№ 53
гр. , 08.06.20** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20********** по
описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за развод с правното основание в чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата твърди, че през 2014г. в провинция М., Република И. се запознала с
мароканския гражданин Т. КХ., с който заживели на съпружески начала. След
три годишно съвместно съжителство решили да узаконят връзката си и на
12.05.2017г. сключили граждански брак в гр.А., К.М.. Заявява, че при
сключването на брака не е приела фамилното име на съпруга. На 20.09.2017г.
с ответника се прибрали в гр.Г.Т., където легализирали сключения между тях
граждански брак. По време на съвместното им съжителство се появили доста
непреодолими противоречия между тях, дължащи се най-вече от
несходството на характерите им. Това довело до трайно охладняване на
отношенията им и с ответника решили да се разделят. Така от м.01.2018г.
нямала контакти със съпруга си и не поддържали никаква връзка. Последната
информация за ответника била, че той е в гр.П.. Твърди, че от раздялата през
2018г. се убедила, че няма шанс да оправят с ответника отношенията си и да
заживеят отново заедно като семейство, тъй като повече от две години и
половина, всеки устроил живота си самостоятелно и не се интересувал от
другия. Твърди, че от година живее на съпружески начала с друг мъж А.К., от
който забременяла и очаква да се роди детето им. Счита, че бракът и с
ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, формален, лишен от смисъл и
съдържание и запазването му не е в интерес, както за самите тях, така и за
обществото. В хода на производството въвежда новонастъпило
обстоятелство- раждането на детето А. Т. КХ. на 16.***.2020г. Моли съда да
постанови решение, с което да прекрати брака й с ответника като дълбоко и
непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината, да
1
определи местоживеенето на детето А. Т. КХ., родено на 16.***.2020г. при
нея, претендира упражняването на родителските права спрямо детето А. Т.
КХ., родено на 16.***.2020г., да осъди ответника да заплаща на детето А. Т.
КХ., родено на 16.***.2020г. чрез нея като майка и законна представителка,
издръжка в размер на *** лв., считано от постановяване на решението, да
предостави ползването на семейното жилище в гр.П., ул.“В.Л.“ №** на
ответника.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В откритото заседание не се явява и не взема становище по предявения иск.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Страните сключили граждански брак на 12.05.2017 г. в А. М., първи за
двамата /удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за
сключен граждански брак №0056/20.09.2017 г./ От заверено копие на
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№2297/18.***.2020 г. се установява, че ищцата ЯН. М. П., с ЕГН-**********
и Т. КХ., роден на ********** г. са родители на детето А. Т. КХ., с ЕГН-
*********, родена на 16.***.2020 г.
От показанията на св.С.Ю.Я. и св.А.С.К. се установява, че съпрузите живели
в гр.П., не се разбирали и се разделили в началото на 2019 г. Ищцата
напуснала семейното жилище и се установила да живее със сина си А.Я.П. от
предходно съжителство на квартира в гр.С., където започнала работа.
Съпрузите преустановили всякакви контакти помежду си. През м.05.2019 г.
ищцата заживяла с друг мъж и на 16.***.2020 г. се родило детето А.. Ищцата
е категорична в решението си за развод./ “…Познавам Я., откакто има връзка
с мой приятел - А.. Връзката им е от около 2 години. Я. заживя с А., след като
им се роди детето – момиченце. Чувал съм, че Я. е омъжена..“ св.Смаил
Яланджиев; “…Имам връзка с Я. от месец май-юни 2019г. и оттогава живеем
на семейни начала. Запознахме се в началото на 2019г.. Тя живееше в гр.С. на
квартира с детето си А.Я.П., който сега е на 6 години.. Работехме заедно в
гр.С.. Двамата с Я. имаме дете – момиче, което се роди на 16.***.2020г. и се
казва А.. Я., ми е казвала, че са живели 1-2 месеца с мъжа си в гр.П. след
което се разделили…Не познавам мъжът на Я. и не съм го виждал изобщо. С
Я. се върнахме в гр.П., след като разбрахме, че е бременна и живеем в дома на
родителите ми. От месец юни 2019г. до настоящия момент, не сме се
разделяли. Знам, че Я. е категорична в решението си за развод…“ св. А.К. /.
