O П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2305
08.11.2019г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, VII- ми състав на Гражданско отделение, в закрито
заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо Иванов
като разгледа докладваното от мл.съдия Христо Иванов ч.в. гр.д. № 2341 по
описа на ПОС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл., във вр. чл.248, ал.3
ГПК.
Образувано е по частна жалба
на ТП на НОИ град Пловдив, срещу
Определение № 8778/05.08.2019г. по гр.д. № 16090/2018 г. по описа на Районен
съд – гр. Пловдив, с което е ТП на НОИ град Пловдив е осъдено да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
районен съд сумата от 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист в
полза на ищеца по горецитираното гражданско дело- Б.Д..
В частната жалба са
изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Според жалбоподателят
неправилно първостепенния съд е постановил оспорваното определение, защото
искът за установяване на трудов стаж не предполагал наличие на трудови правоотношения и съответно Б.Д. не
следва да бъде освобождаван от такси и
разноски на основание чл.83ал.1т.1 ГПК . Отделно от това, ТП на НОИ град
Пловдив счита, че петте лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист не
влизат в обхвата на понятието такси и разноски по смисъла на чл.78ал.6 от ГПК.
Частната жалба е процесуално
допустима – депозирана е в преклузивния едноседмичен срок, от активно
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
районният съд е приел, че въз основа на влязло в сила решение по по гр.д. №
16090/2018 г. на Районен съд – гр. Пловдив, на Б.Д. е бил издаден изпълниетелен лист и след като той е бил освободен
от такси и разноски на основание
чл.78ал.6 от ГПК разноските трябва да се възложат на ответника.
Така постановеното
определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено, поради
следните съображения:
Установителният иск за признаване на трудов
стаж се завежда от работник и касае само
и единствено трудови правоотношения. Неговото уважаване с влязло в сила решение
е безспорно доказателство, че ищецът следва да бъде освободен от такси и
разноски по смисъла на чл.78ал.6 във връзка с чл. 83ал.1 т.1 от ГПК.
Съвременното българско обективно право не познава преки изпълнителни основания,
което означава, че за да се достигне до уважената претенция се налага
издаването на изпълнителен лист, което е необходимо условие за започване на
изпълнителното производство. В този смисъл държавната такса за издаването на изпълнителен лист неминуемо следва да се
заплати от осъденото лице.
Отделно от това, държавната такса за подаване на частна жалба
от ТП на НОИ град Пловдив срещу
атакуваното определение е дължима и държаното учреждение не следва да бъде освобождавано
от нея на основание чл.84 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като жалбата касае частно
държавно вземане(така Решение № 3 от
08.07.2008 г. по конституционно дело № 3 от 2008 г.)
Изводите на двете инстанции
съвпадат напълно, поради което обжалваното определение следва да бъде
потвърдено. Същото е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Пловдивски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
8778/05.08.2019г. по гр.д. № 16090/2018 г. по описа на Районен съд – гр.
Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.