Р Е
Ш Е Н
И Е
№
898
21.06.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на четиринадесети юни две
хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 1048 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.1 КСО вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на С.К.К. ***, против
Решение № 2153-15-125/15.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което
е оставено в сила Разпореждане № 151-00-16123-3/19.02.2021 г., издадено от
ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ гр. Пловдив, с което на
осн.чл.54ж, ал.1 и във вр.чл.11, §3, б.“а“ и чл.65, §2, от Регламент /ЕО/
883/2004 г. на С.К. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл.54а КСО.
В жалбата се сочи несъгласие с решението и се иска неговата отмяна
поради противоречието му с материалния закон и несъответствието му с действителното
фактическо положение. Изразено е становище, че приложимото законодателство в случая
е това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на жалбоподателя, а
именно Република България, съответно ТП на НОИ е компетентната институция,
която отговаря за предоставянето на поисканото от него обезщетение за
безработица. Изложени са доводи, че административният орган не е съобразил
релевантните факти за определяне на обичайното местопребиваване на
жалбоподателя, установени в чл.11, §1 от Регламент(ЕО) № 987/2009 г. с оглед
центъра на неговите интереси, а изводите му са направени единствено въз основа
на представения СЕД H006 и декларацията за определяне на пребиваването на
лицето, при това - същата е разгледана едностранно и не е взето под внимание,
че жалбоподателят е посочил, че по-голямата част от социалните му контакти са в
Р България и че възнамерява да се установи в страната. Иска се отмяна на акта
като незаконосъобразен.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата в съдебно заседание. Ангажира писмени и гласни доказателства,
претендира разноски.
Ответникът по жалбата - директор на ТП
на НОИ гр.Пловдив, представя административната преписка. В с.з. не изпраща представител.
В писмени бележки и становище, подадено от упълномощен юрисконсулт, обосновава
неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й, претендира юрисконсултско
възнаграждение и в условията на евентуалност, моли да бъде намален размерът на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя към
минималния такъв.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в
преклузивния срок за обжалване /решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е връчено
на жалбоподателя на 21.04.2021 г. – л.28, а жалбата срещу акта е подадена чрез
директора на ТП на НОИ Пловдив на 28.04.2020 г. по пощата/, срещу акт, подлежащ
на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 118 КСО и от лице с правен интерес,
което е адресат на акта, поради което е процесуално допустима.
По делото не се спори,
че жалбоподателят е български гражданин, който на 06.07.2020 г. е подал в ТП на
НОИ – Пловдив, чрез Дирекция „Бюро по труда“ – Пловдив, заявление с вх.№
8737/06.07.2020 г., с което е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение
за безработица. Не се спори, че от представените от лицето документи и от
впоследствие изисканите такива по служебен път от Великобритания е било установено,
че периодът на последната заетост на К., а именно – от 10.03.2014 г. до
26.06.2020 г., е бил във Великобритания. Няма спор, че по време на
пребиваването си във Великобритания, жалбоподателят е бил несемеен, като К. е сключил
на 08.07.2020 г. граждански брак с Добрила Георгиева Цонева в гр. Бургас и е регистриран
като безработно лице в Дирекция „Бюро по труда“ – Пловдив, считано от 03.08.2020
г. (л.7-л.8).
В заявлението за отпускане на обезщетение за
безработица /л.293-л.294/ К. е декларирал, че е прекратено правоотношението му
с ITS Bulding
People Ltd, считано от 26.06.2020 г., и че той е
упражнявал трудова дейност за периода от 10.03.2014 г. до 26.06.2020 г. в друга държава
- Великобритания, за която е подлежал на задължително осигуряване в периода от
24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Към
заявлението жалбоподателят не е приложил нужните документи, като на по-късен
етап е представил заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга
държава-членка на ЕС със СЕД U002 за периода от
10.03.2014 г. до 10.07.2020 г., ведно с други документи и анкетни формуляри,
описващи упражняваната от жалбоподателя трудова дейност във Великобритания,
както и декларация относно определяне на пребиваване на лицата във връзка с
прилагане на чл.65 /2/ от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. за периода от 2014 г. до
2020 г.
На 15.02.2021 г. административният орган е получил по електронен
път Структуриран електронен документ (СЕД) Н006 от осигурителната институция на
Великобритания, данните от който са били необходими за определяне на
пребиваването, във връзка с прилагане на чл.65, ал.2 от Регламент (ЕО) №
883/2004 г. В същия е удостоверена държава на пребиваване на жалбоподателя Великобритания.
Съгласно
разпоредбата на чл.11, §3, б.“а“ от Регламент /ЕО/ 883/2004 г., спрямо лице,
осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една
държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка.Изключение
от това правило е предвидено в разпоредбата на чл.65, §2 от регламента,
съгласно която напълно безработно лице, което по време на последната си дейност
като заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната, и
което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в нея, се
поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по
пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време
на последната му дейност като заето лице. Тези обезщетения се предоставят от
институцията по пребиваване.
С Разпореждане № 151-00-16123-3/19.02.2021 г. (л.56-л.57)
ръководителят на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Пловдив, на
основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от
Регламент (ЕО) 883/2004 е отказал отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО по заявлението на жалбоподателя. В мотивите на
разпореждането е посочено, че съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004
НОИ не е компетентната институция по отпускане на парично обезщетение за
безработица. Прието е, че предвид постъпилите документи и установените
обстоятелства, лицето не попада в обхвата на разпоредбата на чл.65, §2 от
Регламент /ЕО/ № 883/2004 на ЕП и Съвета от 29.04.2004 г., тъй като
държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е
прилагало по време на последната му заетост, съвпадат. С оглед на това и
предвид разпоредбата на чл.11, §3, б.“а“ от Регламент /ЕО/ 883/2004 г. е
прието, че спрямо К. следва да се приложи законодателството на Великобритания,
което означава, че преценката на правото на парично обезщетение за безработица
трябва да се извърши от компетентната институция на Великобритания.
С.К. е депозирал в срок жалба против разпореждането
пред директора на ТП на НОИ Пловдив, който го е потвърдил с оспореното в
настоящото производство Решение № 2153-15-125/15.04.2021 г. Основният мотив на
решаващия орган за отказа е, че за периода на последната трудова заетост на К.
- 10.03.2014 г. - 26.06.2020 г., той е пребивавал на територията на
Великобритания и това пребиваване покрива критериите, въз основа на които се
обосновава извод за обичайно пребиваване, установени в чл.11, §1 от Регламент (ЕО)
№ 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за
установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО № 883/2004 г., което
изключва приложението на чл.65, §2 от регламента и компетентността на
българските институции в преценката на основателността на подаденото заявление
за отпускане на парично обезщетение за безработица.
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган
съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 КСО и в предвидената от закона писмена
форма. Решението е мотивирано в достатъчна степен с излагане на фактическите и
правните основания за издаването му. Спазени са и административно-производствените
правила при издаването на акта, като не са допуснати нарушения от категорията
на съществените.
Обжалваното решение е
постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Спорът между страните се
свежда до това дали НОИ е компетентната институция да отпусне поисканото от
жалбоподателя обезщетение за безработица.
Съгласно разпоредбата
на чл. 142, ал.1 АПК, материалната законосъобразност на акта се преценя към
момента на неговото издаване, т.е. приложимият материален закон е този, който е
действал към датата на издаване на акта.
Република България е държава–членка на ЕС и като такава е длъжна да прилага
европейските правила за координация на системите за социална сигурност на
държавите-членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории
лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са
осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви
условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т. н.
Общите правила и принципи за координация на системите
за социална сигурност са установени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална
сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент /ЕО/ № 987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на
процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (регламент по
прилагане). Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага
пряко, т. е съдържащите се в регламента нормативни разпоредби са пряко
приложими във всички държави - членки (чл. 288 ДФЕС) и са задължителни за
спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална
сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите на противоречие с
разпоредби от националните законодателства на държавите членки. Общият принцип
за определяне на приложимото законодателство, включително и по отношение на
обезщетенията за безработица е, че лицата, за които се прилага регламентът, са
подчинени на законодателството само на една държава-членка (чл.11, т.1 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 г.). Това законодателство се определя в съответствие
с правилата, установени в дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Така в чл.11,
параграф 3, б.а) от този регламент е посочено, че спрямо лице, осъществяващо
дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се
прилага законодателството на тази държава членка. Съгласно чл.11, параграф 3,
б.в) спрямо лице, получаващо обезщетения за безработица в съответствие с член
65, съгласно законодателството на държавата членка по пребиваване, се прилага законодателството
на тази държава-членка.
Анализът на горните разпоредби налага извода, че
правилата, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по
последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на
обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) №
883/2004 г., сред които е правилото в параграф 2, на което се е позовал
административният орган. В тази разпоредба са установени условията, при които
спрямо безработно лице, получаващо обезщетение за безработица, е приложимо
законодателството на държавата-членка по пребиваване. Тя предвижда, че напълно
безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като
самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната
държава-членка, и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне
в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в
държавата-членка по пребиваване. Съгласно чл.65, параграф 5, б. a) от Регламент
(ЕО) № 883/2004 г. безработното лице по първото и второто изречение на параграф
2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка
по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по
време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице.
Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.
Великобритания не се третира като държава-членка на ЕС
от 31.12.2020 г., когато изтече преходният период, или период на изпълнение,
уговорен в чл.126 от Споразумението за оттегляне на Великобритания от ЕС.
Считано от 01.01.2021 г., Обединеното кралство напусна единния пазар и
митническия съюз на ЕС, както и всички политики на ЕС. След тази дата
търговските отношения между ЕС и Обединеното кралство се уреждат от
Споразумението за търговия и сътрудничество, което се прилага временно, считано
от 01.01.2021 г., до приключване на процедурите, необходими за неговото влизане
в сила /Споразумение за търговия и сътрудничество между ЕС и Европейската
общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна, допълнено със
споразумението от 30.04.2021 г./. Това споразумение обхваща и областта по
координация в сферата на социалното осигуряване между Великобритания и
държавите-членки на ЕС, но това не означава, че Великобритания остава обвързана
от актовете, приети от ЕС, в това число и от разпоредбите на Регламент (ЕО) №
883/2004 г., който е бил в сила за тази страна до 31.12.2020 г., по силата на чл.127,
четвърта част от Споразумението за оттегляне, подписано между ЕС и Обединеното
кралство /в сила от 31.01.2020 г./. Съгласно клаузите на споразумението за
оттегляне, Обединеното кралство напуска ЕС на 31.01.2020 г. /няма да бъде
представлявано в институциите, агенциите, органите и службите на Съюза/, но се
задължава да прилага европейското законодателство през преходния период, т.е.
от 01.02.2020 г. до 31.12.2020 г. /чл.126 и чл.127, т.1 от четвърта част от Споразумението
за оттегляне/. От това следва, че след тази крайна дата – 31.12.2020 г.,
Великобритания не е държава, по отношение на която да може да намери приложение
цитираният по-горе регламент, и в частност – цитираната от органа разпоредба на
чл.11, §3, б.“а“ на същия. В споразумението за оттегляне са предвидени правила
относно координацията на системите за социална сигурност във връзка с
бенефициерите на частта от Споразумението за оттегляне, както и във връзка с
другите лица, чието положение в края на преходния период засяга както Обединеното
кралство, така и дадена държава-членка от гледна точка на системите за социална
сигурност /Дял ІІІ, чл.30, чл.31, чл.32/. Тези лица запазват правото си на
здравни грижи, пенсии и други социалноосигурителни обезщетения, и ако имат
право на парични обезщетения в дадена държава, те ще могат да ги получават,
дори и ако живеят в друга държава. Става въпрос обаче за придобити вече права
/за които има произнасяне от компетентните органи/, а не за такива, които
тепърва могат да възникнат. Ето защо, към момента на постановяване на
обжалвания акт и с оглед правилото на чл.142, ал.1 АПК, предвид така развитата
регламентация в Споразумението за оттегляне, се налага извод, че Великобритания
не е държава-членка по смисъла на чл.11, §3, б.“а“ от Регламент /ЕО/ 883/2004
г., спрямо която може да намери приложение тази разпоредба, тъй като след
31.12.2020 г. европейското законодателство спрямо Обединеното кралство е
неприложимо за тази страна и не може да бъде източник на задължения за същата.
С оглед на горното, жалбата се явява основателна,
макар и не по изложените в нея мотиви, и като такава следва да се уважи, като
се отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив от 15.04.2021
г. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ Пловдив от 19.02.2021 г. и преписката се върне обратно
на длъжностното лице по чл.54ж КСО, което следва да разгледа и да се произнесе
по същество по заявлението на К. с рег.№ 151-00-16123/06.07.2020 г., като прецени
дали са налице условията на закона за отпускане на поисканото парично
обезщетение за безработица, в рамките на законоустановения за това срок за
произнасяне.
Предвид изхода на спора и своевременно направено
искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски, на основание
чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на К.
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 350 лв., представляващи заплатен
адвокатски хонорар. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на заплатения
и договорен от жалбоподателя хонорар от 500 лв. съгласно чл.144 АПК вр.чл.78,
ал.5 ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
защита по административни дела без определен материален интерес по КСО, какъвто
е настоящият случай, минималното възнаграждение е в размер на 350 лв., а делото
не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо, заплатеният хонорар от
500 лв. следва да бъде намален до 350 лв. и тази сума да се присъди като
разноски на жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на осн.чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-125/15.04.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ Пловдив, с което е оставено в сила Разпореждане №
151-00-16123-3/19.02.2021 г., издадено от ръководител на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ гр. Пловдив, с което на осн.чл.54ж, ал.1 и във
вр.чл.11, §3, б.“а“ и чл.65, §2, от Регламент /ЕО/ 883/2004 г. на С.К.К. е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.
ВРЪЩА преписката на длъжностното лице
по чл.54ж, ал.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по същество по
подаденото от С.К.К. заявление с рег.№ 151-00-16123/06.07.2020 г., в рамките на
законоустановения срок и съобразно дадените от съда задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ Пловдив да заплати
на С.К.К. ***, сумата от 350 лв. разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.119 КСО вр.чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ КСО.
СЪДИЯ: