Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 19.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на тридесети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 3542 по
описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците Д.Т.П. (на лично основание), М.Д.П., К.Д.П. и К.Д.П. (на лично
основание и в качеството на наследници
по закон на починалата след предявяване на иска М.В.П.) и Д.А.А. (в качеството на наследник по закон и правоприемник на
починалата след предявяването на иска М.В.П.) твърдят, че били надлежно
материално легитимирани да получат застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, които настъпили в резултат от смъртта на Д.К.П., при пътно-транспортно
произшествие на 13.05.2017г. В исковата молба се посочва, че на 13.05.2017г. в гр.
Пловдив, по бул. „Санкт Петербург“ водачът на лекия автомобил марка „Киа Спортидж“, с рег.№ ******- К.Л.ударила пострадалия Д.К.П.,
докато той изпълнявал служебните си задължения в качество на служител на МВР - „Пътна
полиция“. Самото произшествие настъпило, след като сигнализирания със стоп-
палка водач на лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ намалил скоростта на движение, но движещия се
зад него автомобил „Киа Спортидж“ не спрял
своевременно, но отклонил посоката на движение в дясно от спиращия и така ударил
намиращия се върху пътното платно полицейския служител Д.К.П., като причинил смъртта на последния. Във връзка с настъпили пътен
инцидент, било образувано ДП №218/2017г. по описа на 05-РУ на МВР – Пловдив, съответно
заведено като пр.преписка №7186/2017г. по описа на ОП – Пловдив, което
приключило в съдебна фаза с влязла в сила осъдителна Присъда от 05.01.2018г. по
НОХД № 2139/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив. Понесената загуба
довела до настъпването на значителни емоционални болки и страдания за най-
близките родственици на починалото лице – ищци в
настоящото производство. В исковата молба се посочва,
че ищцата Д.П. била съпруга на пострадалия, ищците М.Д.П. и К.Д.П. били деца на
пострадалия, а ищците К.Д.П. и М.В.П. (починала
след предявяването на иска) били родители на пострадалия. Доколкото отговорност
на водача К.Л.по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ била застрахована при ответното дружество – на 18.07.2017г. ищците
оправили към ответника извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ, но последният неоснователно не изплатил
търсеното обезщетение. В резултат на това, за ищците възникнал правен интерес
за предявят иск за изплащане на застрахователно обезщетение, каквото считат, че
им се дължи, както и за присъждане на законната лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от датата на настъпването на вредоносния
резултат, до деня на окончателното плащане.При изложените фактически твърдения
ищците Д.Т.П., М.Д.П., К.Д.П. и К.Д.П. претендират за осъждане на ответното
дружество да заплати на всеки един от тях
застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от по 250 000 лева, заедно със
законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение, считано от
настъпването на вредоносния резултат (смъртта на пострадалия) на 13.05.2017г.
до окончателното плащане. От друга страна и на самостоятелно основание - в
качеството на наследници по закон и процесуални правоприемници на починалата
след предявяването на иска първоначална ищца М.В.П. - ищците Д.А.А., К.Д.П., М.Д.П., К.Д.П. претендират за осъждане на
ответника да им заплати общо сумата
от 250 000 лева, представляваща дължимото на починалата тяхна наследодателка М.В.П. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на настъпването на
вредоносния резултат до деня на окончателното плащане. С оглед изхода на
спора, всеки ищец претендира за осъждане
на ответника, да му заплати направените съдебни разноски, а процесуалният им представител
претендира за възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Ответното дружество З. „Б.И.“ АД поддържа становище за допустимост и
неоснователност на исковете. Без да оспорва твърденията за настъпването на
вредоносния резултат, нито твърденията за валидно застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ответникът оспорва
собствената си надлежна си пасивна материална легитимация, в качеството на
застраховател на водача К.Л.. Релевира възражение за
липса на причинен деликт, доколкото вредоносният
резултат бил причинен от противоправното поведение на
самия пострадала. При условията на евентуалност, ответникът релевира
твърдение за съпричиняване на вредоносния разултат от страна на пострадалия Д.П., който според ответника
навлязъл в средната лента на пътното платно, вместо да спази ограничението,
позволяващо му навлизане непосредствено до бордюра или до банкета, не предприел необходимите мерки за осигуряване
на личната си безопасност и така нарушил разпоредбите на чл.51, ал.5 и чл.61,
ал.2 от Инструкция №81213-749/20.10.2014г.
По този начин, пострадалият допринесъл значително за реализиране на ПТП
и за настъпването на вредоносния резултат. Ответникът оспорва предявените
искови претенции по размер, поддържайки тезата за прекомерност и несъразмерност спрямо
действително причинените вреди и принципа на справедливостта. Моли за
отхвърляне на претенциите, респ. за отхвърлянето им в размера, в който са
предявени и редвид очаквания от него благоприятен
изход от процеса-претендира и за осъждане на ищците да му заплатат
направените съдебни разноски.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Приетите като
доказателства заверени преписи от съдебни актове на наказателния съд, а именно:
Присъда от 05.01.2018г. по НОХД №2139/2017г. по описа на Окръжен съд – гр.
Пловдив, потвърдена с Решение № 163/11.06.2018г., което е постановено по ВНОХД
№ 209/2018г. по описа на АС – Пловдив и с Решение № 213/14.01.2019г. което е постановено
по н.д. № 971/2018г. по описа на ВКС, III НО обвързват при условията на чл. 300 от ГПК доказателствените
изводи на съда, относно факта, че на 13.05.2017г. в гр. Пловдив, на пътното
платно на бул. „Санкт Петербург“ водачът на лекия автомобил марка „Киа Спортидж“, с рег.№ ******- К.Л.нарушила правилата за
движение по пътищата – чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл. 23, ал.1 от ЗДвП поради което
предзвикала ПТП, като ударила пострадалия Д.К.П.,
докато той изпълнявал служебните си задължения в качество на служител на МВР -
„Пътна полиция“ и по непредпазливост предизвикала смъртта му. В мотивите на съдебните актове е обективирано подробно обсъждане на възражението, че пострадалият
е съпричинил настъпването на вредоносния резултат,
като това твърдение е категорично отречено.
Приет като доказателство
по делото препис от Удостоверение за наследници № 10У-2720/07.06.2017г., изд.
от Община Пловдив установява, че наследници по закон на починалия Д.К.П. са
съпругата му Д.Т.П., децата му М.Д.П. и К.Д.П.,
баща му К.Д.П., както и починалата в хода на настоящия процес майка на
пострадалия М.В.П..
Приет като доказателство
по делото препис от Удостоверение за наследници № 607/10.12.2012г., изд. от
Община Дулово установява, че наследници по закон на починалата след
предявяването на иска М.В.П. са К.Д.П., Д.А.А. и по право на заместване - М.Д.П. и К.Д.П..
Заключението на
изслушаната и приета съдебна авто-техническа
експертиза, изготвена от вещито лице Х.И. -
осъществяващо сравнителен анализ на данните за механизма на настъпване на ПТП,
които се съдържат в изготвените протокол за оглед на ПТП и скица и мотивира
следните изводи за подлежащите на установяване факти:
Ø Скоростта на движение на лекия автомобил „Киа Спортидж" с ДК№ РВ 8966
РА преди настъпване на удара е била
приблизително равна на 99 км/ч.
Ø Преди да настъпи удара, пострадалият е навлязъл на платното за
движение на бул. „Санкт Петербург",
в посока отдясно наляво, считано по посоката на
движение на лекия автомобил. Навлизайки на платното за движение, пострадалият е действал
в качеството си на служител на
„Пътен контрол" - Пловдив, с отличителни знаци на униформата,
а навлизането е
осъществено с цел да се укаже със знак
спиране на движещия се лек автомобил „Митсубиши Аутлендър".
Ø По време на навлизането на пострадалия на платното за
движение на автомобили - лекият автомобил „Митсубиши Аутлендър", към чиито водач е бил адресиран
знакът със стоп- палка се е движил в лявата
лента на бул. „Санкт Петербург",
непосредствено преди лек автомобил „Киа Спортидж", поради което следва
да се приеме,
че преди настъпването на удара, служителят на МВР Д.П. е имал условия за видимост
към лекия автомобил
„Митсубиши Аутлендър", който е следвало да се подчини
на сигнала за спиране. По отношение на
видимостта на Д.П. към лек автомобил
„Киа Спортидж", с който е настъпил удара, следва да се
направи извод, че също е са
били налице условия за видимост,
защото не се намира информация за препятствия или други специфични
особености на платното за движение,
които биха могли да ограничат
видимостта на пострадалия П. към този конкретен автомобил, движещ се зад спиращия „Митсубиши Аутлендър" в лявата лента за движение
на бул. „Санкт Петербург".
Ø На база описаните в протокола за оглед на
местопроизшествието спирачни
следи се установява, че лекият автомобил „Киа Спортиж" е напуснал лявата лента и е навлязъл в средната лента, когато се е намирал
на 23 метра от мястото на
удара. Вещото лице изчислява, че при минимална
възможна скорост в този момент, равна
на средната скорост на автомобила
от скоростта на автомобила в момента на удара
(68 км/ч) и скоростта му преди удара
( между 99 км/ч) и 84 км/ч), лекият автомобил
изминава разстояние от около 23,33 метра в секунда.
Ø По отношение на служителя на
МВР П., следва да се отбележи, че
същият има възможност да оцени
рисковата пътна ситуация с време за реакция в границите
на около 1 секунда. С такова време е разполагал пострадалия, за да може да
възприеме ситуацията именно като опасна
и вземе решение за предприемане на защитно действие.
Сумарното минимално време, необходимо на служителя на
реда Д.П. да възприеме рисковата ситуация (1 сек), да се завърти
и да се подготви
за ход (0,45 сек) и да предприеме
ход (0,2 сек) е с обща продължителност от минимум
1,65 секунди,
поради което вещото лице счита,
че при установената
скорост на движение, за автомобила,
с която е бил реализиран ударът - за пострадалия този удар е бил
непредотвратим. От събраните материали по делото категорично
се установява, че Ударът е настъпил
в средната лента на трилентовото южно платно за
движение на бул. „Санкт Петербург"
в Пловдив.
Ø Ако пострадалият Д.П. е давал на водачите указания със знаци, в качеството на регулировчик, но заставайки непосредствено до бордюра или банкета
на пътното платно, при конкретната ситуация, процесното пътно- транспортно произшествие не би настъпило.
В дадените пред
съда показания, свидетелят А.К.К.заявява, че е близък
приятел на семейството на загиналия при ПТП и приживе често е контактувал с
него, а след смъртта му поддържа постоянен социален контакт със съпругата му
/ищцата Д.П./ и децата му /синът К.П. и дъщерята М. Д. П./. Сравнително често,
свидетелят виждал и бащата на пострадалия К.Д.П.. В рамките на поддържаните
социални контакти, свидетелят имал възможността да възприеме, че ищцата Д.П. и
починалия й съпруг живеели заедно, в среда на разбирателство и взаимопомощ.
Пострадалият имал функция на „основна фигура в семейството“ /цит./ и вземал важно участие в отглеждането на децата
/синът К.П. и дъщерята М. Д. П./. След раждането на дъщерята, семейството на
пострадалия се заселило трайно „на село“. Приживе, пострадалия поддържал добри
отношения с родителите си К.П. и М. В. П., посещавал ги често и им помагал,
когато имали необходимост. Според впечатленията на свидетеля, смъртта на
пострадалия фактически лишила съпругата му от помощ в семейството и поради този
факт - тя била изключително затруднена да полага необходимите грижи за двете си
деца. Свидетелят имал непосредствени впечатления, че децата на пострадалия
преживявали много тежко и емоционално загубата на баща си. Те осъзнавали
значението на загубата и били повлияни от нея, а трагичният инцидент променил
видимо социалното им поведение. Твърде емоционално приела загубата на сина си и
майката на пострадалия - М. В. П., чието здраве се влошило и която в крайна
сметка починала, малко след сина си. Ищецът срещал и бащата на пострадалия - К.П.,
за когото пострадалия Д.П. бил единствено дете.
В дадените пред
съда показания, свидетелят П.Т.Ч.заявява, че е близък приятел на семейството на
загиналия при ПТП и има трайни впечатления от взаимоотношенията между
пострадалия /приживе/ и членовете на неговото семейство, както и между
пострадалия /приживе/ и родителите му. Свидетелят контактувал по- често с
децата на Д.– К. и М., както и със съпругата му Д.. Свидетелят твърди, че
децата се интиресували от личността на загиналия си
баща. Съпругата Д. изпитвала сериозни затруднения в социалните ангажименти и
грижите за децата, след смъртта на Д., а баща му К. също приемал болезнено
загубата, тъй като за него, синът му К. бил единствено дете.
Приетото като
доказателство Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /стр. 73 от
делото/ мотивира извода, че на 18.07.2017г. чрез процесуалния си представител,
ищците са предявили извънсъдебна претенция към ответника, с която са поискали
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, поради смъртта
на пострадалия, в размер от по 250 000 лева - за всеки един от тях. С
молбата е представено доказателство за настъпването на процесното
ПТП и доказателства за смъртта на пострадалия.
С прието като
доказателство писмо от 02.08.2017г., адресирано от ответника- до ищците, чрез
процесуалния им представител, претендиращите изплащане на застрахователно
обезщетение лица са били уведомени, че /цит./„няма основание да удовлетвори
претенцията… тъй като с претенцията не са ангажирани доказателства относно
виновността на застрахования водач..“
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с обективно
съединени искове, които се основават на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 432, ал.1 КЗ, ответникът в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” дължи на ищците изплащане на застрахователно
обезщетение за причинените от водача със застрахована гражданска отговорност неимуществени
вреди.
Исковете са процесуално
допустими, включително и като се отчитат специалните предпоставки по чл. 380 от КЗ.
Всички предявени искове
могат да бъдат разгледани в рамките на едно и също производство – по начина по
който са били предявени, което е и целесъобразно, като се отчитат наличието на общи
за спора факти.
За целите на процеса,
съдът ще разгледа първоначално общите предпоставки за възникването на
задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, а отделно – за всеки
отделен иск ще бъдат разгледани специфичните предпоставки, включващи и
конкретното основание на всяка отделна претенция, както и въпросите, свързани с
размера на обезщетението, което би било дължимо, ако искът бъде приет за
основателен.
По общите предпоставки за възникване на
правото на застрахователно обезщетение;
В резултат от анализа на
събраните доказателства, съдът достигна до извода, че са налице всички
предвидени в закона предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”.
На първо място, този
извод е мотивиран от правните последици от влязлата в сила осъдителна Присъда
от 05.01.2018г. по НОХД №2139/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив,
потвърдена с Решение № 163/11.06.2018г., което е постановено по ВНОХД №
209/2018г. по описа на АС – Пловдив и с Решение № 213/14.01.2019г. което е
постановено по н.д. № 971/2018г. по описа на ВКС, III НО. Споменатите съдебни актове на наказателния съд
обвързват доказателствените изводи на настоящия
състав на гражданския съд, по въпросите на извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на лекия автомобил
марка „Киа Спортидж“, с рег.№ ******- К.Л..
Въпросите, свързани с причината
за настъпване на процесния пътен инцидент и за причинно-
следствената връзка в контекста на направените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат - ще бъдат разгледани
и обсъдени подробно в рамките на настоящия граждански процес. В тази връзка и
доколкото обсъди внимателно и задълбочено изводите в заключението на съдебната авто- техническа експертиза, съдът достигна до извода, че релевираните в исковата молба вредоносни последици са
обективен резултат от комплексното проявление на множество фактори, съчетани и
взаимосвързани по такъв начин, че само едновременното им проявление би обяснило
от логическа гледна точка причината за настъпването на пътния инцидент,
механизма на настъпване на този инцидент и проявлението на конкретните вредоносни
последици.
Кредитирайки от една
страна експертните изводи на вещото лице И., които бяха обосновани чрез
заключението му в настоящия процес, а от друга страна -съобразявайки
обстоятелството, че наказателния съд също е обсъдил релевираните
от защитата доводи в този смисъл, но ги е отхвърлил категорично – настоящият
съдебен състав счита, че съпричиняване на вредоносния
разултат от пострадалия не е налице. Причина за
настъпването на пътния инцидент е превишената скорост, с която се е движил
лекия автомобил марка „Киа Спортидж“, с рег.№ ******непосредствено
преди настъпването на удара. Пострадалият не е могъл да избегне настъпването на
удара, тъй като съдебната авто-техническа експертиза
установи категорично, че той обективно не е имал достатъчно време за предприемане
на защитна реакция от приближаващия със скорост от 99 км/ч. лек автомобил. А поведението
на пострадалия преди удара и по- конкретно: факта на навлизането на пострадалия
на пътното платно не би следвало да се приравнява на поведение на пешеходец –
нарушаващ чл. 32, от ЗДвП, доколкото при и по време на настъпването на удара - П.
е действал в качеството на контролен орган на пътното движение.
В заключение на
изложените по- горе изводи и доколкото няма спор, че гражданската отговорност
на водача на лекия автомобил „Киа Спортидж“, с рег.№ ******е
била застрахована при ответника - съдът счита за доказана, надлежната
материална легитимация на ответника.
Надлежната активна
материална легитимация на ищците, да получат застрахователно обезщетение също бе
установена, като се отчита фактът, всеки един от ищците попада в близкия
роднински кръг по права линия за които е признато правото да претендират обезщетение
за неимуществените вреди.
Настъпилото процесуално усложнение, породено от смъртта на
първоначалната ищца – М.В.П.
– по същество не повлиява върху задължението на ответника да изплати застрахователно обезщетение. В този контекст е необходимо да се отчита,
че смъртта на пострадалата е настъпила именно след предявяването на иска, когато правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди вече се е трансформирало в имуществено право. Това право, след предявяването на иска се включва в патримониума на правоимащото лице и преминава в патримониума на
наследниците по закон. Платимото на починалата след предявяването на иска М.В.П.
застрахователно обезщетение ще трябва да бъде
присъдено общо на нейните
наследници.
Изводите на съда относно
размера на обезщетението следва да бъдат съобразени от една страна с
действащите към момента на настъпване на събитието нормативни разпоредби за
задължителното застраховане, вкл. лимита на отговорността на застрахователя, а
от друга страна – да се основават на доказателствата, установяващи естеството и
обема на вредите, за които се твърди да са претърпени от всеки един от ищците.
Не на последно място, съдът следва да съобрази и социално икономическите
критерии на понятието за справедливост, приложимо на общо основание, съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
По претенцията на Д.Т.П. за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, поради смъртта на съпруга й;
Приетите като
доказателства способстват за ясно установяване на вида и характера на
претърпените телесни увреждания и на обема на произтичащите от тях
неимуществени вреди, които ищцата е понесла. В случая са необратимо и внезапно
прекъснатите нормативно признатите основни социални функции на семейството,
които са основани на близка емоционална привързаност, взаимопомощ уважение
между съпрузите като партньори, полагане на грижи и подпомагане в морално и
материално отношение.
Всички тези социални
връзки, за които има данни да са продължили дълго (дългогодишен брак) са били
безвъзвратно изгубени за ищцата, в период от живота й, в който социалната и
емоционална свързаност между съпрузите се увеличава. Като кредитира показанията
на разпитания свидетел, възприемайки факта, че загубата на съпруга,
едновременно със загубата на рожден син е била тежък емоционален и социален
удар и точно поради това вредите са значителни по обем.
Като взе предвид
характера и обема на претърпените вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД
принцип на справедливостта, в контекста на социално икономическите условия в
страната, към момента на настъпването на вредите - 2017г. (вкл. данните за
жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната
по данни на НСИ за този период и нивата на застрахователно покритие на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“), съдът
приема че компенсирането на вредните последици от травматичните увреждания, в
периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо (глобално) на 100 000 лева.
В контекста на
дефинирания от закона принцип на справедливостта при опреД.е
на размера на обезщетението, освен лимитите на застрахователните обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, значение
имат и размерите на минималната работна заплата и средната работна заплата,
средната месечна издръжка на членовете на домакинствата и социално-
икономическите критерии за
справедливост, които се явяват разумната граница между адекватния размер на
обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на
ответника. Постоянната и задължителна
практика на ВКС, споделя становището, че при опреД.е размера на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане, следва непременно да се отчита и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането – например: Решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело
№ 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., Решение № 28/09.04.2014 г. по
т. дело № 1948/2013 г. на
ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
66/03.07.2012 г. по т. дело
№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 242/12.01.2017 г. по т.
дело № 3319/2015 г. на ВКС,
ТК, II т. о. споделя становището, че при опреД.е размера на обезщетението
за вреди от непозволено увреждане, следва непременно да се
отчита и икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането.
За разликата над
посочената сума на дължимото застрахователно обезщетение от 100 000 лева и
до пълния предявен размер за 250 000 лева - претенцията на ищцата следва
да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По претенцията на К.Д.П. за обезщетяване на неимуществени
вреди, поради смъртта на сина му Д.К.П.;
По отношение справедливия
размер на обезщетението, което се дължи за релевираните
на това конкретно основание неимуществени вреди - съдът съобрази, че
приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД изисква да се вземе предвид естеството
на фактически прекъснатите лични отношения между бащата и починалия негов
пълнолетен син. В случая са необратимо и
внезапно прекъснатите нормативно признатите основни социални функции, които са основани
на близка емоционална привързаност, взаимопомощ уважение, полагане на грижи в
морално и материално отношение на възрастен родител от навършилото пълнолетие
негово дете.
Всички тези социални връзки
са били безвъзвратно изгубени за ищеца в такъв период от живота му, в който
ролята на навършилия пълнолетие неин син се увеличава, поради перспективата от
навлизане в преклонна възраст. Като кредитира показанията на разпитания свидетел,
възприемайки факта, че загубата на рожден син е била тежък емоционален и
социален удар и точно поради това вредите са значителни по обем.
За опреД.е
на адекватен размер на платимото обезщетение съдът съобрази обществено
икономическите условия в страната, които определят адекватно съответствие между
обезщетението и понятието за справедливост.
С оглед всички изложени
по- горе доводи, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението, което
следва да бъде присъдено на К.Д.П. за обезщетяване на неимуществени вреди,
поради смъртта на сина му възлиза на сумата от 100 000 лева, а за разликата над
посочената сума и до пълния претендиран размер от 250 000
лева – следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. В контекста на дефинирания
от закона принцип на справедливостта при опреД.е на
размера на обезщетението, освен лимитите на застрахователните обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, значение
имат и размерите на минималната работна заплата и средната работна заплата,
средната месечна издръжка на членовете на домакинствата и социално-
икономическите критерии за
справедливост, които се явяват разумната граница между адекватния размер на
обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника.
Постоянната и задължителна
практика на ВКС, споделя становището, че при опреД.е размера на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане, следва непременно да се отчита и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането – например: Решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело
№ 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., Решение № 28/09.04.2014 г. по
т. дело № 1948/2013 г. на
ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
66/03.07.2012 г. по т. дело
№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 242/12.01.2017 г. по т.
дело № 3319/2015 г. на ВКС,
ТК, II т. о. споделя становището, че при опреД.е размера на обезщетението
за вреди от непозволено увреждане, следва непременно да се
отчита и икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането.
