Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 09.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на шестнадесети
юни
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 5311 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от А.А.К.
срещу З. „А.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 01.07.2017
г. в Република Турция на пътя Кония-Караман е
реализирано ПТП между микробус марка „Ситроен“ с рег. № ********, управляван от
Н.Ц.И. и микробус марка „Фолксваген“ с рег. № ********, управляван от Х.К..
Твърди се, че произшествието е настъпило по вина на водача И., който отнема
предимството на правомерно движещия се микробус „Фолксваген“ с рег. № ********,
удря се в него, след което реализира удар в стълб. При настъпилото произшествие
тежко е пострадал ищеца, който е бил пътник в микробус марка „Ситроен“ с рег. №
********. Поддържа се, че вината на водача на марка „Ситроен“ с рег. № ********
е доказана и потвърдена в Решение № 12/2018 г. по наказателно дело № 288/17 г.
по описа на 5-ти съд за тежки наказания на гр.Кония,
Република Турция. Твърди се, че отговорността на виновния водач е застрахована
при ответника със застрахователна полица „Гражданска отговорност“ №
BG/33/117001236265, валидна от 15.05.2017 г. до 14.05.2018 г. Поддържа се, че
вследствие настъпилото произшествие ищецът е изпаднал в безсъзнание и са му
причинени множество травматични увреждания: политравма,
съчетана травма на крайниците, главата и таза, контузия на лява предмишница със съчетано открито счупване на лакетната кост и лъчевата кост, множество фрактури на ребра
в ляво, в рамките на долен лоб антеробазален сегмент
на лява част на белия дроб, подкожен емфизем и хемоторакс, фрактура на таза, фрактура на носа, мозъчно
сътресение със загуба на съзнание, кръвонасядане и
оток на главата, кръвонасядане и оток на тялото с
множество натъртвания, посинявания и отоци, разкъсно-контузна
рана в ляво в областта на гениталиите, огромна прорязна
рана на лявата ръка по цялата дължина, с разрязване на бицепса,
огромна прорязна рана на лява подбедица,
рана в областта между долната устна и брадата. Поддържа се, че през периода на
хоспитализация състоянието на ищеца е било изключително тежко, търпял
интензивни и продължителни болки и страдания, търпи ги и в момента и ще ги
търпи в бъдеще. Поддържа се, че процесното ПТП се е
отразило и на психическото здраве на ищеца-изпаднал в депресия и
посттравматичен стресов синдром, изпитва и продължава да изпитва силен стрес и
страх, чувства се тревожен и изнервен, нарушена е способността му да спи,
сънува кошмари.
Поддържа се, че на 22.12.2017 г.
ищецът завел пред ответното застрахователно дружество молба за изплащане на
обезщетение, но и досега такова не му е изплатено.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди-болки и страдания от множеството тежки травматични
увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на на
01.07.2017 г. в Република Турция на пътя Кония-Караман,
виновно причинено от водача на микробус марка „Ситроен“ с рег. № ********,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „А.И.” АД с полица № BG/33/117001236265, валидна от
15.05.2017 г. до 14.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 23.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез пълномощник юрисконсулт Б., надлежно
упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Счита, че приложимото право е
турското. Твърди, че съгласно турското право е налице лимит на отговорност на
застрахователя за цялото събитие, по-нисък от този по КЗ, който лимит следва да
се вземе предвид от съда при определяне на обезщетението, както и да се вземе
предвид обстоятелствата като обичаен размер на обезщетенията, присъждани
съгласно турското право при аналогични случаи, както и броя на увредените от
събитието лица и техните вреди, чийто претенции следва да се покрият от лимита
на отговорност на застрахователя. Оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба във връзка с механизма
на осъществяване на ПТП, както и че същото е настъпило по вина на водача И..
Твърди, че произшествието е настъпило по вина на водача Х., който се движил с
несъобразена с характера и интензивността на движението скорост, поради което е
станал причина за настъпване на процесното ПТП. В
условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия с твърдението, че същият е пътувал в автомобила без
поставен предпазен колан. Оспорва вида, тежестта и размера на твърдените като
причинени на ищеца увреждания на здравето и причинените му неимуществени вреди.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба. Твърди, че приложимото право е
българското, тъй като ищецът е български гражданин, виновният водач е български
гражданин, ответникът е застрахователно дружество със седалище и адрес на
управление в РБ и неблагоприятните последици от настъпилото
произшествие-имуществени и неимуществени
се търпят на територията на РБ. Оспорва заявените от ответника
възражения за вина на турския водач и за съпричиняване
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа всички си
възражения, оспорвания, твърдения и доказателствени
искания.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения са изложени в писмена защита по делото. Претендира разноски, за
което представя списък. Адвокат М.претендира адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли. Претендира направените по делото разноски, за което
представя списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От представените с молба на ищеца
от 05.12.2019 г. писмени доказателства-доклад от оглед на местопроизшествие,
снимки на местопроизшествие, скици, таблица, ведно с кратко описание на
местопроизшествието, от разпита на свидетеля очевидец и водач на микробус
„Ситроен“-Н.Ц.И. и свидетеля очевидец, пътувал в микробуса-М.Н.А., както и от приетото
по делото заключение на САТЕ, се установява, че на 01.07.2017 г. около 08,20
часа микробус „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ********, управляван от свидетеля И.,
се движил на кръстовище, образувано от държавен път № D715, свързващ гр.Караман и гр.Коня и път гр.Сумра-гр.Иенису. Достигайки
кръстовището, водачът на микробус Ситроен е спрял на знак Б2, като е виждал
приближаващият от ляво микробус „Фолксваген“ с турска регистрация ******, но
въпреки това навлиза в кръстовището с цел да извърши ляв завой. В момент,
когато е преминал през дясната лента и е навлязъл върху лявата лента, настъпва
удар на предна лява част на микробус Фолксваген върху задна лява част на
микробус Ситроен. Следствие на удара, микробус Ситроен започва да се върти
около вертикалната си ос в посока обратна на часовата стрелка и придвижвайки се
ротационно-транслационно се удря със странична лява част в областта зад предна лява
врата в метален стълб на билборд, като вследствие на удара отскача в обратна
посока и се установява на мястото, където е намерен при огледа на
местопроизшествието. От удара върху задната част на микробус Ситроен, микробус
Фолксваген се отклонява вдясно, изминава косо през пътното около 42 м и с
предна част се удря в крайпътната мантинела.
Причина за настъпване на
произшествието са субективните действия на водача на микробус Ситроен Джъмпер,
който е навлязъл върху платното на главния път в момент, когато това не е било
безопасно за него и другите участници в движението.
Установява се, че ако водачът на
микробус Фолксваген се е движил със скорост 71 км/ч, е могъл да предотврати
удара посредством аварийно спиране.
Установява се, че микробус
Ситроен, модел Джъмпер е с 8+1 места, пътнически и е оборудван с триточкови
инерционни колани на всичките места.
Комплексната СМЕ и САТЕ
установява, че с оглед механизма на процесното ПТП,
характерът и местоположението на травматичните увреждания, може да се приеме,
че ищецът е бил с поставен предпазен колан в момента на настъпване на
произшествието. Това, че ищецът е бил с поставен предпазен колан се установява
и с показанията на разпитания свидетел А..
Между страните не се е спорило, че към датата
на настъпване на произшествието, по отношение на микробус „Ситроен Джъмпер“ с
рег. № ******** е имало активна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, сключена със застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ № BG/33/117001236265, валидна от 15.05.2017 г. до 14.05.2018 г.
