№ 9207
гр. София, 13.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110147264 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „........................Т ЕАД против М.
АЛ. Н. за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения, за които по ч.гр.д.№
54427/2020 г. на СРС е била здадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: за
сумата 2642,99 лв., претендирана като стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законната лихва от 5.11.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 420,92 лв. за периода от 15.9.2018 г.
до 22.10.2020 г., сумата от 40,37 лв., претендирана като цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
5.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 8,53 лв. за периода от
1.12.2017 г. до 22.10.2020 г.
От страна на ответника исковете се оспорват.
От страна на третото лице-помагач „Т....................” ЕООД, конституиран на страната на
ищеца, се представят отчетни документи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по
силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които законът не
предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на
Заявление-декларация за откриване на партида или влизане в сила на Общите условия,
поради което направеното в тази връзка възражение е без правно значение в случая. Според
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
1
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Ответникът има качеството „клиент“ на ищеца по повод доставка
на топлинна енергия за процесиня период като собственик, което съдът намира за
установено в достатъчно пълна степен поради липсата на оспорване на представения заедно
с исковата молба документ на нотариален акт от 2015 г., с който ответникът е закупил
имота.
Съгласно чл. 153, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ , когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. Лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до
датата на прекратяване на топлоснабдяването. От страна на ответникът не се твърди и не се
доказва прекратено топлоснабдяване по посочения ред – чрез подаване на посочената
декларация.
Напротив, според т.нар. Главни отчети и изготвеното въз основа на тях заключение на
съдебно-техническата експертиза се установява, че начислените задължения включват
топлинна енергия за отопление за отчетени 2 броя радиатори с индивидуални
разпределители, както и 1 бр. щранг-лира в банята, такса „сградна инсталация“ и 1 водомер.
Задълженията са правилно изчислени съобразно извършения отчет, изготвения за който
документ (т.нар. Главен отчет) съдържа положен подпис за абонат (л. 66 от делото) и
относно снетите показания съдържат неизгодни за ответника, от гледна точка на настоящия
процес, обстоятелства.
Наред с това, от страна на ответника не се твърди да е била заявена рекламация срещу
отчета на показанията на отоплителните уреди, за топла вода и разпределението на
енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, поради което съдът намира
заключението за обосновано и кредитира направения с него извод, че са спазени
нормативните правила и методика при определяне на задълженията за главница – за които
заключението на СТЕ установява, че са в общ размер 2642,99 лв.
Следва обаче да се отбележи, че ако за сградата, в която се намира имота на ответника, бъде
направен извод, че няма валидно въведена система за дялово разпределение по силата на
представения договор между етажните собственици и топлиння счетоводител, например
поради липса на договор за дялово разпределение или съображение, че не е влязъл в сила,
такъв извод не би ползвал позицията на ответниците, защото задължението за плащане на
топлинна енергия съществува и в случай че няма въведена система за дялово разпределение.
Различното за ответника би било това, че задълженията не биха били определяни съобразно
2
индивидуалното потребление, а съобразно инсталираната мощност на монтираните
отоплителни тела и при максимален специфичен разход на сградата и без оглед на
идивидуалното по-малко потребление, което е значително по-неблагоприятно за абоната.
Част от така установения общ размер на задълженията (2642,99 лв.) е погасена по
давност. Погасени по давност са задълженията, изискуеми към 05.11.2017 г. – три години
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, тъй като задълженията за заплащане на
потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях
е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно Общите условия
на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се
заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило
важи и за прогнозните сметки. Така в случая по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на
неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза (относно прогнозно
начислените задължения) съдът намира, че са погасени по давност задълженията за
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г. – общо в размер на 36,96 лв.,
като непогасени остават задълженията за периода 01.09.2017 г.- 30.4.2019 г. общо в размер
на 2606,03 лв. (2642,99 лв.- 36,96 лв.)
Няма погасени по давност задължения за лихви и дялово разпределение, тъй като същите се
претендират от месец октомври 2017 г. насетне.
Задълженията за законна лихва за забава относно плащането на задълженията за топлинна
енергия се явяват положително установени въз основа на заключението на съдебно-
счетоводната експертиза - за сумата 420,92 лв., и като се има предвид, че не се установява
ответникът да е извършвал плащания в предвидения от Общите условия 45-дневен срок
след изтичане на периода, за които се отнасят начислените суми за доставена топлинна
енергия – който срок се явява 15-то число от втория месец след отчетния период, за който се
дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия.
За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия
на „........................Т ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „........................Т ЕАД, а от
доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена,
поради което с оглед двата отчетни периода и броя индивидуални разпределители съдът
кредитира неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, според което за
услугата дялово разпределение дължимата сума е в размер на 40,37 лв., съответно лихвата
за забава за плащането на това задължение в размер на 8,53 лв., колкото се претендира.
Няма погасени по давност задължения за лихви и дялово разпределение, тъй като се
претендират за период от 1.10.2017 г. насетне, който период не се обхваща от давността.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за
присъждане на сторените разноски се явява частично основателна – за 950,83 лв. за
исковото и 110,93 лв. за заповедното производство.
3
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. АЛ. Н. с ЕГН **********, че има
парични задължения към „........................Т ЕАД с ЕИК ********* за: сумата 2606,03 лв. -
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2017 г.-
30.4.2019 г., ведно със законната лихва от 5.11.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 420,92 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 22.10.2020 г., сумата от
40,37 лв., претендирана като цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 5.11.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 8,53 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 22.10.2020 г. –
ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 54427/2020 г. на СРС е била здадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „........................Т ЕАД против М. АЛ. Н. иск за стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия – за разликата над 2606,03 лв. до 2642,99 лв. и
за периода за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г.
ОСЪЖДА М. АЛ. Н. с ЕГН ********** да заплати на „........................Т ЕАД с ЕИК
********* сумите: 950,83 лв. - съдебни разноски за исковото, и 110,93 лв. съдебни разноски
за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Т....................” ЕООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца „........................Т ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4