Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 14.02.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1998/2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Р.П.Н. против П.С.Н. за присъждане на издръжка.
Навеждат се твърдения, че ищецът е син на ответника. През учебната 2019/2020 г. е записан в редовна форма на обучение, първи семестър, във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методи“, по специалност „Църковни изкуства – иконопис, стенопис, дърворезба“. Ищецът твърди, че живее на общежитие, не работи и не разполага с доходи, от които да се издръжка. Средства получава от своята майка, чиито доходи са 600,00 лв. на месец, като тя се грижи и за непълнолетната му сестра. Твърди се, че ответникът живее в София, работи на три места, а дохода му надхвърля средствата, нужни му за издръжка.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищеца издръжка в размер на 150,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /16.10.2019 г./, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
В депозиран по делото отговор ответникът оспорва иска. Твърди, че трудовото му правоотношение е прекратено и към момента е безработен; осъден е и ежемесечно заплаща издръжка в размер на 150,00 лв. в полза на непълнолетната си дъщеря; живее в жилище под наем; погасява задължения към трети лица, във връзка със започнат строеж на къща.
В хода на производството ищецът участва лично и с адв. Д., която по същество излага становище за основателност на исковата молба в заявените размери.
Ответникът, призован при условията на чл. 41 ГПК, не участва лично или чрез представител в хода на производството и не изразява становище по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и съобрази доводите и становища на представителите на страните приема за установено следното от фактическа страна:
Р.П.Н. е роден на *** г. от майка Валентина Пламенова Валериева и П.С.Н., което се установява от удостоверение за раждане серия и номер АОД/420 от 23.08.2000 г., издадено от Община Ловеч на база акт за раждане № 439 от същата датата.
С протоколно определение от 04.06.2019 г., постановено по гр. д. № 45/2019 г. на РС Ловеч, е одобрена постигната спогодба между В. П. В. Н.и П.С.Н., по силата на която П.С.Н. се задължил да заплаща месечна издръжка на И. П. Н., с ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител - В. П. В. Н., в размер на 155,00 /сто петдесет и пет /лева, считано от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от датата на падежа до настъпване на законна причина, която би изменила или прекратила тази издръжка.
Видно от пет броя вносни бележки П.С.Н., в периода юни - септември 2019 г., е внасял суми в размер на по 155,00 лв. или общо 775,00 лв. по сметка, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с посочено основание за плащане – издръжка за дете /л. 11 – 16 от делото/.
За периода ноември 2018 г. до септември 2019 г. на П.Н. е начислен месечен облагаем доход в размер на 6 728,32 лв. /средно на месец за периода по 560,69 лв./, което се установява от справка за осигуряване за периода 01.11.2018 г. – 31.10.2019 г.
От справка за регистрирани трудови договори на името на ответника към 18.11.2019 г. се установява, че на негово име няма регистриран действащ трудов договор, а последния такъв е прекратен на 09.10.2019 г.
В обяснения, дадени в производството по чл. 176 ГПК, ищецът заявява, че ответникът е живеел на квартира, като не му е известно той да притежава движимо и недвижимо имущество.
През учебната 2019/2020 Р.Н. е записан в първи семестър на първи курс, редовна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ по специалност „Църковни изкуства – иконопис, стенопис, дърворезба“ в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Велико Търново, за което по делото е ангажирано уверение № 26744/01.10.2019 г.
При установените факти съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 144 СК.
Страните по делото се намират в родствени отношения дете – родител, като същите са активно и масивно материално легитимирани да водят, респективно да отговарят по искове за издръжка.
Задължението на родителя да изплаща издръжка по чл. 144 СК на негово навършило пълнолетие дете не е безусловно. За да е основателен иска - трябва да се установи, освен че детето продължава да учи редовно във висше учебно заведение и че не може да се издържа от доходите си или от използване на имущество, още и че даването на издръжка не създава особени затруднения за родителя. Това предполага той да притежава средства над собствената си необходима издръжка и след приспадане на средствата, които безусловно дължи за други ненавършили пълнолетие свои деца, така че да може без особено затруднение да отделя средства за навършилото пълнолетие дете. Преценката за това е винаги конкретна, като тя зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, от семейното положение, здравословното състояние, начина на живот на задълженото лице.
В случая е установено, че ответникът е получавал месечно трудово възнаграждение средно от 560,00 лв. до м. септември 2019 г., а от 09.10.2019 г. трудовото му правоотношение е прекратено. Освен ищецът ответникът има още едно дете, което не е навършило пълнолетие, като за него той дължи издръжка в размер на 155,00 лв.
Ищецът е на 19 години, учи в редовна форма на обучение по специалност „Църковни изкуства – иконопис, стенопис, дърворезба“ в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Велико Търново. Няма данни да може да се издържа от доходите си или от имуществото си.
При данните, установени по делото, съдът приема, че за ответника предоставянето на средства за издръжка в полза на ищеца, би съставлява особено затруднение. Той не реализира доходи от труд и имущество към момента и дължи издръжка на друго свое непълнолетно дете /заплащането на последната той дължи безусловно по аргумент от чл. 143, ал. 2 ГПК/. Без правно значение в случая е, че ответникът е в трудоспособна възраст и теоретично би могъл да реализира допълнителни доходи, тъй като искът е за издръжка на пълнолетно дете, което също би могло да реализира доходи от труд.
Предявеният иск е неоснователен, което е основание за отхвърлянето му.
При изхода на спора без уважение следва да се остави искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски.
По аргумент от противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавната такса и разноските в производството следва да останат в тежест на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.П.Н., с ЕГН **********, с адрес *** против П.С.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** иск с правна квалификация чл. 144 СК за присъждане на сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ - месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба /16.10.2019 г./, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок,
считано от 17.02.2020 г., пред Окръжен съд Ловеч.
Решението до ищеца да се изпрати чрез адв. Д. на
адрес: ***. До ответника да се изготви съобщение за изготвеното решение на
адреса, посочен в исковата молба, като същото се счита редовно връчено му в
деня на съставянето му, на основание чл. 41 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: