РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. К., 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20215100500216 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.
Депозирана е чрез процесуален представител от А.З.Х. от с. А., в качеството й на взискател,
жалба против действие на ЧСИ Р.С. с рег.№ *** на КЧСИ, обективирано в съобщение с изх.№
79666/12.11.2021г. по изп.д. № 20218120401236 по описа му. В жалбата си взискателката твърди,
че от така цитираното, надлежно връчено й съобщение разбрала, че ЧСИ на основание чл.433,
ал.1, т.1 от ГПК прекратил изпълнителното производство по делото, защото длъжникът Ф.Х.
представил платежно нареждане от 20.05.2021 г. за платена сума в размер на 600 лв. Изтъква, че
страните по изпълнителното дело били страни и по гр.д. № 1200/2020 г. по описа на Районен съд-
К., което завършило с Решение №260159/28.04.2021г., с което Ф.Х. бил осъден да й заплати и
разноски в размер на 600 лв. По негова жалба било образувано и в.гр.д.№ 110/2021 г. по описа на
К. окръжен съд, което завършило с Решение № 39/28.09.2021 г., с което било потвърдено
обжалваното първоинстанционно решение, и Ф.Х. отново бил осъден да й заплати същата сума от
600 лв., но съставляваща разноски за въззивната инстанция. Счита, че в казуса актът, с който е
прекратено изпълнителното дело е неправилен, защото с представеното платежно нареждане
длъжникът платил дължимите се от него на взискателката разноски за първоинстанционното
гражданско производство, а не тези за въззивната инстанция, за които било образувано изп.д №
2021810401236. В подкрепа на изложеното, към жалбата си прилага писмени доказателства.
Жалбодателката претендира и присъждане на разноски за настоящото производство в размер на
500 лв.
Ответникът по жалбата, длъжник по изпълнителното дело, Ф.М.Х. депозира по реда на
чл.436, ал.3 от ГПК своите писмени възражения. Счита, че с представеното платежно нареждане е
изпълнил и при това преди образуването му, задължението си по изпълнителното дело. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбодателката адвокатско възнаграждение.
Частният съдебен изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, излага
подробни мотиви, в които изтъква съображения за неоснователност на жалбата.
Окръжният съд, в кръга на своите правомощия по повод депозираната жалба и извършената
проверка, установи следното :
Производството по изпълнително дело № 2021812041236 по описа на ЧСИ Р.С., е
1
образувано на 20.10.2021 г., по молба от жалбоподателката А.З.Х., въз основа на издаден на
15.10.2021 г. по Решение № 260159/28.04.2021 г., постановено по гр.д. № 1200/2020 г. по описа на
РС – К. изпълнителен лист, срещу длъжника Ф.М.Х., с предмет - събиране на парично вземане в
размер на 600 лв., съставляващо направени във въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
На 09.11.2021 г., в хода на изпълнителното производство, след извършени множество
справки и наложени запори върху банкови сметки, МПС и трудово възнаграждение, е изготвена и
Покана за доброволно изпълнение, с която длъжникът Ф.М.Х. е поканен да заплати неолихвяемото
задължение по изпълнителното дело в размер на 600 лв., както и направените в изпълнителното
производство разноски от 301 лв., такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 127.68 лв., с ДДС и адв.
възнаграждение в размер на 480 лв., или общо в размер на 1 508.68 лв.
Преди връчване на така изготвената ПДИ, още на 10.11.21 г., длъжникът Ф.Х. е представил
молба с вх.№ 47701, с която поради извършено от него плащане на задължението по
изпълнителното дело, пред неговото образуване, а именно на 20.05.21г., е поискал прекратяване на
делото и вдигане на наложените по същото запори. Към молбата си, същият е приложил и
преводно нареждане за кредитен превод на „А.Б.Б.“ АД, Клон БЦ К., от 20.05.21 г., от прочита на
което се установява, че длъжникът е заплатил по сметка на взискателката А.Х. по решение №
260159/28.04.21 г. по гр.д. № 1200/20 сумата в размер на 600 лв.
Съобразявайки изложеното, с Постановление от 12.11.2021 г. за прекратяване на основание
чл.433, ал.1,т.1 от ГПК, ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по делото, водено срещу
длъжника Ф.Х.. Постановлението е връчено на взискателката А.Х. на 17.11.2021 г., а стоящата в
основата на настоящото производство жалба е подадена на 01.12.21 г.
При така направените констатации, въззивната съдебна инстанция намира жалбата на А.Х.,
като депозирана в срок и от лице-взискател, имащо правен интерес от предявяването й, за
допустима, а разгледана по същество я намира и за основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 433,
ал. 1, т. 1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът
представи писмо от банка, от което се вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Правилно към момента на
постановяване на прекратителното постановление, ЧСИ е преценил наличието в изпълнителното
производство на така изброените в нормата предпоставки.
Този извод обаче, се оборва в настоящото съдебно производство от анализа на представените
към жалбата на взискателката писмени доказателства /в заверени копия/. В частност от Решение №
260159/28.04.2021 г., постановено по гр.д. 1200/20 г. по описа на К. районен съд, се установява, че
след прекратяване чрез развод на гражданския брак на взискателката А.Х. и на длъжника Ф.Х.,
последният е бил осъден да й заплати разноските, направени в първоинстанцинното производство
в размер на 600 лв. А от Решение № 39/28.09.2021 г. постановено по в.гр.д. № 110/2021 г. по описа
на К. окръжен съд, се установява, че с него е потвърдено първоинстанционното решение изцяло и
е осъден жалбодателят във второинстанционното производство-длъжника Ф.Х. да заплати на
ответницата по жалбата-взискателката А.Х. разноски отново в размер на 600 лв., но за въззивната
инстанция. Или, доколкото въззивното решение, с което е присъдена търсената сума чрез
издадения на 15.10.2021 г. изпълнителен лист, съставляващ изпълнителен титул на образуваното
от ЧСИ производство по изп.д. № 202189120401236, е било постановено на 28.09.2021 г. и като
необжалваемо е влязло в сила на същата дата, то извършеното преди момента на постановяването
му на 20.05.2021 г. плащане на сума от 600 лв., отразена в представеното от длъжника платежно
нареждане, определено не може да бъде прието за надлежно плащане по едно невъзникнало и
несъществуващо вземане. Т.е., така извършеното плащане на 20.05.2021 г. на сумата от 600 лв.,
определено не може да прието като изпълнение по изп.д. № 20218120401236, доколкото
последното има за предмет събиране на парично вземане, възникнало по силата на постановения и
влязъл в сила едва на 28.09.2021 г. въззивен съдебен акт.
Казаното води до извода, че прекратителното постановление, предмет на съдебния контрол,
към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, се явява незаконосъобразно, което пък
закономерно води до неговата отмяна. Следва делото да бъде върнато на ЧСИ за предприемане на
по-нататъшните надлежни действия с оглед изложеното.
При този изхода на делото, и при съобразяване на своевременно направеното от ответника
по жалбата възражение за прекомерност, следва да бъдат присъдени на жалбодателката разноски в
2
размер, не съгласно приложения към жалбата Договор за правна защита и съдействие от 01.12.21
г., а в размер, определен по реда на чл.10, ал.5, предл.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ведно с ДДС, т.е., в окончателен размер от
240 лв.
Воден от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 12.11.2021 г. за прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.1
от ГПК на изпълнителното производство по изп.д.№ 20218120401236 по описа на ЧСИ с
рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд, гр. К. и ВРЪЩА делото за
предприемане на по- нататъшните надлежни действия.
ОСЪЖДА Ф.М.Х., с ЕГН **********, с адрес с.А., ул.“Х.Б.“ №**, да заплати на А.З.Х., с
ЕГН **********, с адрес с.А., ул.“Х.Б.“ №**, сумата в размер на 240 лв., с ДДС,
съставляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3