№ 207
гр. София , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Веселин Стоянов Стоев (АП-София)
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600263 по описа за 2021 година
Производство по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 260005 от 15.01.2021 г. постановена по НОХД № 3867 / 2020 г. по
описа на СГС, НО, 7-ми състав, подсъдимият Д. Зл. Д., ЕГН **********, български
гражданин, със средно образование, женен, работи като ватман към „Столичен
Електротранспорт“ АД, неосъждан, с адрес: гр.***, ул.„***“ № ** е признат за виновен в
това, че на 19.08.2019 г. в гр.София, ж.к. „Бъкстон”, бул.”Цар Борис III“ в района на СМГТ
№ 0583 при управление на подвижен железопътен състав трамваен състав “TRAMWAI”,
модел “Т6М-700” с инв. № TR701, а именно при извършването на маневра „потегляне“
нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.77, ал.1 от
ППЗДвП „Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма
забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да
започне маневрата - да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал“ и
причинил пътнотранспортно произшествие с намиращия се пред трамвайната мотриса - Г. С.
С., като придвижил напред мотрисата си, която притиснала Г. С. С. към аварирал подвижен
трамваен състав марка “TRAMWAI”, модел “Т8М-700 М IT” с инв. № TR2406, в следствие
на което по непредпазливост причинил неговата смърт - престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“,
1
вр. чл.342, ал.1, пр.1 от НК, поради което и на това основание и във връзка с чл.373, ал.2 от
НПК, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, изтърпяването на която, на основание чл.66 от НК е
отложено за срок от три години.
В тежест на подсъдимия са възложени и сторените на досъдебното производство
разноски, възлизащи в размер на 636.80 лева в полза на държавата, по сметка на МВР, както
и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СГС.
Присъдата е обжалвана от поверениците на частните обвинители К. Г. С. и М. А.
К., в която са оспорили същата пред настоящата въззивана инстанция, в
наказателноосъдителната част, като намират определеното на подсъдимия Д.Д. наказание
за явно несправедливо и неотговарящо на визираните в закона цели, тъй като не било
съответно на изключително тежките последици от деянието – загубата на човек в разцвета
на силите си, както и причинените на близките му болки и страдания. Възразяват и срещу
неналагането на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление“ за
определен срок, тъй като подсъдимият извършил престъплението при управление на
трамвайната мотриса.
Според частните обвинители, като приел съпричиняване от страна на
пострадалия, съдът приел неправилна фактическа обстановка, а от там и неправилни
фактически и правни изводи за принос от страна на пострадалия, за настъпването на
произшествието и занижил размера на наказанието.
Молят за изменение на присъдата в обжалваната част относно вида и размера
на наложеното на подсъдимия наказание, като същото бъде увеличено на 3 години лишаване
от свобода. Молят и за налагане на подсъдимия на наказание „лишаване от право на
управление“ за срок от 4 години.
Срещу жалбата на частните обвинители, в срока на по чл.322 от НПК, е подадено
писмено възражение от Софийска градска прокуратура. Прокурорът възразява срещу
изложените в жалбата аргументи за липса на съпричиняване от страна на пострадалия за
настъпилото произшествие, както и по отношение на решението на съда да не приложи
наказание по реда на чл.37, ал.1, т.7 НК, определяйки ги като несъстоятелни и почиващи
върху превратен анализ на доказателствата по делото. В подкрепа на тези си доводи,
прокурорът преразказва приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка и
съдържанието на Инструкцията за безопасна работа при прикачване и придвижване на
трамвайни мотриси в депо и на линия. Твърденията на прокурора са, че както пострадалият,
така и подсъдимият са действали в нарушение на т.12.3 от Инструкцията, вследствие на
което първият е поставил в опасност сам себе си.
В подкрепа на направеното пред съда предложение за неналагане на наказание по
реда на чл.343г., вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, прокурорът се позовава на съдебна практика /без
да цитира такава/, че наказанието лишаване от правата по чл.37, ал.1, т.7 от НК се налага,
2
когато е налице несъвместимост между характера на извършеното престъпление и
упражняването на определена професия или дейност, т.е. с поведението си, деецът да е
демонстрирал липса на качества за упражняване на професията или дейността – настоящият
случай категорично не бил такъв, защото подсъдимият към момента на деянието не е бил
участник в движението и не превозвал пътници. Касаело се за необичайна специфична
дейност на прикачване, която била регламентирана в специален нормативен акт, а не в
Закона за движение по пътищата. В конкретния случай, с поведението си подсъдимият не
бил демонстрирал липса на качества за упражняване на професията си, за му бъде налагано
наказание по чл.343г., вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, се явява частният обвинител М.
А. К.. Частният обвинител К. Г. С. редовно призован, не се явява. Двамата частни
обвинители се представляват от поверениците им – адв.Л. Г. и адв.Р. П., които поддържат
жалбата на частните обвинители.
Адвокат Г. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда в
наказателноосъдителната част, касаеща наказанието „лишаване от свобода“, с искане то да
бъде увеличено с още една година, както и налагане на наказание „лишаване от
правоуправление“, аргументирайки се с изложените във въззивната жалба мотиви. Твърди
липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия или наличието
на незначителен такъв, както и явна заниженост на наложеното на подсъдимия наказание, с
оглед тежкия вредоносен резултат, нанесен на частните обвинители. Частната обвинителка
К., макар и бивша съпруга на пострадалия, живеела с последния в условията на съпружеска
имуществена общност, след прекратяване на брака, а частният обвинител К.С. – загубил
баща си, поради това юридически и житейски необосновано било решението на съда да не
наложи наказание „лишаване от правоуправление“, още повече, че това право било свързано
с професията на подсъдимия.
Адвокат П. намира първоинстанционната присъда за правилна в частта относно
престъплението, правната му квалификация, вината на подсъдимия и определеното по вид
наказание за това престъпление. Счита обаче, че отмерения срок на наложеното наказание е
изключително занижен с оглед тежките последици, а именно смъртта на пострадалия,
причинена от нарушение на ЗДвП, което не било извършено непредпазливо. Също застъпва
тезата за липса на съпричиняване на злополуката от страна на пострадалия, като твърди, че
фактът, че бил осъществявал дейност по прикачване между двете мотриси, бил известен на
подсъдимия, както и, че бил и видим за него, при определени обстоятелства. Отделно от
това, счита, че мотивите на съда относно съпричиняването, били относими както към
обезщетението на пострадалите, така и към размера на наложеното наказание.
Повереникът възразява срещу приемането от въззивният съд на представения от
защитника на подсъдимия, като писмено доказателство, документ - отказ за заплащане от
страна на застрахователя, намирайки го за неотносим по делото. Възразява и срещу
неналоженото от страна на първоинстанционният съд наказание „лишаване от
3
правоуправление“. Счита, че посочения в тази връзка мотив - интереса на подсъдимия и
неговото семейство, тъй като „с това си вади хляба, ще бъде затруднен в издръжката на
семейството си и неговото семейство също ще страда“, бил неправилен, защото
страданието на семейството на подсъдимия от загубата на правоспособността му, както и на
самия него и страданието на пострадалите, били несъизмерими. В тази връзка с приоритет
бил обществения интерес, а не личния на семейството на подстрадалия, т.е.налице била
опасност, при упражняване на тази дейност, подсъдимия, до изтичане на процесното
наказание, да не се е поправил и превъзпитал и да отнеме още един човешки живот, със
същата тази небрежност, с която постъпил в случая. Моли за увеличаване размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, приемайки, че няма съпричиняване от страна
на пострадалия и налагане на наказание „лишаване от правоуправление“ за определен срок.
Частният обвинител М.К. изцяло поддържа казаното от поверениците си.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа неоснователност
на въззивната жалба и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Намира
същата за достатъчно аргументирана, базирана на всички събрани по делото доказателства и
справедлива.
С поискана реплика, повереникът на частните обвинители – адв.Г.а, недоумява
„учудващата последователност, с която прокуратурата подкрепя сериозно подсъдимия по
настоящото производство, първоначално откъм правна квалификация, впоследствие
изменена“, защото представителят на САП не подкрепил жалбата. Отправя препоръка към
въззивният съд да не „толерира такова поведение, защото доста последователно се оказва
подкрепа на неизправната страна по делото“.
Възползвайки се от правото на дуплика, представителят на САП заявява, че от
страна на прокуратурата не е подаден протест, поради което въззивната прокуратура няма
право да иска утежняване положението на подсъдимия, каквото и да е мнението - законът
я ограничава. Напомня, че по делото е постъпило възражение от първоинстанционния
прокурор срещу жалбата на частните обвинители, което било негово право. Така обвързан
от закона, каквото и да е вътрешното му убеждение, въззивният прокурор няма право да
иска утежняване положението на подсъдимия, освен в конкретния случай, защото намира
действително, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, да поиска
потвърждаване на присъдата.
Защитникът на подсъдимия, моли жалбата на частните обвинители да бъде
оставена без уважение, респективно- първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
В своя лична защита, подсъдимият Д. поддържа изложеното от защитника му. В
предоставеното му право на последна дума моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
Съдът, като взе предвид жалбата и възражението срещу нея, доводите на
4
страните в съдебно заседание, и след извършена цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК,
намери за установено следното:
Изпълнявайки задълженията си за цялостна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивният съд преди да се занимае по същество констатира, че са
допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху законосъобразността
на постановената присъда, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на
съдебното такова пред първоинстанционния съд.
На досъдебното производство Д. Зл. Д. двукратно е привличан в качеството на
обвиняем, но при допуснати процесуални нарушения, свързани с правото на обвиняемия да
разбере за какво деяние е привлечен към наказателна отговорност, а именно:
Досъдебното производство по процесното дело е образувано на 18.08.2019 г., на
основание чл.212, ал.2 от НПК, с първото действие по разследването – Оглед на
местопрестъпление, извършен на 18.08.2019 година. Всички събрани на досъдебното
производство доказателства – писмени и гласни установяват, че инцидентът, при който Г. С.
С. е пострадал, се е случил именно на 18.08.2019 година.
На 19.05.2020 г., по досъдебно производство № ЗМ513 ЗМТ 11284/2019 г., с
Постановление на Софийска градска прокуратура, за привличане на обвиняем, на Д. Зл. Д. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, затова, че на 19.08.2019 г. в
гр.София, ж.к. „Бъкстон“, бул. „Цар Борис III“, в района на СМГТ № 583 на длъжност –
водач на трамвайна мотриса /ватман/, съгласно трудов договор № 12 от 04.09.2018 г.,
сключен с дружеството „Столичен електротранспорт“ ЕАД, поради немарливо изпълнение
на правно регламентирана дейност – прикачване и придвижване на трамвайни мотриси на
линия, представляваща източник на повишена опасност, допуснал дейност по прикачване с
твърда връзка на подвижен трамваен състав „TRAMWAI”, модел “Т6М-700” с инв. №
TR701, към аварирал подвижен трамваен състав марка “TRAMWAI”, модел “Т8М-700 М
IT” с инв. № TR2406, с ватман Г. С. С., без да е осигурил безопасността на намиращия се
между двете трамвайни мотриси ватман Г. С. С., в нарушение на т.12.3 от „Инструкция за
безопасна работа при прикачване и придвижване на трамвайни мотриси в депо и на линия“
и придвижил напред мотрисата си, която притиснала Г. С. С. към авариралата мотриса и с
което по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на 31.08.2019 г. вследствие
причинената тежка гръдна травма.
Посочената в постановлението за привличане на Д.Д., като обвиняем дата –
19.08.2019 г., е в противоречие с установената от събраните доказателства дата на деянието,
а следователно и процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на обвиняемият
да разбере конкретиката на обвинението си.
Заключителното мнение по чл.235 от НПК, на разследващия полицай при СДВР
от 18.06.2020 г. е, че обвиняемият Д. Зл. Д. е осъществил от субективна и обективна страна
5
състава на престъплението по чл.123, ал.1 от НК и предлага промяна на компетентността по
разследването на ДП № 11284/2019 г., по описа на СГП, на основание чл.35, ал.2 от НПК.
По внесен на 07.07.2020 г. обвинителен акт срещу подсъдимия Д. Зл. Д., за
престъпление по чл.123, ал.1 от НК, в Софийски градски съд е образувано НОХД №
2434/2020 г., като допуснатото с постановлението за привличане на обвиняем процесуално
нарушение е пренесено и в обвинителният акт. Съдебното производството по това дело е
било прекратено с определение № 652/09.10.2020 г. на Софийски апелативен съд,
постановено по ВЧНД № 1081/2020 г., образувано по частна жалба на поверениците на
частните обвинители М. А. К. и К. Г. С., срещу протоколно определение от 11.09.2020 г., с
което искането на частните обвинители за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора за преквалификация на престъплението е оставено без
уважение, като неоснователно. Определението на САС е постановило прекратяване на
съдебното производство по делото и връщане на същото на прокурора за отстраняване на
противоречие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт, чрез
повдигане на обвинение за по-тежко наказуемо престъпление.
На 21.10.2020 г., Д. Зл. Д. е бил привлечен за втори път като обвиняем, но вече за
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.1 от НК, затова, че на 19.08.2019 г. в
гр.София, ж.к. „Бъкстон”, бул.”Цар Борис III“ в района на СМГТ № 0583 при управление на
подвижен железопътен състав трамваен състав “TRAMWAI”, модел “Т6М-700” с инв. №
TR701, а именно извършването на маневра „потегляне“ нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.20, ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“ и чл.77, ал.1 от ППЗДвП „Водач, който има
намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма
да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата - да подаде
своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал“ и причинил пътнотранспортно
произшествие с намиращия се пред трамвайната мотриса - Г. С. С., като придвижил напред
мотрисата си, която притиснала Г. С. С. към аварирал подвижен трамваен състав марка
“TRAMWAI”, модел “Т8М-700 М IT” с инв. № TR2406, в следствие на което по
непредпазливост причинил неговата смърт. Тоест, с постановлението на СГП от 21.10.2020
г., повдигнатото на Д. Зл. Д. обвинение е прецизирано, съгласно указанията на САС,
изложени в определение № 652/09.10.2020 г., като е променена правната квалификация на
престъплението от чл.123, ал.1 от НК, на чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.1 от НК, но
датата на деянието не е променена от 19.08.2019, г. на 18.08.2019 г., с което коментираното
по-горе процесуално нарушение не е отстранено.
След второто предявяване на разследването, както на обвиняемия Д., така и на
пострадалия К.С., липсва окончателно заключително мнение на разследващия полицай. Това
е в драстично нарушение на чл.235 от НПК, защото без това заключително действие на
разследващия полицай, досъдебното производство не е приключило, още повече, че при
предявяване на разследването на обвиняемия, последният, чрез защитника си, е направил
6
възражения относно правната квалификация на повдигнатото обвинение, както и коментар
на понятията „подвижен железопътен състав“ и „трамвай“, като превозно средство,
излагайки съображения в тази връзка. Липсват доказателства за анализ и произнасяне, по
реда на чл.229, ал.3 от НПК, по тези възражения от страна на наблюдаващия прокурор.
С внесения на 23.10.2020 г., в Софийски градски съд обвинителен акт,
подсъдимият Д. Зл. Д. е бил предаден на съд за престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“, вр.
чл.342, ал.1, пр.1 от НК. Посочените по-горе процесуални нарушения, свързани с излагането
на фактическата обстановка по повдигнатото обвинение и процедурите по предявяването му
на обвиняемия са били пренесени и в обвинителният акт.
Още с първото изречение от изложението на фактическата обстановка, в
обстоятелствената част на обвинителния акт /абзац трети/ отразеното че на 19.08.2019 г.,
както обвиняемият Д., така и пострадалият С. са изпълнявали служебните си задължения;
че във връзка с настъпила авария на управляваната от пострадалият мотриса, по линия № 5,
последният се обърнал за помощ към ватмана на застигналата го трамвайна мотриса –
обвиняемият Д. за помощ; че двамата се обадили на дежурния диспечер и обяснили
ситуацията, при което се уточнили двамата ватмани да предприемат обичайните в такива
случаи действия по т.нар. „прикачване и придвижване на трамвайни мотриси на линия“, с
оглед „изтегляне“ на авариралата мотриса от релсовия път; че след приканване пътниците да
напуснат трамвайната мотриса, управлявана от обвиняемия Д., започнали описаните в
обвинителния акт действия по „изтеглянето“ на авариралата мотриса; както и, че в хода на
тези действия обвиняемият премествайки мотрисата напред, без да се убеди, че
пострадалият С. е на безопасно място, го притиснал в намиращата се отпред неподвижна
мотриса, вследствие на което С. изпаднал в тежко състояние, а обвиняемият Д. сигнализирал
бърза помощ и диспечерския пункт за възникналия инцидент. Пострадалият С. бил откаран
в болница „Н.И.Пирогов“, където на 31.08.2020 г. починал. Така описаната фактическа
обстановка, не съответства на събраните на досъдебното производство доказателства, по
отношение на датата на инцидента, защото всички те установяват, че злополуката се е
случила на 18.08.2020 г., а не на 19.08.2020 г., както е посочено и в обстоятелствената, и в
заключителната част на обвинителния акт. Това допуснато отстранимо процесуално
нарушение, визирано в чл.246, ал.2 от НПК, е достатъчно основание първоинстанционният
съд да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняването
му. Именно това е следвало да стори СГС.
Понататък, в обстоятелствената част на обвинителния акт, действията на
обвиняемият Д. са описани по следния начин: „На въпрос на обвиняемия защо не разпъва
щангата, С. отговорил, че и така ще се получи твърдата връзка между двата трамвая.
Уточнили се обвиняемият да се качи в своята мотриса и да я премества бавно на ход, за да
може С. да закачи другия край на щангата. Ватман С. останал между двете мотриси,
държейки единият край на „прикачната щанга“, като при първия опит С. не успял да закачи
щангата. Обвиняемият се изправил за да има по-добра видимост и да маневрира плавно. В
7
един момент обаче, без да се убеди, че С. е на безопасно място, въпреки, че е възприемал
визуално С. през цялото време и който стоял между двете мотриси, поради необясними
причини обвиняемият придвижил рязко мотрисата си в посока напред и към авариралата
мотриса, като неговата мотриса увлякла тялото на С. и го притиснала в намиращата се
отпред неподвижна мотриса. Непосредствено след удара, мотрисата на обвиняемия се
върнала назад, а пострадалият С. паднал между двете мотриси на трамвайното трасе.
Обвиняемият веднага отишъл при С. и виждайки, че състоянието му е тежко, сигнализирал
бърза помощ и диспечерския пункт за възникналия инцидент“.
Така изложените действия на Д.Д., прокурорът е квалифицирал като
престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.1 от НК, тъй като „при управление на
подвижен железопътен състав трамваен състав „TRAMWAI“, модел „Т6М-700“ с инв.№
TR701, а именно извършване на маневра „потегляне“, нарушил правилата за движение по
пътищата:
чл.20, ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“ и
чл.77, ал.1 от ППЗДвП „Водач, който има намерение да извърши маневра, е
длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите
участници в движението и преди да започне маневрата – да подаде своевременно ясен и
достатъчен за възприемане сигнал“.
Този извод е всъщност и диспозитива на процесния обвинителен акт.
От изложено в обстоятелствената част на обвинителният акт, по никакъв начин
не става ясно следното:
На първо място- след като прокурорът поддържа претенция, че траймвайната
мотриса представлява „подвижен железопътен състав“, е следвало задължително да
установи, на кой нормативен акт се основава, защото с т.23 от допълнителните разпоредби
на ППЗДвП, законодателят е приравнил трамваите, когато се придвижват по пътищата, към
пътните превозни средства.
Освен това, след като прокурорът поддържа претенция, че траймвайната мотриса
представлява „подвижен железопътен състав“, е следвало да изложи доводи, попълвайки
същевременно бланкетната норма на чл.342, ал.1 от НК „наруши правилата за движение“,
защо приема, че обвиняемият е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, задължаваща
водачите непрекъснато да контролират управляваните от тях пътни превозни средства /а не
подвижни железопътни състави/, още повече, че преди това е посочил, че мотрисата на
обвиняемия е била спряла зад авариралата такава. Липсва описание на действията на
обвиняемия, представляващи нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, по управлението на
трамвайната мотриса.
На второ място – по отношение на вмененото на обвиняемия нарушение на чл.77,
8
ал.1 от ППЗДвП. Едва в диспозитива на обвинителния акт, прокурорът за пръв път
споменава, че при маневра „потегляне“ обвиняемият нарушил правилата за движение по
пътищата, цитирайки и нормата на чл.77, ал.1 от ППЗДвП. Никъде обаче, в
обстоятелствената част, не е описано кои действия на обвиняемият обективират извършена
маневра „потегляне“ и защо тя е в нарушение на цитираната разпоредба от правилника.
Единственото описано действие на обвиняемият е по преразказа на косвените свидетелски
показания на сина на пострадалия – К. Г. С., а именно, че „… обвиняемият придвижил рязко
мотрисата си в посока напред и към авариралата мотриса, като неговата мотриса увлякла
тялото на С. и го притиснала в намиращата се отпред неподвижна мотриса“. Отделен е
въпроса, че посочените като нарушени правила за движение по пътищата са в отношение на
общо към специално правило и не могат едновременно да изпълват бланкетна норма.
С оглед изложеното, САС намира, че процесния обвинителен акт на Софийска
градска прокуратура, е съставен при съществени нарушения на чл.246 от НПК. Те са довели
до повдигане на обвинение съдържащо непреодолими непълноти и противоречия, които не
могат да изпълнят служебните си функции по очертаване на обвинителна теза, с
необходимите предмет и обем на доказване и е изцяло негоден. Така повдигнато
обвинението не може да служи за основание за постановяване на законосъобразна присъда.
Абсолютното нарушение в случая е, че обвинителният акт е съставен по начин,
който го лишава от възможност да изпълни функцията си. Той е неясен, непълен и
противоречив, както по отношение на времето, така и по отношение на начина на
извършване на престъплението - все обстоятелства, обосноваващи извод за липса на
обвинителен акт. Тогава, какъвто и да е изходът на делото по него - той ще е порочен и
недопустим, незащитим откъм претенциите си да е приложил правилно закона, и като такъв
не може да съществува в правния мир.
В тезата на обвинителния акт, прокурорът не е изпълнил задължението си да
представи на съда ясно и пълно фактическо изложение. Константна е съдебната практика, че
обвинението следва да е ясно и точно формулирано, „за да не поражда каквито и да било
съмнения относно действителната воля на държавното обвинение за фактическите и правни
рамки на повдигнатото обвинение”. (Р – 32 - 2011 – II н.о.)
Съгласно практиката на ВКС, „наличието на вътрешни противоречия в
прокурорския акт и очевидна липса на корелация между фактическо и юридическо
обвинение … при всяко положение водят до ограничаване правата на обвиняемия в
наказателното производство и съставляват основание за връщане на делото в предходната
процесуална фаза.” (Решение № 421 от 20.10.2009 г. по н. д. № 435/2009 г., Н. К., ІІІ н. о. на
ВКС, вр. Р.300/92 г. на 1 н. о. на ВС на РБ, Р37/93 г. на 2 н. о. на ВС и Р143/95 г. на 1 н.о. на
ВС на РБ/.
Независимо от изложените подробни възражения на защитника на подсъдимия Д.
Зл. Д., в разпоредително заседание пред Софийски градски съд /с.з. от 07.12.2020 г., л.20-25
9
от СП/, във връзка с въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК - за допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия да разбере в какво и въз основа на
какви конкретни факти е привлечен към наказателна отговорност; подробни възражения, във
връзка с констатираните непълноти и противоречия между обстоятелствената част на
обвнителният акт и диспозитива му, във връзка с формулираната от прокуратурата правна
квалификация на обвинението – чл.343, във вр. чл.342 от НК, съдът не е уважил тези
възражения и така е стартирал съдебно производство въз основа на обвинителен акт
съдържащ непреодолими непълноти и противоречия, който не може да изпълни служебните
си функции по очертаване на обвинителна теза, с необходимите предмет и обем на
доказване и е изцяло негодно и като крайна последица - не може да служи като основание за
постановяване на законосъобразна присъда.
От своя страна, първоинстанционният съд, е допуснал съществено процесуално
нарушение, защото след като е отхвърлил възраженията на защитника на подсъдимия, като
неоснователни, е допуснал разглеждането на делото да се проведе по реда на Глава 27 от
НПК, по искане на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим.
В съдебно заседание на 15.01.2021 г., съдът е дал ход на съкратеното съдебно
следствие, като е приел, че признатите от подсъдимия Д. факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства и на основание чл.372, ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Така, при постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, тъй като е дал ход на съдебното следствие по реда на
глава 27-ма от НПК, без да са били налице всички законови основания, регламентирани в
чл.371, т.2 и чл.372, ал.4 от НПК. Това е така, доколкото производството пред
първостепенният съд е било образувано по внесен обвинителен акт за извършено от
подсъдимия Д. Зл. Д. престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК. Пред съда,
подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като доброволно се е съгласил да не се събират доказателства за тези
факти, с пълното съзнание за последиците от даденото съгласие. Видно от доказателствата
по делото обаче, както бе посочено по-горе, инцидента се е случил не на 19.08.2019 г., както
е посочено в обвинителния акт, а на 18.08.2019 г., като с диспозитива на присъдата,
подсъдимият е признат за виновен и осъден за извършено именно на 19.08.2019 г.
престъпление, а не на датата, отразена във всички събрани на досъдебното производство
доказателства – 18.08.2019 г., т.е. изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт,
не се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства. Поради
обстоятелството, че съдебното производство е протекло по реда на Глава 27- ма от НПК,
описаните по-горе непълноти и противоречия, съдържащи се в обстоятелствената част на
10
обвинителния акт, са били пренесени в изложената фактическа обстановка на мотивите към
присъдата.
Настоящият състав намира именно горната констатация на контролирания съд за
незаконосъобразна, и съображенията за това са следните: Наличието на надлежно
волеизявление по чл.371, т.2 от НПК не е единствената предпоставка за провеждане на
съкратено съдебно следствие. Съгласно чл.372, ал.4 от НПК, самопризнанието трябва да се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, тъй като по този начин
се гарантира спазването на принципа по чл.31, ал.2 от Конституцията, възпроизведен и в
чл.116, ал.1 НПК, че никой не може да бъде осъден само въз основа на неговото
самопризнание. Поначало, преценката дали признанието се подкрепя от доказателствата се
извършва конкретно за всеки отделен случай и е обвързана от изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото с нея е очертан основният предмет
на доказване. Когато на основата на точен анализ на материалите по делото, съдът
констатира съществени противоречия в доказателствата, респективно разминаване между
събраните на досъдебното производство доказателства и фактическата рамка на
обвинението, създаващи сериозни съмнения относно времето, съставомерните признаци на
инкриминираното деяние и неговото авторство, предопределящи постановяване на присъда,
основана на предположения, първостепенният съд е длъжен да откаже провеждането на
съкратено съдебно следствие и да разгледа делото по общия ред, като се позове на
предписанията на чл. чл.13, 14 и 107 НПК. И това е така, доколкото диференцираната
процедура по глава 27-ма от НПК не бива да се разглежда като компромис с изискването да
бъде разкрита обективната истина, защото последната е приложима, само ако досъдебните
доказателствени материали, освен годни за използване, достатъчно информативни и
изчерпателни, съответстват с направеното самопризнание. В случая, след като от данните
по делото безспорно е установено, че деянието е извършено на 18.08.2019 г., но този
категорично установен факт не е намерил адекватно отражение в обстоятелствената част на
ОА, съдът е следвало да откаже да одобри направеното от подсъдимия волеизявление и да
продължи разглеждането на делото по общия ред, мотивирайки се именно с
несъответствието на фактическата рамка на обвинението със събраните по делото
доказателства.
Като не е сторил и това, Софийски градски съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, отразяващо се пряко върху правото на защита на
подсъдимия. Присъда, основаваща се на направено самопризнание, което не отговаря на
събраните по делото доказателства, се явява постановена при съществени процесуални
нарушения на процесуалните правила.
Констатираното от въззивния съд процесуално нарушение при разглеждане на
делото от първоинстанционния съд е от категорията на съществените и представлява
основание по чл.348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК, като по необходимост предпоставя
отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на Софийски градски съд за
11
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на
разпоредителното съдебно заседание.
При този изход на делото не се налага обсъждане на останалите оплаквания в
жалбата на частните обвинители. САС намира за необходимо да посочи, че твърдението на
повереника на частния обвинител М.К., адв.Г., за това, че независимо че К. е бивша съпруга
на пострадалия Г. С. С. и, че „в досъдебното производство се съдържат данни, че след
прекратяване на техния брак, те продължават да живеят на семейни начала до смъртта на
починалия в условията на фактическо съжителство“, не се подкрепя от нито едно
доказателство по делото.
Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1, пр.1 вр. ал.1,
т.2 от НПК, Апелативен съд- София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260005 от 15.01.2021 г., постановена по НОХД №
3867/2020 г. на Софийски градски съд, НО, 7-ми състав и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното
заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12