РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание двадесет
и пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1245 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, представляван от Н.Т.С., М.Д.Д., с адрес гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, против
Л.А.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, с които се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 4704.48 лв.(четири
хиляди седемстотин и четири лева и четиридесет и осем стотинки), от които
сумата от 2555,96 лв. (две хиляди петстотин петдесет и пет лева и деветдесет и
шест стотинки), представляваща главница по Договор за паричен заем CrediGo №
5332-00010538/24.07.2017 г., ведно със законната лихва за забава от
подаване на заявлението в районен съд-30.09.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 289.04 лв. (двеста
осемдесет и девет лева и четири стотинки) от дата 12.02.2018 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до дата 12.10.2018 г. (дата на последна вноска по
погасителен план), представляваща възнаградителна лихва, сумата от 1485,00 лв.
(хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и нула стотинки), представляваща
застрахователна премия, за периода от 12.02.2018г. (падеж на първа погасителна
вноска) до дата 12.10.2018 г.(падеж на последна погасителна вноска), както и
сумата от 374,48 лв.(триста седемдесет и четири лева и четиридесет и осем
стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 12.02.2018 г. (датата
на която е станала изискуема първата неплатена вноска) до датата на входиране
на заявлението в съда – 30.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 511
от 01.10.2019 г., по ч.гр.д. № 994, по описа ВРС за 2019 г.
Ищцовото дружество излага, е че подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение № 511 от
01.10.2019 г., по ч.гр.д. № 994, по описа ВРС за 2019 г., като в срока по чл.
415 ГПК се предявява настоящия установителен иск във връзка с указания на съда
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че по силата на сключен Микро Кредит“ АД, ЕИК ********* и ответника Договор за
паричен заем CrediGo №
5332-00010538/24.07.2017
г., на последния е предоставена сума в размер на 3300 лв., като била договорена
лихва в размер на 504,24 лв. или задължението на ответника е в общ размер на
3804,24 лв. Поддържа се, че съгласно уговореното ответникът следвало да погаси
заема на 12 месечни вноски от по 317,02
лв. всяка, като падежът на първата вноска бил на 12.11.2017 г.. С подписване на
искането за заем, ответникът е предоставил съгласието си да бъде сключена
застраховка „Защита“ по групова полица на ЗК УНИКА Живот АД. като с определил
за неотменимо ползващо лице „Микро Кредит“ АД за обезщетение равно на
остатъчния размер на кредита към датата на настъпване на застрахователно
събитие. На основание т. 3 от договора за кредит, ответникът с полагане на
подписа си е удостоверил, че желае да ползва допълнителна услуга,
представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен
договор за застраховка. Така, застрахователната премия по договора е определена
в размер на 1980,00 лв. (хиляда деветстотин и осемдесет лева и нула стотинки),
която ответникът се е задължил да заплати на 12 (дванадесет) броя равни части,
всяка в размер на 165.00 лв.(сто шестдесет и пет лева и нула стотинки), като с
подписването на договора и искането за заем ответникът е приел условията на
застраховката и е потвърдил, че ще спазва задълженията си на застраховано лице
по полицата. На ответника е начислена лихва за забава за периода от
12.02.2018г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от
ответника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.
Общият размер на начислената лихва е 374,48 лв.(триста седемдесет и четири лева
и четиридесет и осем стотинки), който е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Ответникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 1454,24 лв.(хиляда четиристотин петдесет и
четири лева и двадесет и четири стотинки), с която са погасени следните суми:
215,20 лв. (двеста и петнадесет лева и двадесет стотинки) - договорна лихва,
744,04 лв.(седемстотин четиридесет и четири лева и четири стотинки) - главница
и 495.00 лв.(четиристотин деветдесет и пет лева и нула стотинки) -
застрахователна премия. Предвид изложеното се моли съдът да постанови
решение, с което да уважи предявените искове. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира
отговор на исковата молба, в който излага становище, че предявеният иск е
процесуално неодпустим, поради липса на идентитет между вземането претендирано
в заповедното и настоящето производство. Оспорва процесните задължения да са с
настъпил падеж, поради което твърди да не се дължи и обезщетение за забава.
Поддържа, че определената възнаградителна лихва е в твърде завишен размер,
поради което е в противоречие с добрите нрави и е нищожна. Поддържа, че
изискването към договора за сключване на застраховка е нелоялна търговска
практика, забранена съобразно чл. 68в ЗЗП., като излага
подробни съображения в тази насока. Излага се, че клаузата от договора за
допълнителни услуги, а именно цената на застраховката се дължи от потребителя
дори и в случаите на прекратяване или отказ от договора и следователно дори
когато не е предоставена на потребителя, от което следва че нищожна. Отделно от
това се поддържа, че щом договора за паричен заем е прекратен, то за прекратен
следва да се счита и договора за застраховка, поради акцесорния му характер.
Оспорва се ищцовото дружество да разполага с надлежно учредена власт по
съобщаване цесията на длъжниците. Оспорва длъжникът да е надлежно уведомен за
настъпилата цесия. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи изцяло нищожността на Договор
за паричен заем CrediGo № 5332-000-10538 от 12.10.2017г. и
застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС320145332-00010538, поради това, че са сключени с цел
заобикаляне на закона и в противоречие със Закон за потребителските кредити,
като са нарушени чл. 11 и чл. 22 от него. При условията на евентуалност да прогласи нищожността на отделни техни
клаузи, поради
това, че са
сключени с цел заобикаляне на закона и в противоречие със Закон за потребителските
кредити. Алтернативно
да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция като
неоснователна - недоказана по основание и размер. Ангажира доказателства.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа
страна:
По иска с правно основание 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД.
Ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване: 1.че между цедента „Микро кредит“АД и ответника е налице валидно
облигационно отношение по договор за паричен заем, по силата на което е
предоставена на ответника процесната сума, а за него е възникнало задължение за
връщане на заетата сума и за плащане на възнаградителна лихва в претендираните
размери; 2. настъпилата изискуемост на вземанията. По релевираните възражения
за нищожност на клаузите от процесния договор следва да докаже пълно и главно,
че същите са възникнали вследствие на индивидуално договаряне с ответника,
алтернативно, че не противоречат на императивни законови разпоредби.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания,
както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.
По делото са приети и неоспорени заверени преписи на: Договор за заем CrediGo № 5332-00010538, от дата
12.10.2017 г., с погасителен план към него, Общи условия приложими към договора
за заем CrediGo № 5332-00010538, от дата
12.10.2017 г.; Искане за заем CrediGo № 5332-00010538, от дата 11.10.2017 г.; Застрахователна
полица за застраховка „Защита“ №МС320145332-00010538 от Застрахователна
компания „Уника Живот“ АД: Тарифа за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД
към Договори за заем CrediHome, CrediGo, CrediTrade и CrediNet в сила от 24.07.2017 г.; Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., ведно с
потвърждение за цесия на основание чл.99, ал.З от ЗЗД, сключен между „Агенция
за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК
*********; Анекс №1 от дата 11.12.2015 г., Анекс №2 от дата 08.04.2016 г.,
Анекс №3 от дата - 16.12.2016 г., Анекс №4 от дата 22.01.2018 г., както и Анекс
от дата 14.01.2019 г., всички към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен между „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********; Приложение
№1/08.06.2018 г., към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.01.2015 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания” ООД,
ЕИК *********, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********; Уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-МКР/5332-00010538; Известие за доставяне PSSDTS009C04W; Пълномощно за уведомяване от „Микро Кредит“ АД, ЕИК
********* в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
От представения, като писмено доказателство, Договор за заем CrediGo № 5332-00010538, от дата
12.10.2017 г., с погасителен план към него се
установява, че Л.А.Б.
е изявил воля за сключване на договор за потребителски
кредит с „Микро Кредит“ АД, ЕИК
*********, по силата на който да получи сумата 3 300.00
лева, като бил договорен фиксиран
лихвен процент 27.10 %, или задължението, съгласно уговореното е в общ размер
на 3084.24 лева, което следвало да погаси на 12 месечни вноски с първа платима
на 12 ноември 2017г. и последна – на 12.10.2018г.. Видно от договора страните
са договорили еднократна такса в размер на 225.000 лева, която е приспадната от
стойността на заема и е останала сума за получаване 3075.00 лева. Страните са
договорили ползване на допълнителна услуга- финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка, платима на 12 броя месечна
вноска, всяка в размер на 165.09 лева.
Доколкото ответникът не оспорва
да е получена заемната сума, нито се твърди или установява да са съществували
други договорни правоотношения, извън това по процесния договор, по силата на
които да е получена, нито се оспорва, да е подписван процесния договор, съдът
намира, че по делото се установява възникването на заемно правоотношение
и пораждането в тежест на ответника на задължения по него.
Представено е Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.01.2015г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Микро Кредит“ АД,
по силата на който вземането на „Микро Кредит“ АД срещу Л.А.Б. е прехвърлено на
ищеца, както и пълномощно, с което „Микро Кредит“ АД е упълномощил „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД да уведоми всички за сключения договор за цесия и прехвърляне
на вземанията спрямо тях към упълномощеното дружество и уведомително писмо от
22.06.2018г., в този смисъл, до ответника по делото, както и известие за
доставяне на уведомителното писмо до него, оформено като непотърсено.
Изготвена е по делото съдебно
счетоводна експертиза, по която вещото лице е посочило, че от страна на Л.А.Б.
за претендираното от страна на ищеца вземане по договора за паричен заем е
извършено плащане в размер на 1454.24 лева, с която сума са погасени по три
вноски от всяко задължение- главница, цялата в размер на 3 300 лева/ погасени
744.04 лева, дължими 2 555.96 лева/, договорна лихва в размер на 504.24
лева /погасени 215.20 лева, дължими 289.04 лева/ и застрахователна премия в
размер на 1980 лева/погасени 495.00 лева, дължими 1485.00 лева/.
Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител
на ответника, че същият не е бил надлежно уведомен за цесията.
Получаването на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение за спорното право (завършва фактическия състав на
придобиването на вземането от страна на цесионера срещу длъжника), поради което
настъпването му в хода на процеса следва да бъде съобразено при решаването на
делото с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, като в този
смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика – Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. №
1711/2013 г. на ВКС, I т.о. Сключеният договор за цесия има действие спрямо длъжника –
ответник и той дължи на цесионера – ищец плащане на прехвърлените процесните
вземания, независимо от обстоятелството дали до получаване на исковата молба
цесията не му е била съобщена.
Съдът намира за основателни възраженията на процесуалния представител
на ответника за недействителност на договора за заем поради неспазване разпоредбите
в редакцията на приложимия към настоящия казус Закон за потребителския кредит,
а именно чл.10 и чл.11, с които се уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит. Видно от приложените към молбата договор за паричен
заем, искане за заем, застрахователна полица и общи условия е нарушено
изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като всичко е написано на шрифт по-малък
от 12 pt..
В случая няма елементи в договора, които да са с шрифт 12 или повече,
шрифтовете са различни, но всички са по –малки от 12. Това автоматично води до
предвидената в чл.22 от ЗПК последица, а именно недействителност на договора за
потребителски кредит. Отделно от изложеното съдът намира, че клаузата за
услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователната премия по
сключен договор за застраховка, залегнала в договора, като част от него, също
се обхваща от неговата недействителност и същата е получена без основание по
недействителен договор. В този смисъл основателни се явяват възраженията на
представителя на ответника за нейната недължимост, както и възражението относно
недължимост на посочената в договора за заем „еднократна такса“ в размер на 225.00
лева. Видно от съдържането на договора тази такса е приспадната при неговото
сключване, като заемополучателят в крайна сметка е получил в заем сума в размер
на 3075.00 лева. Следователно това е чистата стойност на предоставения заем,
който е получен от ответника Л.А.Б..
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Видно
от заключението на вещото лице ответникът е извършил плащане по договора за
заем в размер на 1454.24 лева. Предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК и по
изложените съображения съдът намира исковете за частично основателни, като
следва да се уважи иска за главница за сумата от 1620.75 лева /3075-1454.24=1620.75 /, а за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 2555.96 лева, както и за сумата от 289.04 лева- договорна
лихва, сумата от 1485.00 лева- застрахователна премия, исковете следва да бъдат
отхвърлени. Служебно и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че дължимата
лихва за забава за периода от 12.02.2018г. /датата, на която е станала
изискуема първата неплатена вноска/ до датата на депозиране на заявлението в
съда-30.09.2020г. върху главница в размер на 1620.75 лева е в размер на 286.33
лева, поради което искът следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за
разликата над него до пълния претендиран от 374,48 лв., за периода от
12.02.2018 г. до 30.09.2019 г./до датата на входиране на заявлението в съда /.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.1 ГПК
на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски съобразно уважената част
от исковете или сума в размер на 218.16 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника се следват разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска или сума в
размер на 357.00 лева, съобразно представен списък и доказателства за заплащането
им.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от Н.Т.С., М.Д.Д., с
адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, против Л.А.Б. с ЕГН **********, с адрес:
*** иск с правно основание 422 ГПК, вр. с чл. 99,
ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, че Л.А.Б. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1620.75
лева
по Договор за заем CrediGo № 5332-00010538, от дата
12.10.2017 г., сключен между „Микро Кредит“ АД и Л.А.Б., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление в съда- 30.09.2019г., и сумата от 286.33 лева, представляваща лихва за
забава, за периода от 12.02.2018г 30.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
установения размер главница от 1620.75 лева до претендирания от 2555.96 лева, и за сумата
над установения размер лихва за забава от 286.33 лева до претендирания
от 374.48 лева,
за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 511/01.10.2019г. по ч.гр.д. № 994 по
описа ВРС за 2019г..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, против Л.А.Б. с ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД за заплащане на следните суми: 289.04 лева
договорна лихва за периода от 12.02.2018г. до 12.10.2018г. и за сумата от
1485.00 лева застрахователна премия за периода от 12.02.2018г. до 12.10.2018г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.А.Б.
с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 218.16
лева, представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА Л.А.Б. с ЕГН **********, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 357.00 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА
|
|
|
|