№ 109407
гр. София, 01.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20241110144224 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 237408/19.07.2024 г. по описа на СРС на заявителя ..., с ЕИК ... срещу Г. Р. М. ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр. София, ...
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от ..., с ЕИК ... срещу Г. Р. М., с което се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 429,13 лв., от която: 200 лв.
главница по договор за заем № 358401/29.09.2019 г., сключен между длъжника и кредитора
...; 4,23 лв.- договорна лихва по договора за паричен заем; 45,51 лв. – обезщетение за забава
по ДПК; 133,77 лв. – такси и 45,77 лв. - договорна компенсаторна неустойка, по чл.6.2. от
договора за заем, поради неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, в 3
дневен срок от сключване на договора.
Процесните вземания са възникнали по силата на договор за паричен заем № 357401,
сключен на 23.09.2019 г. между ... и Г. М., като след настъпване на изискуемостта им,
вземанията на кредитора са цедирани в пълен размер към заявителя ... с договор за цесия от
21.07.2022 г., за което длъжникът е уведомен на 24.08.2022 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод че същите се претендират без основание от длъжника
(в представения договор за паричен заем няма предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение, а съгл. представената Тарифа за таксите, при просрочие на кредита макс.
размер на разходите е 25 лв., а не претендираните 133,77лв.) или пък същите се претендират
въз основа на неравноправни клаузи от договора за заем, а именно: посочения чл.6.2. от
договора за паричен заем № 358401 и чл.37, ал.1 и 3 от Общите условия на ДПЗ предоставен
от разстояние, уреждащи отношенията между ... и потребителите в частта за претендираната
Договорна неустойка в размер на 45,77 лв. и дължимите такси в размер на 133, 72 лв.
На първо място следва да се посочи, че в представения договор за паричен заем
Кредирект № 358401/23.09.2019 г. липсва клауза, уговаряща претендираната от заявителя
1
неустойка по чл.6.2. от договора в размер на 45,77 лв., но в т.3. „Параметри на заема“ и
подточка 10 е предвидена Такса за експресно разглеждане в същия размер от 45,77 лв. Извън
уговорената в чл.37, ал.3 от ОУ на ... възможност за заплащане на неустойка при
непредставяне на обезпечение по договора в уговорения срок, към заявлението липсват
данни, заемателят да е поискал предоставяне на обезпечение от страна на
кредитополучателя, като в договора за заем липсва клауза, сочеща на поето такова
задължение от кредитополучателя, а именно да заплати на заемодателя неустойка, в посочен
размер, за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по договора. В
договора липсва информация и относно размера на такава неустойка.
Дори обаче да се приеме, че страните са уговорили такъв вид неустойка и нейния
размер от 45,77 лв., съдът счита, че уговорена по този начин претендираната неустойка,
обезпечава не изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, а косвено
обезпечава изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на
възнаградителната лихва по заема. Така уговорена неустойката се дължи независимо от
своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения
погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава
санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира
със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната й функция, което пък противоречи на
принципа на добросъвестността. Уговорена по този начин неустойката задължава
потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение (повече от
заетата сума), което я прави вероятно неравноправна по см. на чл.143, ал.1, т.13 ЗПП, защото
създава впечатление за съществена и необоснована неравнопоставеност между страните
относно насрещните им права и задължения. Очевидно клаузата не цели обезпечаване на
главното задължение, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен
източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед обстоятелството, че същата е
включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не
цели обезпечаване на кредита, а е скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което
на самостоятелно основание вероятно и заобикаля закона, с оглед разп. на чл.19, ал.4 ЗПК
вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели недопустимо
дерогиране и заобикаляне разпоредбите на глава ІV от ЗКП, касателно оценката на
кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди
сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на
самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна. Изрично в постановеното
решение от 16.07.2020г. на СЕС по дело с-686/2019г. е прието, че понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“, съдържащо се в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на
ЕП и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща
разходите за евентуално удължаване на срока на кредита, щом като, от една страна,
конкретните и точни условия за евентуалното му удължаване, вкл. срока на последното, са
част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в
договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на кредитора.
По идентични съображения, съдът счита, че и претендираните такси в размер на 133,
72 лв., също са начислени въз основа на неравноправни клаузи в договора и ОУ, а отделно от
това от приложената Тарифа на кредитора, по никакъв начин не може да се обоснове как е
определен техния размер, за какъв вид услуги са начислени.
Клаузата по чл.37 от ОУ която препраща към Тарифата на заемодателя, в частта
„разходи за събиране на вземането при просрочен кредит“, по същество представляват
комисионна за услуга и обезщетение на кредитора при забавено плащане. Съгласно чл.10а
ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
2
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видът, размерът и действието, за
което се събират такси и комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени. Съгласно
чл.21 ЗПК всяка клауза в договора, имаща за цел или резултат от заобикаляне изискванията
на закона е нищожна. Клаузите по Тарифата касаят такси и разходи, свързани с действия на
заемодателя при забава в плащанията, т.е. представляват обезщетение за забавено плащане,
защото са уговорени, че при забавено плащане се дължат отнапред определени разходи за
действия по събиране на задължението. Тази отговорност представлява по същество
неустойка, а не такса за конкретна услуга, в случая „за покриване на разходи по събиране на
вземането“. С предвиждане и начисляване на тези такси по същество също се цели
заобикаляне ограничението на въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
С оглед изложеното по-горе за тези две вземания на заявителя, съдът не следва да
издава заповед за изпълнение, поради вероятната им неравноправност, но няма пречка
кредитора да ги претендира отделно по общия исков ред, чрез предявяване на осъдителен
иск, като запази привилегията на вече внесената такса.
Следователно, заявлението следва да се отхвърли за претендираната неустойка за
неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение в размер на 45,77 лв.,
претендирана на осн. чл.6.2. от договора и за сумата от 133,72 лв. представляваща дължими
такси по Тарифа.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 164 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение на ..., с ЕИК ... срещу Г. Р. М. ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, ...
В ЧАСТТА, с която се иска длъжникът да плати сумата от 133,72 лева (сто тридесет и три
лева и 72 стотинки), представляваща неплатени дължими такси по Тарифа на кредитора и
45,77лева (четиридесет и пет лева и 77 стотинки), представляваща неустойка по чл.6.2. от
договор за паричен заем № 358401/23.09.2019 г., за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за тези си вземания, в едномесечен срок от съобщението като запази привилегията на
вече внесената държавна такса за него.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3