Р E Ш Е Н И
Е
№
30.04.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на втори април
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 195
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК.
Ищецът „Профи Кредит
България” ЕООД твърди, че се е снабдил срещу ответника С.Т. Киров със заповед
за изпълнение по ч.гр.д. 5261/2017 г. по описа на РС – Стара Загора, като в
изпълнение на указания на заповедния съд предявявал настоящия иск за
установяване на вземането му.
Твърди следните
обстоятелства, от които произтича вземането му:
На 30.09.2015 г. ищецът
„Профи Кредит България” ЕООД сключил с ответника С.Т.К. договор за
потребителски кредит № **********. С.Т.К. получила одобрение да закупи
поискания от нея Пакет от допълнителни услуги, за получаването на който била
подписала Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Получила
била Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит с Допълнителна преддоговорна информация, на който била
положила имената и подписа си.
С.К. поела задълженията
(чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски кредит със закупен Пакет
от допълнителни услуги към него, а именно: да върне отпуснатия кредит в срок от
24 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 206,97 лева и
падежна дата всяко 16-то число на месеца.
Договорът за кредит и
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги били подписани
при Общи условия /по-нататък наричани за краткост „ОУ”/. ОУ са неразделна част
от договора и Споразумението за предоставяне на Пакет от допълнителни услуги,
предадени са на клиента при подписването им и ответницата е декларирала, че е
запозната със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се
задължава да ги спазва /Буква „А” от Декларации/, за което и ги е подписала.
Договор № ********** бил
сключен при следните параметри:
Общо задължение по кредита
и по Пакета от допълнителни услуги към него - 4967.28 лева, включващо:
- Сума на кредита: 2000.00 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на месечната вноска по кредита: 123,64 лева
- Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема:
16-то число на месеца
- Годишен процент на разходите (ГПР %) 49,90;
- Годишен лихвен процент: 41,17;
- Лихвен процент на ден: 0,11;
- Общо дължима сума по кредита: 2967,36 лв.
Параметрите по избрания и
закупен Пакет от допълнителни услуги са както следва:
- Възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги: 1999,92
лева;
- Размер на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги:
83,33 лева;
Предвид гореизложеното,
общото задължение по договора, включващо и задължението по Пакета от
допълнителни услуги е както следва:
- Общо задължение по договора: 4967,28 лева;
- Общ размер на месечна вноска по договора: 206,97;
Дата на погасяване: 16-ти
ден от месеца.
Общият размер на
договорното възнаграждение по кредита бил предварително определен в
погасителния план. Страните са се споразумели договорното възнаграждение по
кредита, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на
кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. По същия начин е уговорено и заплащането на възнаграждението
за закупен пакет от допълнителни услуги, което възниква за клиента като
задължение към деня на отпускане на кредита - то е разсрочено във времето и се
погасява от клиента като част от погасителните вноски и в рамките в
погасителния план. (т.4.3 от ОУ към ДПК).
„ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като превело сумата
по договора по посочена от С.К. банкова сметка, *** от 30.09.2015 г./ (заверено
копие по реда на чл.183 от ГПК).
Първоначално бил изготвен
погасителен план с определени 24 вноски, всяка по 206,97 лв. с падежна дата -
всяко 16-то число на месеца. Погасителния план бил получен от длъжника на 30.09.2015
г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна
преддоговорна информация, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги.
Впоследствие погасителният
план бил увеличен с една вноска. Увеличаването броя на вноските се дължало на
факта, че по ДПК №********** ответникът поискал безплатно отлагане на една
вноска.
С.К. не била изпълнила
задължението, което поела по договора. Била преустановила плащанията на
погасителните вноски, изпаднала забава, направила само няколко плащания по заема на следните
дати:
- На дата 11.11.2015 г. са платени 207,00 лв.;
- На дата 15.12.2015 г. са платени 207,00 лв.;
- На дата 17.12.2015 г. са платени 80,00 лв.;
- На дата 04.01.2016 г. са платени 127,00 лв.;
- На дата 22.01.2016 г. са платени 37,00 лв.;
- На дата 22.02.2016 г. са платени 170,00 лв.;
- На дата 21.03.2016 г. са платени 82,70 лв.;
- На дата 22.04.2016 г. са платени 41,35 лв.;
- На дата 07.06.2016 г. са платени 100,00 лв.;
- На дата 25.07.2016 г. са платени 148,80 лв.;
- На дата 27.07.2016 г. са платени 58,80 лв.;
- На дата 02.08.2016 г. са платени 8,80 лв.;
- На дата 08.08.2016 г. са платени 0.70 лв.;
- На дата 09.08.2016 г. са платени 2,80 лв.;
Общата сума на направените
плащания по ДПК ********** (по кредита и по споразумение е в общ размер) била в
размер на 1271,95 лева. С посочената сума били заплатени изцяло 6 вноски по
погасителен план. Частично плащане в размер на 0,95 лв. имало и по 7-мата
вноска по погасителен план.
Заплатената главница била в
размер на 366,26 лева.
След като били отразени
направените плащания, остатъчната неизплатена главница по сключения договор
съгласно погасителния план към ДПК № ********** в размер на 1633,74 лв. /хиляда
шестстотин тридесет и три лева и 0,74 ст./ лева.
Предвид обстоятелството, че
длъжникът не бил изпълнявал поетите договорни задължения, договорът бил
прекратен, а задълженията по него били обявени за предсрочно изискуеми на
23.08.2016 г. Договорът за кредит бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, за което С.К. била уведомена чрез Уведомително писмо на
посочения от нея адрес в договора, въпреки, че в случая се касаело за договор
за кредит с небанкова финансова институция, по отношение на който не намирало
приложение т.18 на TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване
на предсрочната изискуемост на вземане по договор за банков кредит.
След прекратяването на
договора размерът на задълженията ставал предсрочно изискуем, като оставало в
сила задължението на клиента да заплати сума в размер на 1633,74 лв. /хиляда
шестстотин тридесет и три лева и 0,74 ст./, представляваща остатъчната
неизплатена главница по сключения договор, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Искането на ищеца до съда е
да бъде постановено решение, с което да установите със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу
длъжника ни С.Т.К. с ЕГН **********, възникнало на основание неизпълнение на
Договор за потребителски кредит № ********** в общ размер на 1633.74 лв.
/хиляда шестстотин тридесет и три лева и 0,74 ст./, сума представляваща
остатъчната неизплатена главница по сключения договор, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения за особен представител на
ответницата адв. Андриана Станкова, с който оспорва предявения иск по основание
и размер:
На първо място, счита
процесното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
30.09.2015 г., представляващо неразделна част от Договор за потребителски
кредит Стандарт за нищожно, поради противоречие със закона и добрите нрави - на
основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.21, ал.1 ЗПК, поради неспазване на
изискванията на чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Уговорените услуги не
били допълнителни такива по смисъла на чл.10а от закона, тъй като първите
четири представлявали действия по предоставяне и управление на кредита, а
петата - не била свързана с договора за потребителски кредит. На основание
чл.10а, ал.2 ЗПК, уговореното за тези услуги възнаграждение било недопустимо.
От друга страна, за различните видове допълнителни услуги било определено общо
възнаграждение в размер на 1999,92 лв., без да било уточнено всяка от услугите
на каква конкретна стойност е. Горното било в противоречие с императивното
правило на чл.10а, ал.4 от ЗПК и отново правило уговорката недопустима. От
трета страна, заплащането на възнаграждението било предварително и било дължимо
за "възможността за предоставянето" на изброените услуги, без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана или не, като поучаването
на услугите зависило от волята на кредитора и не била предвидена възможност за
намаляване или връщане на цената при неползването им. В този смисъл уговореното
възнаграждение противоречало и на добрите нрави, тъй като се дължало в хипотеза
на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от
кредитора и било неравноправно по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Поради горното прави
възражение за нищожност на процесното Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 30.09.2015 г. Счита всички направени от ответницата
вноски по същото в общ размер на 500,93 лв. според Извлечение по сметка за
платени без основание. Респективно счита, че сумата следва да бъде отнесена за
погасяване на главницата по кредита като по-обременителното задължение на
основание чл.76, ал.1 от ЗЗД.
На второ място, счита част
от направените от ответницата вноски за договорна лихва за платени без
основание и отново относими към
погасяване на главницата по кредита.
Между страните бил сключен
договор за заем, който се уреждал от общи условия на Закона за задълженията и
договорите и специалните условия на Закона за потребителския кредит. В
процеснния случай, от представените от ищеца доказателства и по-конкретно от
Извлечение от сметка към процесния договор, се било установявало, че
предсрочната изскуемост на вземането била настъпила след изтичане на
предвидения в чл.12.3 от Общите условия 30-дневен период от падежа на 6-тата
вноска, дължима на 16.04.2016 г., тоест - на 16.05.2016 г. От този момент
ответницата не дължала договорената възнаградителна лихва, а законната лихва по
чл.86 от ЗЗД.
Поради горното, счита
извършените от ответницата след 16.05.2016 г. плащания за възнаградителната
лихва в общ размер на 114,78 лв. според Извлечение по сметка, за платени без
основание. Респективно счита, че сумата следва да бъде отнесена за погасяване
на главницата по кредита като по-обременителното задължение на основание чл.76,
ал.1 от ЗЗД.
Ответницата била извършила
плащане на сумата от общо 1271,95 лв., като до датата на автоматичната
предсрочна изискуемост на кредита - 16.05.2016 г. погасила общо четири вноски
от погасителния план - първа, втора, трета и пета (поради отлагане на четвърта
вноска), на обща стойност 494,56 лв. от които: 233,76 лв. - главница; 260,80
лв. - възнаградителна лихва и 333,32 лв. - възнаграждение за допълнителни
услуги. След датата на предсрочната изискуемост, ответницата била извършила още
две плащания на сумата от общо 414,89 лв., от които: 132,50 лв. - главница;
114,78 лв. - възнаградителна лихва и 167,61 лв. - възнаграждение за
допълнителни услуги.
Предвид нищожността на
Споразумението за пакет допълнителни услуги и недължимостта на
възнаградителната лихва след датата на предсрочна изискуемост, счита че с
платените за тях суми в общ размер на 615,71 лв. (500,93 лв. + 114,78 лв.)
следва да се намали задължението за остатъчна главница по кредита или същото
възлиза на сумата от 1018,03 лв. (1633,74 лв. - 615,71 лв.).
Ето защо моли съда да се
произнесете с решение, с което да отхвърлите предявения иск за сумата над
1018,03 лв. (хиляда и осемнадесет лева и три стотинки) като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищцовото дружество „Профи Кредит
България” ЕООД редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба
по делото заявява, че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание, особеният представител на
ответника оспорва иска по изложените в отговора съображения.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 5261/2017г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу С.Т.К. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата в размер на 3724,51
лева - главница по договор
за потребителски кредит № ********** / 30.09.2015г. и за сумата от 4,82 лева – мораторна
лихва за забава за периода от 17.06.2016г. до 23.08.2016г., ведно със
законна лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и за разноските
по заповедното производство: 74,59 лева – ДТ и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси,
съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния
съд указания, заявителят е предявил настоящия иск за установяване на част от главница
по горепосочения договор за потребителски кредит, предмет на заповедта, а
именно за сумата от 1633.74 лева.
От договор за потребителски кредит № **********
/ 30.09.2015г. и от преводно нареждане
от 30.09.2015 г., се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило
на С.Т.К. заемна сума в размер на 2000 лева, при годишен
процент на разходите 49,90%, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на
ден 0.11%, като общо задължение, включващо главница и договорна лихва, е
посочена сумата от 2967,36 лв. Заемателят се е задължил да върне заема на 24
месечни погасителни вноски, всяка от които от по 123,64 лева. В договора е
посочено още, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги С.Т.К. дължи и
възнаграждение в размер на 1999,92 лева, като размерът на вноската възлиза на
83,33 лева или общо дължимата месечна вноска, включваща главница, договорна
лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е 206,97 лева. Представено е
сключеното между страните споразумение за предоставяне на допълнителни услуги
от 30.09.2015г. с уговорени следните
услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност
за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за
смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Представени са Общите условия на дружеството и
погасителния план към договора (л. 45 от делото).
Видно от
заявление от 17.02.2016г. , подадено от С.К. същата е направила искане за
отлагане на 1 вноска. За целта е бил сключен Анекс 1 към горепосочения договор,
като е била отложена четвъртата вноска с падеж 16.02.2016г. видно от изготвения
нов погасителен план (55 от делото).
По
делото е представено и извлечение по сметка по договор за потребителски кредит № **********
/ 30.09.2015г. (л. 49-50 от делото), съгласно което изплатената от
ответницата сума възлиза общо на 1271,95 лева, като последното извършено
плащане е било на 09.08.2016 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9,ал. 4 ЗПК.
Представеният
по делото договор за паричен кредит, подписан и неоспорен от ответницата, установява
възникналото заемно правоотношение между страните по делото, а получаването на
отпуснатата в заем сума от 2000 лева се доказва от представеното по делото
преводно нареждане (л. 48 от делото). Ищецът признава факта, че ответницата е
заплатила по договора за кредит сумата общо в размер на 1271,95 лева. В настоящото производство той претендира установяване на
сума само за главница по договора.
Съдът намира, че със заплатената от ответницата сума
от 1271,95 лева са погасени общо десет на брой погасителни вноски, всяка от
които в размер на 123,64 лева, включваща главница и договорна лихва и частично
договорната лихва от следващата по ред вноска. Следователно извършвайки
необходимите математически изчисления, изхождайки от погасителния план, установяващ
всяка погасителна вноска какво вземане включва и в какъв размер, съдът приема,
че ответницата е погасила 643,43 лева от главницата, като останалата неплатена
главница възлиза на 1356,57 лева.
Съдът не възприема довода на ищеца, че с платената
от ответницата сума 1271,95 лева са погасени главница, договорна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги, поради което следвало да се приеме, че
са погасени само 6 вноски по кредита в размер на 206,97 лева и частично
седмата, тъй като съдът счита, че уговорките за заплащане на допълнителни
услуги са нищожни, по следните съображения:
Възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.). Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл.10а, ал.2 ЗПК. В противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК
в споразумението за допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за
няколко различни услуги. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Така с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на близо 2000 лева,
колкото на практика е и главницата, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Следователно на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл.21, ал. 3ПК тези клаузи са нищожни.
Ето защо, съдът приема, че с извършените от
ответницата плащания са погасени само главница и договорна лихва, а не и
възнаграждението за закупен пакет за допълнителни услуги. Неоснователно е
възражението на особения представител на ответницата, че същата е платила без
основание договорните лихви след дата 16.05.2016г., когато била настъпила
автоматична предсрочна изискуемост на кредита. Действително след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем договорни лихви не се дължат и това вече изрично
е уредено и с ТР 3 от 27.03.2019 г. по тълк.дело 3/2017г. на ОСГТК на ВКС. Моментът обаче, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита е датата,
на която волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до
длъжника – кредитополучател, и то ако са били налице обективните предпоставки.
Това важи и за небанковите финансови институции. В случая няма представени
никакви доказателства за уведомяване на ответницата за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита. В хода на процеса е настъпил крайният падеж на вземанията
по процесния договор – 16.11.2017г., което обстоятелство следва да бъде
съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Предвид гореизложеното, следва, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 1356,57 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит № **********
/ 30.09.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.09.2017г., като искът над този размер до пълния претендиран от
1633,74 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът е направил следните разноски в исковото
производство: 32.67 лева за ДТ за иска за главница, 300 лева – за особен
представител на ответницата, като на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП съдът
определя юрисконсултско възнаграждение на представителя му в размер на 100 лева
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските в исковото производство в размер на 359,27
лева, съразмерно с уважената част от иска. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по
чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното
производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да
стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на
81,80 лева, съразмерно с уважената част от иска. Ответникът не е представил
доказателства за заплащане на разноски, поради което такива не му се присъждат,
съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Т.К., ЕГН
**********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, за сумата от
1356,57 лева – неплатена главница по
договор за потребителски кредит № ********** / 30.09.2015г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед №
3430/20.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 5261/2017 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над този размер до пълния претендиран размер от 1633,74 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Т.К., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България №49,
бл.53Е, вх.В, сумата от 359,27 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 81,80 лева - разноски по
ч.гр.д. № 5261 / 2017 г. по описа на PC – Стара Загора, съразмерно с
уважената част от иска.
Сумите могат да бъдат заплатени по посочените в заповедното
производство банкови сметки на „Профи Кредит България“ ЕООД, а именно: IBAN: *** „Юробанк и Еф Джи България“ АД и IBAN:
*** „Алианц Банк България“ АД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: