№ 146
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110145306 по описа за 2022 година
при секретаря Камелия Купенова,
Страни в производството са ищецът Т. Д. П. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Дружба 1,
бл.5, вх.А, ап.20 и ответникът М. С. К. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Дружба, ул. Иван
Арабаджията №141, чрез адв. Н..
Ищецът върди, че ответникът е служител в 8-мо РУ на МВР. При разпит по пр.пр.
№50724/2019г. на СРП на 22.11.2019г. ответникът упражнил тормоз по отношение на ищеца
чрез 3 действия: 1/ казал, че ищецът е нарекъл полицейски инспектор *** /който разпитвал
ищеца/ „корумпиран изедник“; 2/ твърдял, че ищецът постоянно повтарял, че всички
служители на 08-мо МВР са корумпирани; 3/ твърдял, че ищецът говорел с неуважителен
тон.
Твърди, че ответникът упражнява тормоз по признак личното и обществено положение на
ищеца в качеството му на лице, което подава множество жалби и сигнали срещу колеги на
ответника като обществено активен гражданин.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Предявен е иск по чл.71, ал.1, т.1 вр. чл.5 ЗЗДискр. за установяване на нарушението - тормоз
по признаци обществено и лично положение.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да представи факти, въз
основа на които може да се направи предположение, че е налице тормоз– той трябва да
докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на
1
дискриминация, като неизпълнението на възложената на ищеца доказателствена тежест е
достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове. Не е необходимо пострадалият
да доказва пълно и главно, че е налице дискриминация, умисъл у ответника или
целенасоченост на дискриминиращите действия, нито пълно и изцяло да установява
причинно-следствената връзка между защитения признак и по-неблагоприятното третиране.
Следва обаче да докаже поне факти, които на пръв поглед дават основание за съмнение или
подозрение, че вероятно, макар и не сигурно, е извършена дискриминация. Едва тогава
тежестта е за ответника – да установи пълно и главно, че правото на равно третиране на
ищеца не е нарушено. В този смисъл е трайната практика на ВКС: Решение № 85 от
13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4328/2015 г., IV г. о., Решение № 62/19.06.2014 г. по гр.д. №
3920/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 587/2009 г, ІІІ г.о. и
други.
В исковата молба се съдържат твърдения, че ищецът е бил подложен на тормоз от страна на
ответника поради висока обществена активност на ищеца, изразяваща се в подаване на
множество жалби и сигнали, поради което ищецът е дискриминиран на основата на
защитените признаци лично и обществено положение. Съгласно чл. 5 ЗЗдискр тормозът въз
основа на признаците по чл. 4 ЗЗДискр. се смята за дискриминация, а според § 1, т. 1 от ДР
на ЗЗДискр. тормоз е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1,
изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване
достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда. При дискриминация под формата на „тормоз“ не следва да се прави
сравнение между засегнатото от твърдяната дискриминация лице, което е носител на
защитен от закона признак по чл.4 ЗЗДискр и други лица, които не притежават защитения
признак, тъй като забраната за осъществяване на тормоз е абсолютна.
В настоящия случай в хода на производството не се установяват факти, които да
предполагат, че ищецът е бил подложен на тормоз.
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства (книжата по
приложените преписки) се установява, че по сигнали на Т. Д. П. е била образувана пр.пр. №
50724/2019 г. по описа на СРП във връзка с постъпила жалба от Т. Д. П. срещу Г***, в
рамките на която с постановление на СРП е било възложено извършването на проверка,
включваща снемане на обяснения от лицата по обстоятелствата, посочени в сигнала на Т. П.
(л. 51 от делото). В рамките на производството са снети обяснения от полицейските
служители Г***, М. К., *** своите показания М. К. е посочил, че на 13.03.2019 г. около
09.40 ч., при влизане в служебното помещение в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл.183-партер, е
станал пряк свидетел на проведен разговор между полицейски инспектор Г*** и
гражданина Т. П. по повод снемане на сведения от П. по образувана преписка в 08 РУ-
СДВР, като е посочил, че по време на разговора П. е заявил, че началника на 08 РУ-СДВР е
корумпиран изедник, заявил е, че е завел дела срещу шестима служители на 08 РУ-СДВР,
както и че Г*** е корумпиран изедник. В показанията си М. К. е посочил, че П. е говорил на
висок и неуважителен тон, като повтарял, че всички служители на МВР са корумпирани.
2
Видно от представените по делото от ищеца доказателства – заверен препис от Протокол от
съдебно заседание на 18.05.2021 г. по НЧХД № 4240/2020г. по описа на СРС, НО, 12 с-в,
където е разпитан като свидетел Г***, последният е посочил, че по време на разпит на Т. П.
в началото на 2019 г. в сградата на 08 РУ-МВР е написал, че началника на 08 РУ-СДВР е
корумпиран изедник, а след това е посочил свидетеля *** с ръка и е казал, че и той е
корумпиран изедник.
Съдът намира, че описаното от ищеца деяние на ответника М. С. К. не покрива
съдържанието на понятието „дискриминация“ по смисъла на §1, т.1. от ДР на ЗЗДискр.
Както вече беше посочено, за да е налице дискриминация под формата на тормоз се изисква
да е изразено нежелано поведение на основата на някои от защитените признаци по чл. 4, ал.
1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна,
обидна или застрашителна среда. В случая от твърденията на ищеца в исковата молба и от
събраните по делото доказателства не се установява ответника да е осъществил поведение,
чрез което се накърнява достойнството на ищеца. В своите показания по повод извършвана
проверка по повод подаден от ищеца сигнал не се установява ответникът да е казал нещо
обидно или унизително за честта и достойнството на Т. П.. В своите показания ответникът
К. описва фактическата обстановка по време на проведен на 13.09.2019 г. разпит на ищеца в
сградата на 08 РУ-СДВР. Описвайки лично възприетото на 13.03.2019г., ответникът е
изпълнил задълженията си на свидетел-очевидец, да възпроизведе известните му
обстоятелства. Не се установява ответникът да е посочил неистински твърдения в
показанията си по образувана пр.пр. № 50724/2019 г. по описа на СРП. Твърдението, че
ищецът Т. П. е нарекъл полицейския инспектор *** „корумпиран изедник“ се установява не
само от показанията на ответника К., съдържащи се в доклад рег.№ 9580р-113 от
23.01.2020г. (л. 50-53 по делото), но и от свидетелските показания на ***, дадени на
18.05.2021 г. в съдебно заседание по НЧХД № 4240/2020г. по описа на СРС, НО, 12 с-в.
Макар дадени пред друг съд и в друго производство, съдът намира, че представеният
заверен препис от протокол от съдебно заседание е годно и валидно доказателствено
средство, защото протоколът е официален удостоверителен документ за осъществените в
съдебното заседание факти и обстоятелства, поради което същият се ползва с материална
доказателствена сила. Съдът намира твърденията на полицейския служител *** за
достоверни, тъй като ищецът признава в исковата си молба, че малко преди приключване на
разпита пред 08 РУ-СДВР на 19.03.2019 г. е написал собственоръчно „Началникът на 08
МВР е корумпиран изедник“ и е предал листа на полицай ***. От представените
доказателства се установява, че поведението на ищеца се характеризира със силно негативно
отношение и недоверие към органите на МВР, ищецът сочи за множество подавани жалби,
сигнали, образувани съдебни и досъдебни производства срещу полицейски служители от 08
РУ-СДВР. От приложено като доказателство писмо от ищеца до ответника Т. П., което е
заведено деловодно в регистратурата на МВР СДВР-08РУ с вх. № УРИ338300-
5499/26.10.2020г. (лист 19 по делото) е видно, че ищецът Т. П. е наричал ответника с обидни
изрази като „парцал“, за полицай *** е посочил „оня глупак“, а за началника на РУ е
3
посочил, че е тежко корумпиран. Поради това, въз основа на цялостното поведение на
ищеца спрямо служители на 8 РПУ и събраните по делото доказателства, съдът намира, че
твърденията на ответника, че ищецът Т. П. е нарекъл Г*** „корумпиран изедник“ са
достоверни. На следващо място, от установената фактическа обстановка се установява, че
казаното от ответника М. К. не е в състояние да накърни достойнството или доброто име на
ищеца и изложените от ответника твърдения не могат да бъдат определени като неистински,
позорящи честта и достойнството на ищеца обстоятелства.
Ответникът в сведението е изразил и своята оценка за поведението на ищеца, като е
посочил, че тонът му е неуважителен, в което твърдение не се съдържат обидни или
унизителни коментари към ищеца. Следва да се посочи, че оценката на ответника, че
високият тон, на който говори Т. П. с полицейските служители е неуважителен не може да
бъде квалифицирана като тормоз, особено с оглед на цялостното поведение на ищеца към
служителите на МВР. Ищецът по никакъв начин не установява ответникът да е накърнил
честта и достойнството му.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал съдът
намира, че ищецът не доказва твърдените факти, от които да се направи обосновано
предположение за осъществен от ответника М. С. К. тормоз, а още по-малко – че това
поведение на ответника е свързано с личното и обществено положение на Т. Д. П. като
гражданин с висока обществена активност. Ето защо предявеният иск е неоснователен и
като такъв следва да бъде оставен без уважение.
По разноските: при този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на направените от него разноски в производството. Доколкото такива не са
претендирани, не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 1“,
бл. 5, вх. А, ап. 20, срещу М. С. К. с ЕГН **********, а адрес: гр. София, ж.к. Дружба, ул.
Иван Арабаджията №141, чрез адв. Н., иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, вр. чл. 5 от
ЗЗДискр за установяване на тормоз по признаци обществено и лично положение, изразяващ
се в три действия на ответника по време на разпита му по пр. пр. 50724/2019г. СРП на
22.11.2019г.:1/ казал, че ищецът е нарекъл полицейски инспектор *** /който разпитвал
ищеца/ „корумпиран иззедник“; 2/ твърдял, че ищецът постоянно повтарял, че всички
служители на 08-мо МВР са корумпирани; 3/ твърдял, че ищецът говорел с неуважителен
тон.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5