Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
Гр.
Перник, 31.01.2020 година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание
проведено на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 588/2019 година по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Кодекса за
социално подпомагане /КСО/.
Образувано е по жалба на Г.Б.Б. с ЕГН ********** ***
против Решение № КПК-19 от 05.09.2019 година, издадено от директора на ТП
Перник към НОИ, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №
Д-13-999-00-********** от 16.07.2019 година, с което на основание чл. 40, ал. 4
от КСО е спряно производството отпускане на парично обезщетение по болничен
лист № Е20197667329 за периода от 21.06.2019 година до 04.08.2019 година.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното
решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Заявява, че разпореждането,
предмет на административен контрол е издадено без да е налице посочените в чл.
40, ал. 2 от КСО предпоставки. Моли съда да отмени обжалваното решение на
директора на ТП Перник на НОИ.
В проведеното съдебно заседание на 20.01.2020 година жалбоподателят
Г.Б.Б.
редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат Н.Х. – Й. ***, който поддържа изложените твърдения
в жалбата. Моли съда да отмени оспорения административен акт. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание ответникът – Директорът на
Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, редовно
призован не се явява, представлява се от старши юрисконсулт Й. С. – П., която оспорва
жалбата по конкретно изложени съображения. Моли съда да отхвърли жалбата, като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмени бележки вх. №323/28.01.2020 г. с подробно изложени
съображения по съществото на правния спор.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито
права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на
съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП Перник
на НОИ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
На 24.06.2019 година по реда на чл. 7, ал. 1 от Наредба за
реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от
издадените болнични листове и решенията по обжалването им, в Електронния
регистър на болничните листове и решенията по обжалването им са постъпили данни
за болничен лист № Е20197667329, издаден от Групова практика за специализирана
медицинска помощ – „***“ ООД, гр. Перник на Г.Б.Б. /настоящ жалбоподател/ за
периода от 21.06.2019 година до 04.08.2019 година.
На 14.07.2019 година в Информационната система за
електронен обмен на документи и данни, в съответствие с изискването на чл. 8,
ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения
и помощи
от държавното обществено осигуряване, осигурителят „***“ ЕООД, ЕИК ********** е
представило удостоверение, относно правото за изплащане на парично обезщетение
на жалбоподателя по болничен лист № Е20197667329, издаден от Групова практика
за специализирана медицинска помощ – „***“ ООД, гр. Перник.
Във връзка със сигнал № 1130-13-183/09.07.2019 година,
изпратен от началник сектор „КП“ при ТП на НОИ – Перник до началник сектор „Контрол
по разходите на ДОО“, със Заповед № ЗР-5-13-00595693/09.07.2019 година на ръководителя
на ТП Перник на НОИ и на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от
Инструкцията за осъществяване на контролно – ревизионна дейност от контролните
органи на НОИ е възложено на старши инспектор по осигуряването при ТП Перник на
НОИ да извърши проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на
осигурителя „***“ ЕООД, като е определен срок за това – 20 дни от връчването на
заповедта.
При преценка правото на парично обезщетение и размера му
по отношение на жалбоподателя и наличие на основание за осигуряване на
последната по чл. 10, ал. 1 от КСО, ръководителят по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП Перник на НОИ е приел, че възложената със Заповед № ЗР-5-13-00595693/09.07.2019 година
на ръководителя на ТП Перник на НОИ проверка на осигурителя „***“ ЕООД и
данните в информационната система на НОИ, обосновават извода за наличие на
доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ за
изплащане на претендираното обезщетение за временна неработоспособност. По тези
съображения и на основание чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО е издал Разпореждане №
Д-13-999-00-********** от 16.07.2019 година, с което е спряно производството
отпускане на парично обезщетение по болничен лист № Е20197667329 за периода от
21.06.2019 година до 04.08.2019 година.
Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 31.07.2019 година
и в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е подадена жалба срещу него, с вх. №
1012-13-46/06.08.2019 година. В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на
ТП Перник на НОИ е издал Решение № КПК-19/05.09.2019 година, с което е
отхвърлил жалбата, като неоснователна. Така постановеното решение е предмет на
съдебен контрол в настоящото производство.
В хода на съдебното обжалване, като част от
административната преписка са представени писмени доказателства, изготвени и
събрани в хода на проверката на осигурителя „***“ ЕООД, възложена със Заповед №
ЗР-5-13-00595693/09.07.2019 година на ръководителя на ТП на НОИ – Перник. От
приобщените писмо изх. № 1130-13-183#1/19.07.2019 година, писмо изх. №
1130-13-183#2/19.07.2019 година, писмо вх. № 1130-13-183#3/25.07.2019 година и
приложенията към него, писмени сведения вх. № 1130-13-183#8/29.08.2019 година,
писмо изх. № 1130-13-183#5/26.08.2019 година, се установява, че проверка на
осигурителя не е приключила и се извършват действия по събиране на
доказателства за реално осъществявана дейност от същия, респективно за
фактически полаган труд от осигурените при него лица.
По делото са представени писмени доказателства, от които
се установяват безспорните между страните факти, че същата е имала сключен Трудов
договор № 75/28.08.2017 година с осигурителя „***“ ЕООД и е осигурена за риск
общо заболяване и майчинство.
Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите
М.К.И. и С.П.Д., водени от страна на жалбоподателя, както и свидетелите Б. Г. Г.
и Е.Б.Ц., водени от ответника по жалбата.
От показанията на свидетелите М.К.И. /технически секретар
в дружеството/, С.П.Д. /автомонтьор в дружеството/ се установява, че познават
настоящия жалбоподател, като е работил в дружеството „***“ ЕООД, като
счетоводител, на 4 часов работен ден. Заявяват, че настоящия жалбоподател е
помагал при обработката на счетоводните документи. Така дадените свидетелски
показания настоящия съдебен състав ги кредитира, като обективни, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи на приетите по делото писмени доказателства.
От показанията на свидетеля Б. Г. Г. се установява, че
настоящия жалбоподател е работил, но са налице много счетоводни и осигурителни
несъответствия в проверяваното дружество, по отношение на получаваните трудови
възнаграждения, а от друга страна невнасянето на осигурителни вноски за всички
работещи в „***“ ЕООД лица. Така дадените показания настоящия съдебен състав ги
кредитира, тьй като кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.
От показанията на свидетеля Е.Б.Ц. се установява, че през
2017 година е придобил дружеството „***“ ЕООД, срещу заплащане от лицето Ф., с
който е работил в Испания. Свидетелят заявява, че не познава жалбоподателя,
нито знае за извършваната дейност на дружеството. Твърди, че никога на е
назначавал лица на трудови договори. Така дадените свидетелски показания
настоящия съдебен състав ги кредитира, като обективни и безпристрастни дадени.
При така установеното, настоящият състав на
Административен съд – Перник, прави следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след
надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-13-46/06.08.2019 година, по реда на чл.
117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3
от КСО – директора на ТП Перник на НОИ. Обективирано е в посочената в същата
разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО.
Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при
осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен
диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се
изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО
за спиране на административното производство по отпускане/изплащане на парично
обезщетение за бременност и раждане по болничен лист № Е20197667329.
Настоящият съдебен състав намира, че така направеният
извод не съответства на закона. Разпореждането на ръководителя по изплащането
на обезщетенията и помощите при ТП Перник на НОИ Перник, предмет на съдебен
контрол е издадено на основание чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, във връзка с чл.
47, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване. Цитираните разпоредби уреждат правомощието на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения
и помощи
от ръководителя на ТП на НОИ, да спре производството по отпускане и изплащане
на обезщетение за бременност и майчинство, когато са представени доказателства,
които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване
изплащането на обезщетението. В случая фактите, изложени като основание за
издаване на разпореждането, предмет на съдебен контрол, не сочат за наличие на
основание по чл. 40, ал. 2, т. 2 от КСО за спиране на административното
производство. Нормата е приложима когато пред решаващият административен орган
са представени доказателства по смисъла на чл. 37 от АПК, представляващи
конкретни данни за правно релевантни факти, даващи основание за отказ/прекратяване
изплащането на обезщетение. Посоченото в разпореждането обстоятелство, че по
отношение на осигурителя „***“ ЕООД е възложена и се провежда проверка от
контролните органи на ТП на НОИ не представлява доказателство по смисъла на чл.
40, ал. 2, т. 2 от КСО и не е основание за спиране на производството по
отпускане/изплащане на обезщетение за бременност и майчинство на осигурено при
него лице. Възложената проверка и извършените в хода и действия, за които са
представени доказателства от ответника, сочат единствено за съмнение у
административния орган за неспазване на осигурителното законодателство от
осигурителя „***“ ЕООД, което не е сред изчерпателно изброените предпоставки в
чл. 40, ал. 2 от КСО за спиране на производството /в този смисъл е Решение №
4929 от 3.04.2019 година, постановено по адм. дело № 9298/2018 година и Решение
№ 5003 от 03.04.2019 година, постановено по адм. дело № 11628/2018 година на Върховния
административен съд на Република България, VІ отделение./
Независимо, че в разпореждането, предмет на съдебен
контрол, като допълнително основание за издаването му е посочено наличието на
данни в информационната система на НОИ, които могат да доведат до издаване на
отказ за изплащане на претендираното обезщетение, доказателства за такива не са
ангажирани нито в административното, нито в съдебното производство. Освен това
те не са и индивидуализирани, за да може да се приеме, че действително касаят
относими към административно правния спор факти, които от своя страна
представляват основание за отказ да се отпусне заявеното обезщетение.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите неправилно е приложил
разпоредбата на чл.
40, ал. 4, т. 2 от КСО и е
спрял производството по изплащане на обезщетение, без да е налице предвидената
в нормата предпоставка. Като е потвърдил разпореждането по реда на
административния контрол по чл.
117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП Перник на НОИ е
издал незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора, на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски в размер на 350
лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие № 12555 от 15.11.2019 година.
Предвид изхода на делото, следва да се остави
без уважения направеното искане от процесуалния представител на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № КПК-19
от 05.09.2019 година, издадено от директора на Териториално
поделение Перник на Националния осигурителен институт, с което е
отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № Д-13-999-00-********** от 16.07.2019
година, с което на основание чл. 40, ал. 4 от КСО е спряно производството отпускане
на парично обезщетение по болничен лист № Е20197667329 за периода от 21.06.2019
година до 04.08.2019 година, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Териториално
поделение Перник на Национален осигурителен институт да заплати на Г.Б.Б. с ЕГН **********,*** съдебни разноски в размер на
350 /триста и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 119 от Кодекса за социално
осигуряване.
Съдия:/п/