експертизи, като ги
намира за задълбочени и научно обосновани.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. Същевременно
съгласно чл. 304 НПК съдът постановява опР.телна присъда, когато установи, че деянието
не съставлява престъпление или че не е извършено от подсъдимия. Такова произнасяне по
същество държи сметка за правото на защита, неразривно свързано с необходимостта съдът
да признае подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин,
в който смисъл са и разпоредбите на чл.6 от КЗПЧОС и чл.14 б. „d” от МПГПП.
В конкретния случай и двамата подсъдими са предадени на съд за извършена след
предварителен сговор и в условията на продължавано престъпление измама в особено
големи размери, представляваща особено тежък случай. В тази връзка съдът следва първо на
направи няколко уточнения във връзка с престъплението „измама“.
На първо място от обективна страна, за да е налице престъплението „измама”,
подсъдимият трябва с активни действия да е създал (възбужда) или затвърдил (поддържа)
невярна представа у физическо лице, с цел да набави облага за себе си или за другиго. На
следващо място въз основа на тази представа физическото лице следва да извърши акт на
имуществено разпореждане и на последно място в следствие на този акт, следва да настъпят
имуществени вреди за измамения или за друго лице (физическо или юридическо). В
конкретния случай няма никакъв спор, че между пострадалите лица от една страна и
дружеството „*“ ЕООД, представлявано от подс. П., от друга са възникнали договорни
взаимоотношения, по сила на които пострадалите са предали описаните по-горе парични
суми (част от тях на ръка на подс. С., а друга част по банков път по сметката на
дружеството), срещу които дружеството, в лицето на неговия представляващ се е задължил
да придобие от името и за сметка на всеки един от пострадалите, конкретно посочен
недвижим имот в страната – т.е. между лицата са възникнали облигационни отношения.
18

В трайна практика на ВКС се приема, че наказателно-правна измама е възможна и
при съществуващи договорни отношения между подсъдимия и пострадалите лица, като не
всяко неизпълнение на договор е измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК, а само това, което
се дължи на изначална липса на намерение у дееца да изпълни договореностите.
Разграничителния критерий между обикновеното неизпълнение на договорни отношения и
наказателна измама е в субективното отношение на дееца към момента на съвпадане на
волеизявленията при сключване на сделката. При договорното неизпълнение деецът към
момента на сключване на сделката желае правомерното развитие на облигационното
правоотношение, постигането на неговия общественополезен резултат, явяващ се
изпълнението на насрещните задължения на двете страни по правоотношението, но
впоследствие по една или друга, обективна или субективна причина не съумява да стори
това. При наказателната измама деецът още изначално не желае постигането на
правомерния резултат, а цели само получаване на имотната облага, без да изпълни каквото и
да било. Деецът влиза в облигационни отношения не с цел да ги изпълни, а още изначално
той вижда в тях - метод, средство, чрез които да въведе пострадалото лице в заблуждение и
по този начин да го мотивира към имуществено разпореждане, което би се явило без правно
основание. В този изричен смисъл и Решение № 433 на ВКС по наказателно дело 902/2015,
Решение № 329 на ВКС по наказателно дело № 1105/2015г. , Решение № 337/2015г. на
ВКС, кас. дело № 716 /2015г.
Трайно установено в съдебната практика е и разбирането, че за умисъла или
намерението на дееца, като факти от неговия вътрешен живот, се съди като се преценят
всички факти и обстоятелства от обективната действителност, които съпътстват
престъпното деяние. Утвърдено е и становището, че в тези случаи преки доказателства е
трудно да има, като доказването се извършва чрез индиции. Като безспорна индиция за
наличието на първоначално намерение деецът да не изпълни поетите от него договорни
задължения се приема отсъствието на обективна възможност за изпълнение на задължението
към момента на сключване на договора или наличие на възможност, но непредприемане на
каквото и да е, в посока изпълнение на договореностите. Така Решение № 330 от 17.11.2015
г. по н. д. № 882 / 2015 г. на ВКС, 2-ро нак. отделение, Решение № 453 от 31.10.2011 г. по
нак. д. № 2098/2011 г. на ВКС.
В конкретния случай на база събраните и проверени доказателства и изхождайки от
горните принципни положения, съдът счита, че користното поведение на подс. С. е останало
недоказано, поради което той следва да бъде опР.н по предявеното му обвинение да е
извършил измама след предварителен сговор с подсъдимия П. по отношение на тримата
руски граждани. Това е така по следните причини:
Няма спор, че подс. С. към инкриминирания период е изпълнявал, макар и без писмен
трудов договор, длъжността „брокер“ към „*“ ЕООД. Установява се от неговите обяснения,
както и от показанията на св. М., К., С. и дори св. С., че С. е имал и задължения по превод и
качване в съответния сайт на обяви за имоти по Черноморието, които са обявени за
продажба. Самите обяви С. е подлучвал от св. С. или е намирал сам в мрежата. Тези
дейности настоящият състав намира за съвсем правомерни и напълно кореспондиращи с
брокерската длъжност. Последвалите действия на С. при презентирането на обектите на
тримата руски граждани, също не навеждат на извод различен, от този за добросъвестно
изпълнение на задълженията като брокер. И при трите случая С. е развеждал потенциалните
купувачи из Черноморието и име е показвал редица имоти, които са били обявени за
продажба, разяснявайки предимствата им и опитвайки се привлече потенциален купувач.
Няма как да се очаква от брокера да е запознат в детайли с отношенията между дружеството,
в което той работи и собствениците на имотите (дали има сключени посреднически
договори или не и т.н.), доколкото не влиза в неговите задължения. Безспорно за настоящия
състав е, че всеки един от трите апартамента реално се е продавал, към момента, в който С. е
завел руските граждани на оглед, доколкото в противен случай няма как да е имал достъп до
19

имотите и да ги е показал на пострадалите. Отделно от това в случая с Б. – имотът се е
предлагал за продажба и чрез друго дружество „П*“; в случая със З. – реално имотът е бил
обявен за продажба от собствениците му в интернет и именно поради това пострадалият е
успял да се свърже директно с тях и да договори да му го продадат без използването на
посредник, а в случая с К. – видно от показанията на собственика – св. Х.Х., който също е
присъствал по време на огледа – към него момент апартаментът реално се е продавал (в
потвърждение на това на 01.06.2011 г. е бил продаден на трето лице). Налага се извод, че
реално брокерът С. е завел тримата пострадали и им е показал апартаменти, които към
точно този момент действително са се продавали от своите собственици. Дали е имало
сключени посреднически договори между тези продавачи и „*“ ЕООД от една страна, както
стана дума излиза от компетентността на брокера, а от друга страна е напълно ирелевантно.
Това е така доколкото внимателният прочит на договорите, сключени с руските граждани
въобще не навежда на този извод, нито вменява такова задължение на дружеството или на
неговия представляващ. Реално с договорите „*“ ЕООД, чрез представляващия П. се
задължава да закупи имотите от името и за сметка на пострадалите – нещо, за което не се
изисква предварително да е имало сключен посреднически договор между „*“ ЕООД и
продавачите. В случая „*“ ЕООД, чрез своя управител, никога не е твърдяло да участва като
представител на продавачите, като техен пълномощник или като доверител. Най-грубо
казано в договорите дружеството на подс. П. се е задължавало след като получи паричните
суми от руските граждани да закупи от тяхно име и за тяхна сметка апартаментите, които
към този момент са били обявени за продажба – т.е. да действа като доверител в договор за
поръчка. За изпълнението на тези задължения въобще не се изисква предварително
съществуване на каквито и да е отношения между продавачите и „*“ ЕООД, поради което и
фактът, че такива не е имало - в никой случай не може да се тълкува като изначално
намерение за измама. Между другото нищо не е пречило след като дружеството е получило
паричните суми от руските граждани да изпълни договореностите с тях и от тяхно име и за
тяхна сметка /с получените парични средства/ да закупи имотите, които към този момент
реално са се продавали, но както ще стане дума по-долу това има отношение към
отговорността на подс. П., а не на С.. А това е така, доколкото С. не е страна по договорите
с руските граждани; не е поемал никакви задължения към тях, а само е изпълнявал
функцията си на брокер – показвал е имоти, които са обявени за продажба и след това е
съдействал за чисто материалното изпълнение на договора между пострадалия и
дружеството, представлявано от П.. Не са събрани никакви доказателства, че към моментна
на сключване на договорите с трите лица С. е имал знание или поне е предполагал, че в
последствие работодателят му, чрез подс. П. няма да изпълни поетите към руските граждани
ангажименти, за да се допусне, че той е действал с измамлива цел. Действително на
пострадалата Б. подс. С. е обяснил ниската цена на имота с това, че се намира на първия
етаж и на собственика са му нужни пари, а пред пострадалия К. е скъсал тиксото с изписан
номер на апартамента, демонстрирайки че скрепява по този начин сделката, но тези му
действия по мнение на съда не сочат на извод за формирано намерение за заблуждаване на
пострадалите. Това са действия, които най-общо целят привличането на клиенти и са често
срещани сред брокерите, които прилагат такива „хитрости“, за да склонят клиентите да
закупят имота. При всички случаи обаче тези специфични приоми за убеждаване, макар и
укорими от морална гледна точка, не са равносилни на изначално формиран умисъл за
измама, поради което и няма как само на база на тях да се изгради извод за наличие на
користна цел у подс. С.. За такава користна цел не сочат и последвалите и-мейли, които С. е
изпращал на пострадалите и с които е обяснявал забавянето на финализирането на сделките.
Първо това са събития, случили се много след датата на която се твърди, че са довършени
деянията. Второ – както стана ясно – подс. С. е изпращал имейли със съдържание, каквото
му е казвал св. С., а той на свой ред е получавал от подс. П.. Това е и логично, понеже
именно подс. П. в крайна сметка е лицето, което е изтеглило парите и което е поело
20

ангажимент (в лично качество и в качеството му на представляващ „*“ ЕООД) за
изпълнение на договора с пострадалите, поради което и именно той е знаел дали
действително има развитие по тези договорености или не.
Не са ангажирани никакви доказателства от страна на прокуратурата, които
еднозначно да сочат, че подс. С. и подс. П. към датата на всяка една от инкриминираните
измами са действали съгласувано и в предварителен сговор. Този сговор изисква една
предварителна подготовка, планиране, уговаряне, разпределение на роли и т.н., която да
предхожда самите действия по възбуждане и поддържане на заблуждението. В случая не са
ангажирани никакви доказателства, които да навеждат на извод, че такава предварителна
организация действително е съществувала и че подс. С. неминуемо е знаел, че
работодателят му към момента на сключване на договорите с руските граждани не е имал
никакво намерение да се задължи по тези договори, а ги използва само като привидно
основание, за да получи парите им. Както стана вече дума – няма нито едно категорично
доказателство за среща, комуникация и т.н., а камо ли за съгласуваност между двамата, така
както твърди обвинението. Действително съдът приема, че С. е бил наясно, че П. е
управляващият дружеството, но това въобще не означава, че двамата са се уговорили в
предварителен момент да мамят пострадалите. Твърденията в обвинителния акт, че няма как
С. да е предлагал за продажба конкретни имоти, при точно фиксирани параметри, ако не е
имал предварителна договорка за това с П., не са нищо повече от догадка /предположение/,
на което няма как да се базира не само осъдителната присъда, но и самото обвинение.
Между другото съдът още веднъж подчертава, че анализът на подписаните договори сочи
единствено на това, че между страните са постигнати договорености „*“ ЕООД да
представлява руските граждани и след като получи от тях определени парични суми, с тях
да закупи апартаменти, които към онзи момента са се продавали – т.е. не е било необходимо
да има никакви предварителни уговорки, договорености, посреднически договори и т.н.
между дружеството и продавачите, както упорито твърди прокуратурата, просто защото „*“
ЕООД, чрез подс. П., никога не е твърдяло да представлява продавачите, да ги познава и т.н.
В случая предвид поетите ангажименти – това не е било и необходимо. Именно поради това
фактът, че продавачите не са упълномощавали С., П. или дружеството е без правно значение
и не може да се третира като извод за изначална користна цел.
Между другото съдът не може да не отбележи, че не се доказва, а и в обвинителния
акт липсват конкретни твърдения, подсъдимият С. да е получил каквито и да е парични суми
от инкриминираните. Напротив – видно от показанията на св. С. и от обясненията на С. –
получените от него пари на ръка /депозити/ са оставали в офиса и са били харчени за
покриване на текущи разноски – т.е. от тях подсъдимият С. не се е облагодетелствал по
никакъв начин. Няма доказателства той да е получил каквато и да е облага от изтеглените от
П. парични суми от сметката на дружеството. Единствените доказателства за парични
трансфери са няколкото превода на от С. към С., които свидетелят обяснява с изплащане на
трудово възнаграждение и пари за поддържане на офиса /както е отбелязано и в
обвинителния акт/. Действително както правилно отбелязва прокурорът – преводите не са
регулярни /на определена дата/ и са на стойност различна от обявената след това работна
заплата, но това не е достатъчно, за да може с необходимата сигурност да се заключи, че
хипотетично това е делът на С. от извършените измами. Не следва да се забравя ,че е масова
практиката трудов договор да се сключва на минималната работна заплата, а в
действителност реалното възнаграждение да е много по-различно, поради което и съдът не
възприема предположението на прокурора, че тези преводи доказват облагодетелстването на
С.. Това в комбинация с обстоятелството, че паричните суми са били не само за трудово
възнаграждение, а и за режийни разноски на офиса, лесно обяснява различният им размер и
нерегулярност. Вярно е, че при измамата не е нужно набавянето на имотната облага да е
непременно за дееца, а може да е за което и да е друго лице, но противоречи на всяка
житейска логика С. да е участвал в няколко измами, но реално да е целял облагодетелстване
21

на П. с немалка сума, без самият той да получи каквото и да е от нея.
С оглед всичко казано по-горе съдът стига до извод, че в конкретния случай не са
събрани категорични доказателства за извършване от страна на С. на измама, в условията на
продължавано престъпление, поради което и на основание чл. 304 НПК съдът счита, че
следва да го опР.е изцяло по повдигнатото обвинение.
Не така стоят нещата по отношение на подсъдимия П.. Както вече стана ясно от
приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че той е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на измамата, поради което и следва да бъде
признат за виновен. Това е така по следните причини.
На първо място от обективна страна съдът счита, че сключвайки договори с всяко
едно от трите пострадали лица, подс. П. е създал у него представа, че лично и чрез
представляваното от него дружество ще извърши определени правни и фактически действия
по закупуване от името и за сметка на всеки един от пострадалите на конкретен имот в
страната. В следствие на тази представа всеки един от руските граждани се е разпоредил с
описаните по-горе парични суми /част от тях са предадени на ръка на служителя на
дружеството С., а друга част /в случите с К. и Б./ са преведени и по банков път по сметката
на „*“ ЕООД, като по този начин техният патримониум е обеднял – т.е. налице е имотна
вреда.
На следващо място, установява се от събраните материали, че към момента на
съвпадане на волите на договарящите подс. П. не е имал никакво намерение да се задължава
по договорите и да извършва каквито и да е действия по реално закупуване на имотите. Това
се доказва от обстоятелството, че само няколко дни след банковите преводи паричните суми
са били изтегляни лично от него, след което не са били предприемани каквито и да е
действия по изпълнение на задълженията му по договорите. Не са провеждани разговори с
продавачите, не са набавяни документи, нужни за продажбата, не са извършвани справки и
т.н., които евентуално да сочат на реално пристъпване към изпълнение на облигационните
обвързаности. Към този момент не е имало никаква обективна пречка пред подс. П. лично и
чрез представляваното от него дружество да влезе в преговори с продавачите и да изпълни
това, за което са се договорили с руските граждани. Той обаче е бездействал и след като е
изтеглил паричните суми от сметката на дружеството напълно се е дезинтересирал от
договорните си задължения. Всичко това по мнение на съда сочи на изначална липса на
намерение у П. да изпълни поетите задължения по договорите с руските граждани – т.е.
реално той е използвал създадената облигационна връзка с тях като привидно основание, по
силата на което руските граждани да се разпоредят с паричните суми, без да е имал каквото
и да е намерени да изпълни договора. За настоящия състав това е типичен пример за
измамливо използване на граждански отношения, който правилно е бил квалифициран от
прокурора, като наказателно правна измама. Налице са всички обективни признаци на
престъплението – създаване на невярна представа, чрез привидно сключване на граждански
договор, изначална липса на намерение за изпълнение на поетите по договора задължения,
акт на имуществено разпореждане от страна на пострадалите, мотивиран от създадената
невярна представа и в крайна сметка – настъпване на имотна вреда за тях от това
разпореждане. В случая е налице усложнение на фактическите действия по въвеждането и
поддържането на заблуждението, като е използвано лице, работещо в дружеството /подс.
С./, който да действа като своеобразен посредник между П. и руските граждани, без самият
той да знае за извършваната измама, но това по никакъв начин не променя горните изводи
на съда за съставомерност в поведението на П..
На последно място трите деяния, за които подсъдимия беше признат за виновен,
правилно са били квалифицирани като едно единствено „продължавано престъпление” по
смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Това е така, защото са извършени през непродължителен период
от време – по-малко от година, и осъществяват състава на едно и също престъпление, а
22

именно измама. Извършени са при една и съща форма на вината - умисъл. Обстановката,
при която са извършени и трите деяния също е сходна, като всяко следващо деяние се явява
от субективна и обективна страна продължение на предходното. След като видял колко
лесно може да се набавят парични средства, чрез въвеждане в заблуждение на чужди
граждани П. не се поколебал да продължи с престъпната си дейност.
От субективна страна престъплението е извършен от П. при форма на вината „пряк
умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е осъзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
им, което е обективирано в поведението му – съзнавал е, че сключвайки договор с тримата
руски граждани формира у тях неверни представи, че ще изпълни поетите с договора
задължения, предвиждал е, че в следствие на така формираните неверни представи ще
последва акт на имуществено разпореждане от пострадалите, в следствие на което ще
настъпи намаляване на патримониума им, а от волева страна е искал именно това. Той
много добре е съзнавал, че встъпва в правоотношенията не с намерение да ги изпълни, а
само да ги използва като привидно основание за формиране и затвърждаване у пострадалите
на невярната представа относно действителното положение, която представа да доведе до
имущественото разпореждане от тяхна страна. Наред с това подсъдимият е действал и с цел
да набави за себе си имотна облага, което се доказва от последващите му действия по
изтегляне на паричните средства от банковата сметка.
Съдът счита, че в случая е налице квалифициращия признак по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК,
а именно причинената вреда да е в „големи размери“. Съгласно Тълкувателно решение № 1
от 30.10.1998 г. на ОСНК на ВКС, за да се приеме, че сумата е в „големи размери”, то същата
трябва да надвишава 70 пъти размера на минималната работна заплата в страната, който е
установен към момента на извършване на деянието. В конкретния случай към датата на
довършване на деянието МРЗ за страната е била в размер на 240 лева (ПМС №
326/30.12.2009 г.) – т.е. за да са налице „големи размери“ по смисъла на НК размерът на
вредите следва да надхвърля 16 800 лева, което в случая е налице.
Съдът обаче счита, че не е налице квалифициращият признак по чл. 211 НК – вредата
да е в особено големи размери и да представлява особено тежък случай , както
претендира прокуратурата. За да се квалифицира едно деяние по този текст е необходимо
полученото без правно основание имущество, не само да е в особено големи размери – т.е.
съгласно цитираното по-горе Тълкувателно решение да надхвърля 140 МРЗ или в случая
сумата от 33 600 лева, но и да се имат предвид разпоредбите на чл. 93, т. 8 НК, даващи
указания кога случаят следва да се квалифицира като „особено тежък“. Съгласно цитираната
норма – „особено тежък случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на
настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива
изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. По мнение на
настоящият състав за да се квалифицира деянието като особено тежко съвкупната преценка
на обществената опасност на него самото и дееца следва да сочи на особено висока степен
на обществена опасност, каквато според съда в случая не се доказва. П. е неосъждан, без
данни за противоправни прояви до момента – т.е. неговата лична обществена опасност е
сравнително ниска. Вярно е, че се касае за три отделни деяния, включени в продължаваното
престъпление, което завишава обществената опасност на извършеното, но по мнение на
съда тава не е достатъчно, за да се счете случаят за особено тежък. Както правилно посочва
прокурорът в обвинителния акт – принципно е възможно ако размерът на имотната вреда
надхвърля долната граница на особено големите размери, самостоятелно това да обоснове и
особената тежест на случая, но това би било приложимо когато се касае за многократно
надскачане на този размер. В случая съдът счита, че такива факти не са налице, доколкото
се касае за надхвърляне на размера по-малко от три пъти. С оглед горното съдът счита, че
неправилно прокуратурата е подвела извършеното от П. като престъпление по
квалифицирания състав на чл. 211 НК, приемайки че се касае за измама в особено голям
23

размер, представляваща особено тежък случай. Поради това и на основание чл. 304 НПК
съдът счита, че следва да опР.е подс. П. по това обвинение и да приложи по-леко
наказуемият състав на чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Предвид признаването на подс. С. за невиновен и пълното му опР.ване, то съдът
счита, че на основание чл. 304 НПК следва да опР.е П. и по обвинението да е действал в
предварителен сговор със С., да е целял да набави имотна облага и за него, както и по
квалификацията деянието му да съставлява престъпление и по чл. 210, ал. 1, т. 2 НК и във
връзка с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият П. беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 до 8 години, като съдът може да
постанови и конфискация до ½ от имуществото (чл. 210, ал. 2 НК).
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
По

отношение на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало и липсата на каквито и да е данни за други
противообществени прояви до настоящия момент. Съдът, съгласно практиката на ВКС и
ЕСПЧ, отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство и продължителността на
наказателното производство /около 10 години/. Тук е мястото да се посочи, че съдът взима
предвид това, че се касае за разследване, отличаващо се с фактическа и правна сложност,
както и че до толкова дългото забавяне се е стигнало и поради това, че първоначално подс.
П. не е бил открит и спрямо него производството през голям период от време се е водило
задочно, което неминуемо също е довело до забавяне. Въпреки това настоящият състав е на
мнение, че държавните органи също имат своя немалък принос към излизане извън
границите на разумния срок, поради което и подсъдимият следва да бъде своеобразно
компенсиран за това нарушение на чл. 22, ал. 1 НПК. Отчитайки и приноса на подсъдимия
към забавянето обаче, съдът счита, че тази компенсация не следва да бъде посредством
прилагане на чл. 55 НК, а като взимане на това обстоятелство предвид като смекчаващо
отговорността на подс. П. със сравнително висока относителна тежест.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете факта, че се касае за три
деяния, включени в единното продължавано престъпление, както и че размерът на
имуществените вреди надхвърля близо три пъти долната граница на „големите размери“.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието на подс. П. при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния, предвиден в закона, а именно - в
размер на три години „Лишаване от свобода“, като счете, че не е необходимо да налага
наказанието „конфискация“ (видно от представената на л. 81-82 от съдебното производство
декларация, предвид липсата на имущество, това наказание би било и самоцелно).
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
24

превъзпитанието на П. и наред с това ще въздействат върху него предупредително и
възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали
и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
На последно място настоящият състав счита, че за постигане на горните цели и преди
всичко за поправянето на подсъдимия не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи
ефективно, доколкото настоящето деяние се явява изолиран случай в живота на подсъдимия,
а и присъдата е прекалено отдалечена от датата на престъплението. Налице са и останалите
предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на извършване на деянието подс.
П. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а срокът на
наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, следва да бъде отложено за
срок от пет години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

По гражданските искове:

Още при първото разглеждане на делото от състав на РС-Бургас по делото има
приети за съвместно разглеждани три граждански иска, солидарно срещу двамата
подсъдими, съответно за осъждането им да заплатят на В. К. Б., гражданка на Руската
Федерация, сумата от 53980,91 лв. /петдесет и три хиляди деветстотин и осемдесет лева и
деветдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от Б.
имуществени вреди в следствие на престъплението, ведно със законната лихва от 23.05.2011
г. до окончателното изплащане на сумата; да заплатят на Н. Н. З., гражданин на Руската
Федерация, сумата от 3911.66 лв. /три хиляди деветстотин и единадесет лева и шестдесет и
шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от З. имуществени вреди в
следствие на престъплението, ведно със законната лихва от 06.12.2010 г. до окончателното
изплащане на сумата и да заплатят на В. Г. К., гражданин на Руската Федерация, сумата от
32857,94 лв. /тридесет и две хиляди осемстотин петдесет и седем лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от К. имуществени вреди в
следствие на престъплението, ведно със законната лихва от 09.02.2011 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Във връзка с гражданските искове настоящият състав е на мнение, че петгодишната
погасителна давност, считано от откриване на извършителя, поне по отношение на подс. П.
е била изтекла още към датата на предявяване на претенциите пред предходния състав на
РС-Бургас. Доколкото обаче институтът на давността, що се касае до гражданските искове,
не се прилага служебно от съда, а само по възражение на насрещната страна, и до колкото
такова възражение не е направено от подс. П. или неговия защитник - както при първото
разглеждане на делото, така и в настоящето производство, то и съдът няма подробно да се
спира на институтът на давността.
По отношение на подс. С. съдът счита, че съобразно извода, че не е извършил
вмененото му престъпление, то и липсва първата предпоставка за уважаване на приетите за
съвместно разглеждане граждански искове против него, а именно: извършено деяние –
абсолютно задължителен елемент, за да е налице гражданскоправен деликт по смисъла на
чл. 45 и сл. ЗЗД. Поради това и предявените граждански искове спрямо него се явяват
недоказани по основание и като такива следва да бъдат отхвърлени от съда.
По отношение на подс. П. обаче, съдът намери гражданските претенции за безспорно
установени и категорично доказани по основание и размер, предвид решението по
въпросите за извършеното престъпление, неговото авторство и вината на подсъдимия. С
оглед на това съдът уважи гражданските искове спрямо подс. П. изцяло и осъди този
25

подсъдим да заплати на В. К. Б., сумата от 53980,91 лв. /петдесет и три хиляди деветстотин
и осемдесет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпените от Б. имуществени вреди в следствие на престъплението, ведно със законната
лихва от 23.05.2011 г. до окончателното изплащане на сумата; да заплати на Н. Н. З., сумата
от 3911.66 лв. /три хиляди деветстотин и единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпените от З. имуществени вреди в следствие на
престъплението, ведно със законната лихва от 06.12.2010 г. до окончателното изплащане на
сумата и да заплати на В. Г. К., сумата от 32857,94 лв. /тридесет и две хиляди осемстотин
петдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпените от К. имуществени вреди в следствие на престъплението, ведно със законната
лихва от 09.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски, а съгласно чл. 190, ал. 1 НПК –
когато подсъдимият бъде признат за невиновен разноските остават за сметка на държава. В
настоящия, съобразявайки горните правила и предвид факта, че подс. С. беше признат за
невиновен, а подс. П. беше намерен за виновен, то и разноските следва да бъдат възложени
в тежест именно на П..
В досъдебната фаза има сторени разноски в размер на 361,27 лева за възнаграждения
на вещи лица, поради което и подсъдимият П. следва да бъде осъден да ги заплати по сметка
на ОДМВР-гр.Бургас.
В първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд (НОХД №
2367/2018 г. на РС-Бургас) има сторени разноски в размер на 20 лева за възнаграждение на
вещо лице, поради което и подс. П. следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на РС-
Бургас.
Както в досъдебното, така и в съдебното производство има сторени разноски за
възнаграждения на преводач, които обаче съдът счита, че не следва да се възлагат в тежест
на подсъдимия П.. Това е така доколкото съгласно чл. 189, ал. 2 НПК – разноските за
преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а в съдебната фаза
– за съда. Разпоредбата не прави разлика дали се касае за писмен или устен превод, както и
дали става дума за преводач на подсъдимите или на свидетелите. Именно поради това съдът
счита, че сторените разноски за преводач и в двете фази при всички положения следва да
останат за сметка на съответните органи.
С оглед обстоятелството, че подсъдимият П. беше признат за виновен в извършване
на вмененото му престъпление, както и бяха уважени гражданските искове срещу него - на
основание чл. чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът го осъди да заплати в
полза на Държавата по сметка на Районен съд - Бургас следващите се по делото държавни
такси, а именно: 3630 лева държавна такса върху уважената част от гражданските искове,
както и държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист,
ако се пристъпи към издаването на такъв.
Съдът не осъди подс. П. да заплати поисканите от гражданските ищци разноски в
26

производството. Действително съгласно чл. 189, ал. 3 НПК, такива разноски им се дължат,
но само когато представят доказателства за размера им, както и че реално са били сторени. В
случая в кориците на делото липсват доказателства за реално заплатени от гражданските
ищци разноски /възнаграждение на повереник и др./, поради което и съдът няма как
служебно да се произнесе по тях (на л. 85 от Том 1 на ДП е приложен договор за правна
защита и съдействие между В.К. и адв. Н., с договорено възнаграждение от 350 лева, но
няма отбелязване тази сума реално да е била заплатена).

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне
от съда в тази насока.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
Вярно с оригинала!
АР

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
27

Съобщи за изтекли лични данни