Р Е Ш Е Н И
Е
гр.
София, 24.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет
и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА И.
младши
съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 4561 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
499695/02.10.2018г. по гр.д.№ 4084/2017г. по описа на Софийски районен съд, 49-ти
състав, С.Т.Д. и Е.С.И. са осъдени да заплатят солидарно на основание чл. 50 от ЗЗД на К. Б.К. сумата от 2600 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в уплаха, стрес, негативни изживявания, вследствие на
нападение от кучета, собственост на
ответниците над разхожданото от нея куче Честър – порода Джак Ръсел Териер на
08.12.2016г. в парк „Надежда“ гр.София, ведно със законната лихва от
08.12.2016г. до окончателното изплащане. Със същото решение С.Т.Д. и Е.С.И. са
осъдени да заплатят солидарно на основание чл. 50 от ЗЗД на Б.К.Б. сумата от
399.86 лева, представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди,
вследствие на нападение от кучетата на ответниците над собственото му куче
Честър – порода Джак Ръсел Териер на 08.12.2016г. в парк „Надежда“ гр.София,
ведно със законната лихва от 08.12.2016г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от името на Е.С.И. е депозирана въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение с твърдения, че решението е неправилно,
необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения. Моли се
предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.
По делото е
подадено след изтичане на срока за обжалване от името на въззивницата, чрез
адв.Д., и уточнение към въззивна жалба с вх. № 5005672/14.01.2019г., в което се
излагат съображения по съществото на спора.
По делото е
подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и отговор на въззивната жалба на
ищците Б.К.Б. и К. Б.К., чрез адв.В.К., с твърдения за неоснователност на
доводите на въззивницата. Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена, а
обжалваното решение да бъде потвърдено.
В проведеното в
настоящото производство на 28.11.2019 г. открито съдебно заседание от името на С.Д.,
чрез адвокат Г. е депозирана молба с искане за присъединяване на Д. към
подадената от въззивника Е.С.И. въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение.
Във връзка с
така направеното искане и като съобрази обстоятелството, че са налице
предпоставките на чл. 265 ГПК за допускане присъединяването на С.Д. към
подадената от Е.И. въззивна жалба, въззивният съд постанови определение, с
което допусна присъединяването на С.Т.Д. към подадената от Е.С.И. въззивна
жалба срещу първоинстанционното съдебно решение и конституира С.Т.Д. като
въззивник в настоящото производство.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2001255/23.01.2017 г., подадена от името на Б.К.Б.,
ЕГН ********** и К. Б.К., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: *** –
адвокат В.К. срещу С.Т.Д., ЕГН *********** и Е.С.И., ЕГН **********, с която е поискано
от съда на основание чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД ответниците да бъдаъ осъдени да
заплатят солидарно суми както следва: 1/ в полза на ищеца Б.К.Б., ЕГН ********** сумата от 399,86 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на извършено
на 08.12.2016 г. нападение от страна на кучета, собственост на ответниците,
спрямо кучето собственост на Б., извършено в гр. София, парк „Надежда“, ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 08.12.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане; 2/ в полза на ищеца К. Б.К., ЕГН **********
сумата от 2600 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в уплаха, стрес и негативни преживявания, настъпили в
резултат на извършено на 08.12.2016 г. нападение от страна на кучета,
собственост на ответниците, спрямо разхожданото от К. куче – Честър, порода
Джак ръсел териер, извършено в гр.
София, парк „Надежда“, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 08.12.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба
се твърди, че на 08.12.2016 г. ищцата К.К. разхождала кучето Честър, порода
Джак ръсел териер в парк „Надежда“, гр. София. Твърди се също, че около 09:30
часа на същата дата към ищцата К. и разхожданото от нея куче се приближило
друго куче, порода Хъски на име Айс, собственост на ответника С.Т.Д., ЕГН ***********,
което захапало кучето, разхождано от ищцата за корема. Поддържа се, че кучето
Честър се опитало да се съпротивлява, но в същия момент към него се приближило
друго куче, порода наподобяваща питбул, собственост на ответницата Е.С.И., ЕГН **********
и го захапало за врата, правейки го напълно безпомощен. Твърди се, че след като
двете кучета захапали Честър, започнали да го дърпат в различни посоки.