За разликата над
посочената сума на дължимото застрахователно обезщетение от 100 000 лева и
до пълния предявен размер за 250 000 лева - претенцията на ищцата следва
да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По претенцията на наследниците по закон и процесуални приемници на починалата след предявяването на иска М.В.П. за
обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили поради смъртта на сина й Д.К.П.;
По отношение
справедливия размер на обезщетението, което се дължи за релевираните
на това конкретно основание неимуществени вреди - съдът съобрази, че
приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД изисква да се вземе предвид както
естеството на фактически прекъснатите лични отношения между майката и починалия
неин пълнолетен син, така и относително по- краткия период от време, в който са
били търпяни неимуществени вреди (този период е
прекъснат поради смъртта на правоимащото лице). В случая, поради смъртта на сина, са
необратимо и внезапно прекъснатите нормативно признатите основни социални
функции, които са основани на близка емоционална привързаност, взаимопомощ
уважение, полагане на грижи в морално и материално отношение на възрастен
родител от навършилото пълнолетие негово дете.
Всички тези социални
връзки са били безвъзвратно изгубени в период на навлизане в преклонна възраст.
Като кредитира показанията на разпитания свидетел, възприемайки факта, че
загубата на рожден син е била тежък емоционален и социален удар и точно поради
това вредите са значителни по обем.
За опреД.е
на адекватен размер на платимото обезщетение съдът съобрази обществено
икономическите условия в страната, които определят адекватно съответствие между
обезщетението и понятието за справедливост.
С оглед всички изложени
по- горе доводи, включително и сравнително по- кратния период от време, в който
са се проявили вредоносните последици (до смъртта на ищцата) съдът намира, че
справедливия размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено за
обезщетяване на неимуществени вреди, понесени от починалата в хода на процеса М.В.П.
поради смъртта на сина й възлиза на сумата от 50 000 лева, а за разликата над
посочената сума и до пълния претендиран размер от
250 000 лева – искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Както
вече беше посочено, съдът дължи присъждане на дължимото застрахователно обезщетение
общо на всички наследници.
По претенцията на М. Д.П. и на К.Д.П. за обезщетяване на
неимуществени вреди, поради смъртта на баща им Д.К.П.;
По отношение размера на
платимото на тези двама ищци застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - съдът съобрази, че приложимата разпоредба
на чл. 52 от ЗЗД изисква да се отчита естеството на фактически прекъснатите
лични отношения между загиналия родител и двете му деца.
В конкретния случай са
били засегнати нормативно признатите основни социални функции в отношенията
между детето и родителя. Прекъснатата поради смъртта на бащата социална връзка
се е основавала на нормалната естествена емоционална привързаност определят
настъпването на вреди с висока степен на интензивност.
Справедливият размер на
обезщетението се определя преди всичко характера на преживените от увреденото
лице негативни емоции, болки и страдания от загубата на пострадалия. Ищците са
деца на пострадалия. Към момента на настъпването на пътния инцидент, ищците са
били в детска възраст. При това, съдът отчете, че ищците и пострадалият са в
близки родствени и емоционални взаимоотношения, живели са в едно домакинство и бащата
е полагал грижи за децата си. В хода на делото се установяват факти, които
дават основание да се твърди, че именно тези двама ищци са претърпели значителни
по обем емоционални вреди, тъй като са загубили внезапно своя родител (баща) и
то в ключов момент от своето социално развитие т.е. точно когато са се нуждаели
от подкрепата на баща си.
За опреД.е
на адекватен размер на платимото обезщетение съдът съобрази обществено
икономическите условия в страната, които определят адекватно съответствие между
обезщетението и понятието за справедливост. С оглед всички изложени по- горе
доводи, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението, което следва да
бъде присъдено възлиза на сумата от 150 000 лева за всеки един от двамата ищци
За разликата над посочената
сума от 150 000 лева и до пълния претендиран размер
от 250 000 лева– всеки от исковете следва да бъде отхвърлен. В контекста
на дефинирания от закона принцип на справедливостта при опреД.е
на размера на обезщетението, освен лимитите на застрахователните обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, значение
имат и размерите на минималната работна заплата и средната работна заплата,
средната месечна издръжка на членовете на домакинствата и социално-
икономическите критерии за
справедливост, които се явяват разумната граница между адекватния размер на
обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на
ответника. Постоянната и задължителна
практика на ВКС, споделя становището, че при опреД.е размера на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане, следва непременно да се отчита и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането – например: Решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело
№ 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., Решение № 28/09.04.2014 г. по
т. дело № 1948/2013 г. на
ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
66/03.07.2012 г. по т. дело
№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 242/12.01.2017 г. по т.
дело № 3319/2015 г. на ВКС,
ТК, II т. о. споделя становището, че при опреД.е размера на обезщетението
за вреди от непозволено увреждане, следва непременно да се
отчита и икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането.
За разликата над
посочената сума на дължимото застрахователно обезщетение от 150 000 лева и
до пълния предявен размер за 250 000 лева - претенцията на ищцата следва
да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По претенцията за законна лихва върху сумата на дължимото
застрахователното обезщетение;
Всеки от ищците
претендира за осъждане на ответника, да му заплати законната лихва върху сумата
на присъденото застрахователно обезщетение, за периода от настъпването на процесния пътен идцидент, до деня
на окончателното плащане.
Действащият нормативен
акт урежда задължението за изплащане на лихва по друг начин. На основание чл.
497, ал.1, т. 2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от
ищците, който е легитимиран да получи застрахователно обезщетение – сумата на
законната лихва върху присъденото обезщетение, но изчислена за периода, считано
от изтичането на срока за произнасяне на застрахователя, след сезиране с
претенция по реда на чл. 380 от КЗ.
В случая, има данни за
това, че застрахователят е изисквал допълнително конкретни документи които не
са му били представени, поради което и по аргумент от специалната разпоредба на
чл. 108, ал.3 от КЗ следва да се приложи разпоредбата на чл. 496, ал.1 от КЗ. По
аргумент от споменатите две разпоредби, бездействието на застрахователя да
изплати дължимото застрахователно обезщетение, в действителност е необосновано
и води до възникване на задължението да бъде заплатена и законна лихва.
Тъй като образуваната
при застрахователя преписка по щета не е представена като доказателство по
делото, но пък приетото като доказателство писмо с вх. № 74879/18.07.2017г. на
ЗК „Лев инс“ АД сочи, че молбата по чл. 380 от КЗ е
била получена от ответника на 18.07.2017г., то тримесечният срок за произнасяне
на застрахователя по извънсъдебната претенция изтича на 18.10.2017г. и
ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците и законната
лихва върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение, за периода от
19.10.2017г. до деня на окончателното плащане.
Следователно,
претенцията за присъждане на законната лихва следва да бъде отхвърлена като
неоснователна - за периода от датата на настъпване на процесното
ПТП на 13.05.2017г. до 19.10.2017г. включително.
По претенцията на страните за съдебни разноски;
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 78, ал.1 вр. с ал. 6 от ГПК, съдът намира,
че ответникът не дължи разноски на ищците, но е длъжен да заплати по сметката
на съда сумата на държавната такса и сумата на направените съдебни разноски, от
чието заплащане ищците са били освободени, в хипотезата на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК. Тази сума възлиза общо на 22 000 лева за държавна такса, съразмерно с
уважената част от исковете.
На основание чл. 78,
ал.3 вр. с ал.8 от ГПК – ответникът е легитимиран да
получи съответна част от направените разноски, съразмерно с уважената част от
иска и с оглед съдържанието на представения списък на разноските. Общият размер
на разноските възлиза общо на 45 400 лева, според представените списък за
разноските с приложения /на стр.151-153 и 169-170 от делото/, а онази част, която
ответникът е легитимиран да получи, съразмерно с отхвърлената част от исковете
възлиза общо на 25 424 лева и се разпределя по следния начин (доколкото
исковете са предявени при обективно съединяване, но всеки от тях има своята
самостоятелност, а всеки от ищците претендира на собствено основание и дължи
отделни разноски, в рамките на общата сума): Всеки един от ищците М. Д. П. и К.
Д. П. следва да бъде осъден поотделно
да заплати на ответника разноски в размер от 3 512 лева, съразмерно с отхвърлената част от предявените от
тях искове; Всеки един от ищците Д.П. и К.П. следва да бъде осъден да заплати поотделно
на ответника сумата от по 5 500 лева
за съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените от тях
искове, а на самостоятелно основание – в качеството на наследници по закон и
процесуални правоприемници на починалата в хода на процеса М. В. П. - ищците Д.А.А., М. Д.
П., К. Д. П. и К.П. следва да бъдат осъдени да заплатят общо на ответника сумата от 7 400
лева за съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, който е
бил предявен първоначално от починалата им наследодателка.
Релевираният от ищците довод за
прекомерност на направените от ответника съдебни разноски не може да бъде
споделен. Прекомерността би била е налице при значително несъответствие между минималните
размери на адвокатското възнаграждение и действително направените разноски в
тази насока. Несъщественото превишение не
представлява прекомерност. При това е
уместно да се отбележи, че задължението на ищците да заплатят значителни
съдебни разноски произтича не от прекомерността на разноските, които е
направила насрещната страна, а от собственото им процесуално поведение, като се
има предвид избрания от тях значителен размер на претенциите, спрямо
действително дължимия.
На основание чл. 38 от ЗА, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адвокат В.Н. от САК общо сумата от 18 150 лева (формирана като сбор от сумите 3530
лева, 3530 лева, 4 530 лева, 4530 лева и 2030 лева), която се дължи за
процесуално представителство на всеки един от ищците, по предявените отделни
искове и съразмерно с уважената част от тях.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ******и със седалище ***, да заплати на Д.Т.П. с ЕГН **********
и съдебен адресат – адв.
