Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

14.10.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

16.09

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

67

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на „Сириуселтранс“ ЕООД ***, против Решение № 96/06.04.2020 г., постановено по АНД № 48/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-002253/28.10.2019 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Сириуселтранс“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 153, ал. 1 от КТ. С обжалвания акт е осъдено дружеството да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ гр.София разноски в размер на 120 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение

Твърди, че районният съд не е обсъдил начина, по който е отчитано работното време на С. А., а именно съгласно индивидуалния му дневник, воден от работодателя. Индивидуалните дневници на транспортните работници се водели в дружеството на основание чл. 11, ал. 1 от Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт. В случая не било съобразено обстоятелството, че ако няма въведено сумирано изчисляване на работното време, не се прилагали общите разпоредби на КТ, а специални разпоредби, което било отбелязано и правилника за вътрешния трудов ред в предприятието. Счита, че процесното нарушение не е доказано, тъй като контролния орган не бил изискал доказателства, които да установят, че няма въведено сумирано изчисляване на работното време. Приложените по преписката 2бр. обяснения, на които се основавал извода, че в предприятието не е въведено сумирано изчисляване на работното време, били неавтентични, респ. не били подписани от управителя Е. Т. К.

На следващо място, сочи, че дори и да се приемело, че в дружеството няма въведено сумирано изчисляване на работното време, то към работното време на работниците, осъществяващи транспортна дейност, били приложими специални разпоредби. В тази връзка сочи нормата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, въвеждаща задължението за спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент/Регламента/. С оглед това следвало да се приеме, че продължителността на работното време и почивките при транспортните работници се определяло не от КТ, а нормите на Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт/Наредбата/ и изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент. Цитира разпоредбите на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата, чл. 4, б.„з“ и чл. 8, т. 6 от Регламента.

Излага съображения, че от АУАН и НП не можело да се установи кои са календарните дни за междуседмична почивка, която е следвало да осигури работодателя. В този смисъл сочи въведените в индивидуалния дневник почивни дни, ползвани от работника С. А.

Въз основа на горното счита, че е допуснато нарушение на материалния закон, водещо до незаконосъобразност на НП, тъй като не твърдяло нарушение на изискванията на специалните норми, а на общите разпоредби на КТ, които не били приложими в случая.

Оспорва приетото от контролните органи, че в предприятието е въведено регламентирано работно време при пет дневна работна седмица, с непрекъсната почивка от 48 часа. В тази връзка сочи утвърдения в дружеството правилник за вътрешния трудов ред.

В заключение, релевира доводи за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при издаване и връчване на АУАН, а именно нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, които не били обсъдени от районния съд, независимо от въвеждането им във въззивната жалба.    

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 96/06.04.2020 г., постановено по АНД № 48/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 09-002253/28.10.2019 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Сириуселтранс“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 153, ал. 1 от КТ.

В съдебно заседание, чрез адв. С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмена защита, в която излага доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, аналогични с тези в касационната жалба.  

Ответникът по касация – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, не депозира отговор по жалбата, препис от която му е надлежно връчен от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Постъпило е становище от юрисконсулт Аптула, в което оспорва изцяло жалбата. Излага съображения, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, поради което НП се явявало законосъобразно и обосновано и съдебният акт, с който е потвърдено, бил постановен в съответствие със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че в конкретния случай работодателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 153, ал. 1 от КТ, а именно, неосигуряване на непрекъсната седмична почивка за работник, в размер на 48 часа, за посочения период в обжалваното решение. В обжалвания акт били изложени подробни мотиви, в които са обсъдени развитите доводи, както пред първата, така и пред настоящата инстанция, за неправилното приложение на материалния закон, а именно, чл. 153 от КТ и наличие на специално законодателство, което в случая е неприложимо, при липсата на каквато и да е документално оформяне в проверяваното дружество, за естеството на трудовата дейност, упражнявана от неговите служители. В този смисъл счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон по съществото си се явява касационно основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-002253/28.10.2019 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Сириуселтранс“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 153, ал. 1 от КТ.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 153, ал. 1 от КТ, състоящо се в това, че в периода от 09.03.2019 г. до 22.03.2019 г. включително, в качеството си на работодател „Сириуселтранс“ ЕООД *** не е осигурил на С. С. А.  непрекъсната междуседмична почивка в размер на 48 часа. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение  се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Сириуселтранс“ ЕООД *** са неоснователни и релевираното отменително основание не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ - Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от КТ предвижда, че при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че за процесния период в „Сириуселтранс“ ЕООД *** не е било въведено сумирано изчисляване на работното време. В тази връзка, в хода на извършената проверка от служители на инспекция по труда, приключила с издавеното на процесния АУАН, не са представени доказателства от страна на „Сириуселтранс” ЕООД – Кърджали  за въведено сумирано изчисляване на работното време. Такива доказателства не са представени и в производството пред районния съд и касационното производство.

Наличната в административнонаказателната преписка Заповед № **/*** г., не установява това обстоятелство. Безспорно е, че съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца, но това установяване следва да е подчинено на редица условия, едно от които е заповед на работодателя.

Нормата на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските въвежда изискванията едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода, както и работодателят да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Такива графици не са представени по делото и не се твърди да са съставяни в дружеството през процесния период. Представеният и приети индивидуален дневник на С. А. не разкриват характеристиките на график по смисъла на горепосочената разпоредба.

По изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят не установява по делото твърдението си, че за процесния период в „Сириуселтранс” ЕООД – Кърджали е било въведено сумирано изчисляване на работното време. Предвид това в случая намира приложение нормата на чл. 142, ал. 1 от КТ, а именно, че работното време се изчислява в работни дни - подневно. В този случай седмичната почивка на работника С. А. се определя съгласно правилата на чл. 153, ал. 1 от КТ, регламентиращ задължението на работодателя да осигури право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.релевантното приложи. В случай, че в предприятието е било въведено сумирано изчисляване на работното време, то релевантна за случая би била разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от КТ, съгласно която непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. Следва да се отбележи, че непрекъсната седмична почивка по чл. 153, ал. 1 от КТ има отношение към работното време в неговата цялост (като съвкупност от задължения с определена трудова специфичност). Осигуряването на регламентираната в чл. 153, ал. 1 от КТ непрекъсната седмична почивка от не по-малко от 48 часа е в съответствие, както с целите на КТ, така и с целите на Регламент 561/2006 г. и Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, а именно да бъде осигурено на достатъчно време за възстановяване на силите на работниците/в конкретния случай шофьор на товарен автомобил/, респ. опазване здравето и живота на водачите, както и сигурността на превозите и за избягване на ПТП. Безспорно е, че в конкретния случай се касае за работник, осъществяващ транспортна дейност като водач на товарен автомобил. Предвид това, несъмнено при осъществяване на автомобилен превоз ще следва да бъдат спазени изискванията на чл. 78, ал. ЗАвП във вр. с Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент. С въведената в Регламента уредба, обаче, се урежда времето на управление, прекъсванията и почивките на водачите при извършване на превози, докато по отношение на работното време, вкл. почивките, на шофьорите на товарни автомобили, намира приложение уредбата в Кодекса на труда. Съществува разлика между понятията „време на управление“ (времето, през което лицето е управлявал МПС) и „работно време“ (период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил). Второто понятие е по-обширно и включва в себе си първото, наред с времето, в което се изпълняват и други задължения, освен управление на МПС, включени в длъжностната характеристика. През това време работникът или служителят осъществява различни видове работа и изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си в съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и колективния трудов договор. Работното време е един критериите, по който се измерва всеки вид труд и представлява период от време, през който се реализира трудова дейност.

Съгласно действащия в „Сириуселтранс“ ЕООД Правилник за вътрешния трудов ред/раздел V, т. 1.1/, работещите, които са в трудови правоотношения с работодателя във фирмата, работят на пълно работно време (8 часа), като нормалната продължителност на седмичното работно време е 40 часа. Предвид това и тъй като трудовият договор със С. А. е сключен при 8 часов работен ден, доколкото не се установява работодателят да е въвел сумирано изчисляване на работното време в предприятието по отношение на работещите на длъжността „***“, както и с оглед доказаното в процеса обстоятелство, че за периода от 09.03.2019 г. – 22.03.2019 г. включително, С. А. е работил без прекъсване 14 дни, то изводите на районния съд за наличие на извършено нарушение на чл. 153, ал. 1 от КТ, се явяват законосъобразни и обосновани, поради което изцяло се споделят от касационния съд. Следва да се отбележи, че по делото са недоказани твърдението на пълномощника на касатора, че работникът е почивал на 15.03.2019 г. Същото се опровергава от съдържанието на наличния в преписката индивидуален дневник, видно от който лицето е управлявало ППС от 08.00 часа до 15.00 часа през календарния ден. Следва да се отбележи, че цитираният индивидуален дневник предоставя информация за часовете и дните, през които работникът е управлявал МПС, но не установява работното време на лицето през процесния период. В тази връзка, дори и да бе доказано в процеса твърдението, че в предприятието е въведено сумирано изчисляване на работното време, то с оглед непрекъснатия период на работа на С. А., то би било налице нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ.

За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, която санкционната норма е приложима към  извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „Сириуселтранс “ ЕООД ***, има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба, и като такъв се явява субект на нарушението по чл. 414, ал. 1 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената норма.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт. В този връзка неоснователни са доводите на пълномощника на касатора за допуснато съществено нарушение на производствените правила при съставяне на АУАН. Обстоятелството, че процесният акт за нарушение е бил съставен преди в сградата на ДИТ да пристигне представителят на работодателя и е бил подписан от свидетеля по него, макар и в противоречие с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не представлява нарушение на производствените правила от категорията на съществените. В този смисъл, това само по себе си по никакъв начин не е възпрепятствало правото на защита на санкционирания субект – налице е подадено възражение срещу акта в законовия срок. В случая АУАН е подписан от свидетеля К. С., която е участвала в проверката на дружеството и е надлежно връчен на упълномощено лице от работодателя, което при връчването е отбелязало в него, че ще депозира възражения в срок.

Анализът на съдържанието на процесния АУАН и обжалваното НП води до извода, че в случая са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно налице е конкретно описание на процесното нарушение, периода, през който е било осъществено административното деяние, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

Не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, разноски в размер на 120 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, като е съобразил проведените три съдебни заседание по делото, в които е взел участие на пълномощникът/юрисконсулт/ на директора на ДИТ – Кърджали, която дирекция е част от структурата на ИА „Главна инспекция по труда“ със седалище гр.София, юридическо лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на „Сириуселтранс“  ЕООД *** за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН/ДВ, бр. 94/2019 г./, то на основание чл. 63, ал. 5 във вр. ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. II  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Сириуселтранс“ ЕООД ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96/06.04.2020 г., постановено по АНД № 48/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА „Сириуселтранс“ ЕООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.