№ 4
гр. Варна, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20213100900757 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, срещу "ХРАБРОВО УИНД 2" ООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с която е предявен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 654902.16 лева,
представляваща платена при начална липса на основание цена за ел.енергия,
съставляваща разлика между преференциалната цена за количествата
електрическа енергия, произведени през месеците октомври, ноември,
декември на 2015г., ноември и декември на 2016г., септември и октомври на
2017г. след достигане на нетното специфично производство за съответната
година, и приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, определена
от „Електроенергиен Системен Оператор” ЕАД, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска в съда до
окончателното й плащане. Претендират се и присъждане на извършените
съдебно - деловодни разноски по делото.
Ищецът твърди, че е титуляр на лицензия за дейността крайно
снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год., допълнена с
Решение № И1-Л-139/09.12.2013 год. на ДКЕВР, а ответникът е производител
на електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект -
1
ВяЕЦ „Храброво 6“ с обща инсталирана мощност от 3.075 кW, въведена в
експлоатация. Излага, че между страните е сключен договор за изкупуване на
ел.енергия от 20.11.14г., по силата на който ищецът изкупувал цялото
количество произведена и доставена от ответника чрез ВЕИ ел.енергия по
определена от КЕВР преференциална цена. Твърди, че приложимата по
договора преференциална цена била определена с Решение Ц-19/28.06.2013
год. на ДКЕВР, като по силата на т.11 от същото преференциалната цена за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически
централи с инсталирана мощност над 1 мW, възлизала на 122.50 лева без
ДДС. Сочи, че за периода октомври, ноември, декември на 2015г., ноември и
декември на 2016г., съответно септември и октомври на 2017г. закупил от
ответника ел.енергия общо в размер на 6392832 кW на стойност 939746.31
лева с ДДС, която енергия била продадена на НЕК ЕАД като обществен
доставчик за същата сума. Излага, че с Решение №15664/22.11.14г. по адм.д.
№10218/13г. на ВАС, потвърдено с Решение по адм.д.№2624/15г. на ВАС е
отменено Решение Ц-19/28.06.2013 год. на ДКЕВР в раздел 1, т.11 и
преписката е върната на ДКЕВР. В изпълнение КЕВР приела Решение № Ц-
30 от 29.11.2017 г., с което е определила преференциална цена на
електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи с
инсталирана мощност над 1 мW, в размер на 122.50лв без ДДС, при нетно
специфично производство в размер на 2325 kWh, считано от 01.07.2013год.
Твърди, че с писмо от 17.01.18г. уведомил ответника за надхвърляне на НСП
към 01.11.17г., както и го поканил да издаде кредитно известие към фактура
№47/30.11.17г. за остойностяване на ел.енергия за м.11.17г. по цена за
излишък на балансиращия пазар. Тъй като НЕК ЕАД отказвало да изплати
произведената ел.енергия за м.11.17г. по преференциална цена, ответникът
бил повторно поканен да издаде кредитно известие. Излага, че по жалба на
НЕК ЕАД КЕВР издал Решение №Ж-536/03.10.19г., с което задължил ищецът
да възстанови на НЕК ЕАД надвзетите суми, в резултат на неприлагането на
разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ при изкупуване на ел.енергия от ВяЕЦ
Храброво 6 за периода 24.07.15г. – 31.10.17г. В резултат на това било
сключено споразумение между „Енерго-Про Продажби“ АД и НЕК ЕАД, по
силата на което на последния била заплатена сумата от 1268265.88 лева,
съставляваща разлика между преференциална цена по Решение №Ц-30 и
цената за излишък на баланс.пазар, заплатена съответно от ищеца на
2
Храброво Уинд 1 ЕООД (613363.72 лева с ДДС) и на Храброво Уинд 2 ЕООД
(654902.16 лева с ДДС/. Твърди, че е заплатил на ответника за месеците
октомври, ноември, декември на 2015г., ноември и декември на 2016г.,
съответно септември и октомври на 2017г, произведената ел.енергия над НСП
по преференциална цена вместо по цена на излишък, като разликата възлизала
на: за м.10.15г. – 56564,33лв с ДДС; м.11.15г. – 117462,90лв с ДДС; м.12.15г.-
105157,31лв с ДДС; м.11.16г.- 72959,28лв с ДДС; м.12.16г.-171662,98лв с
ДДС; м.09.17г. – 15504,02лв с ДДС и м.10.17г.-115591,34лв с ДДС. Тъй като
сумата била недължимо платена счита, че е налице правен интерес от
предявения иск. С допълнителната искова молба поддържа наведените с
исковата молба твърдения. Счита, че Решение Ц-30 не е различен акт от
отменения и има същите характеристики и урежда същите правоотношения,
като промяната на императивната норма на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ е наложила
изричното посочване на законовия праг на НСП. Намира, че отмяната на
Решение Ц-30 няма да доведе до отпадане с обратна сила на ограничението за
прилагане на НСП.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът "ХРАБРОВО УИНД 2"
ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, е представил отговор, с който
излага, че предявеният иск е неоснователен. Не оспорва, че Решение Ц-
19/28.06.2013 год. на ДКЕВР в раздел 1, т.11, е отменено, както и че с
Решение № Ц-30 от 29.11.2017 г. считано от 01.07.13г. е определена същата
цена на изкупуване, но и е дефинирано за първи път и НСП. Твърди, че
Решение № Ц-30 е обжалвано и към момента спора бил висящ пред ВАС.
Счита, че спора е резултат от незаконосъобразните действия на КЕВР, поради
което и исковите претенции не били основателни. В допълнителния отговор
поддържа наведените с отговора възражения, като счита, че
законосъобразността на Решение Ц-30 е от значение за спора. Излага, че НСП
не е ценообразуващ елемент към 28.06.13г., като промяната на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ не налагала посочване на НСП, а се касаело за неговото определяне.
Излага, че спорът не касаел неправилно изчисление на цена, а момента, до
който се прилага нормативно определената преференциална цена.
ТЛ – помагач на страната на ищеца "НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Триадица“, №8 изразява
становище за основателност на иска.
3
ТЛ – помагач на страната на ответника ФОНД "СИГУРНОСТ НА
ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНАТА СИСТЕМА" гр.София, ул. "Стара Планина" №5,
ет. 7 не взема становище по спора.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, ведно с присъждане
на направените по делото разноски, съобразно представени списъци. В
представената писмена защита вх. № 26240/17.12.2021 г. по същество се
излагат доводи за основателност на исковете.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника
оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане
на направените по делото разноски. В представените писмени бележки вх. №
26469/20.12.2021 г. по същество се излагат доводи за неоснователност на
исковете.
Третото лице - помагач "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, не изпраща представител в съдебно
заседание.
ТЛ – помагач на страната на ответника ФОНД "СИГУРНОСТ НА
ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНАТА СИСТЕМА" гр.София, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в съвкупност, становищата на страните и
приложимите материални и процесуалноправни норми, приема за установено
от фактическа страна, следното:
На основание чл.146, т. 3 и 4 от ГПК, съдът прие за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелствата: ищецът е
краен снабдител на електрическа енергия; ответникът е производител на
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ с обща инсталирана
мощност 3075 kW, която е въведена в експлоатация; наличието на договорно
правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; НЕК е
обществен доставчик, изкупуващ от ищеца закупената от последния
ел.енергия; че за периода октомври, ноември, декември на 2015г., ноември и
декември на 2016г., съответно септември и октомври на 2017г. ищецът
закупил от ответника ел.енергия общо в размер на 6392832 кW на стойност
939746.31 лева с ДДС, която енергия била продадена на НЕК ЕАД като
4
обществен доставчик за същата сума; че „Енерго-Про Продажби“ АД е
заплатило на НЕК ЕАД заплатена сумата от 1268265.88 лева, съставляваща
разлика между преференциална цена по Решение №Ц-30 и цената за излишък
на балансиращия пазар в изпълнение на Решение №Ж-536/03.10.19г.
Не се спори, че по силата на Договор №395/2014г. за изкупуване на
ел.енергия, сключен между страните по делото на 20.11.14г., ищецът се е
задължил да изкупува произведената от ответника електрическа енергия за
срок от 12г. В чл.16, ал.1 и 3 от договора страните са договорили ел.енергията
да се изкупува по определена от ДКЕВР преференциална цена в съответствие
с разпоредбите на ЗЕВИ, а именно цената, определена с Решение №Ц-
19/28.06.13г. на ДКЕВР – 122.50лева/мWh без ДДС.
Между страните не е налице спор, че Решение №Ц-19/28.06.13г. на
ДКЕВР е отменено в частта му по раздел 1, т.11 (определяща, считано от
01.07.13г. преференциални цени за изкупуване на ел.енергия, произведена от
ВтЕЦ с инст.мощност над 1Мвт-122,50лева/мWh/ с решение
№15664/22.12.14г. по адм.д.№10218/2013г. на ВАС, потвърдено с решение
№4798/28.04.15г. по адм.д.№2624/15г. на ВАС, като преписката е върната на
ДКЕВР за ново произнасяне. Безспорно е, че с оглед на така дадените
указания КЕВР е приел Решение №Ц-30/29.11.17г., с което е определена,
считано от 01.07.2013г. преференциална цена без ДДС за изкупуване на
ел.енергия, произведена от вятърни ел.централи с инсталирана мощност над
1Мвт в размер на 122.50лева/мWh, при нетно специфично производство в
размер на 2325kWh/kW.
С Решение №Ж-536/03.10.19г. на КЕВР, на ищеца са дадени
указания да възстанови на "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ"
ЕАД надвзетите суми в резултат на неприлагане на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ при
изкупуване на ел.енергия от ВяЕЦ „Храброво-5“ и ВяЕЦ „Храброво-6“ за
периода 24.07.2015г.-31.10.2017г. Представено е и споразумение от
13.12.2019г., сключено между "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ" ЕАД и "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, по силата на което
последното е предоставило на "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ" ЕАД сумата в общ размер на 1268265.88 лева с ДДС,
представляваща фактурирано на основание чл.94 от ЗЕ за периода
24.07.2015г. - 31.10.2017г. количество ел.енергия над 2325kWh/kW нетно
5
специфично производство, произведено от ВяЕЦ „Храброво-5“ и ВяЕЦ
„Храброво-6“.
С решение №12663/14.10.2020г. по адм.д.№3610/19г. на ВАС е
оставено в сила решение №7498/11.12.18г. по адм.д.№13914/17г. на АССГ, с
което е отменено решение №Ц-30 от 29.11.17г. на КЕВР.
От заключението на вещото лице по СТЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че
количеството ел.енергия, което съответства на НСП на ВяЕЦ „Храброво 6“,
определена съгласно Решение Ц-30/29.11.17г. според инсталираната мощност
на централата е 7149375 kWh/kW, равно на 7149.375 mWh. Установява се, че
продадената на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД след достигане на това
количество ел.енергия възлиза на 4976.86 mWh за периодите м.10-12.2015г.,
м.11-12.2016г. и м.09-10.2017г., като заплатената сума за тези периоди е в
общ размер на 731598.43 лева с ДДС. Според вещото лице стойността на
ел.енергия над НСП по цена на излишък възлиза на 76616.01 лева с ДДС, като
разликата между нея и заплатената цена е в размер на 654982.40 лева.
При така приетата фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно указанията на Апелативен съд – Варна, дадени с решение
№75/21.07.2021г. постановено по в.т.д. №275/2021г., предявеният иск е за
връщане на дадени суми при начална липса на основание – чл.55, ал.1, т.1
ЗЗД. С оглед на предявеният иск ищецът носи доказателствената тежест за
установяване твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, а именно – дължи доказване на факта на предаване на
процесните суми. Ответникът носи доказателствената тежест да установи
основанието за получаването на сумите към момента на разместване на
благата.
Между страните не е налице спор, че заплатената сума за
процесните периоди е в общ размер на 731598.43 лева с ДДС. Видно от
заключението на вещото лице е, че стойността на ел.енергия над НСП по цена
на излишък възлиза на 76616.01 лева с ДДС, като разликата между нея и
заплатената цена е в размер на 654982.40 лева. Предвид изложеното съдът
намира, че ищецът доказа предаването на претендираната сума от 654902.16
лева. Поради това ответникът следва да установи основанието за
6
получаването на сумата от 654902.16 лева.
Видно от чл.16 от Договора е, че страните са договорили
ел.енергията да се изкупува по определена от ДКЕВР преференциална цена в
съответствие с разпоредбите на ЗЕВИ, а именно цената, определена с
Решение №Ц-19/28.06.13г. на ДКЕВР – 122.50лева/мWh.
Процесният договор е сключен на 20.11.2014г., т.е. след
измененията в разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 109/2013 г., в сила
от 01.01.2014 г.), с които е наложена промяна във възприетата до този
момента държавна политика, цялата енергия от възобновяеми източници, да
се изкупува по преференциални цени. С коментираното изменение е
редуциран размера на изкупуваното количество ел. енергия, като същото е
обвързано със средногодишната продължителност на работа, съгласно
решението на КЕВР, въз основа на което тя е определена. Това изменение се
прилага към Договора между страните по делото.
Относимо към процесния период е последващо изменение на чл.
31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), съгласно което е
изменен въведения с предходното изменение, ограничителен критерий при
изкупуването на количествата енергия и разпоредбата е придобила следната
редакция: Общественият доставчик, съответно крайните снабдители
изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници
при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата
електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални
цени в съответните решения на КЕВР, за обектите по чл. 24, т. 3
определеното нетно специфично производство на електрическа енергия не се
прилага и 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата,
надхвърлящи производството по т. 1. Следователно законът разпорежда по
преференциална цена да се изкупуват само количествата енергия до
достигане на размера на нетното специфично производство, според вида на
съответната централата.
В изпълнение на задължението си по чл.32 от ЗЕВИ секторния
регулатор е приел Решение №Ц-19/28.06.2013г., с което в раздел I, т.11 е
определил, считано от 01.07.2013г. преференциални цени за изкупуване на
ел.енергия, произведена от ВтЕЦ с инст.мощност над 1Мвт – 122.50
7
лева/мWh, която цена именно е приета за приложима в отношенията между
страните съгласно чл.16, ал.3 вр. с ал.1 от Договор №395/2014г. Определената
от регулаторния орган преференциална цена за изкупуване на ел.енергия в
случая несъмнено става част от същественото съдържание на договора и
нейното заплащане е дължимо. В конкретния случай се прилага принцип
различен от принципа за свобода на договарянето между страните.
Договорната свобода е ограничена от наличието на административен елемент,
въведен с норми от императивен характер, тъй като цените на които
производителите продават ел. енергия на обществен доставчик и/или
обществен снабдител, не подлежат на свободно договаряне, а са предмет на
регулиране от компетентния държавен орган, в случая – КЕВР.
Не е спорно, че Решение №Ц-19/28.06.13г. на КЕВР е отменено в
горепосочената му част с влязло в сила решение №15664/22.12.2014г. по
адм.д.№10218/2013г. на ВАС, както и последващо приетото от регулаторния
орган Решение №Ц-30/29.11.2017г., с което е определена, считано от
01.07.2013г. преференциална цена без ДДС за изкупуване на ел.енергия,
произведена от вятърни ел.централи с инсталирана мощност над 1Мвт в
размер на 122.50лв/мWh, при нетно специфично производство в размер на
2325kWh/kW, също е отменено с влязлото в сила решение №7498/11.12.2018г.
по адм.д.№13914/17г. на АССГ.
Като се вземе предвид установеното по делото обстоятелство, че
през месеците октомври, ноември, декември на 2015г., ноември и декември на
2016г., септември и октомври на 2017г. ВяЕЦ на ответника е достигнала
нетното си специфично производство от 2325 kWh/kW, следва извод, че за
произведената след това ел. енергия се прилага цената за излишък на
балансиращия пазар. Видно от данните по т.2 от заключението по
проведената и приета експертиза количеството ел. енергия, произведена от
ВяЕЦ за процесния период след достигане на НСП от 2325 kWh/kW е в
размер на 4976.86 МWh. Стойността на това количество ел. енергия за всеки
от месеците, обхванати от ищцовата претенция, изчислена по съответната за
часа на производство цена за излишък на балансиращия пазар, определена от
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и обявена на официалната му
страницата, възлиза на 76616.01 лева. Стойността на ел.енергия над НСП по
цена на излишък възлиза на 76616.01 лева с ДДС, като разликата между нея и
заплатената цена е в размер на 654982.40 лева. Поради това исковата сума от
8
654902.16 лева се явява заплатена без основание и подлежи на връщане на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Съобразно направеното искане, главницата
се дължи ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното й изплащане.
Предвид изхода от спора и в съответствие с направеното искане, на
ищеца се следват разноски по реда на чл.78, ал.1 ГПК, съобразно
представените доказателства и списъци по чл.80 ГПК. Възражението за
ответника за прекомерност на заплатеното в настоящото производство
адвокатско възнаграждение е необосновано. Заплатеното възнаграждение е
17556 лева с ДДС (14630 лева без ДДС), а минималният размер е 17553.65
лева с ДДС (14628.04 лева без ДДС).Ответникът следва да заплати на ищеца
разноски, както следва: 66504.09 лева по т.д. 425/2020г. на ВОС, 17556 лева
по в.т.д 275/2021г. на ВнАпС, както и 17556 лева по настоящото т.д.
757/2021г. При това положение общата сума подлежаща на присъждане
възлиза на 101616.09 лева, съобразно представените списъци и доказателства.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ХРАБРОВО УИНД 2" ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, сумата от 654902.16 лева (шестстотин петдесет и четири
хиляди деветстотин и два лева и 16 стотинки), представляваща платена при
начална липса на основание цена за ел.енергия, съставляваща разлика между
преференциалната цена за количествата електрическа енергия, произведени
през месеците октомври, ноември, декември на 2015г., ноември и декември на
2016г., септември и октомври на 2017г. след достигане на нетното
специфично производство за съответната година, и приложимата цена за
излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен Системен
Оператор” ЕАД, основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.03.2020г. до
окончателното й плащане, както и сумата от 101616.09 лева (сто и една
хиляди шестстотин и шестнадесет лева и 9 стотинки), представляваща
разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "НАЦИОНАЛНА
9
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Триадица“ № 8 като трето лице –
помагач на ищеца "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс-Г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ФОНД "СИГУРНОСТ НА
ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНАТА СИСТЕМА" гр.София, ул. "Стара Планина" №5,
ет. 7 като трето лице – помагач на ответника "ХРАБРОВО УИНД 2" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна ул. Хан Крум
№ 21, ет. 5.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10