РЕШЕНИЕ
№ 101/17.05.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четиринадесети април през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Невена Владимирова……….............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №108 по описа
за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Н.М.А. ***, с
посочен съдебен адрес:***,подадена чрез пълномощник, против Решение №260040/14.12.2020г.,
постановено по АНД №667/2020г. по описа на Районен съд – Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно,
поради постановяването му при нарушение на материалния закон и необосновано. Районният
съд неправилно приел, че в обжалваното НП не били допуснати процесуални
нарушения и не коментирал наведените в жалбата доводи за допуснати такива.
Твърди се, че при изписване на фактическата обстановка в АУАН и НП се съдържали
съществени пропуски. Сочи се, че съществен елемент от състава на въведеното от
законодателя административно нарушение в чл.104Б, т.2 от ЗДвП било използването
на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели. Този елемент от
съставомерността на административното нарушение липсвал. Навеждат се доводи, че
констатираната липса на посочения релевантен за обективната съставомерност
елемент на инкриминираното нарушение съществено засягала правата на обвиненото
в нарушение лице и му отнемала възможността да разбере в какво точно е
обвинено, като представлявала и неспазване на императивните изисквания на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и предпоставяла отмяна на НП. При обосноваване на своя
акт първоинстанционният съд се предоверил на показанията на свидетеля Т..
Същевременно не се коментирало, че актосъставителят никъде и по никакъв начин
не е възприел факти относно допуснатото от санкционираното лице нарушение, а
просто съставил АУАН и то след датата на нарушението, на базата на докладната
записка на свидетеля Т.. Навеждат се доводи, че свидетелят Т. със собствения си лек автомобил преследвал през част от гр. Любимец
автомобила, управляван от санкционираното лице, което районният съд пропуснал
да отбележи, както и се сочи, че твърденията за завъртане на автомобила при
извършване на ляв завой по ул.***били твърде преувеличени. Твърди се, че съставът
на административно нарушение по чл.175А ал.1 предл. трето от ЗДвП не съдържа като
елемент създаването на предпоставка за ПТП с останалите участници в движението,
поради което се налагал извод за противоречие между правно и фактическо
обвинение, препятстващо правото на защита и представляващо достатъчно основание
за отмяна на наложените наказания. Поведението на водача на МПС, описано в
процесното НП сочело на нарушаване на забраната по чл.5 ал.1 т.5 от ЗДвП, което
не се субсумирало под състава на чл.175А от същия закон. Съдът посочил по какви
причини не кредитира с доверие показанията на пътника в лекия автомобил,
управляван от санкционираното лице – тъй като вероятно двамата са били в
приятелски отношения. Не бил коментиран обаче факта за сложните лични отношения
между санкционираното лице и полицейския служител – свидетеля Т.. Поради това
наказващият орган допуснал грубо нарушение на императивното изискване на
закона. От своя страна първоинстанционният съд също приложил неправилно
контролните си правомощия, като потвърдил порочното наказателно постановление.
Отделно от това, същият в разрез с правомощията си дал правна квалификация на
атакуваната мярка, която единствено била прерогатив на наказващия орган. Твърди
се, че липсата на квалификация на административното нарушение в производствата
по ЗАНН била съществен порок, който обуславял единствено отмяната на
наказателното постановление. По подробно изложените в касационната жалба
съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и на наказателното
постановление. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции при условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил
Наказателно постановление №20-0351-000659 от 22.07.2020г. на Началник група към
ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с което на Н.М.А., за нарушение на чл.104Б т.2 от
Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
12 месеца.
За да постанови решението си, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за безспорно установено описаното в АУАН и НП нарушение, като е мотивирал съображенията си. Изложил е доводи, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Решението е правилно. Същото е постановено при напълно изяснена и правилно установена фактическа
обстановка. Относимите
факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред.
Настоящият състав споделя извода на районния съд, че
административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена, а
твърдението на касатора за допуснати в хода на същата съществени процесуални
нарушения намира за неоснователно. Наведените в касационната жалба оплаквания в тази
насока са идентични с направените пред районния съд, който обосновано ги е
отхвърлил.
Неоснователно е оплакването на кастора за липса на
посочен съществен елемент от състава на нарушението. Обективираните в акта и в
НП фактически обстоятелства безспорно сочат, че касаторът е използвал път,
отворен за обществено ползване за цел, различна от превозването на хора и
товари т.е. не по предназначението му. В този смисъл те са достатъчни да внесат
яснота относно вмененото на касатора административно нарушение като по никакъв
начин не е препятствано правото му да разбере за какво противоправно поведение
се ангажира отговорността му и в тази връзка да организира адекватно защитата
си. Санкционираното деяние
е ясно и подробно описано, и правилно квалифицирано . Не се установява твърдяната
липса на правна квалификация, нито се установява за първи път такава
квалификация да е дадена от съда. Описаната фактическа обстановка по случая,
наред с посочената нарушена законова разпоредба обосновават квалифициране на
нарушението като такова по чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, както правилно е
процедирал АНО при издаване на НП. Несподеленото виждане на касатора, че в
случая се касае за деяние по чл.5, ал.1, т.5 от ЗДвП, което не е съставомерно
по чл.175а, ал.1 от ЗДвП, не води до извод, че съдът е заместил волята на
наказващия орган, респ. не обосновава извод за допуснато от съда процесуално
нарушение.
Неоснователно е и оплакването, че АУАН е съставен
въз основа на докладна записка и то две седмици след изготвянето й. Подобен
подход не е в противоречие с правилата по ЗАНН като в случая е необходимо да се
отбележи, че докладната записка е изготвена от очевидец на нарушението, а актът
е съставен в тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Наред с това,
несъстоятелни са твърденията, че актът е съставен по разпореждане на св.Топузов,
а не по разпореждане на началника на участъка в гр.Любимец. От приложената по
преписката докладна записка
рег.№351р-14772/18.06.2020г., съдържаща предложение за съставяне на АУАН
на касатора е видно, че същата е адресирана до Началника на РУ-Свиленград, като
на 19.06.2020г. последният е положил резолюция „ДА“. В тази връзка не е
необходима изрична санкция върху докладната записка на ръководителя на
полицейския участък.
Настоящата инстанция намира за неоснователни и
останалите оплаквания на касатора.
Не може да бъде споделен доводът, че съдът
неправилно е кредитирал показанията на св.Т. без
да отчете „личностното“ отношение на последния към касатора. Твърденията за
някакво по-специално отношение на този свидетел спрямо наказаното лице не са
доказани, а освен това се навеждат за първи път пред касационната инстанция. От
друга страна правилно не са кредитирани показанията на свидетеля, ангажиран от
касатора, като са отчетени противоречията в тях. Тук е необходимо да се
отбележи, че и обясненията на самия касатор, дадени пред съда, противоречат на
защитната теза, поддържана в жалбата срещу НП /напр. твърди, че пренасял голяма
сума пари и бързал да се прибира, а същевременно след развилите се събития два
часа със спътника си пили кафе в магазина/.
Настоящата инстанция намира за правилен и съответстващ на установените по делото факти и събраните доказателства
извода на
съда, че жалбоподателят е извършил описаното в НП административно нарушение, както и изводът, че не са налице основания за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Изложените в тази връзка от районния съд съображения
изцяло се споделят от касационната инстанция без да е необходимо да се
преповтарят по аргумент от чл.221 ал.2, изр.2 от АПК.
Предвид гореизложеното като е
потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил акта си в
съответствие със закона. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото, поради което оспореното решение като валидно
допустимо и правилно следва да се остави в сила.
При този изход на производството на касатора не се следват
разноски.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260040/14.12.2020г., постановено по АНД №667/2020г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.