Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1633
гр. Пловдив,25
04 2019г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр.
състав, в открито съдебно заседание на 24 04 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря Иванка Боева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №12925/2018г. по описа на ПРС, 3ти бр.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 143 и 149 от СК.
Производството е образувано
по искова молба на И.М.С. ЕГН **********
,чрез нейната майка и законен представител – С.Г.К. ЕГН ********** ,против М.И.С. ЕГН********** .
Твърди се, че страните са живели на съпружески начала и са родители
на детето И., което ответникът е припознал. След раздялата ,бащата не поддържал
контакти с детето и не давал средства за
издръжката му . Детето е на **** години, ученичка в ***
клас, занимава се с б., ходи на курсове по английски, уроци по математика.
Майката има още едно малолетно дете, а също се грижи за
възрастния си болен баща. Ответникът е родител на още едно малолетно дете.
От съда се иска да осъди
ответника да заплаща издръжка в размер 160 лв. на дъщеря си И., считано от
08.08.2017 година, ведно със законната лихва
на всяка забавена вноска, до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване. Претендират се разноски по делото.
В срока по 131 от ГПК е постъпил отговор от особения
представител на ответната страна.
Твърди се, че е основателен
искът по чл.143, ал.2 от СК, а
искът по чл.149 е недоказан. Оспорват се и двата иска по размер като недоказани. Правят се доказателствени
искания.
Квалификацията на молбата е
чл.143 и 149 от СК.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори,
и от представените по делото удостоверения за раждане се установява, че И.М.С. ЕГН ********** е дъщеря на ответника М.И.С.
ЕГН********** .
От показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел на ищцовата страна – св. П. /без родство/, се установява, че
същият живее на съпружески начала с майката
на детето И. ,като двамата са родители на още едно дете ,което понастоящем е на
*** години .Заедно отглеждат и детето И. .Ответникът не се вижда с детето ,не
дава средства за издръжката му .Свидетелят живее от 7 г. на съпружески
начала със С.К. , като през този период ответникът не е идвал да
вземе детето ,нито е изпращал средства за издръжката му . Детето го
е виждало на улицата ,случайно. И. е ученичка в **** клас .Тренира б.,посещава уроци по английски език и математика. В
период на активен растеж е и често и се закупуват дрехи и обувки
.Майката на детето работи като ********.Ответникът е
баща на още едно дете ,което е малолетно .След депозиране на исковата молба по
настоящото дело , ответникът позвънил на И. ,като заявил ,че,,
не му е дъщеря повече ,, .На И. предстои
кандидатстване след **** клас.
Съдът кредитира в пълен
обем пказанията на св П. като обективни ,безпротиворечиви и кореспондиращи с
другите доказателства по делото .
От заключението на приетия
по делото социален доклад на ДСП – П., се установява, че към
настоящия момент базовите потребности на детето са подходящо посрещнати от
майката,която получава подкрепа от настоящия си партньор и своите близки
.Контактите на бащата с детето са прекъснати .
Видно от приетите по делото
справки от служба ,,ГРАО,, и майката и бащата на малолетната
И. са родители на още едно малолетно дете.
От приетата по делото
справка от НАП-ТД-П. ,се установява ,че ответникът няма регистриран
трудов договор ,няма данни да е самоосигуряващо се лице ,няма декларирано
движимо и недвижимо имущество .Майката на детето работи ,като реализира
минимална работна заплата .
При така установените факти
от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за
осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето си в определен
размер следва да се установи, че ответникът е баща на детето, като следва да
бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето,с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина си.
Задължението за издържане на
детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009 г. ,те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Задължението за издръжка е
семейноправно задължение ,в основата му лежи определена семейна връзка – в
случая кръвно родство, то е законно- самият закон определя
условията,предпоставките ,при които се поражда ,променя или погасява , и е
строго лично –неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения
Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение
, като задължението за издръжка по чл143СК- при ненавършили пълнолетие деца е
безусловно от гледна точка на положението на детето
Същевременно от събраните
доказателства се установява ,че бащата е млад,здрав и работоспособен човек . Морално
укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от майката на детето,
независимо дали същата има възможност за това,работи ли или не , и какво
заплащане за труда си получава . Първо и най-важно задължение на родителя е да
се грижи за децата си ,да им осигури условия да отраснат,да се образоват ,за да
имат добра житейска реализация.Тъй като бащата е млад и работоспособен човек
,макар да няма регистриран трудов договор ,същият е длъжен да работи ,за да
осигури издръжката на малолетните си деца.Издръжката на малолетните деца е
безусловна и се дължи от родителя ,независимо дали той
работи и какво заплащане за труда си получава .
Поради изложените
съображения Съдът намира ,че искът на И.М.С. ЕГН ********** ,чрез нейната майка
и законен представител – С.Г.К. ЕГН ********** ,против М.И.С. ЕГН**********
за осъждане на ответника да
заплаща , месечна издръжка в размер на 160лв
е основателен и доказан до
претендирания размер и като такъв следва
да бъде уважен. Безспорно детето има своите нужди ,които нарастват с възрастта
му , а бащата е в състояние да му осигури адекватна издръжка. Съдът приема ,че
за издръжката на дете на **** години са необходими поне около 300лв месечно . Включват се разходите
за храна , облекло , отопление ,здравни нужди, образователни нужди ,
развлечения / в рамките на обикновените , обичайни такива/ за дете на тази
възраст .По-голямата част от тази издръжка следва да се поеме от бащата – в
размер на 160лв ,като се взема предвид ,че майката поема непосредствените грижи
за отглеждането на детето . Съдът намира ,че този размер на издръжката
съответства на доходите на родителя и на нуждите на детето,като същият е малко
над минумума за страната .
Искът за присъждане на
издръжка за минал период от време – от 08 08 2017г до 08 08 2018г следва да
бъде уважен в същия размер ,тъй като от
събрания доказателствен материал/ свидетелски показания / се установява, че
ответникът не е изпълнявал задължението
си за издръжка на детето през този период,като дори не е осъществявал
контакт с него .
С оглед уважаването на иска,
основателна се явява претенцията на ищцата за присъждане на направени по делото
разноски в размер на 300– заплатен адвокатски хонорар ,за което по делото са
приложени писмени доказателства .
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.И.С. ЕГН********** ,да
заплаща на дъщеря си И.М.С. ЕГН **********
,чрез нейната майка и законен представител – С.Г.К. ЕГН **********,издръжка в
размер на 160 (сто и шестдесет ) лева месечно, начиная от 08 08 2018г, до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното и
изплащане..
ОСЪЖДА М.И.С. ЕГН********** ,да
заплати на дъщеря си И.М.С. ЕГН **********
,чрез нейната майка и законен представител – С.Г.К. ЕГН **********,издръжка в
размер на по 160 (сто и шестдесет ) лева месечно ,за изминал период от време-
за периода от 08 08 2017г до 08 08 2018г
, ведно със законната лихва за забава върху дължимата сума , от падежа до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА М.И.С. ЕГН********** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 307,00 лв (триста и седем лева) – държавна такса върху уважения размер на иска
.
ОСЪЖДА М.И.С. ЕГН**********
да заплати на С.Г.К. ЕГН ********** сумата от 300лв – направени по делото
разноски.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщението
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Недялка Вълчева
Вярно
с оригинала
С.Ч.