№ 17864
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110166603 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 271026/06.12.2022 г., подадена от С. Е. А.,
ЕГН **********, действаща лично и като майка и законен представител на
малолетните деца А. Р. Л., ЕГН ********** и Мария Кристина Р. Л., ЕГН
********** и от непълнолетните деца А. Р. Л., ЕГН ********** и Мигел
Антонио Р. Л., ЕГН **********, действащи със съгласието на своята майка С.
Е. А., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу
домашното насилие по ЗЗДН по отношение на Р. Л., ЕГН **********.
Изложени са твърдения, че молителката С. Е. А. и ответникът са във
фактическо съпружеско съжителство, от което имат родени четири деца – А.
Р. Л., ЕГН **********, Мария Кристина Р. Л., ЕГН **********, А. Р. Л., ЕГН
********** и Мигел Антонио Р. Л., ЕГН **********. Молителката имала и
друга дъщеря от друга връзка – София, на 21г. Децата А. и Мигел са със
специални образователни потребности. На 24.11.2022г. около 19.00 часа след
среща с училищния психолог на 17 СУ „Дамян Груев“ по повод актовете на
насилие във вкъщи спрямо молителите, на молителката С. А. се обадила
дъщерята й – София, която била силно разтревожена и уплашена, защото
ответникът размахвал едно от мачетета пред лицето й, крещейки: „Къде е
1
тази курва, майка ти, ще й отрежа главата“. Двете си уговорили среща на
метростанция „К. Величков“, като заедно със София дошъл и нейния приятел.
Детето Мария останало при баща си. Отишли към Лидл към 19.45 ч., а малко
по – късно от училище дошли и Мигел и А.. Решили да тръгнат към дома си,
но когато стигнали до входната врата, молителката С. А. и дъщеря й София ги
било страх да влязат, защото не знаели как ще реагира ответника на тяхното
присъствие. А., Мигел и А. се прибрали в апартамента. След няколко минути
те писали в общия им чат, че баща им не ги закача, но постоянно отправял
заплахи „че ще убия майка ви“. Молителката С. А. и дъщеря й София се
уговорили с приятеля на последната да се видят в парк „Св. Петър и Павел“.
Срещнали се и той предложил да отидат в неговия апартамент, докато нещата
се успокоят. През това време молителката С. А. продължавала да има
комуникация с децата и не след дълго Мигел й писал, че Мария постоянно
плачела за нея и иска да се прибере. Към 23.00 часа молителката С. А. се
върнала в апартамента си, след като била получила съобщение, че ответникът
бил заспал. София останала да пренощува при приятеля си и се прибрала на
сутринта. През следващите няколко дни ответникът не комуникирал с
молителката и децата. На 28.11.2022г. около 19.30 – 20.00 часа били всички
заедно в апартамента, находящ се на бул.. Ответникът бил видимо употребил
алкохол. Започнал да крещи на молителката С. А. „Ти си курва, къде е дъщеря
ти /визирайки София/“, „От мен пари повече няма да видиш“, „Ще отрежа
кабелите на тока“, „Няма повече да ви храня“. В следващите 15-20 минути
виковете му не преставали, постоянно питал къде е София, искал да му я
доведат, в противен случай ги заплашил, че щял да я пусне за издирване.
Ответникът тръгнал заплашително към молителката С. А.. А. се опитала да
защити майка си, но не успяла. Ответникът ударил молителката С. А. няколко
пъти по главата с юмрук, след това избутал Мигел. Притиснал молителката С.
А. и А. в прозореца на стаята. От натиска стъклото се счупило. Всичко това се
случило пред всичките им деца. Няколко минути по – късно ответникът
отишъл и извадил бушоните от електрическото табло и оставил молителите
без ток.
В съдебно заседание молителите молят молбата да бъде уважена. Не
претендират разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по съществото на спора.
2
На 06.12.2022г. е издадена заповед за незабавна защита, като на
ответника са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Между страните липсва спор, че същите се намират във фактическо
съпружеско съжителство, от което имат родени четири деца – А. Р. Л., родена
на 27.05.2007г., М. Р. Л., роден на 08.11.2008г., А. Р. Л., роден на 11.10.2009г.
и М. Р. Л., родена на 29.09.2015г. Детето М. Р. Л. е с установена диагноза:
Смесени разстройства на училищните умения. Детето А. Р. Л. е с установена
водеща диагноза: Лека умствена изостаналост със значително нарушение в
поведението, изискващо внимание или лечение.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът
кредитира като годно доказателство, тъй като в същата са описани по време,
място и начин на извършване твърдяните актове на домашно насилие.
Ответникът е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от
06.12.2022г. за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 93,
т.31 от НК, спрямо същия е определена МН „Подписка“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
1. По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирани за това лица.
Молителите твърдят извършени актове на домашно насилие на
24.11.2022 г. 28.11.2022г., а молбата до съда е подадена на 06.12.2022 г.,
поради което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата
се явява процесуално допустима.
2. По основателността на молбата:
3
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.” Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 2 и т. 4 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установява, че молителката С. Е. А. и
ответникът са във фактическо съпружеско съжителство, като ответникът е
баща на децата А. Р. Л., М. Р. Л., А. Р. Л. и Мигел Антонио Р. Л..
От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
доказано, че на 24.11.2022 г. около 19.00 часа молителката С. Е. А. е
пострадала от действия на ответника, изразяващи се в отправени от
последния заплашителни изрази „Къде е тази курва, майка ти, ще й отрежа
главата“. Посочената заплаха е отправена пред дъщерята на молителката
София, която предала същата на майка си. На същата дата ответникът
отправил заплахи спрямо молителката С. А. пред общите им деца, изразяваши
се в следните изрази „ще убия майка ви“. Безспорно се доказа и твърдяният
акт на домашно насилие на 28.11.2022г., когато страните се намирали в
съвместно обитаваното от тях жилище, находящо се в гр. София, бул..
Ответникът отправил към молителката следните обидни и заплашителни
изрази: „Ти си курва, къде е дъщеря ти /визирайки София/“, „От мен пари
повече няма да видиш“, „Ще отрежа кабелите на тока“, „Няма повече да ви
храня“. Същият е извършил и акт на физическо насилие спрямо молителите
С. А., Мигел Антонио Р. Л. и А.Р. Л., чрез следните свои действия: нанесъл
удари по главата на С. А. с юмрук, избутал детето Мигел Антонио,
пристиснал С. А. и детето А. в прозореца на стаята, вследствие на което
стъклото се счупило. Ответникът е извършил акт на домашно насилие и
спрямо другите две деца М. и А., тъй като описаните по – горе негови
действия са извършени в присъствието им, поради което същите се
4
квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 2
ЗЗДН Тези изводи се обосновават от представената декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, която съдът кредитира изцяло като годно писмено доказателство и
придава на същата изключителна доказателствена стойност по смисъла на чл.
13, ал. 3 ЗЗДН.
3. По мерките за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН имат за цел защита на
пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши
друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.т. 1, 5 и 6 от ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на актовете на
насилие, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното
жилище; забрана на извършителя да приближава пострадалото лице/. Съдът
намира, че посочените мерки ще осигурят защита в достатъчна степен на
пострадалите лица. Законодателят не е предвидил и регламентирал срок за
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да бъде наложена без
такъв. Относно мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, с оглед характера и
интензитета на извършените актове на домашно насилие, съдът намира, че
същите следва да бъдат наложени за срок от 10 /десет/ месеца.
4. По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
5
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази тези
обстоятелства и обстоятелството, че по делото не са представени
доказателства относно имущественото състояние на ответника и неговата
трудова ангажираност, съдът намира, че следва да бъде наложена глоба в
размер на 500 лева, която ще въздейства поправително на ответника.
5. По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 125,00 лева следва да се възложи на
ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
молителя.
Претенция за присъждане на разноски не е направена от никоя от
страните.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
С. Е. А., ЕГН **********, А. Р. Л., ЕГН **********, М. Р. Л. , ЕГН
**********, А. Р. Л., ЕГН ********** и М. Р. Л. , ЕГН **********, всички с
адрес: гр. София, бул. „Константин Величков“ № 165, вх. Д, ет. 1, ап. 111,
като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Р. Л., ЕГН
********** с адрес: гр. София, бул. „Константин Величков“ № 165, вх. Д, ет.
1, ап. 111, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на С. Е. А., ЕГН **********, А. Р. Л., ЕГН **********, М. Р. Л. ,
ЕГН **********, А. Р. Л., ЕГН ********** и М. Р. Л. , ЕГН **********,
всички с адрес: гр. София, бул. „Константин Величков“ № 165, вх. Д, ет. 1, ап.
111.
6
ОТСТРАНЯВА Р. Л., ЕГН ********** от съвместно обитаваното със С.
Е. А., ЕГН **********, А. Р. Л., ЕГН **********, М. Р. Л. , ЕГН **********,
А. Р. Л., ЕГН ********** и М. Р. Л. , ЕГН **********, жилище, находящо се
в гр. София, бул. „Константин Величков“ № 165, вх. Д, ет. 1, ап. 111, за срок
от 10 /десет/ месеца.
ЗАБРАНЯВА на Р. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул.
„Константин Величков“ № 165, вх. Д, ет. 1, ап. 111, ДА ПРИБЛИЖАВА С.
Е. А., ЕГН **********, А. Р. Л., ЕГН **********, М. Р. Л. , ЕГН **********,
А. Р. Л., ЕГН ********** и М. Р. Л. , ЕГН **********, всички с адрес: гр.
София, бул. „Константин Величков“ № 165, вх. Д, ет. 1, ап. 111, на разстояние
не по – малко от 100 /сто/ метра, за срок от 10 /десет/ месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. Л., ЕГН ********** , че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на Р. Л., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, бул. „Константин Величков“ № 165, вх. Д, ет. 1, ап. 111,
глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Р. Л., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 125.00 /сто двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7