От приетата по делото комплексна СМЕ
се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът-пътник
в микробус „Ситроен
Джъмпер“ с рег. № ********, е получил следните травматични увреждания:
1.мозъчно сътресение протекло със
степенна промяна в яснотата на съзнанието (зашеметяване, объркване), без медицински данни за
настъпило безсъзнателно състояние (кома),
2.открито счупване на двете кости
на лява предмишница в долния край,
3.множество счупвания на ребра в
ляво, с хемоторакс,
4.разместено счупване на дясната
срамна кост на таза,
5.счупване на носни кости с
травматичен кръвоизлив, без дислокация на фрагменти,
6.рани по долната устна и
брадата,
7.рана в областта на гениталиите
в ляво,
8.рани по лява мишница,
9.рани по лява подбедрица.
Ищецът е провел болнично лечение
с прекъсвания в периода от 01.07.2017 г.-06.04.2018 г. За мозъчното сътресение
е проведено лечение с режим на легло, неврологично наблюдение, обезболяващи
медикаменти. За счупването на носните кости без разместване на фрагменти са
поставени тампони в носните ходове. Раната на долната устна е обработена
хирургически с конци. Ищецът на три пъти е претърпял оперативни интервенции,
както следва: на 05.07.2017 г. е извършено кръвно наместване и метална фиксация на костите на предмишницата
с метална плака и винтове. Раните са хирургично обработени, на 18.07.2017 г. е
извършено изрязване на некротичните тъкани и част от
м.солеус, обилно измиване, на 03.04.2018 г. е
извършено почистване на фиброзни сраствания, невролиза на нервите на предмишницата
и изваждане на плаката.
Ищецът е провел и
домашно-амбулаторно лечение, по време на което и в продължение на четири месеца
имал нужда от чужда помощ. През този период от време, ищецът бил на легло, не
можел да става, да ходи до тоалетна, не можел да се храни. Установява се с
показанията на разпитаната свидетелка-съпруга на ищеца.
Свидетелката Е.И.К. установява
още, че състоянието на съпруга й непосредствено след произшествието, било много
тежко. Когато го видяла за първи път в болницата в Турция, той бил с бинтована
глава, подут нос, подути устни, имал шеф на долната устна, лявата му ръка била
счупена, обинтована с бинт и отдолу гипс, счупени
ребра, имал кръвоизлив на белия дроб с дренаж, със счупен таз. Кракът му не бил
счупен, но имал рана от глезена почти до коляното. Ръката, освен че била
счупена, също имало рана от самата китка до подмишницата. Ищецът много трудно
говорел, постоянно пъшкал, не можел да се движи, дори и до тоалетна. Започнал с
памперси. Имал нужда от чужда помощ в болницата, но там за него се грижела
сестра. След като се прибрал в дома си, ищецът не можел да спи през нощта.
Свидетелката установява и че до момента съпругът й не може да работи, понеже
чувствителността в ръката му е 20%. Кракът му се подува, прилошава му, не може
да спи през нощта и до ден-днешен, бълнува за катастрофата. Плаши се на сън
много често. Не може да приклекне заради счупения таз. Психически ищецът също
се променил много. Преди бил много весел, общувал много. Сега не иска да
общува, затворил се е в себе си. Станал по-избухлив, по-нервен. Когато
свидетелката видяла за първи път ищеца, той не можел да говори, но постоянно
плачел и това продължило два месеца. Плачел като малко дете.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
Показанията на свидетелката Е.И.К.
кореспондират и със заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична
експертиза, от която се установява, че в резултат на инцидента на 01.07.2017 г.
ищецът е преживял остра стресова реакция, преминала след това в посттравматично
стресово разстройство. Към момента все още се установяват симптоми на това
разстройство, но с намаляваща интензивност. Налице са още депресивни и неврастеноподобни симптоми, които се дължат отчасти и на
последиците от инцидента, свързани с нарушено социално функциониране. Вещото
лице установява, че прогнозата за пълното възстановяване на психичната
симптоматика при ищеца е много трудна, тъй като до голяма степен зависи от
физическото му и трудово възстановяване, но не на последно място и от
провеждането на адекватно лечение от специалист-психиатър.
От заключението на комплексната
СМЕ се установява, че ищецът е търпял болки и страдания от получените
травматични увреждания, както следва:
При мозъчно сътресение
най-интензивна е общо-мозъчната симптоматика в първата седмица след травмата с последващо затихване под въздействие на
лечебно-охранителния режим и обезболяващи медикаменти. От счупването на носните
кости без разместване на фрагменти, ищецът е търпял болки за период от 20 дни
най-интензивни в първите седем. Разкъсно-контузната
рана на долната устна е довела на ищеца болки и страдания за период от десет
дни. От травматичните увреди по крайниците ищецът е търпял болки с висок
интензитет непосредствено след травмата и в следващите 14-15 дни. В следващия
период те са били с променлив характер и намаляващи като интензитет в
следващите 5-6 месеца. В бъдеще ищецът ще
има нарушена функция на ляв горен крайник изразяваща се в намалена сила на
мускулите на мишницата, при сгъване на лява лакътна
става и намалена сила на захват с лявата ръка. Ищецът
има трайни дефинитивни увреди на ляв горен крайник, изразяващи се в липса на
мускули в областта на мишницата и оттам нарушена функция на ляв горен крайник.
Има и нарушен венозен поток на ляв долен
крайник, поради големите мекотъканни белези по подбедрицата.
Налице са и следните трайни
белези по тялото на ищеца: белег с големина 2 см по гърба на носа, голям, с
неправилна форма хипертрофичен белег /келоид/,
започващ от лява подмишница, продължаващ по дължината на мишницата и предмишницата до гривнената
става. Същият е предимно по воларната страна на
крайника с дължина над 45 см, по гърба на лява предмишница-надлъжен
белег с дължина 15 см, по предно-вътрешната страна на лявата подбедрица-белег с характера на келоид
с хипотрофична и атрофична
кожа и дължина от 20-25 см, белег по аксиларната
линия на лява гръдна половина с дължина 5-6 см в областта на 6-7 ребра. Тези
белези са дефинитивни и не е възможно да бъдат премахнати и по оперативен път.
На 22.12.2017 г. ищецът предявил
пред ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но такова
до момента не е изплатено.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 22.12.2017 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 22.03.2018 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 20.04.2018 г. и в този смисъл
се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 01.07.2017
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и с приетите по делото
заключения на САТЕ, комплексна САТЕ и СМЕ и комплексна СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищеца.
Установява се, че с поведението си водачът на микробус „Ситроен Джъмпер“ с
рег. № ******** е нарушил правилата за преминаване през кръстовище, като не
пропуснал наближаващия микробус Фолксваген, въпреки че го е възприел и е могъл
да го пропусне, навлязъл в кръстовището и станал причина за настъпване на
произшествието.
По делото не са ангажирани
доказателства, относно виновно поведение на другия водач, участник в ПТП.
Косвени такива се установяват с приетото по делото решение на турския съд, а
именно, че водачът на микробус Фолксваген също има вина за настъпване на
произшествието, който се счита на по-ниско ниво второстепенен виновник.
Независимото съизвършителство
в случая е ирелевантно за отговорността на ответното
дружество. Ответникът
отговаря спрямо ищеца за пълния размер на вредите до размера на
застрахователната сума, тъй като съпричиняването на
увреждането е от деликвент със застраховка „ГО“ (установява се с протокол за щетите, настъпили вследствие
на ПТП със смърт/нарянявания).
От гласните доказателства и
комплексната СМЕ и САТЕ се установи безспорно, че пострадалият ищец е пътувал в
микробус Ситроен с поставен предпазен колан, поради което и възражението на
ответника за принос от страна на пострадалия, следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 100 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял тежки телесни
увреждания, от които не се е възстановил и към момента. Касае за млад мъж в
трудоспособна възраст (38 години към датата на
произшествието), който вследствие на
произшествието е получил трайни (дефинитивни) увреждания: нарушена функция на ляв горен крайник,
изразяваща се в намалена сила на мускулите на мишницата, при сгъване на лява лакътна става и намалена сила на захват
с лявата ръка, липса на мускули в областта на мишницата и оттам нарушена
функция на ляв горен крайник, нарушен венозен
поток на ляв долен крайник, поради големите мекотъканни
белези по подбедрицата, трайни белези по тялото на
ищеца: белег с големина 2 см по гърба на носа, голям, с неправилна форма
хипертрофичен белег /келоид/, започващ от лява
подмишница, продължаващ по дължината на мишницата и предмишницата
до гривнената става. Същият е предимно по воларната страна на крайника с дължина над 45 см, по гърба
на лява предмишница-надлъжен белег с дължина 15 см,
по предно-вътрешната страна на лявата подбедрица-белег
с характера на келоид с хипотрофична
и атрофична кожа и дължина от 20-25 см, белег по аксиларната линия на лява гръдна половина с дължина 5-6 см
в областта на 6-7 ребра. Тези белези са дефинитивни и не е възможно да бъдат
премахнати и по оперативен път.
Вследствие на тези увреждания
ищецът не може да полага пълноценно труд. Ищецът следва да бъде обезщетен за
болките и страданията, за това че за период от четири месеца е бил напълно
неподвижен и е бил изцяло зависим от чужда помощ, за болките които е търпял
непосредствено след трите оперативни интервенции, за преживяната остра стресова
реакция, преминала след това в посттравматично стресово разстройство, за това,
че и към момента все още са налице депресивни и неврастеноподобни
симптоми, свързани с нарушено социално функциониране, с липсата на физическо и
трудово възстановяване на ищеца.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност).
В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 22.12.2017 г. Ищецът обаче претендира присъждане на лихва от
23.03.2018 г., поради което съдът присъжда лихва именно от тази дата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, поради което такива не е правил,
респ.съдът не му присъжда.
Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 15.06.2020 г. адвокат Н.А.М.е осъществявала
безплатна правна помощ на ищеца, поради което и на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, ответното дружество ще следва да бъде осъдено да
заплати на адвокат М.адвокатско възнаграждение, чийто размер съдът определя на
основание чл.7, ал.2, т.5 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно: 5530 лв., от който размер съдът присъжда 2 765
лв., който размер съответства на уважената част от иска (100 000 лв.)
Ответникът е направил разноски в
размер на 600 лв. за депозит вещи лица, 20 лв.-депозит свидетели, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено
по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
От общата сумата от 1070 лв., ищецът ще следва да бъде осъден на
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника направените от него
разноски в размер на 535 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от
иска (100 000лв.)
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд сумата от 4000 лв.-държавна
такса върху размера на уважения иск, както и сумата от 461,20 лв.-заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответна на уважената част от
иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.И.”, дружество вписано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на А.А.К.,
ЕГН **********,*** сумата от 100 000 лв.
/сто хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от множеството тежки травматични
увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 01.07.2017 г. в Република Турция на
пътя Кония-Караман, виновно причинено от водача на
микробус марка „Ситроен“ с рег. № ********, който автомобил към датата на
произшествието е имал активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
при З. „А.И.” АД, сключена с полица № BG/33/117001236265, валидна от 15.05.2017
г. до 14.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 100
000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА З. „А.И.”, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Н.А.М., ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение
в размер на 2 765 лв. (две хиляди седемстотин шестдесет
и пет лв.)
ОСЪЖДА А.А.К.,
ЕГН **********,*** да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „А.И.”, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 535 лв. (петстотин тридесет и пет лв.) разноски направени от ответника
пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА З. „А.И.”, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд
сумата от 4000 лв. (четири хиляди лв.)-държавна такса и сумата от 461,20 лв. (четиристотин шестдесет и един и 0,20 лв.)-заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на
съда.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми могат да бъдат
изплатени по банкова сметка: ***: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: