Решение по дело №1040/2025 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на О. И. И. - *, [държава], непридружен, действащ чрез назначения си на основание чл. 25, от ЗУБ особен представител – адв. Л. М., насочена против Решение № 2755 от 27.03.2025г. на Председателя на ДАБ при МС.

В жалбата се твърди, че са налице основания за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целите на закона и международните норми, задължителни за Република България, като членка на ЕС. Не били обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина в нейната цялост и които са от съществено значение, за да се прецени необходимостта да бъде предоставена търсената закрила от молителя. Пренебрегнат бил основният факт, че се касае за непридружено, малолетно дете, спадащо към понятието дете в риск от уязвима група. Бланкетно и формално бил обсъден въпроса за най-добрия интерес на детето. Излагат се подробни доводи относно това как следва да се преценява най-висшия интерес на детето във всеки конкретен случай, като се сочи че такава преценка не е извършена при постановяване на обжалваното решение. Сочи се също, че не е приложен правилно и принципа забрана за връщане.

Ангажират се и пространни доводи в насока, че обжалваният административен акт е необоснован, като неправилна е извършената преценка за ситуацията в [държава]. Твърди се, че рязката смяна в становището на ДАБ досежно предоставяне хуманитарен статут, нарушава редица принципи на бежанското право. Не се държало сметка за последиците от влизане в сила на едно такова решение.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и връщане преписката за ново разглеждане.

Ответникът - Председател на Държавната агенция по бежанците към МС, чрез процесуален представител, в писмен отговор ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и пледира същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадена с вх. № 44616 от 08.11.2024г. жалбоподателят под името О. И. И. е поискал закрила от Република България. Тъй като молителят не разполагал с документи за самоличност, последната е била установена с Декларация по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, от 08.11.2024г. На същата дата лицето е регистрирано с регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила е бил записан като О. И. И., [държава], роден на [дата]. в Турция, [населено място], с постоянен адрес в [държава], [населено място], *, религия – * *, *, * образование. Молбата за закрила, декларацията и регистрационният лист са приподписани от двама свидетели, преводач и социален експерт в Дирекция“Социална дейност и адаптация“ към ДАБ.

С писмо с рег.№УП-44616/14.11.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД, в РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила.

С Решение № 810 от 12.11.2024г. на Председателя на НБПП за особен представител на детето по реда на чл. 25 от ЗУБ е назначен адв. М..

Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-1256 от 12.11.2024г. на Директора на Д“СП“, [населено място] е определен социален работник, който да присъства при провеждане на интервю с детето.

На 12.11.2024г. е изготвен социален доклад от социален работник при отдел „Закрила на детето“, при Дирекция “Социално подпомагане“, [населено място]. В доклада е обективирано, че по данни на детето в момента грижи за него полага неговата баба Х.. Видно също от доклада последната е споделила на социалния работник, че е тръгнала с детето, понеже родителите му имат здравословни проблеми.

На 10.12.2025г.с кандидата за закрила е проведено интервю, резултатите от което са отразени в нарочен протокол. По време на интервюто жалбоподателят е посочил, че е на девет години, роден е в Истанбул, където е живял с родителите си до 2019г., след което се е върнал заедно с тях в [държава]. Баща му се казва И. И. К., а майка му Ф. А. Ф. и двамата в момента на интервюто се намират в [държава]. Заедно с тях бил и неговия брат. Заявил, че е напуснал [държава] на 27.10.2024г., заедно с баба си, влезли нелегално в Турция , където останали десет дни, след което тръгнали за България. В страната ни влезли нелегално на 06.11.2024г., през зелена граница с още 10 души, достигнали до Харманли и се предали на полицията. В [държава] до отпътуването си бил живял в [населено място]. Заявил, че не е бил арестуван в [държава] или друга държава, нито бил осъждан, нямал проблеми заради това че е арабин, нито заради религията му, нямал проблеми с официалните власти в страната си, не му било оказвано насилие, не бил заплашван, нито той нито членове на семейството му, лично не бил виждал сражения. Споделил, че причината да напусне [държава] е основно заради войната и несигурността. В района им имало сражения между свободната и редовната армия. Икономическото положение било много лошо и едва се изхранвали, нямали ток и вода .Това го принудило, заедно с баба си да напусне и да тръгне за Европа в търсене на по-добро бъдеще. По време на интервюто с чужденеца са присъствали определените му представител по реда на чл. 25 от ЗУБ, и социален работник, както и преводач. Посочено е че е присъствала и бабата на детето, вписана с посочените от нея имена Х. А. А., която също е отговаряла на поставени й по време на интервюто въпроси.

На 12.12.2024г. особения представител на детето по чл.25 от ЗУБ е представил на интервюиращия оргав копия от семейни книжки касаещи пребиваването на детето . От същите се установява, че имената на майката на детето са Ф. А. Ф. Х., а нейната майка Х. А. А. А..

С решение № 2755 от 27.03.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците е била отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на молителя.

Компетентният орган е приел, че в хода на производството не се установявало за кандидата за закрила да са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, тъй като не се установява спрямо него да е било предприемано преследване по смисъла на ЗУБ. Административният орган е приел, че липсвали и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Не били налице и предпоставките за предоставяне на закрила по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ. Съобразен е и принципа за висшия интерес на детето.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореният акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 14.04.2025г. а жалбата е подадена в съда на 28.04.2025г. (видно от поставения регистрацинен номер), следователно същата е депозирана при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Изхожда от активно легитимирана страна – адресат на решението, отправена е до местно компетентния административен съд и е насочена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган - председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред Председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т.2) отказва статут на бежанец; (т.4) отказва хуманитарен статут.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език. Не се установява нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Не се установява нарушение от категорията на съществените и касателно процедурните изисквания на Закона за закрила на детето. Спазени са изискванията на чл.25, ал.1 – ал.5 от ЗУБ.

Съдът намира за неоснователно оплакването за нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Напротив, обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по см. на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му на произход – [държава]. Ето защо съдебният състав намира за неоснователно оплакването, че административният орган не изпълнява задължението си при произнасяне по молбата за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, което сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю, на което е присъствала и бабата на детето, не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя(а и от неговата баба) не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е било обект на репресии.

В допълнение следва да се посочи, че по отношение на обстановката в [държава] към днешна дата, съдът взе предвид информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. поради настъплението на бунтовнически групировки в последните дни и поемането на контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата *, както и информацията в приложените по делото справки от 29.01.2025г. , 03.02.2025г. и от 19.05.2025г. на ДАБ. След преглед на информацията за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства, не е налице съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Правилна е и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано. Така осъществената преценка на органа се явява правилна и обоснована, като съответна на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, както правилно е преценил и административния орган.

Цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т.39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Т.е., от гореизложеното е видно, че за да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденецът като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

В тази връзка следва да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

За да приеме молбата за закрила за неоснователна органът се е позовал на справка изготвена от Директор Дирекция „Международна дейност при ДАБ.

На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.

Следователно справката, на която се е позовал органът е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Предвид така установеното в справката, то по мнение на съда правилен се явява изводът на административния орган, че към датата на постановяване на оспорения акт в [държава] не е била налице ситуация на изключително безогледно насилие. След като по силата на нормативен акт на Дирекция “Международна дейност“ при ДАБ оглавявана от директора си е предоставено правомощие да обобщава и анализира бази данни за състоянието на трети държава и да изготвя справки в които да обективира така установената информация, няма как да се приеме, че ответникът съобразявайки този документ е допуснал процесуално нарушение. Наред с това в самата справка конкретно са посочени международните източници, в които съответната информация е била отразена.

Предвид това съдът намира, че като е възприел посочената в справката на Директора на дирекция“МД“ при ДАБ информация, ответникът е процедирал законосъобразно. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. Напротив - от информацията съдържаща се в приложените по делото справки от 03.02.2025г. и от 19.05.2025г. касаещи [държава], става ясно, че към постановяване решението на органа обстановката в страната по произход на молителя не би могла да се определи като ситуация на безогледно насилие. Макар да е оставала сложна, то не са били налице ситуации, в които конфликтът да е достигал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Жалбоподателят твърди, че е нямал взаимоотношения с армията и полицията и не твърди да е извършвал политическа дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същия да е рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от относимите справки на Дирекция „МД“ при ДАБ.

Както вече бе посочено, в началото на м.декември досегашният президент Б. А. се оттегли от власт (беше принуден да се оттегли) поради настъплението на бунтовнически групировки и осъществения от тях контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Дамаск. Този общоизвестен факт не променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по - скоро положителни. Видно е от справката от 08.04.2025г. и от последните новини за тази страна, че вече е обявено преходно правителство на [държава], сред което за министри са назначени лица от малцинствата – от друзи и алауити, а за министър на социалните въпроси и труда е назначена жена, която е член на християнското малцинство. През м. март е приета и конституционна декларация, предназначена да служи като основа за междинния период и към настоящия момент продължава да се работи за възстановяване на реда. Тази информация се сочи и в журналистически материали на български, а и световни медии. Освен това в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], като в тази връзка Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, [интернет адрес] и др.). В тази насока, видно е от най-актуалната справка за [държава] от 19.05.2025г., че според ВКБООН в периода от 8 декември 2024г. и към 08.05.2025г. около 481 730 сирийци са се завърнали в страната си, с коет ообщия брой на сирийските граждани преминали в [държава] от началато на 2024г. става над 842 570 души, а въз основа на най-новите данни към 08.05.2025г., 1 186 147 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Според същата справка ВКБООН продължава да оказва подкрепа на разселените лица.

На фона на тези информации, от редица медии се съобщава и за бомбардировките над [държава] от страна на Израел и настъплението на нейни сухопътни военни сили в страната. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на министър-председателя на *, че целта на армията е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава] с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти (вж. С. Е., DW, БНР и др.). Не са налице данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна намеса става ясно, че цели на армията на * са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ.

От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложена на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие. Предвид това обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, а напротив налице е хипотезата на чл.9, ал.5 от ЗУБ, а именно налице е възможност за вътрешно разселване.

Семейството на жалбоподателя – родителите му и неговия брат, продължават да живеят в [държава] и доколкото липсват твърдения за обратното - необезпокоявано. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същия да е рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от относимите справки на Дирекция „МД“ при ДАБ. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Видно е от приложените по делото най-актуални справки за [държава] , че политическата и икономическата ситуация в [държава] се подобрява, както и условията на живот и безопасност. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността си поради безогледно насилие.

Предвид това, обоснован се явява изводът на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, а напротив - налице е хипотезата на чл.9, ал.5 от ЗУБ, т.е. налице е и възможност за вътрешно разселване.

Правилен се явява и извода, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Както правилно е посочено в обжалваното решение от основополагащо значение в случая е принципът за висшия интерес на детето в съответствие и със ЗЗДет. В случая най-висшият интерес на детето е защитен - спазена е процедурата по провеждане на производството и същото е проведено със при участие на представители на отдел „Закрила на детето“ при Д“СП“, [населено място]. Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, правилно е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на такъв статут. Както изрично е възприето в практиката на ВАС - Решение № 11313 от 17.10.2024г. постановено по адм.дело № 3843/2024г., изискването за спазване на посочения принцип не може да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството – така Решение № 9134 от 23.07.2024г. по адм.дело № 2062/2024г. на ВАС. Съответно при наличие на установена по делото възможност за вътрешно разселване в [държава], то детето завръщайки се в [държава] където живее семейството му, би могло да се отглежда в семейната си среда и сред своята култура и религия по начин по който няма да бъде лишен от своята идентичност.

В тази насока е най-новата и практика на Върховният административен съд, постановена по идентични казуси, изразена в Решение № 1645 от 19.02.2025г., постановено по адм.дело № 6961/2025г. по описа на ВАС, Решение № 4180 от 17.04.2025г. постановено по адм.дело № 9932/2024г. по описа на ВАС, Решение № 4710 от 08.05.2025г. постановено по адм.дело № 3708/2025г. по описа на ВАС, Решение № 5226/20.05.2025г. постановено по адм.дело № 3126/2025г. по описа на ВАС и др.

От горното може да се направи заключение, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. И. И. - *, [държава], непридружен, действащ чрез назначения си на основание чл. 25, от ЗУБ особен представител – адв. Л. М., насочена против Решение № 2755 от 27.03.2025г. на Председателя на ДАБ при МС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.