№ 19164
гр. *, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110135716 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от “Топлофикация *” ЕАД
против А. Н. К. и Л. Р. К. с искане да бъде установено, че дължат на
топлофикационното дружество при равни квоти за всеки от тях сумите от:
2000,12 лева – незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот с адрес гр. *, ж.к. *,
бл. ***, вх. *, ет. *, ап. * ведно със законната лихва от 11.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 495,19 лева – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 15.09.2022 г. до 21.03.2024 г., сумата от
81,07 лева – цена на ползвана услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот с адрес гр. *, ж.к. *, бл. ***, вх. *, ет. *,
ап. * ведно със законната лихва от 11.04.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането и сумата от 16,97 лева – мораторна лихва върху тази сума за
периода от 16.07.2021 г. до 21.03.2024 г. Тези суми се претендират по равно от
всекиго от двамата ответници. Ищецът твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася. Ответниците в
срока по чл. 131 ГПК са подали писмени отговори. Оспорват наличието на
облигационна връзка между страните. Не оспорват доставката на услугите и
размера на предявените искове.
1
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът не се явява, изпраща представител, чрез когото поддържа
исканията си. Ответникът А. К. не се явява, не изпраща представител, подава
писмено становище, в което поддържа исканията си. Ответницата Л. К. не се
явява, изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1,
т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
2
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представен препис от Заповед № РД-41-1322 от 25.10.1988 г.
(л. 14 от делото), от която се установява, че процесният апартамент е
предоставен в собственост на ответницата Л. К. като обезщетение за отчужден
имот с планоснимачен номер 469, кв. 49, ул. *, местност * – *. Поради това,
съдът намира за доказан факта, че за същия период Л. К. е била собственик на
имота, респективно потребител по смисъла на ЗЕ, като не се споделят
съображенията, изложени в отговора на исковата молба за липса на това
качество. Представено е и удостоверение за сключен граждански брак № 843
(л. 23 от делото), от което се установява, че ответниците са сключили брак на
27.07.1975 г.
По отношение на ответника А. К. съдът намира, че съгласно чл. 21, ал. 1
от отменения Семеен кодекс от 1985 година, приложим към момента на
придобиване на апартамента, правата върху вещи, придобити през време на
брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал. 1 от същия кодекс или с друго
лично имущество, придобито преди брака, са лични. В процесния случай с
представената по делото заповед е обезщетена само Л. К.. От заповедта не
може да се направи извод, че освен отчуждения имот са били необходими и
други парични средства, декларирани от другия съпруг, нито е посочено, че К.
е следвало да заплати допълнителна стойност за придобиване на апартамента.
Поради това съдът не счита за доказан факта, че апартаментът е бил придобит
с допълнително имущество, освен отчуждения имот. За същия няма
доказателства да е бил в съпружеска имуществена общност и тъй като
единствено К. е вписана като собственик в заповедта, съдът приема, че
отчужденият поземлен имот е бил нейна лична собственост. Налага се
изводът, че Затова и съдът счита, че ответникът А. К. не е собственик на
процесния топлоснабден имот, макар и в подадената от К. декларация да е
посочен като собственик заедно с нея. По отношение на този ответник
исковете са недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
3
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение и ответникът не оспорва доставката и размера на топлинна
енергия.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше
да докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено, съдът приема,
че задължението не е погасено.
По отношение иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, съдът намира следното: съгласно твърденията в исковата молба,
вземанията за дължими суми стават изискуеми в 45-дневен срок от изтичане
на срока, за който се отнасят. Размерът на тази лихва е безспорен между
страните и следва да бъде уважен в цялост по отношение на Л. К..
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. отново на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че с оглед изхода на делото,
се дължат и на двете страни. От ищеца бяха доказани сторени разноски в
размер на общо 183,74 лева – държавна такса в заповедното и настоящото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в настоящото и
заповедното производство, което съдът определя на общо 150 лева. Пълният
размер на интереса на ищеца възлиза на 4593,46 лева, а общата стойност на
уважената част от него – на сумата от 2288,24 лева. Т.е. размерът на
дължащите се на ищеца разноски съобразно уважената част от иска е 166,26
лева. Съобразно квотата си, Л. К. следва да заплати половината от тази сума
или 83,13 лева. От ответниците не са сторени разноски, тъй като са получили
4
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Поради това и на
основание чл. 38, ал. 2 от същия закон на процесуалните им представители се
дължи възнаграждение, в размер, определен от съда. Съгласно
новоустановената практика на Съда на Европейския съюз – Решение от
25.01.2024 г. по дело № С-438/22 – съдът не е обвързан от минималните
размери на адвокатските възнаграждения, описани в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. и следва да определя размера на дължимото адвокатско
възнаграждение при преценка на интереса по делото, фактическата и правна
сложност и участието на процесуалния представител. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, броя проведени съдебни заседания и фактът, че
процесуалният представител на ответника Л. К. се яви по тях, следва на адв.
Тодоров да се определят 500 лева – адвокатско възнаграждение в исковото
производство и 100 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а на адвокат
Р. – 400 лева в исковото производство и 100 лева – в заповедното
производство. Съобразно отхвърлената част от исковете, на адвокат Р. се
дължат 500 лева, а на адвокат Тодоров – 2,22 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Р. К., ЕГН: **********, със
съдебен адрес гр. *, ж.к. *, бл. *, вх. *, офис - партер дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 2000,11
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот с адрес гр. *, ж.к. *, бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. * ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.04.2024 г. до окончателното изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Р. К., ЕГН: ********** дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 247,59 лева – мораторна лихва за периода
от 15.09.2022 г. до 21.03.2024 г. върху доставената топлинна енергия.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Р. К., ЕГН: ********** дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата
от 40,54 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот с адрес гр.
*, ж.к. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. * ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.04.2024 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК:
********* против Л. Р. К., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 8,49 лева – законна лихва за забава върху
дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от
16.07.2021 г. до 21.03.2024 г. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу А. Н. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. *, ж.к. *,
5
бл. *, вх. *, офис - партер искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите 2000,12 лева – незаплатена цена на доставена топлинна енергия
за битови нужди за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот с адрес гр.
*, ж.к. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. * ведно със законната лихва от 11.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 495,19 лева – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 15.09.2022 г. до 21.03.2024 г., сумата от
81,07 лева – цена на ползвана услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот с адрес гр. *, ж.к. *, бл. ***, вх. *, ет. *,
ап. * ведно със законната лихва от 11.04.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането и сумата от 16,97 лева – мораторна лихва върху тази сума за
периода от 16.07.2021 г. до 21.03.2024 г., като недоказани.
ОСЪЖДА Л. Р. К., ЕГН: ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
*“ ЕАД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 83,13 лева –
разноски в производството, съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на
адвокат Р. К. Р., ЕГН: ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 500 лева – разноски в заповедното и настоящото
производство, съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на
адвокат В.В.Т., ЕГН: ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 2,22 лева – разноски в заповедното и настоящото
производство, съобразно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
Термокомплект ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6