Съгласно социалния доклад на ДСП-К., преките и непосредствени грижи за
детето А. Т. КХ. са поети от майката, която го отглежда заедно с своя съжител
А.К., в жилището на неговите родители в гр.П.. На детето са осигурени много
добри условия. Майката Я.П. и А.К. са изградили активна родителска връзка
с малолетната А.- на три месеца.
От представеното удостоверение изх.№23-00120603/17.02.20** г. на НОИ,
ТП-С. е видно, че средно месечния доход на ищцата ЯН. М. П. е в размер на
*** лв. от обезщетение за раждане и отглеждане на дете.
2
От така установеното съдът приема, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен. Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите
се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството
и разбирателство. В случая по време на брачно съжителство страните не
могли да изградят здрава семейна връзка. Различията във възпитанието,
нравите, обичаите и културата на националностите, към които принадлежат, в
характерите и вижданията за съвместен живот, както и различното
възприятие за съпружеска отговорност довели до срив на брака през 2018 г.
Повече от две години и половина съпрузите са разделени. Никой от тях не
направил дължимото за запазването на брака. Страните нямат духовни и
интимни съпружески контакти, нямат общо домакинство и семеен бюджет, не
поддържат връзка помежду си и всеки установил собствен начин на живот,
различен от този на другия съпруг. Между тях няма любов, взаимност,
разбирателство и обща грижа за семейството, а трайно продължилата
фактическа раздяла допълнително допринесла за дълбокото и непоправимо
разстройство на брачните отношения / арг. т.3 на ППВС №10/71 г., чието
действие не е отменено/. Бракът е формален, лишен от дължимото се според
морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид, поради
което следва да бъде прекратен.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. В случая никой от съпрузите не е поискал
произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака и не са
събирани доказателства в тази насока, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Установи се по категоричен начин, че роденото по време на брака дете А. Т.
КХ. живее и се отглежда от ищцата, която от раждането на 16.***.2020 г.
полага преките и непосредствени грижи за неговото отглеждане, възпитание
и издръжка заедно със съжителя си А.К.. Ответникът не поддържа контакти с
детето. Той не е изслушван по реда на чл.59, ал.6 от ГПК, тъй като не се явява
в о.с.з. Предвид разпоредбата на чл.59, ал.2 от СК, установените
обстоятелства, претенцията на ищцата и възрастта на малолетната А., родена
на 16.***.2020 г., съдът определя местоживеенето на детето да бъде при
майката ЯН. М. П. и на нея да бъдат предоставени за упражняване и
родителските права, тъй като детето живее при нея в гр.П., а и ищцата е
доказала родителските си качества, необходими за неговото правилно
отглеждане и възпитание.
Съгласно чл.124 ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата
родители. Основно задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на
чл.1** ал.1 от СК е да се грижи за правилното отглеждане и възпитание на
детето, а чл.124 ал.1 от СК регламентира правото на детето да бъде
отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално
развитие в т.ч. нравствено и социално. Следователно родителят, при когото
живее детето следва да осигурява възможности за лични контакти между
детето и другия родител. За изграждане на родителска връзката между
ответника и малолетната А., разпоредбата на чл.59, ал.3 от СК и крайно
3
ниската възраст на детето, съдът определя режим на лични контакти, който
бащата да осъществява както следва: всяка първа и трета събота от месеца от
9:00 часа до 12:00 часа в присъствието на майката ЯН. М. П.. Така
определения режим на лични контакти подлежи на промЯ., когато това се
налага в интерес на детето или при изменение на обстоятелствата.
Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на
родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг. чл.1**,
ал.2 от СК / като минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-
малка от една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за
2020 г. е *** лв., а за 20** г. - *** лв. /ПМС №331/26.***.2020 г./. Детето А. е
на четири месеца, живее с ищцата, която освен, че полага преки и
непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание, и единствена
осигурява издръжката му. Ответникът няма задължения към други
ненавършили пълнолетие деца, а ищцата има задължение за издръжка и на
друго малолетно дете. Въпреки указаната доказателствена тежест, по делото
не са ангажирани доказателства за доходите на ответника, поради което за
негов доход следва да се приеме минималната работна заплата за страната,
тъй като е в активна трудоспособна възраст. Предвид характера на
задължението, предвидената с чл.142, ал.2 от СК минимална по размер
издръжка, която се присъжда в случаите, когато задълженият родител
реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи,
възрастта и нужди на детето, доходите на родителите, при съобразяване с
МРЗ за страната с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира, че
ответникът следва да заплаща на малолетната А. месечна издръжка в размер
на *** лв., считано от постановяване на решението до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, а останалите средства,
ведно с грижите за следва да бъдат поети от ищцата. Издръжката се заплаща
ежемесечно, като при забавено плащане се дължи законна лихва съгласно
чл.146, ал.1 от СК.
Ищцата няма претенция за ползване на семейното жилище в гр.П., на
ул.“В.Л.“ №**, поради което ползването следва да бъде предоставено на
ответника-съпруг.
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, „след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак“, т.е. законодателят е
предоставил възможността на съпругът, който при сключването на
гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си
фамилия. По делото обаче се установява, че при сключването на гражданския
брак всеки един от съпрузите е запазил предбрачното си фамилно име и не е
приемал или добавял към него фамилното име на другия съпруг, поради
което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина
разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили.
Ищцата следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС-К. окончателна държавна такса в размер на ** лв.
4
Ответникът дължи и следва заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС-К. ** лв. окончателна държавна такса, както и на основание
чл.78, ал.6 от ГПК *** лв. държавна такса за постановената издръжка.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения между ЯН. М. П., с ЕГН-********** от гр.Г.Т.,
обл.Д., ул.“В.“ №*** и Т. КХ., марокански гражданин, роден на ********** г.
с адрес гр.П., ул.“В.Л.“ №**, граждански брак на 12.05.2017 г. в А., М., за
което е съставен в Община Г.Т., обл.Д. акт за сключен граждански брак
№0056/20.09.2017 г. като дълбоко и непоправимо разстроен на основание
чл.49, ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА детето А. Т. КХ., с ЕГН-*********, да живее при майката
ЯН. М. П., с ЕГН-********** с адрес гр.П., обл.С., ул.“С.п.“ №**.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето А. Т.
КХ., с ЕГН-********* на майката ЯН. М. П., с ЕГН-**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Т. КХ., роден на
********** г. с адрес гр.П., ул.“В.Л.“ №** с детето А. Т. КХ., с ЕГН-
*********, който да се осъществява всяка първа и трета събота от месеца от
9:00 часа до 12:00 часа в присъствието на майката ЯН. М. П., с ЕГН-
********** в гр.П., обл.С..
ОСЪЖДА Т. КХ., марокански гражданин, роден на ********** г., с адрес
гр.П., ул.“В.Л.“ №** да заплаща на детето А. Т. КХ., с ЕГН-********* чрез
ЯН. М. П., с ЕГН-********** като майка и законна представителка, с адрес
гр.П., ул.“С.п.“ №**, месечна издръжка в размер на *** лв., считано от
постановяване на решението до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.П.,
ул.“В.Л.“ №** на съпругата Т. КХ., роден на ********** г.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата ЯН. М. П., с ЕГН-
********** да носи предбрачното фамилно име П..
ОСЪЖДА ЯН. М. П., с ЕГН-********** от гр.Г.Т., обл.Д., ул.“В.“ №*** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К.
** лв. окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА Т. КХ., марокански гражданин, роден на ********** г., с адрес
гр.П., ул.“В.Л.“ №** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-К. *** лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6