Решение по дело №561/2016 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 януари 2017 г. (в сила от 30 януари 2017 г.)
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20165200500561
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   27    гр. Пазарджик,30.01 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито  заседание на    двадесет и пети януари  през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

                                          ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

                                                              Д. Бозаджиев

 

с участието на секретаря Г.М.

като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В  гр. д. № 561 по описа за 2016 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.435 ал.4 от Граждански процесуален кодекс.

Жалбоподателят „П.И. „ЕООД сочи,че обжалва действията на ЧСИ по изпълнително дело № 94/2016 година ,изразяващи се в насочване на принудително изпълнение спрямо трето за изпълнителното производство лице.

Моли действията на ЧСИ Т. по конституирането на дружеството като длъжник в изпълнителното производство и насочване на изпълнението върху притежаван от него недвижим имот,описан в жалбата да бъдат отменени.

По разпореждане на Административния ръководител от 29.07.2016 година ,като е прието ,че са обжалвани различни изпълнителни действия са образувани две отделни производства ,все въз основа на жалбата на дружеството от 12.07.2016 година,като настоящото производство е само по жалбата срещу действията по насочване на принудителното изпълнение срещу притежавания от жалбоподателя недвижим имот.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на  обжалваните изпълнителни действия,като допустимостта на жалбата е мотивирана на последно място в изложението.

Твърдят ,че дружеството не е учредявало договорна ипотека в полза на взискателя върху възбранения недвижим имот.

Ипотеката била учредена  за обезпечаване на вземането на банката  -взискател по отношение на „П.Т.“ АД  и жалбоподателя в този смисъл се явявал трето лице за изпълнителното производство , което нямало основание да бъде конституирано като длъжник в него.

Прави се искане и се излагат основания за спиране на изпълнителното производство.Твърди се,че  по отношение на дружеството – същински длъжник – получател на предоставения от банката кредит  ,е открито производство по несъстоятелност,поради което  в съответствие с нормата на чл.638 от ТЗ производството по изпълнителното дело следвало да бъде спряно.

Считат още,че дружеството не е пасивно легитимирано по издадената Заповед за изпълнение.Не била приложима нормата на чл.429 ал.3 от ГПК.Длъжници по издадената заповед били физически лица – Г.Т. и Ц.Т. ,а не дружеството „М.“ ООД ,вземането по отношение на което било обезпечено с учредената ипотека върху имота.Кредиторът нямал изпълнително основание срещу главния длъжник по договора за кредит.

Жалбата срещу така посочените изпълнителни действия бил единствения начин на защита на жалбоподателя .В деня на налагане на възбраната ,както и към настоящия момент имота се намирал във владение на жалбоподателя,поради което били налице условията на чл.435 ал.4 от ГПК за допустимост на жалбата.

Разпоредбата на чл.440 от ГПК била неприложима ,тъй като спор за принадлежността на имуществото не съществувал.

Молят на основание чл.438 от ГПК да бъде постановено спиране на изпълнението ,включително и отмяна на насрочения опис на недвижимия имот.По този въпрос съдът се е произнесъл с нарочно определение.

В срок е постъпило възражение на жалбата от взискателя в изпълнителното производство.Излагат се доводи за недопустимост на жалбата и евентуално – доводи за нейната неоснователност.

Съдебният изпълнител е изготвил мотиви по жалбата ,като изразява становище,че жалбата е недопустима.Макар и подадена в срок ,не се касае за обжалване на действия в обхвата на чл.435 от ГПК.Мотивира становището си,че не се касае за жалба от трето за изпълнителното производство лице,като се позовава и на съдебната практика.

С определение от 15.12.2016 година ,постановено по ч.гр.д.№ 678/2016 година Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по този въпрос ,като е счел ,че жалбата е допустима.В това определение са изложени доводи ,касаещи и съществото на спора ,но съдът намира ,че при условията на чл.278 ал.3 от ГПК за настоящия състав са задължителни указанията на Апелативния съд по поставения пред него процесуален въпрос , а именно – допустима ли е жалбата.

В изпълнение на дадените указания съдът е насрочил и разгледал жалбата в открито съдебно заседание в съответствие с разпоредбата на чл.437 ал.2 от ГПК.

Съдът намира за необходимо още да посочи ,че е налице противоречива практика на ПАС.С определение от 12.10.2016 година постановено по В ч.гр.д.№ 550/2016 година този съд е приел,че жалба на същото дружество против действия на ЧСИ е недопустима ,защото това дружество няма качеството на трето за изпълнителното производство лице ,а е ипотекарен длъжник.

И още- никъде в жалбата не се излагат доводи относими към упражняването на фактическата власт върху имота , а нормата на чл.435 ал.4 от ГПК предоставя възможност не на всяко трето лице , а на това ,което се намира във владение на имота.

Съобразявайки изложеното до тук , съдът приема,че  жалбата е допустима , а разгледана по същество – я намира за неоснователна.

Производството по изп.д.№ 94/2016 година на ЧСИ Т. е образувано по молба на „Б.П.Б.“ АД за изпълнение на парично задължение срещу Г.Т. и Ц.Т..Видно от представения изпълнителен лист и заповед за изпълнение задължението е по договор за кредит № 1290/2007 година от 5.01.2007година

Видно е и от представения договор за кредит,че той е сключен между взискателя от една страна и „М.“ ЕООД – кредитополучател ,както  и с посочените като длъжници физически лица- в качеството им на поръчители.Не става ясно защо в жалбата се подържа ,че отговорността на длъжниците като поръчители е възникнала едва с анекс към договора за кредит от 2011 година.От договора за кредит е видно още,че вземането е обезпечено и чрез учредяване на договорна ипотека върху недвижимия имот ,насочването на изпълнението върху който се атакува по реда на чл.435 от ГПК.Представени са и редица анекси към сключения договор за периода от сключването му до 2014 година ,като страна при всички договаряния са и посочените длъжници и променените уговорки не са относими към дадените по договора обезпечения.

В изпълнителното производство са приложени и нотариалните актове - № 22 и 26 от 2007 година,с които са учредени договорни ипотеки за обезпечение на дълга по същия договор за кредит .Ипотека е учредена върху имота , описан в жалбата – дворно място и сграда,собствен към момента на учредяване на ипотеката на дружество „П.Т.“АД ,представлявано от изпълнителния директор С. Т.Т..

С молба от 1.06.2016 година взискателят е поискал налагане на възбрана ,включително и върху описания ипотекиран имот.Наложена е такава с постановление на ЧСИ от 24.06.2016 година.

За наложената възбрана на имота е уведомено дружеството жалбоподател на 4.07.2016 година.Тоест – от този момент дружеството е било уведомено  или е узнало по смисъла на чл.436 ал.1 пр.последно от ГПК за насочването на изпълнението върху този имот.Жалбата е от 11.07.2016 година.

Безспорно е установено по делото ,че дружеството обезпечило дълга на „М.“ ООД,чрез учредяване на потека върху своя имот е апортирало именно този имот в „П.И.“ ООД.В последното дружество едноличен собственик на капитала е „И. „ ООД ,като представляващ дружеството е и представляващия дружеството , учредило договорната ипотека.

Не е спорно ,че дружеството – жалбоподател е придобило имота с тежест – учредена върху него ипотека .Това обстоятелство не се оспорва в жалбата и не се излагат доводи в тази посока.Чрез изложеното в жалбата се цели единствено и само да се отрече отношението на обезпечението чрез ипотека ,към вземането ,което се реализира в рамките на конкретното изпълнително производство , като се подържа ,че тъй като изпълнителен лист е издаден само срещу поръчителите по договор за кредит ,а вземането е срещу дружество , което не е страна в изпълнителния процес,то така учредената ипотека не обезпечава вземането по отношение на поръчителите.

Тази теза е несъстоятелна и не намира подкрепа в действащото законодателство.Учредената ипотека обезпечава вземането при съобразяване с разпоредбите на чл.166 и следващите от ЗЗД,независимо по отношение на кой от солидарните длъжници е заявена претенцията за реализирането му принудително.

С придобиването на имота след вписване на ипотеката , което  обстоятелство е безспорно,дружеството – жалбоподател  отговоря до размер на реализираната при принудителното изпълнение продажна цена на имота за изпълнение на задължението, обезпечено с договора за ипотека, независимо, че не е учредил той ипотеката и независимо, че задължението не е негово. Това негово задължение произтича от разпоредбата на чл. 173 ал. 1 ЗЗД, съгласно която кредиторът, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той. С вписването на ипотеката в надлежните книги за това в службата по вписванията, същата е породила действие, което пази правото на ипотекарния кредитор от последващи правни и фактически промени с вещта до заличаването и по съответния ред. Ето защо на ипотекарния кредитор са непротивопоставими всички следващи прехвърляния и учредяване на тежести върху имота след вписване на ипотеката.

Изложеното до тук е още един аргумент , че ипотекарния длъжник не може да бъде разглеждан като трето лице в изпълнителното производство , тъй като при подобни хипотези и разпоредбата на чл.435 ал.4 пр.последно от ГПК е неприложима.Очевидно е ,че тази разпоредба е насочена към защитата на правата на лица,чиито поведение и действия нямат отношение към обезпечаване на вземането по какъвто и да е начин.

Съдът намира,че жалбата е неоснователна , тъй като жалбоподателя е придобил недвижим имот , след учредяване на ипотека върху него за обезпечаване на вземане,за което солидарно отговорни са кредитополучателя и поръчителите.Няма значение дали заповед за изпълнение ,респективно изпълнителен лист е издаден срещу всички тях или само срещу някой от тях или само срещу поръчителите ,както е в настоящия случай.Вземането е едно и също и то е обезпечено за кредитора чрез учредената ипотека.

С оглед изхода на спора на ответника по жалбата ,направил искане  и представил списък на разноските по чл.80 от ГПК – „Б.П.Б.“АД се дължат разноски.Тези разноски по естеството си са юрисконсултско възнаграждение.

За да определи размера им съдът съобрази нормата на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25а ал.2 от Наредбата по ЗПП и определя размера на 120 лева.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

 

                                      Р   Е   Ш   И

 

ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Т.  по изп.д.№ 94/2016 година ,по насочване на изпълнението върху ипотекиран недвижим имот УПИ ІІІ Спа хотел в кв.1 по ПУП на Летовище „С..К.“ с обща площ 12 227 кв.м. ,ведно с четириетажна жилищна сграда и  и масивна двуетажна сграда.

Осъжда „П.И. „ ЕООД със седалище гр.Пещера ул.“Михаил Такев“ № 144 да заплати на „Б.П.Б.“ АД разноски по делото в размер на 120 лева.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.             2