Поддържа се, че ответницата Е.С.И. се намирала в непосредствена близост до
мястото, на което се е развил процесния инцидент, но не е предприела действия
да го предотврати. Твърди се, че след инцидента ищцата К. се обадила на майка
си, била ужасена и на помнела какво е казала на майка си по телефона. Твърди
се, че след инцидента кучето е заведено във ветеринарна клиника „Е.**“ ЕООД,
както и че при първоначалния преглед кучето е било в коматозно състояние, с
учестено дишане и с кървящи рани в областта на гърдите и врата. Поддържа се, че
за престоя във ветеринарната клиника и за извършеното лечение собственикът на
пострадалото куче – ищецът Б.Б. е заплатил суми, както следва: 1/ на 08.12.2016
г. - сума в размер на 90,48 лева; 2/ на 09.12.2016 г. – сума в размер на 96,84
лева; 3/ на 10.12.2016 г. – сума в размер на 96,84 лева; 4/ на 11.12.2016 г. –
сума в размер на 96,00 лева; 5/ на 12.12.2016 г. – сума в размер на 19,70 лева,
чието обезщетяване се претендира в настоящото производство. В исковата молба се
твърди, че освен имуществените вреди претърпени от ищеца Б.Б., в резултат на
процесния инцидент са претърпени от страна на ищцата К.К. неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, уплаха и тревога в резултат на процесния инцидент.
Поддържа се, че ищцата К. се наложило да посети психолог, който установил, че
ищцата К. преживява емоционален дискомфорт във връзка с процесния инцидент,
който е повлиял негативно на цялостното ѝ функциониране.
Ответникът С.Т.Д.,
ЕГН *********** в предоставения му срок е оспорил исковете. В отговора се
навеждат твърдения, че ответникът Д. и притежаваното от него куче на име Айс не
са били в парк „Надежда“ на посочените в исковата молба дата и час. В тази
връзка се поддържа, че на твърдените дата и час ответникът Д. е бил на работа,
а притежаваното от него куче Айс е било с майката на ответника, с която живеят
в едно жилище. Оспорва се да са настъпили твърдените в исковата молба вреди.
Поддържа се, че в конкретния случай не се касае за пострадал човек в резултат
на ухапване от куче, поради което и не могат да се претендират неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания при ухапване на едно животно от друго.
Възразява се, че претендирания размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди е прекомерно завишен и следва да бъде определен от съда,
съобразно критериите за справедливост.
В срока по чл.
131 ГПК ответницата Е.С.И., ЕГН ********** не е депозирала отговор на исковата
молба. След срока за отговор на исковата молба, в проведеното по делото открито
съдебно заседание на 17.05.2018 г., от името на ответницата Е.И. е изразено
становище по предявените искове, като същите са оспорени. От ответницата И. не
се оспорва, че същата е била в парка на процесната дата и е присъствала на
процесния инцидент, но се оспорва, че нейното куче е нападнало кучето на
ищците.
По делото е
приет амбулаторен журнал № 7457, от който се установява, че на 08.12.2016 г. в
10:25 часа е извършен преглед на куче на име Честър, собственост на Б.Б., при
който преглед е констатирано, че кучето е в коматозно състояние, с учестено
дишане, че има ухапни рани в областта на гърдите и врата, които кървят.
Установява се още, че в периода 08.12.2016 г. – 12.12.2016 г. спрямо кучето са
извършвани лечение и манипулации на констатираните наранявания.
От приетите по
делото фактура № 240/14.12.2016 г. и 5 броя касови бонове на обща стойност
399,86 лева, издадени от „Е.**“ ЕООД се установява, че за извършените спрямо
собственото на ищеца Б. куче Честър, лабораторни изследвания, хоспитализация и
лечение, Б.К.Б. е заплатил в полза на „Е.**“ ЕООД сумата от 399,86 лева.
По делото е
представено удостоверение изх. № 003/02.10.2017 г., издадено от „Бояна-текс“
ООД, в което е посочено, че ответникът С.Т.Д. е назначен в дружеството на
длъжност „експерт инженеринг“, считано от 07.12.2016 г. на пълен работен ден,
както и че на 08.12.2016 г. същият е бил на работното си място в сграда,
находяща се в гр. София, ул. „******от 09:00 до 18:00 часа.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите Г.А.А., В.А.П., В.Т.Д.–
К., П.Д.Б.и К.Д.Д..
Разпитан по
делото свидетелят Г.А.е заявила по делото, че същата познава ответниците, както
и кучетата, които всеки от тях притежава, тъй като както ответниците, така и
свидетелката А., разхождат кучетата си в един и същи парк. Заявила е още, че А.познава
по име ищцата К. и я е виждала в парка, както и знае, че ищците притежават
куче, порода Джак ръсел териер. В показанията си А.заявява още, че на
08.12.2016 г., около 9:30 часа излязла на разходка в парка с кучетата си,
порода чау-чау, когато видяла и ответниците да влизат в парка с притежаваните
от тях кучета, съответно кучето Айс, порода Хъски, притежавано от ответника С.Д.
и кучето Рем, порода африкански борбул, притежавано от ответницата Е.И.. В
показанията си А.заявява също, че малко след като се разминала с ответниците и
кучетата им, чула писъци, идващи от крайната поляна в парка и се насочила
натам, при което възприела, че кучетата на ответниците – А. и Р. са захапали от
двете страни кучето, разхождано от ищцата К. и го дърпали в противоположни
посоки. Заявява се и че ответницата Е.И. чувайки писъците се насочила към
мястото на инцидента и разтървала кучетата, след което хванала, притежаваното
от нея куче – Рем и се насочила към изхода на парка, като същевременно и
притежаваното от ответника С.Д. куче тръгнало с ответницата И.. А.посочва също,
че непосредствено след инцидента ищцата К. била в шок.
Разпитан по
делото свидетелят К.Д.е заявил, че същият работи на паркинг, находящ се в
непосредствена близост до процесния парк „Надежда“. Д.посочва в показанията си,
че познава по физиономия ответниците и че е виждал същите да разхождат кучетата
си в парка. От свидетелят Д.се заявява още, че на 08.12.2016 г. около 09:30
часа е видял двамата ответници, които се насочвали с кучетата си към парка,
както и че около 30 минути по-късно свидетелката Г.А.го уведомила за процесния
инцидент.
Разпитан по
делото свидетелят П.Б.– майка на ищцата К.К. и съпруга на ищеца Б.Б. е заявила,
че непосредствено след процесния инцидент ищцата К. е била в шок от случилото
се. Заявила е още, че след инцидента ищцата К. за известен период от време е
спряла да извежда кучето Честър на разходка, както и че е имала проблеми със
съня. Заявила е също, че след инцидента ищцата К.К. не искала да излиза от
вкъщи.
Разпитан по
делото свидетелят П./управител на фирмата, в която работел ответникът С.Д. към
датата на процесния инцидент/ е заявил, че считано от 07.12.2016 г. до
15.11.2017 г. ответникът е работил в дружеството на свидетеля П.на пълен
работен ден. Заявил е още, че от С.Д. знае, че последният има куче, както и че
е чувал за спречкване с друго куче. Заявил е също, че работното време на
служителите във фирмата е от 09:00 часа до 18:00 часа с един час обедна
почивка. В показанията си свидетелят П.твърди, че в началото на работата във
фирмата ответникът не е отсъствал от работа.
Разпитан по
делото свидетелт В.Т.Д.– К. /сестра на ответника С.Д./ е заявила, че ответникът
Д. *** и че същият притежава куче на име Айс, порода хъски, за което само той
се грижи. Заявила е още, че кучето се извежда сутрин и вече, като сутрин се
извежда всеки ден.
По делото е
прието заключение на вещо лице по допусната и изготвена в хода на
първоинстанционното производство съдебнопсихологична експертиза, от което се
установява, че в резултат на процесния инцидент ищцата К. е преживяла силен
емоционален стрес, като впоследствие е развила адаптационна реакция с прояви на
безпокойство, тревожност и депресивитет, по-интензивна през първия месец и
постепенно намаляваща в рамките на около шест месеца. Установява се още, че
ищцата К. е имала нарушения в концентрацията
и в съня, както и белези на посттравматичен стрес с оживяване на спомена
за случилото се, като е изпитвала страх за живота на домашния си любимец и е
съпреживявала неговите страдания. Установява се също, че е и към момента на
изготвяне на експертизата /22.06.2018 г./ при ищцата К. е налице травматичен
спомен за случилото се при обстоятелства напомнящи ѝ за инцидента, като
се наблюдават прояви на избягващо поведение при среща с големи кучета, не
посещава парка, в който се е случил инцидента и носи спрей за самозащита.
От приетата по
делото служебна бележка изх. № 1394/22.06.2018 г., издадена от директора на 32
СУЧЕМ „Свети Климент Охридски“ – гр. София се установява, че за учебната
2016/2017 г. ищцата К. Б.К. е била редовна ученичка в 11д клас, че съгласно
разпределението на смените през първия учебен срок е учила втора смяна с начало
на учебните занятия в 13:30 часа, както и че на 08.12.2016 г. е била на училище
през целия учебен ден.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е
допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната част:
В настоящето
производство са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 50 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД.
За да бъдат
уважени предявените искове, ищците следва да установят кумулативното наличие на
следните предпоставки: противоправно поведение, настъпили вреди и причинна
връзка между тях. В случая с оглед обстоятелствата по делото, а именно че
вредата е причинена от животно, ищците следва да установят и че ответниците са
собственици или под техен надзор се намира животното, причинило вредата (в този
смисъл ППВС № 17/1963 г.). По арг. на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага
до доказване на противното.
Фактическият състав
на чл. 50 от ЗЗД изисква, за да бъде ангажирана отговорността на собственика
и/или на лицето, под чийто надзор се намира животното, да бъдат установени
причинени вреди (имуществени и/или неимуществени) от животно, които вреди да са
в причинно-следствена връзка с поведението на съответното животно. Съгласно чл.
50 от ЗЗД за вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор те се намират, като за разлика от общата отговорност
по чл. 45 ЗЗД, отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на
отговарящите - собственикът и/или надзираващият, а от връзката между вредите и
свойствата/поведението на самата вещ. В конкретния случай, доколкото се касае
за вреди, за които се твърди, че са причинени от животно-куче, то за да се
ангажира отговорността на ответника на основание чл. 50 от ЗД, е необходимо да
се установи, че ответникът е съответно собственик или лице, под чийто надзор се
намира животното; че са нанесени вреди на ищците; че животното с вредоносните
си качества е причинило тези вреди.
В конкретния
случай, към момента на посочения в исковата молба инцидент, домашните кучета,
които са нападнали кучето на ищците са собственост на ответниците С.Т.Д., ЕГН ***********
и Е.С.И., ЕГН ********** и са били под техен надзор. Това обстоятелство се
доказа по категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели.
В тази връзка следва да бъдат посочени показанията на свидетеля Г.А., която
заявява, че познава ответниците и притежаваните от всеки от тях кучета, тъй
като разхождат кучетата си в един и същи парк, както и че на процесната дата
лично е възприела, че ответниците се намирали в парка, заедно с притежаваните
от тях кучета, а също така и че кучетата на ответниците – Айс и Рем захапали от
двете страни кучето, разхождано от ищцата К. и го дърпали в противоположни
посоки. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелят А.доколкото
същите са последователни, обективни и пресъздават обстоятелства, които
свидетелката е възприела лично. Показанията на свидетелят А.се подкрепят и от
показанията на свидетеля К.Д., който в разпита си пред първоинстанционния съд
заявява, че познава по физиономия ответниците, че е виждал същите да разхождат
кучетата си в парка, както и че на 08.12.2016 г. около 09:30 часа е видял
двамата ответници, които се насочвали с кучетата си към парка. Показанията на
горепосочените свидетели се подкрепят и от показанията на свидетелката К. –
сестра на ответника С.Д., която в разпита си пред съда изрично заявява, че
именно ответникът С.Д. е собственик на кучето Айс, порода хъски. В тази връзка
настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд не е
кредитирал показанията на свидетеля П./управител на фирмата, в която работел
ответникът С.Д. към датата на процесния инцидент/ в частта, с която последният
заявява, че в началото на работата във фирмата ответникът не е отсъствал от
работа, доколкото същият не посочва изрично, че на процесната дата /08.12.2016
г./ ответникът Д. е бил на работното си място, още повече, че изрично в
показанията си П.заявява, че се е случвало Д. да отсъства от работа за по
няколко часа. Доколкото показанията на свидетелят П.в тази им част почиват на
предположения и не пресъздават конкретни впечатления лично възприети от
свидетеля, то въззивният съд намира, че правилно показанията на П.в
горепосочените части не са кредитирани от първоинстанционният съд. Настоящият
съдебен състав намира необходимо да отбележи, че обстоятелството, дали ищецът е
бил на работното си място на процесната дата е без правно значение в конкретния
случай, доколкото по делото безспорно се установява, че именно той е собственик
на кучето Айс, порода хъски, което е едното от кучетата, нападнали кучето,
притежавано от ищците.
От приетия по
делото амбулаторен журнал № 7457 се установи, че на 08.12.2016 г. в 10:25 часа
е извършен преглед на куче на име Честър, собственост на ищеца Б.Б., при който
преглед е констатирано, че кучето е в коматозно състояние, с учестено дишане,
че има ухапни рани в областта на гърдите и врата, които кървят, както и че в
периода 08.12.2016 г. – 12.12.2016 г. спрямо кучето са извършвани лечение и манипулации
на констатираните наранявания.
Съгласно чл. 35,
ал. 2 от Закона за защита на животните, собственикът е длъжен да предотврати
всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и
при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора или животни. Съдът
намира, че ответниците като собственици на куче и лица под чиито надзор същите
са се намирали, са нарушили разпоредбата на чл. 35 от Закона за защита на
животните. Ответниците са нарушили и разпоредбата на чл. 4 от Наредба за
придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на
Столична община, съгласно която всеки собственик е длъжен да не допуска в
непосредствена близост животни, притежаващи естествена или придобита
нетърпимост едно към друго, както и да отглежда животното домашен любимец по
начин, изключващ възможността за неконтролиран физически контакт с други лица.
Предвид всичко
гореизложено настоящият съдебен състав намира, че по делото е доказано по
безспорен и категоричен начин, че именно вследствие на противоправното
нападение от страна на притежаваните от ответниците кучета над кучето на
ищците, са причинени на ищците описаните в исковата молба имуществени и
неимуществени вреди.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че е изпълнен изцяло фактическият състав на чл.
50 от ЗЗД и по делото са установени всички негови елементи, поради което
предявените искове са доказани по основание.
От приетите по
делото фактура № 240/14.12.2016 г. и 5 броя касови бонове на обща стойност
399,86 лева, издадени от „Е.**“ ЕООД се установява, че за извършените спрямо
собственото на ищеца Б. куче Честър, лабораторни изследвания, хоспитализация и
лечение в резултат на претърпените вследствие на процесния инцидент
нарянявания, ищецът Б.К.Б. е заплатил в полза на „Е.**“ ЕООД сумата от 399,86
лева. Предвид горното се налага извод, че общият размер на претърпените от
ищеца Б.Б. имуществени вреди, представляващи
заплатени суми за лечението на кучето Честър, вследствие на причинените
от процесния инцидент увреждания на последното са на стойност 399, 86 лева,
поради което и предявеният иск за претърпени имуществени вреди е изцяло
основателен и доказан, като правилно първоинстанционният съд го е уважил
изцяло.
По отношение на
предявения иск за претърпени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав
намира следното:
При определяне
конкретния размер на причинените неимуществени вреди, съдът следва да се
ръководи от въведения в чл. 52 ЗЗД критерий справедливост.
По въпроса за
съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, е установена
константна съдебна практика на ВКС, вкл. и по реда на чл. 290 ГПК /с
тълкувателен характер/, според която справедливостта- като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят
обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална
преценка на моралните вреди, причинени на пострадалото лице, като размерът на
обезщетението се определя от съда съобразно обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което и
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда.
Понятието
"вреда", което не е нормативно определено, следва да се тълкува в
широк смисъл-като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо,
имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По реда на
чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са
в причинна връзка /резултат на/ противоправното и виновно поведение на дееца.
В случая, от
събраните по делото доказателства се установи, че именно вследствие на
противоправното нападение от страна на притежаваните от ответниците кучета над
кучето на ищците, са причинени на ищцата К. описаните в исковата молба
неимуществени вреди.
От приетото по
делото заключение на вещо лице по допусната и изготвена в хода на
първоинстанционното производство съдебнопсихологична експертиза се установи, че
в резултат на процесния инцидент ищцата К. е преживяла силен емоционален стрес,
като впоследствие е развила адаптационна реакция с прояви на безпокойство,
тревожност и депресивитет, по-интензивна през първия месец и постепенно
намаляваща в рамките на около шест месеца, както и че във връзка с инцидента
ищцата К. е имала нарушения в концентрацията
и в съня, както и белези на посттравматичен стрес с оживяване на спомена
за случилото се. Установи се още, че дори и към момента на изготвяне на
експертизата /т.е. повече от година и половина след инцидента/ при ищцата К. е
налице травматичен спомен за случилото се при обстоятелства напомнящи ѝ
за инцидента, като се наблюдават прояви на избягващо поведение при среща с
големи кучета. Установеното от заключението на вещото лице се подкрепя и от
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля П.Б., от
който се установи, че непосредствено след процесния инцидент ищцата К. е била в
шок от случилото се, че за известен период от време е спряла да извежда кучето
Честър на разходка, както и че след инцидента не искала да излиза от вкъщи.
Въззивният съд
като взе предвид всички гореизложени съображения, намира, че на ищцата К.К.
следва да бъде определено и присъдено обезщетение в размер на 2600 лева, както
правилно е приел и първоинстанционният съд. При определяне размера на дължимото
обезщетение, въззивният съд съобрази социално-икономическите условия в
Република България през 2016 г.
Предвид всичко
гореизложено първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение разпределението на отговорността за
разноски в производството пред СГС:
Предвид изхода
на спора право на разноски във въззивната инстанция имат въззиваемите.
От името на същите
е направено искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС, като същевременно за представени и
доказателства за извършени такива разноски.
По делото е
представен договор за правна защита и съдействие от 20.02.2019 г., сключен
между въззиваемите Б.К.Б. и К. Б.К. и адвокат В.П.К. с предмет оказване на
правна защита и съдействие, изразяващи се в депозиране на отговор на въззивна
жалба срещу решение № 499695/02.10.2018г., постановено по гр.д.№ 4084/2017г. по
описа на Софийски районен съд, 49-ти състав. Видно от така представения договор
за извършената от адвоката работа страните са уговорили възнаграждение в размер
на 450 лева, което е заплатено от клиентите в брой, видно от отбелязванията в
договора за правна защита и съдействие от 20.02.2019 г. В договора за правна
защита и съдействие не се сочи изрично кой от клиентите каква сума е заплатил,
поради което следва да намери приложение общото правило, а именно, че всеки е
задължен за ½ от договорената сума, представляваща адвокатско
възнаграждение и е заплатил именно такава част от същото.
Предвид горното
неоснователни се явяват възраженията на адвокат Д. – процесуален представител
на въззивника Е.И., направени в проведеното по настоящото дело открито съдебно
заседание, че по делото не са представени доказателства за заплащане на
претендираното от въззиваемите адвокатско възнаграждение в производството пред
СГС.
Предвид всичко
гореизложено, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК С.Т.Д., ЕГН *********** и Е.С.И., ЕГН ********** следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на Б.К.Б., ЕГН **********
и К.
Б.К., ЕГН ********** сумата от по 225,00
лева на всеки от тях, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 499695/02.10.2018г. по
гр.д.№ 4084/2017г. по описа на Софийски районен съд, 49-ти състав.
ОСЪЖДА С.Т.Д., ЕГН ***********, с адрес: *** и Е.С.И., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплатят в полза
на Б.К.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***– адв. К. на основание чл. 78,
ал. 1 вр. чл. 273 ГПК сумата от 225,00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
ОСЪЖДА С.Т.Д., ЕГН ***********, с адрес: *** и Е.С.И., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплатят в полза на К. Б.К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***– адв. К. на основание чл. 78, ал. 1 вр.
чл. 273 ГПК сумата от 225,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.