Р Е Ш Е Н И Е
№ ____
Гр. София, 06.12.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми ноември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.А
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Анелия Груева като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.
дело № 16994 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 от ГПК.
С решение от 29.10.2018 г. по гр.
дело № 44117/2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 35 състав, съдът е осъдил З.
„Е." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на „Д.О.з." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, по
предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ, сумата от 351,08 лв.,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва от 04.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 510 лева - разноски по делото.
Недоволен от така постановеното
решение е останал ответникът З. „Е." АД, който го обжалва с доводи за
неправилност и необоснованост, както и поради допуснати нарушения на
материалния закон. По-конкретно поддържа, че съда неправилно и необосновано е
приел, че дължимата се на ответника сума от 929,17 лв. е стойност на ремонта по
средни пазарни цени. Заявява, че становището на вещото лице по САТЕ като
стойност на ремонта, необходим за отстраняване на повредите на лекия автомобил
по средни пазарни цени е 594,36 лв., като счита, че това е сумата която дължи,
тъй като по-голямата сума следва да се дължи само ако на пазара не се предлага
алтернативен компонент или труд. Искането към въззивната инстанция е да отмени решението
в обжалваните му части за сумата над 16,27 лв. до присъдените 351,08 лв.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна – „ДЗИ - О.З.“
ЕАД, оспорва
въззивната жалба в писмено становище от 12.12.2018 г. По-конкретно поддържа, че
цените на частите на официалните сервизи също следва да бъдат взети в предвид,
тъй като по-високата стойност на цените не може да бъде причина за
елиминирането им. Искането към въззивната инстанция е решението да се потвърди.
Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд
иск е осъдителен, при правна квалификация чл. 411 от КЗ за дължимост на сумата
от 351,08 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за
изплатено по застраховка «Каско+» обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 12.09.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства, представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП № 18457
от 12.09.2017 г., доклад по щета, както и неоспореното от страните заключение
на САТЕ, се установява, че на 12.09.2017 г. в гр. София водачът на лек
автомобил „БМВ 330“ с peг. № *****– Н. И., при извършване на маневра блъска
паркирания лек автомобил „ПЕЖО 206 плюс“ с рег.№******, който е бил паркиран в
ж.к. „Илинден“ пред бл. 136.
За настъпилото ПТП
участниците са съставили и подписали двустранен констативен протокол за ПТП №
18457 от 12.09.2017 г., в който са описали обстоятелствата по настъпването му.
Съгласно протокола виновен за ПТП е водачът на лек автомобил „БМВ 330“ с рег. №
*****– Н. И.. Механизмът на
процесното ПТП,
описан в протокола кореспондира
изцяло с останалите писмени доказателства, събрани по делото, както и от заключението
на приетата и неоспорена от страните САТЕ, която установява, че настъпилите по лек автомобил марка „ПЕЖО 206 плюс“ с peг. №****** увреждания,
описани в експертизата, са в причинна
връзка с процесното пътно-транспортно произшествие. По делото е установено,
че лек
автомобил марка „ПЕЖО 206 плюс“ с peг. №****** е
бил застрахован имуществено при ищеца по застраховка „Каско+” със застрахователна полица № 440214151002056
от 07.02.2017 г., валидна към датата на настъпване на процесното ПТП. Не се
спори и относно наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между ответното дружество и Н. И. - водач на лек автомобил „БМВ 330“ с peг. № *****към
датата на процесното ПТП.
По делото не се спори, а от представеното нареждане за групово
плащане от 26.02.2018 г. се установява, че
ищецът „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е заплатило извършения ремонт на увреденото при ПТП МПС
„ПЕЖО 206 плюс“ с peг. №****** на „София Франс Ауто“ ЕАД, с когото има сключен
договор за извършване на автосервизни услуги на застрахованите при „ДЗИ - О.З.“
АД моторни превозни средства. Със заплащането на сумата от 914,17 лева за
извършения ремонт застрахователят „ДЗИ - О.З.“ АД е изпълнил задължението си по
договора за имуществена застраховка „Каско“ за изплащане на обезщетение при
настъпване на застрахователно събитие.
Съгласно
разпоредбата на чл. 411 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Настоящият въззивен състав намира, че в конкретния
казус са доказани предпоставките за основателност на иска по чл. 411 от КЗ , а именно: наличието на
валидно имуществено застраховотелно правоотношение между застрахователя-ищец и
увредения по застраховка "Каско+"; наличие на предпоставките
на чл. 45 от ЗЗД – противоправно поведение
на виновния водач, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от
застрахования вреди
(настъпването на застрахователното събитие – увреждане на
осигуреното имущество); възстановяване на
вредите от застрахователя.
Спорния въпрос по делото е за размера на дължимото на
ищеца регресно обезщетение, претендирано въз основа на настъпила суброгация по
чл. 411 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 411 от КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Реално претърпените вреди се съизмеряват с действителната
стойност на причинените вреди, средната пазарна стойност, достатъчна към
момента на увреждането за закупуване на имущество от същия вид (при тотална щета), респективно средната
пазарна стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, като не
следва да се приспадат суми за овехтяване.
Съгласно неоспореното от страните заключение
на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „ПЕЖО 206
плюс“ с peг. №******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
929,17 лева /с включени ликвидационни разноски/. Изчислената именно по този
начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара
на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз
за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ.
определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на
двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата,
изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не онагледява
средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на
база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т.е. съобразени са цените
само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд.
Доколкото платеното от ищеца обезщетение
в размер на 929,17 лева и с оглед направеното
частично плащане по регресната претенция от страна на ответника в размер на 578,09
лв., правилно първостепенния съд е уважил иска в целия му претендиран размер за
сумата от 351,08 лева.
В упражнение на правомощията си по чл.
271 ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 360
лв. с вкл. ДДС, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.10.2018
г. по гр.д. № 44117/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 35 състав, вкл. в частта за
разноските.
ОСЪЖДА З. „Е." АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, с ЕИК ********
и със седалище и адрес на управление *** сторените в производството разноски в
размер на 360 лв. с вкл. ДДС, представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.