№ 3409
гр. София, 23.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110159555 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
Производството се развива по общия ред, предвид обективно съединения от ищеца с
исковете по чл. 344 КТ, иск по чл. 224 КТ, който не се разглежда по реда на глава 25 ГПК и
съгласно чл. 310, ал. 2 ГПК, не се допуска бързо производство в този случай.
Ищецът Д. К. К. твърди, че работил при ответника „А. Р. Л.“ ЕООД по трудов договор №1
от 28.11.2022 г. на длъжност „Старши Маркетинг Мениджър“ с месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 7 691 лв. Работодателят не върнал на служителя екземпляр от
подписания трудов договор, но въпреки това ищецът престирал работна сила през периода
01.12.2022 г. – 31.08.2023 г. В договора бил уговорен в полза на двете страни шестмесечен
срок за изпитване, който изтекъл към 01.06.2023 г. На 31.08.2023 г. работодателят изпратил
по имейл изявление до ищеца, че в резултат на прекратяване на отношенията с клиент, бил
изправен пред необходимостта да прекрати трудовия договор с него незабавно. Ищецът
счита, че отправеното по имейл изявление представлява едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от страна на работодателя, което е незаконосъобразно, тъй като
не е мотивирано и обосновано и тъй като липсва основание за прекратяване на трудовия
договор между тях, включително в хипотезата на чл. 328, ал.1, т.3, тъй като работата на
ищеца не е намаляла. Сочи, че през периода, в който е полагал труд /01.12.2022 г. –
31.08.2023 г./ не е ползвал платен годишен отпуск, с оглед на което му се дължи
обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 5 768.25 лв. за петнадесет дни неизползван платен
годишен отпуск. След уволнението останал без работа, поради което работодателят му
дължи обезщетение на база последно получено БТВ за период от 6 месеца, считано от
31.8.2023 г. до 29.02.2024 г., в размер на 46 146 лв. Моли съда да признае извършеното
уволнение за незаконосъобразно и да го отмени, да го възстанови на заеманата до
уволнението длъжност „Старши Маркетинг Мениджър“, да му присъди обезщетение за
1
оставането без работа за период от 6 месеца считано от 31.08.2023 г. до 29.02.2024 г., в
размер на 46 146 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за петнадесет дни неизползван
платен годишен отпуск в размер на 5 768.25 лв. Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор.
След извършената проверка по чл. 140 ГПК, съдът приема, че исковата молба е редовна,
исковете са допустими, процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, поради което следва да се
насрочи делото в съдебно заседание и се изготви проект за доклад.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства,
които са допустими и относими към делото.
Поради това и на основание чл.140, вр. чл. 146 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА проект за доклад по делото, както следва:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т.2 и т.3 КТ, вр. чл. 225 КТ и чл. 224 КТ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже: по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – твърденията си за
предприетите действия от работодателя по прекратяване на трудовия договор;
по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - че при наличие на предпоставките за уважаване на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните е безсрочно /т.е. няма
срочен характер/;
по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 - основанията за присъждане на обезщетението по чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – че е претърпял вреди за претендирания период поради оставането
без работа в размер на неполученото брутно трудово възнаграждение;
Указва на ищеца в съдебно заседание да представи оригинала на трудовата книжка за
констатация.
по иска с правно основание чл. 224 КТ - че е работил по трудово правоотношение с
ответника и че в негова полза е възникнало правото на ползване на платен годишен отпуск
/което не е упражнено/ и неговият размер, както и размер на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване
на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, съответно,
че същото е извършено законосъобразно.
ОТДЕЛЯ като безспорни обстоятелствата относно съществувало между страните трудово
правоотношение съгласно трудов договор №1 от 28.11.2022 г. с последно брутно трудово
възнаграждение в размер на 7 691 лв., прекратено считано от 31.08.2023 г.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за сключени и прекратени трудови договори на ищеца.
2
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.02.2024 г. от 09.40 ч., за когато да се призоват
страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото съдебно заседание следва да
вземат становище по проекта за доклад и по дадените с него указания.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ по тяхна преценка за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора
помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3