Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 408
15.06.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на осемнадесети
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна
Икономова
при секретаря Светла Иванова
и в присъствието на прокурора Антон
Стоянов,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 227
по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл. 72, ал. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по касационна жалба, депозирана от Н.П. Н., ЕГН : **********,***, чрез адв.З.Д.,
против Решение № 161/17.12.2021 г., постановено по адм.д.№ 352/2021 г. по описа
на Районен съд – Димитровград, с което е потвърдена Заповед за
задържане на лице с рег.№ 25зз-136 от 29.06.2021 г., издадена от полицейски
орган - Б. М., инспектор група ТП - Сектор „ОП“ към РУ - Димитровград, с която
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наложена принудителна мярка
„Задържане под стража“ за срок от 24 часа.
Касаторът
счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. За да потвърди с
решението си задържането, първоинстанционният съд неправилно възприел
фактическата обстановка и оттам извел изводите си за законосъобразност на
постановлението. Безспорно било установено, че на 29.06.2021 г. около 13 часа
пред дома си жалбоподателят бил спрян от полицейски служител, който надлежно се
представил. Попитал дали притежава забранени от закона неща, при което жалбоподателят
предал доброволно цигара от марихуана, която била претеглена на място и било
установено тегло от 1 гр. Жалбоподателят бил отведен в жилището си, където му бил
извършен обиск от няколко служители на РУ - Димитровград, без да му била дадена
възможност да се ползва от адвокатска помощ, както не били осигурени и поемни
лица. Не му била предоставена и заповед за извършеното претьрсване. В дома му
не били открити вещества, които да са забранени от закона. Това обаче не спряло
служителите да отведат жалбоподателя в полицейското управление на МВР -
Димитровград и да го задържат със заповед за 24 часа, съобразно разпоредбите на
чл. 74, ал. 1 от ЗМВР.
Извършеното
полицейско задържане било изцяло незаконно и незаконосъобразно, доколкото не
отговаряло на нито една от предвидените в закона хипотези. В мотивите на съда
липсвало основанието, поради което съдът възприемал всички действия на
наказващия орган за законни, независимо че не попадали в хипотезите, предвидени
в закона при 24-часовото полицейско задържане. Жалбоподателят бил с чисто
съдебно минало, без опасност да извърши каквото и да е престъпление, без
съпротива и сам съдействал на органите. От друга страна, те използвали незнанието и липсата на правна
култура и извършили незаконен арест под формата „лицето ни покани“, което не
съответствало на истината, като били извършени незаконни действия, които не
били документирани по надлежния ред. Като цяло липсвало основание да се твърди,
че действията на служителите на полицията били законни.
С
оглед на така изложеното, се моли за постановяване на съдебен акт, по силата на
който съдът да признае за незаконно задържането на Н.П. Н. за времето от 15:00
часа на 29.06.2021 г. до 9:40 часа на 30.06.2021 г. и да отмени Решение №
161/17.12.2021 г. по адм.д.№ 352/2021 г. по описа на Районен съд -
Димитровград, с което е потвърдена Заповед за задържане на лице с рег.№ 25зз-136
от 29.06.2021 г., издадена от полицейски орган -Б. М., инспектор група ТП - Сектор
„ОП“ към РУ – Димитровград.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът Н.П. Н. не се явява. Депозирана е
писмена молба от редовно упълномощения му процесуален представител - адв. З.Д.,
в която се посочва, че поддържа касационната жалба по изложените в нея
съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
Районен съд - Димитровград, тъй като счита, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. С оглед изхода на делото претендира разноски пред
двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касация – Б. И. М. – младши полицейски инспектор при РУ – Димитровград към
ОДМВР - Хасково, редовно призован, не се явява лично и не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита подадената касационна жалба за неоснователна.
Посочва, че решението на Районен съд – Димитровград е подробно мотивирано и
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Касационният
състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение с с оглед
посочените касационни основания, както и с оглед изискването на чл. 218, ал. 2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок, подадена е от надлежно легитимирано
лице, за което оспореното решение е неблагоприятно и срещу съдебен акт,
подлежащ на касационен съдебен контрол.
Разгледана
по същество, касационната жалбата е неоснователна.
С
оспореното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Заповед за задържане
на лице peг. № 254зз-136 от 29.06.2021 г., издадена от полицейски орган - Б. М.,
инспектор група „ТП“, Сектор „ОП“ при РУ - Димитровград, с която на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка
"Задържане за срок до 24 часа" на Н.П. Н., ЕГН : **********,*** -
като правилна и законосъобразна.
За
да постанови обжалваното в настоящото производство решение, Районен съд – Димитровград
е приел за установено от фактическа страна, че на 29.06.2021 г. полицейски инспектор
Б. М. и колегите му от РУ на МВР – Димитровград - Е. Г.и П. П., извършвали със
служебния си автомобил обход по пътищата в гр.Димитровград. При движението им
по улицата зад жилищните блокове на бул.“Г.С.Раковски“ - до № 49, забелязали
оперативно интересно лице, на което решили да извършат проверка. Касаело се за
жалбоподателя Н. Н.. На въпрос дали притежава наркотични вещества, същият отговорил,
че носи у себе си такива и изкарал малък плик от дрехите си. След това била извършена
проверка и в дома му, в който полицейските служители заварили други две лица,
също криминално проявени. В дома на жалбоподателя не били открити други наркотични
вещества, но единият от присъстващите заявил, че имали, но ги изхвърлили при
отключването на входната врата. Н. бил отведен в сградата на РУ -МВРДимитровград,
като била издадена и обжалваната заповед за задържане на лице от 13:10 ч., в
която заповед било описано, че на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се
задържа за срок до 24 часа, заради налачието на „данни за извършено
престъпление по БП 367, притежание на НУВ44“. Същият е бил освободен на
следващия ден - 30.06.2021 г. в 9:40 ч.
От
правна страна, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР,
съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, че
е издаден в предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и има
изискуемото по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР съдържание. Посочено е, че е налице и
друга съществена част от изискуемите елементи по разпоредбата на чл. 74, ал. 2
от ЗМВР, а именно описание на фактическите и правни основания за задържането. Заявено
е, че посоченото правно основание, както и направеното описание кореспондират с
представената по делото справка за извършване на проверка по полицейска
преписка от полицейския инспектор Б. М., в която се съдържат данни, че
жалбоподателят Н. е известен на органите на полицията по линия на държане на
наркотични вещества, като на процесната дата, същият заявил пред тримата
полицейски служители, че носи у себе си наркотични вещества, като дори ги
показал. В случая било без значение дали полицейските служители са имали
предварителна информация или не - обективно била извършена полицейска проверка,
проверяваният заявил, че носи у себе си наркотични вещества, показал носен в
дрехите си плик, при които действия следвало да бъде взето отношение от
проверяващите полицейски органи. Съдът е приел, че описанието на мотивите за
задържането както от правна страна, така и описателната част, са достатъчно
конкретни и ясни, без да създават неяснота по отношение причините за
задържането. Изрично била описана разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
предвиждаща възможността полицейските органи да задържат лице: „за което има
данни, че е извършило престъпление“. Обсъдил е обстоятелството, че не е посочен
по кой текст от закона е престъплението, за което има данни, обуславящи
задържането на проверяваното лице, като полицейският инспектор описал, че има
данни за извършено престъпление по БП № 367. Следвало да се поясни, че
задържаният нямал задължение да досглобява и доизяснява сам мотивите за
задържането си, но също така следвало да се подчертае, че в заповедта било
описано недвусмислено „притежание на НУВ“, което на практика представлявало
конкретно описано престъпление. Тоест така описаното в заповедта за задържане
не нарушавала правото на защита на задържания, нито водело до неправилно
разбиране на основанията за задържането му. При това положение, както от посоченото
в оспорената заповед, така и от данните в преписката било установено
фактическото основание за задържане на Н., а именно притежание на НУВ
/наркотични и упойващи вещества/. Без значение било дали заявеното от
проверявания по време на проверката отговаряло на истината и дали той
действително носел наркотични вещества, какъв е техният вид и какво е
количеството им. Законодателят не поставил критерии и изключения за
притежанието на отделни видове наркотични вещества и за неприложимост на чл. 72
от ЗМВР при притежанието на тези отделни видове наркотични вещества или
неприложимост на посочената разпоредба при минимално количество. За
полицейските органи били налице всички законови обстоятелства, за да упражнят
правомощията си по чл. 72 от ЗМВР и издаване заповед за задържане на
провереното лице, при положение, че то само заявило пред полицаите, че
притежава наркотични вещества, като дори ги показал. За пълнота следвало да се
посочи, че в хода на образуваното досъдебно производство било установено, че
предадените от Н. вещества действително са наркотични и представляват марихуана
с тегло 1,24 г. В тази връзка съдът е приел, че оспорената заповед за задържане
по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е обоснована, законосъобразна и
постановена в съответствие с материалния закон.
След
извършена служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен
състав счита, че същото е валидно и допустимо. Оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата
и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Районен съд - Димитровград
е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в
законоустановения срок жалба, против акт, който подлежи на съдебен контрол, тоест
не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред
този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този
смисъл.
Правилно
районният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от
компетентен орган. Органът, издал оспорената заповед – полицейски инспектор при
РУ - Димитровград към ОДМВР - Хасково, издал оспорената заповед, е сред
полицейските органи по чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и като такъв, безспорно има
компетентност да издава заповеди от вида на процесната. В ЗМВР не съществува
норма, която да предвижда или да изисква изрично оправомощаване на който и да е
полицейски орган по чл. 57, ал. 1 от същия закон, с правомощието да издава
заповеди за задържане на лица за срок до24 часа.
Оспореният
акт, освен това, е издаден в законоустановената писмена форма и не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност. Настоящият състав споделя изводите на
районния съд, че оспорената пред него заповед за задържане е издадена в
предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал. 2
от същата разпоредба задължителни реквизити, както и че при издаването й са
били спазени всички правила, свързани с изпълнението на законовите изисквания
при полицейското задържане на лице, за срок до 24 часа.
За
да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, към
административната преписка трябва да има данни, от които да се направи
предположение, че лицето може да е извършило престъпление и в конкретния случай
правилно е прието, че такива данни са налице. От фактическите обстоятелства по
административната преписка е видно, че полицейският орган е разполагал с
достатъчно обективни данни, водещи до предполагаемо инкриминирано поведение на
касатора.
На
следващо място следва да се посочи, че за прилагане на процесната принудителна
административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи
по категоричен начин инкриминираното деяние и неговия извършител. Достатъчно е
да съществува достоверна индиция за съпричастност на лицето към извършване на
престъпление под някоя от формите, предвидени в Наказателния кодекс, а това в
случая е точно така, предвид данните, съдържащи се в събраните по административната
преписка материали.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че заповедта за задържането на касатора е издадена и в
съответствие с целта на закона. Целта на задържането е да се даде възможност на
органите на МВР да попречат на едно лице да се отклони от наказателно
преследване или да разкрият извършено престъпление, както и възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено
разследване или да се извършат необходимите процесуално-следствени действия.
Отделно от горното съдът намира за нужно да отбележи, че непривличането към
наказателна отговорност в рамките на периода на задържането, респективно непосредствено
след това, не рефлектира върху законосъобразността на издадената заповед,
доколкото процесната ПАМ се прилага и с оглед да се предотврати и укриването на
лицето, а и за да не може да възпрепятства разследването или да извърши друго
престъпление. Постановеното задържане е административна мярка, наложена по реда
на ЗМВР и наличието на данни за извършено каквото и да е престъпление е
достатъчно основание за прилагането й от административния орган, действащ в
условията на оперативна самостоятелност.
С
оглед на така изложеното, настоящата инстанция намира, че касационната жалба се
явява неоснователна и недоказана, а атакуваното съдебно решение на Районен съд –
Димитровград не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Правилно
районният съд е приел, че в конкретния случай принудителната административна
мярка е приложена спрямо касатора от компетентен орган, при липса на допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, в
съответствие с нормативните изисквания и с целта на закона и съответно е
отхвърлил подадената срещу заповедта за задържане жалба. При така изложените
съображения, обжалваното решение на Районен съд – Димитровград, като правилно и
законосъобразно, постановено при правилна преценка на събраните доказателства,
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161/17.12.2021 г., постановено по адм.д.№
352/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.