В.Й.Н. ***, на основание чл. 432, ал.1
от КЗ– сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в следствие на смъртта на Д.К.П., при ПТП на
13.05.2017г., причинено от водача на лек автомобил „Киа Спортидж“,
с рег.№ ******, заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 19.10.2017г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля предявения на това основание иск
за изплащане на обезщетение в частта за разликата над присъдените 100 000
лева до пълния претендиран размер от 250 000
лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на
обезщетението, за периода от 13.05.2017г. до 19.10.2017г.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ******и със седалище ***, да заплати на К.Д.П. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв.
В.Й.Н. ***, на основание чл. 432, ал.1
от КЗ – сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в следствие на смъртта на Д.К.П., при ПТП на
13.05.2017г., причинено от водача на лек автомобил „Киа Спортидж“,
с рег.№ ******, заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 19.10.2017г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля предявения на това основание иск
за изплащане на обезщетение в частта за разликата над присъдените 100 000
лева до пълния претендиран размер от 250 000
лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на
обезщетението, за периода от 13.05.2017г. до 19.10.2017г.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ******и със седалище ***, да заплати на М.Д.П. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв.
В.Й.Н. ***, на основание чл. 432, ал.1
от КЗ – сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в следствие на смъртта на Д.К.П., при ПТП на
13.05.2017г., причинено от водача на лек автомобил „Киа Спортидж“,
с рег.№ ******, заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 19.10.2017г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля предявения на това основание иск
за изплащане на обезщетение в частта за разликата над присъдените 150 000
лева до пълния претендиран размер от 250 000
лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на
обезщетението, за периода от 13.05.2017г. до 19.10.2017г.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ******и със седалище ***, да заплати на К.Д.П. с ЕГН **********
и съдебен адресат – адв. В.Й.Н. ***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата
от 150 000
(сто и петдесет хиляди) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие на
смъртта на Д.К.П., при ПТП на 13.05.2017г., причинено от водача на лек
автомобил „Киа
Спортидж“, с рег.№ ******, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.10.2017г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля предявения на това основание иск за изплащане на
обезщетение в частта за разликата над присъдените 150 000 лева до пълния претендиран размер от 250 000 лева, както и
претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението, за
периода от 13.05.2017г. до 19.10.2017г.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ******и със седалище ***, да заплати общо на М.Д.П. с ЕГН **********, на К.Д.П.
с ЕГН **********, на К.Д.П. с ЕГН **********
и на Д.А.А. с ЕГН **********, всички в
качеството на наследници и процесуални правоприемници на първоначалния ищец М.В.П.,
със съдебен адресат – адв. В.Й.Н. ***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата
от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили за наследодателката
М.В.П. в следствие на смъртта на Д.К.П., при ПТП на 13.05.2017г., причинено от
водача на лек автомобил „Киа Спортидж“, с рег.№ ******, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.10.2017г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля предявения на това основание иск за изплащане на
обезщетение в частта за разликата над присъдените общо 50 000 лева и до пълния претендиран размер от 250 000 лева, както и
претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението, за
периода от 13.05.2017г. до 19.10.2017г.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ******и със седалище *** да заплати на адв. В.Й.Н. от САК, с адрес ***, на основание чл. 38 ЗА – сумата
от 18 150 лева (осемнадесет хиляди сто и петдесет лева), представляваща възнаграждение за безплатно процесуално
представителство пред Софийски градски съд на всеки от ищците Д.Т.П., М.Д.П., К.Д.П.,
К.Д.П. и Д.А.А., по всеки един от предявените от тях
искове, в процеса пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д.Т.П. да
заплати на З. „Б.и.“АД на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК -сумата от 5500 лева (пет хиляди и
петстотин лева), дължима за съдебни разноски в процеса пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К.Д.П. да
заплати на З. „Б.и.“АД на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК -сумата от 5500 лева (пет хиляди и
петстотин лева), дължима за съдебни разноски в процеса пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М.Д.П. да
заплати на З. „Б.и.“АД на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК -сумата от 3512 лева (три хиляди
петстотин и дванадесет лева), дължима за съдебни разноски в процеса пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА К.Д.П. да
заплати на З. „Б.и.“АД на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК -сумата от 3512 лева (три хиляди
петстотин и дванадесет лева), дължима за съдебни разноски в процеса пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА Д.А.А.,
М.Д.П., К.Д.П. и К.Д.П. да заплатят общо
на З. „Б.и.“АД на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата от 7 400 лева (седем хиляди и
четиристотин лева) за съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска,
който е бил предявен първоначално от починалата им наследодателка
М.В.П., в процеса пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ******и със седалище *** да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал.1 от ГПК – сумата
от 22 000 лева (двадесет и две
хиляди лева), представляваща държавна такса и съдебни разноски от чието
заплащане ищците са освободени, в хипотезата на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК.
Присъдените суми за застрахователно обезщетение,
лихва и разноски могат да бъдат заплатени доброволно по банкова сметка *** ***.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд София, посредством въззивна
жалба, която може да бъде подадена до изтичането на двуседмичен срок от връчване
на препис от него.
СЪДИЯ: