№ 140
гр. Велико Търново, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Ц. Анг. М.
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за
възобновяване № 20254000600244 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.
Образувано е по искане на осъденото лице М. Я. Я. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 356/2024 г. на Окръжен съд – Габрово, по
което е постановено решение, с което е потвърдена присъдата по НОХД № 963/2023 г.
на Районен съд – Габрово.
В искането е посочено наличието на предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК
за възобновяване на наказателното производство. Наведено е оплакване, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Осъденият сочи, че са
били налице основания за отвод на съдията –докладчик, който е разгледал
производство пред първата инстанция и е постановил присъдата, както и на съдиите,
които са участвали в съдебни състав при разглеждане на делото в Окръжен съд –
Габрово. Изложени са съображения. Навежда се довод, че съдебният състав,
постановил въззивното решение, се е произнасял два пъти по дела за изменение на
мярката за неотклонение, взета на Я., поради което същите е следвало да се отведат от
разглеждането на въззивното производство.
На следващо място като нарушение на процесуалните правила се сочи отказът
на въззивния съд да възприеме заключението на изготвената по делото повторна
тройна комплексна психиатрична – психологична експертиза. Направено е оплакване,
че е прието заключението на назначената повторна петорна експертиза, като е отказано
да се уважи направеното последващо искане от служебния му защитник – адвокат М.
за назначаването на нова повторна петорна комплексна психиатрична – психологична
1
експертиза.
На следващо място от съдения Я. се посочва, че има противоречие в
показанията на свидетелите, както и лъжесвидетелстване от тях.
Наведено е оплакване, че е незаконосъобразно постановеното решение на
Окръжния съд, с което е потвърдена присъдата по НОХД № 963/2023 г. на Районен съд
– Габрово. Направено е искане да се възобнови наказателното производство по
ВНОХД № 356/2024 г. на Окръжен съд – Габрово, като се отмени потвърдената с
решението постановена по делото присъда.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновска апелативна прокуратура
оспорва искането като неоснователно. Излага съображения в негова подкрепа. Заема
становище, че не следва да се уважава направеното искане от осъденото лице.
Адвокат В. Р., в качеството на служебен защитник на осъдения М. Я.,
поддържа искането. Излага доводи за наличието на противоречия в изготвените по
делото психиатрично –психологични експертизи, както и че от заключенията им не се
установява по категоричен начин вменяемостта на осъденото лице. Защитникът прави
оплакване, че е допуснато нарушение на чл. 13 и чл. 107 НПК, тъй като съдът не е
предприел действия да отстрани посочените противоречия. Като съществено
нарушение на процесуалните правила е изтъкнато и оставените без уважение искания
за отвод както на съдията от първостепенния съд, така и на съдебния състав от
въззивния съд, които са били направени от Я., без да са били задълбочено обсъдени и
да са изложени мотиви. Защитата моли да бъде уважено искането за възобновяване на
производството, като се отмени присъда на първата инстанция и делото да се изпрати
за ново разглеждане от друг равен по степен съд.
В правото си на последна дума осъденото лице М. Я. моли да се уважи
искането за възобновяване на производството по делото, като се отмени присъдата по
НОХД № 963/2023 г. на Районен съд – Габрово.
Представена е писмена защита от осъдения М. Я..
Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, след като обсъди
доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване
на делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт
от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред.
Искането е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 НПК в
законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК. От съдържанието му се извежда
оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като
се сочат само допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Разгледано
по същество искането е неоснователно по следните съображения:
С Присъда № 65 / 18.10.2024 г. по НОХД № 963/2023 г. на Районен съд –
Габрово подсъдимият М. Я. е признат за виновен в това, че през периода 8.02.2023 г.
до 29.04.2023 г. в гр. Габрово при условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
демонстриращи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.
325, ал. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК му е
наложено наказание от пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при
първоначален строг режим.
Със същата присъда подсъдимият Я. е признат за невинен по обвинението
2
извършеното деяние да се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и
на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 325,
ал.2 от НК.
С Решение № 35 / 30.05.2025 г. по ВНОХД № 356/2024 г. на Окръжен съд –
Габрово е потвърдена постановената присъда по НОХД № 963/2023 г. на Районен съд
– Габрово.
Решението на въззивния съд не подлежи на касационна проверка по жалба или
протест, поради което на основание чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК е влязло в сила от момента
на постановяването му, както и потвърдената присъда на първата инстанция.
По направените в искането за възобновяване оплаквания съдът намира
следното:
Основното оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които се сочат от осъдения Я., е разглеждането на делото от незаконен
съдебния състав както от първата, така и от въззивната инстанция. На първо място се
акцентира на обстоятелството, че в Районен съд Габрово са разгледани три НОХД, по
които е бил подсъдим М. Я. по обвинение за извършени престъпления. По двете от тях
съдията – докладчик, който е бил и председател на съдебния състав, е съдия В. С..
Едното от тях е НОХД № 963/2023 г. по описа на РС Габрово, по което е постановена
присъда, потвърдена с решение по ВНОХД № 356/2024 г. на Окръжния съд, чието
възобновяване се иска в настоящото производство. По третото дело е била докладчик
съдия З. С., която е съпруга на съдия В. С..
Настоящият състав на Апелативния съд намира за неоснователно така
направеното оплакване. В отговор следва да се посочи, че основанията за отвод са
лимитативно изброени в чл.29, ал.1 и ал.2 НПК. В чл.29, ал.1, т. 1 - т. 8 НПК са
включени абсолютните основания за отвод, сред които не попада инкриминирания
случай, когато един съдия разглежда различни дела с едни и същи страни. В този
случай може да се обсъждат единствено като основание за отвод, предвидените
хипотези в чл.29, ал.2 НПК, когато в състава на съда не може да участва съдия или
съдебен заседател, който поради други обстоятелства, извън посочените в чл.29, ал.1
НПК, може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на
делото. На това основание може да се иска отвод на съдия или на съдебния заседател,
който следва обаче да е аргументиран с необходимата конкретика, а не да се отправя
голословни твърдения за предубеденост при разглеждането на делото или за
заинтересованост от изхода му. Съгласно трайната съдебна практика, не се приема, че е
налице основание за отвод на един съдия, когато той разглежда и се произнася по
различни дела, образувани срещу едно и също лице. Изложените съображения се
отнасят и по отношение твърдението, че едното от делата е била разгледано от съдия З.
С., която е съпруга на съдията С.. Това обстоятелство не е основание за самоотвод на
последния при разглеждане на първоинстанционното производство, по което е
постановена присъда, проверена по ВНОХД № 356/2024 г. на ОС Габрово, чието
възобновяване се иска.
В настоящия случая при извършената проверка на делото се констатира, че
същото е образувано в съответния първостепенен съд, като съдията –докладчик е
избран на случаен принцип чрез автоматично разпределение.
На следващо място от съдържанието на приложените по делото протоколи от
проведените съдебни заседания в първата инстанция не се установяват данни за
предубеденост или заинтересованост на съдията –докладчик или на членове от състава
3
на съда от изхода на делото. От протоколите е видно че, осъденият Я. е участвал лично
в разглеждането на делото заедно с назначения му служебен защитник- адвокат М.. От
подсъдимия са отправяни неколкократно искания за отвод на съдията –докладчик, като
е налице произнасяне от съдебния състав по всяко от тях с мотивирано определение.
На следващо място от съдебните протоколи е видно, че по всеки процесуален
въпрос е взето становището както от защитника, така и от подсъдимия, като в рамките
на проведеното съдебно следствие са положени всички процесуални усилия за
изясняване на обективната истина.
На следващо място се констатира, че мотивите към присъдата са изготвени при
спазване изискванията на чл. 305, ал.3 НПК. В тях се съдържа внимателна и
задълбочена преценка на събрания по делото доказателствен материал, който
подробно е обсъден и анализиран, както и са изложени съответните правни аргументи
за взетото решение. В мотивите липсват каквито и да е било лични коментари или
субективни съждения от съда, във връзка с извършеното престъпление от подсъдимия.
На следващо място осъденият Я. прави оплакване, че ВНОХД № 356/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Габрово, чието възобновяване се иска, също е разгледано от
незаконен състав. Акцентира се на обстоятелството, че членовете на съдебния състав
са участвали при разглеждане на въззивните производства, образувани по частни
жалби на Я. срещу определения, с които е оставено без уважение искането му за
изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под стража“.
Видно от материалите по делото е, че съдиите П. Н. и Б. К. са членове на
съдебния състав по въззивното производство, чието възобновяване се иска. Същите са
участвали в състава на съда при разглеждане на ВЧНД № 23/2024 г. и по ВЧНД №
145/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. Тези двете производства са протекли
по реда на чл.345 НПК, като първото от тях е във вр. с чл. 341, ал.2 вр. с чл. 249 НПК,
вр. чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК, а второто във вр. с чл. 270 НПК. Произнасянето по тези
производства не е основание за отвод, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1 НПК. В
практиката на ЕСПЧ и на ВКС е застъпено разбирането, че сам по себе си фактът, че
един съдия, който е взел решение за задържане под стража на обвиняем или подсъдим,
както и за продължаване на задържането му, след което е участвал в разглеждането на
делото по същество, не е достатъчен да обоснове обективни съмнения в неговата
безпристрастност / Решение № 271 от 11.06.2025 г. по к. н. д. № 431/2025 г. на ВКС/. В
тази насока следва да се посочи, че в производствата, в които съдът се произнася по
искане за вземане на най –тежка мярка за неотклонение или за продължаването й се
изисква да е налице само обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност, за разлика от
формалните изисквания, посочени в чл.303, ал.2 НПК и които следва да са налице при
постановяване на осъдителна присъда, а именно обвинението за извършено
престъпление да е доказано по несъмнен начин. Същото се отнася и за произнасянето
по мярката за неотклонение в разпоредително заседание по реда на чл.248, ал.1 НПК и
по чл.270, ал.1 и ал.2 НПК. Постановените по тези дела актове подлежат на проверка
от въззивната инстанция по реда на Глава ХХІІ НПК, като частните жалби и протести
се разглеждат в закрито заседание, а когато съдът намери за необходимо в открито
заседание с призоваване на страните. В случая двете дела са били разгледани и
произнесени в закрито заседание, поради което няма как да се изпратят протоколи от
съдебните заседания на страна, тъй като не са били проведени открити заседания, за
които се съставя протокол.
С оглед на всичко изложено по -горе настоящият съдебен състав приема, че не
4
е налице твърдяното от Я. съществено нарушение на процесуалните правила, свързано
с наличието на основание по чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК, а именно че
първоинстанционното и въззивното производства са разгледани от незаконен състав,
поради което не може да се приеме, че е било нарушено правото му на справедлив
съдебен процес от независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6, §1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
На следващо място са наведени оплаквания относно спирането на
производството по НОХД № 963/2023 г. на РС Габрово, сезирането на Окръжния
прокурор, както и за участието на съдия Д. П. при разглеждане на адм. дело №
147/2024 г. на Административен съд Габрово. Видно от материалите по делото е, че
първоинстанционното производство е спряно на основание чл.290, ал.1 вр. с чл.25,
ал.1, т.5 НПК. Постановеното определение е атакувано пред Окръжния съд, като е
потвърдено от него. След влизането му в сила е внесено предложение от Окръжния
прокурор по чл.72, ал.1, т.1 пр.1 ЗАНН за възобновяване на административно –
наказателното производство и за отмяна на НП № 100/ 29.04.2023 г. на Заместник
кмета на Община Габрово, с което е наложено административно наказания на М. Я. за
извършено нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред и
сигурността на територията на Община Габрово.
С решение по адм. дело № 147/2024 г. на Административен съд Габрово е
възобновено административно - наказателното, образувано въз основа на АУАН № 83
/29.04.2023 г., съставен от ст. полицай от РУ на МВР Габрово, отменено е издаденото
въз основа на него НП № 100/ 29.04.2023 г. на Заместник кмета на Община Габрово, с
което е наложено административно наказания на М. Я. за извършено нарушение на
чл.4, ал.1 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред и сигурността на
територията на Община Габрово, както и е прекратено административно –
наказателното производство.
Наведените оплаквания във връзка с извършените процесуални действия по
спиране на наказателното производство, както и внасянето на предложение от
Окръжния прокурор по чл.72, ал.1, т.1 пр.1 ЗАНН за възобновяване на
административно наказателно производство и отмяна на НП, с което е санкциониран
подсъдимия, не подлежат на проверка в това производство. В чл.290, ал.1 НПК е
предвидено спиране на наказателното производство, което в случая е във връзка с
чл.25, ал.1, т.5 НПК. Постановеното определение е проверено от въззивния съд и е
потвърдено от него. В правомощията на Окръжния прокурор е да внесе предложение
за възобновяване на административно - наказателно производство по чл.72, ал.1, т.1
ЗАНН, което е реализирано от него. Образувано е административно производство в
Административен съд Габрово, което е приключено с влязъл в сила окончателен
съдебен акт, чиято законосъобразност не подлежи на обсъждане в настоящото
производство.
Наведено е оплакване във връзка с участието на съдия Д. П., като член на
съдебния състав, който е участвал в разглеждането на административното дело, както
и че същата е била съдия в Районен съд Габрово, като пред нея са проведени разпити
на трима свидетели в хода на ДП по реда на чл.223 НПК. Възраженията по отношение
на участието на съдията Петракиева в административното дело е следвало да се
направят при разглеждането му, а не в настоящото производство по възобновяване на
наказателно дело.
5
На следващо място е наведено оплакване от осъденото лице, че е налице
противоречие в показанията на разпитаните свидетели, както и лъжесвидетелстване от
тях. В подкрепа на това оплакване не са изложени никакви доводи. По делото са
разпитани голям брой свидетели, които могат да се обособят в няколко групи –
служители от магазин „Лидл“, както и такива от офисите на „А1 България“ЕАД и на
„Йеттел“ ЕАД в гр.Габрово. Същите в показанията си възпроизвеждат
обстоятелствата, които са възприели, а именно извършените на инкриминираните дати
хулигански действия от Я. при посещенията му в магазина и в офисите на мобилните
оператори. В тази част на оплакването липсва конкретно посочване на имената на
свидетелите и съответно какви са противоречията в дадените от тях показания, а така
също и в какво се изразява лъжесвидетелстването им, според Я., поради което не може
да се отговори на това оплакване.
На следващо място в искането се прави оплакване за това, че не е кредитирана
изготвената тройна съдебно – психиатрична и психологична експертиза от въззивния
съд, поради което е назначена петорна такава и въз основа на изготвеното по нея
заключение е взето съдебното решение.
Служебният защитник на осъденото лице – адвокат В. Р. навежда доводи за
явни противоречия между заключенията на изготвените в хода наказателното
производство експертизи, както и че са налице обстоятелства, поставящи под
съмнение вменяемостта на М. Я..
Видно от материалите по делото е, че в хода на наказателното производство са
назначени общо три психолого- психиатрични експертизи. Първата от тях е изготвена
в досъдебното производство от д-р Ц. Ц. /психиатър / и Н. Д. /психолог/. Вещите лица
приемат, че осъденият Я. страда от „Смесено личностово разстройство и емоционално
нестабилна и експлозивна личност с дисоциални прояви“, което според тях не
представлява същинско психично заболяване. Експертите са категорични, че Я. е
разбирал свойството и значението на извършеното, както и е могъл да ръководи
постъпките си. Заключението е прието от първостепенния съд, като въз основа на него
е направен извод за вменяемостта на подсъдимия.
Във въззивното производство са назначени тройна ППЕ, а след нея и
комплексна петорна такава. Първата е изготвена от двама психиатри– д-р В. С. и д-р
И. П., както и от клиничен психолог Г. К.. Вещите лица приемат, че осъденият Я.
страда от „Смесено личностово разстройство с Биполярно афективно разстройство“.
Според тях, поради заболяването си Я. е бил в състояние да разбира частично и
изкривено свойството и значението на извършеното, като поради смутения си волеви
контрол е бил затруднен да ръководи постъпките си. При разпита на вещите лица в
съдебно заседание д-р С. доразвива становището си, че тежкото психично
разстройство, от което страда Я., го е лишило от възможността да ръководи
постъпките си. По този начин е променен и крайния извод на експерта относно
вменяемостта на осъдения. Този извод не е споделен от останалите вещи лица.
При така възникналото противоречие решаващият съд приема, че това
заключение е необосновано и възниква съмнение в неговата правилност, поради което
е назначена повторна петорна комплексна експертиза. Същата е изготвена от трима
психиатри д-р П. Г., д-р Р. Д. и д-р З. Д., както и от клиничните психолози В. Б. и Е. З..
Вещите лица дават категоричен отговор на поставените въпроси. Според тях,
осъденият Я. страда от „Смесено личностово разстройство“, както и че към момента
6
на извършване на инкриминираните деяния той е разбирал свойството и значението на
постъпките си, както и е могъл да ги ръководи. Въззивният съд е приел заключението
на последната изготвена комплексна експертиза, което е оспорено от защитника, като е
оставил без уважението искането му за назначаване на нова повторна петорна
комплексна експертиза.
Заключенията на трите съдебни експертизи се различават по отношение на
един от поставените въпроси, а именно дали психичното заболяване, от което страда
осъденият Я., се е отразило на способността му да разбира свойството и значението на
постъпките си, както и могъл ли е да ги ръководи към момента на извършване на
инкриминираните деяния, за които е ангажирана наказателната му отговорност.
Вещите лица, които са изготвили първата експертизата в досъдебното производство, а
така също и тези, изготвили последната комплексна петорната експертиза отговарят на
поставения въпрос, като дават категоричен отговор, че М. Я. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на постъпките си, както и е могъл да ги ръководи.
Според вещите лица, изготвили заключението по повторната тройна ППЕ е, че Я. е
бил в състояние да разбира частично и изкривено свойството и значението на
извършеното, като е бил подчертано затруднен да ръководи постъпките си. При
разпита си в съдебно заседание едното вещо лице доразвива становището си, че
според него Я. е бил практически лишен от възможността да ръководи постъпките си,
което не се споделя от останалите двама експерти.
При така посочените обстоятелства настоящият състав на съда счита, че
законосъобразно и обосновано е оставено без уважение от въззивния съд искането на
осъдения Я. и защитника му за назначаване на нова повторна петорна КППЕ. От
съдържанието на експертното заключение по петорната експертиза, както и от разпита
на вещите лица в проведеното съдебно заседание е даден категоричен отговор на
поставените им въпроси, поради което не може да бъде направен извод за
необоснованост на заключението, а така също и не възниква съмнение в правилност на
изводите, до които са достигнали експертите. Същите притежават необходимите
знания и компетентност, изпълнили са задачите, поставени с назначаването на
експертизата и са отговорили безпротиворечиво на зададените въпроси, като изводите
им се потвърждават и от заявеното от тях при изслушването им в съдебно заседание. В
решението на Окръжен съд са изложени подробни аргументи защо се кредитира с
доверие последното експертно заключение, въз основа на което е обоснован извода за
вменяемостта на осъдения Я..
Като специфичен способ на доказване експертизата не обвързва съда, който е
свободен в преценката си кое от експертните заключения да кредитира, за да обоснове
фактическите и правните си изводи по делото, но след като изложи мотиви за това. В
инкриминирания случай това задължение е изпълнено от въззивната инстанция,
поради което Апелативният съд счита, че не са налице сочените от защитата
съществени процесуални нарушения във връзка с изготвените и приетите експертни
заключения по делото. Съгласно съдебната практика, несъгласието на някоя от
страните с експертното заключение не е основание за назначаване на допълнителна
или повторна експертиза, след като не са налице предпоставките на чл. 153 НПК
/Решение № 504 от 05.03.2013 г. по н. д. № 1668/2012 г. на ВКС и Решение № 127 от
01.12.2020 г. по н. д. № 360/2020 г. на ВКС/.
Според заключението на повторната тройна комплексна ППЕ, поради
заболяването си Я. е могъл да разбира частично и изкривено свойството и значението
на извършеното и поради смутения си волеви контрол е бил затруднен да ръководи
7
постъпките си. При така дадения отговор на въпроса вероятно вещите лица приемат,
че касае за частична или намалена невменяемост. В правната доктрина не се застъпва
еднозначно становище по този въпрос. Според едното становище се приема, че не
може да съществува частична или намалена вменяемост, т.е. субектът може да бъде
само вменяем или невменяем. Според другото становище се приема, че в някои случаи
е възможно да бъдат ограничени в значителна степен способностите на субекта да
разбира свойството и значението на извършеното деяние, както и да ръководи
постъпките си. В тези случаи се касае до състояние на отрицателни количествени
изменения в тези способности, които са в рамките на вменяемостта, което обае не
изключва наказателната отговорност. Следователно дори и при така дадения отговор
от вещите лица, изготвили повторната тройна ППЕ, за частично и изкривено
разбиране на свойството и значението на извършеното от дееца, както и затруднение
да ръководи постъпките си, които представляват количествени изменения и са в
рамките на вменяемостта, поради което не се изключва наказателната отговорност на
осъдения Я..
Въз основа на изложените съображения настоящият състав на
Великотърновския апелативен съд счита, че не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да разкриват наличието на основание за
възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
С оглед изложените съображения, настоящият състав на съда не констатира
основания за възобновяване на производството, отмяна на решението, с което е
потвърдена първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Я. Я. за възобновяване
на наказателното производство по ВНОХД № 356/2024 г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД
– ГАБРОВО с решение, по което е потвърдена присъдата по НОХД № 963/2023 г. на
Районен съд ГАБРОВО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8