РЕШЕНИЕ
№ 14057
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110129760 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД "***" АД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, район Л., ул. "***" № *, срещу С. О., с
БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1000, р-н О., ул. М. №*, с
която е предявен иск с правно основание чл.410 от КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 748,37 лева, представляваща платеното от ЗАД
"***" АД, с ЕИК ***, застрахователно обезщетение по щета № 0300-21-378-500367,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
01.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба са налице твърдения, че между ЗАД "***" АД и “****“ ЕООД,
е сключен Договор за застраховка „Каско" на МПС, обективиран в застрахователна
полица № 21-0300/604/5000337 със срок на действие от 00:00 часа на 26.03.2021г, до
24:00 часа на 25.03.2022г., с предмет лек автомобил марка „***" модел „***" с рег. №
СВ***СМ, покритие по Клауза „А" /пълно Каско/ съгласно Общите условия за
застраховка „Каско" на МПС, при договорена застрахователна сума в размер на 43 400
евро. В срока на застраховката - на 22.08.2021г. около 15:20 часа, в гр. София, е
настъпило застрахователно събитие с участие на застрахования автомобил,
констатирано с Протокол за ПТП № ***/22.08.2021г. От протокола за ПТП се
установява, че застрахованият автомобил „Мерцедес", рег. № СВ0168СМ, по време на
движение по ул. „Беловодски път“ в посока Музея на мечката преди м-т „Тихия кът“
попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на
събитието на застрахования автомобил са нанесени щети по предна лява гума и
джанта, както и по спойлера /облицовка на бронята/ в долна предна част. С
Уведомление за щети по МПС от 25.08.2021г. ищецът бил уведомен за събитието, с
оглед на което е образувал щета № 0300-21-378-500367 по застраховка „Каско" на
1
МПС, във връзка с обезщетяване на вредите върху автомобила. Щетите били
ремонтирани в доверен сервиз на застрахователя, а именно „****“ ЕАД. Цената на
ремонта е в общ размер на 748,37 лева, за която сума са издадени Фактура №
**********/31.08.2021г. (за уврежданията по гума и джанта) и Фактура №
**********/02.09.2021г. (за уврежданията по спойлера). След изпълнение на всички
изисквания на застрахователния договор, на 08.09.2021г. сумите са заплатени от
ищцовото дружество, което е осъществило и разноски в размер на 15 лева,
представляващи ликвидационни разходи. С плащането на застрахователното
обезщетение ищецът твърди, че е встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, респ. срещу лицата, които носят отговорност за настъпване на
вредите.
От правна страна ищецът намира, че съгласно чл. 30, ал.2 от Закона за пътищата
поддръжката и ремонтът на пътищата в урбанизираните територии (с население над
100 000 души) се извършва от съответната община - в случая С. о.. Съгласно чл. 410,
ал.1, т. 3 от Кодекса на застраховането (за краткост КЗ) с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу: собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява
надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите. След изпълнение на обезщетението и встъпването в
правата на застрахования, ЗАД „***" АД е изпратил до Столична община покана за
доброволно изпълнение на регресна претенция по щета № 0300-21- 378-500367 в общ
размер на 748,37 лева, като длъжникът е поканен да изпълни задължението си.
Предвид изложеното ищецът твърди, че е налице правен интерес за платилия
обезщетение по застраховка „Каско" на МПС застраховател - ЗАД „***" АД да предяви
настоящия иск срещу Столична община - като лице отговорно за поддръжката и
ремонта на пътищата в урбанизирана територия и което носи отговорност за
причинените имуществени вреди на основание чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ.
Ответникът Столична община е депозирал писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен. Твърди, че липсва застрахователно покритие към момента на ПТП. В
представената застрахователна полица № 21-0300/604/5000337 е уговорено, че
застрахователната премия се дължи разсрочено – на четири вноски, първата дължима
на 25.03.2021 г., но не е представено доказателство за заплащане на първата вноска от
дължимата премия, не е доказано застрахователното покритие да е влязло в сила към
момента на настъпване на твърдяното ПТП на основание чл. 351, ал. 3 КЗ. На
следващо място твърди, че представената застрахователна полица № 21-
0300/604/5000337 не е подписана от страните. Оспорва наличието на настъпило
застрахователно събитие, както и механизма на ПТП. Заявява, че не се установява по
несъмнен начин, че е настъпило ПТП и причина за него е „несигнализирана и
необозначена дупка на пътното платно“, вследствие на което са настъпили материални
щети за моторното превозно средство, както е описано в исковата молба. Оспорва вида
и размера на претърпените от ПТП щети. Оспорва с представеното по делото
платежно нареждане да е платено застрахователно обезщетение именно за процесните
вреди. На следващо място ответникът прави възражение за съпричиняване, като
твърди, че предвид обстоятелството, че движението на процесния автомобил е на прав
участък, то ако застрахованият водач се е движил със съобразена скорост, щеше да
забележи наличието на неравност на пътното платно, в случай че е налице такава, като
2
би предприел маневра по заобикалянето и не би попаднал изобщо в нея.
В отговора на исковата молба са налице и твърдения, че С. о. не е бездействала
във връзка със задължението си да поддържа пътя, където се твърди, че е настъпило
твърдяното ПТП. В изпълнение на това задължение Столична община е сключила
Договор № СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г. с дружеството „***“ АД с ЕИК ***.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от същия дружеството-изпълнител се задължава да извършва на
територията на Столична община - I зона, включваща райони „***“, „***“ и „***“,
дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения.
В т. 2 на същия член е посочено, че за цялата улична мрежа, включена в обхвата на
зоната и извън приложение № 6, изпълнителят се съгласява да извършва дейностите по
поддръжка и текущ ремонт на база конкретни възлагания при необходимост. В тази
насока следва да се отбележи, че към датата на твърдяното ПТП Столична община е
възложила по реда на чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договора извършване на СМР на процесния
пътен участък. С възлагателно писмо с рег. № СОА21-ТД26- 7227/21.06.2021 г. на
„***“ АД е възложено извършването на ремонт на ул. „Беловодски път“ до местност
„Златни мостове“. Видно от Акт относно фактическото приключване на СМР, съгласно
договор СОА19-ДГ55- 431/24.06.2019 г. и възлагателно писмо № СОА21-ТД26-
7227/21.06.2021 г., СМР са приключени на 09.09.2021 г. Като се има предвид, че
съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора за целите на последния поддържането на пътя е
дейност по осигуряване на непрекъснато, безопасно и удобно движение по него през
цялата година, счита, че в периода от възлагане на СМР до тяхното завършване и
приемане изпълнителят по договора има задължението да осигури безопасното
движение на МПС, включително чрез сигнализиране, въвеждане на временна
организация на движението, отстраняване на неравностите и др. Неизпълнението на
задължението за осигуряване на безопасно движение представлява и неизпълнение на
Договора. Ответникът твърди още, че получената от Столична община покана от
застрахователя е препратена на „***“ АД за преценяване дали да бъде заплатена с
писмо рег. № СОА22-ТД26-15775-(1)/30.12.2022 г., получено от дружеството чрез
Системата за електронен обмен на съобщенията (СЕОС) с рег. № Z-10/04.01.2023 г.
Предвид горното намира за обосновавано наличието на правен интерес на основание
чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето-лице помагач в производството на „***“
АД с ЕИК ***, както и на основание чл. 219, ал. 3 ГПК срещу същото да бъде
предявен обратен иск.
С определение № 35020/04.10.2023 г. съдът е конституирал „****“ АД с ЕИК
*** като трето лице помагач и е приел за съвместно разглеждане на основание чл. 219,
ал. 3 от ГПК обратния иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД Столична община срещу
това дружество.
В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът по обратния иск „***“
АД с ЕИК *** е депозирал писмен отговор. Не оспорва наличието на сключен договор
№ СОА19-ДГ55- 431/24.06.2019 г. между Столична община (като възложител) и
Дружеството (като изпълнител), съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят
се задължава да извършва на територията на Столична община - I зона, включваща
райони „**“, „***“ и „**" дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения съгласно чл. 1, ал. 1 от договора (приложен към отговора
на исковата молба). В обхвата на зоната по договора се включват посочените в
стойностна сметка към договора улици и булеварди, за които поддържането се
осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното ниво на
поддържане съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора (Приложение № 6 към договора).
3
Съгласно чл. 1, ал. 1, точка 2 за цялата останала част от уличната мрежа, включена в
обхвата на зоната, но извън списъка по Приложение № 6, изпълнителят следва да
извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на база конкретни възлагания по
необходимост. Ответникът твърди, че поддържа следния участък от ул. „Б. п.“, който
започва от началото на ул. „Б. п.“ на кръстовището с ул. „П. п.“ до обръщалото
(колело) на автобус 63 съгласно Приложение № 6. Част от процесната улица, на която е
настъпило произшествието, не попада в обхвата на поддръжка по сключения договор.
От фактическите твърдения в исковата молба се посочва, че произшествието е
настъпило по време на движение по ул. „Беловодски път“ в посока Музея на мечката
преди местността „Тихия кът“. Така индивидуализираният участък се намира извън
обхвата на дължимата поддръжка по договора. Тъй като процесният участък се намира
извън обхвата на Приложение № 6, изпълнителят дължи извършване на посочените
във възлагателното писмо работи, а именно: направа на асфалтова кръпка и обкантване
съгласно приложеното по делото възлагателно писмо № СОА21-ТД26-7227/21.06.2021
г. Ответникът по обратния иск счита, че от представените към отговора на исковата
молба доказателства не може да се направи извод, че изпълнителят не е изпълнил
задълженията си по сключения договор със Столична община, а точно обратното.
Посочва, че в протокол № 38 и акта за фактическото приключване на СМР, не се
установяват некачествено извършени СМР. Твърди, че в акта за фактическо
приключване е посочено, че са спазени сроковете за приключване на СМР съгласно
договора и възлагателното писмо. Във връзка с процесния случай изпълнителят не е
получавал искания за отстраняване на дефекти вследствие на некачествено изпълнени
СМР. Столична община освен това заплаща дължимите суми за този период съгласно
приложената към отговора фактура, с което ответникът потвърждава, че е съгласен с
извършените дейности. Твърди, че при липсата на други данни не би могло да се
приеме, че процесната дупка, в която се твърди, че водачът на процесното МПС
попада, се е намирала именно в рамките на ремонтирания от изпълнителя участък.
Поддържа, че с оглед направените твърдения от страните и представените
доказателства може да бъде направен извод, че изпълнителят е изпълнил
добросъвестно задълженията си по процесния договор с ответника по първоначалния
иск. Прави искане съдът да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл.
235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
По първоначално предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ:
В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ встъпва в правата на увредения срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато причинител на вредата е лице, комуто е
възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност
носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при
или по повод нейното изпълнение. Още в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на
Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната
възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49
ЗЗД, когато са налице основания за нея.
4
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1)
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца-
застраховател; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на
възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ. По
предявения обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД доказателствената
тежест е на ищеца по него - Столична община. Същият следва при условията на пълно
и главно доказване да установи, че с ответника по обратния иск „Трейс Груп Холд“ АД
е сключил договор за поддръжка и ремонт на улична мрежа, в обхвата на който попада
и процесният участък, че увреждането на пътното покритие е допуснато от ответника в
нарушение на задълженията му по договора, като в полза на Столична община
съобразно клаузите на същия е възникнало право на вземане за процесната сума.
Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие от Застрахователна полица № 21-
0300/604/5000337/25.03.2021 г., при ЗАД „***“ АД е сключена застраховка "Каско",
клауза „Пълно каско“, съгласно Общите условия за застраховане на „Сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства“, за л.а. „****“ с номер на рама ***,
с период на покритие 26.03.2021 г. - 25.03.2022 г., като собственик на застрахованото
МПС е посочен „***“ ЕООД, а като лизингополучател Р. И. Р. Не е предмет на спор
между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява,
че посоченото в застрахователната полица МПС, за което е посочено, че е без
регистрация, е идентично с процесния лек автомобил марка „***" модел „***" с рег. №
СВ***СМ.
Неоснователни са възраженията на ответника, че застрахователното покритие не
е било в сила към настъпване на ПТП, поради липса на установено плащане на
дължимите към датата на настъпване на произшествието вноски от застрахователната
премия. За установяване на извършените плащания по процесната полица от страна на
застрахованото лице по делото е прието неоспорено от страните заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно,
всестранно и пълно изготвено. От посоченото заключение се установява, че общата
стойност на застрахователната премия е в размер от 2157,37 евро или 4219,40 лв.,
дължима при условията на разсрочено плащане на четири вноски. Вещото лице
посочва, че всички вноски са заплатени в рамките на две извършени общи плащания,
съответно първа вноска платена с платежно нареждане от 02.04.2021 г., а останалите
три вноски до пълния размер на дължимата премия от 4219,40 лв. с платежно
нареждане от 09.06.2021 г., предвид което процесната застрахователна полица е влязла
в сила и е произвела надлежно своето действие към момента на настъпване на
процесното ПТП.
Съществуването на застрахователното правоотношение е изрично оспорено от
ответника, тъй като ищецът не е представил подписан от него и застрахованото лице
договор. С исковата молба е представена застрахователна полица № 21-
0300/604/5000337 от 25.03.2021 г. с обща лизингова полица № 21-0300/604/0008840 –
без подпис на представител на застрахователя. Видно от представените от ищеца
5
писмени доказателства Рачо Иванов Рачев в качеството си на лизингополучател и
управляващ процесното МПС към момента на настъпване на произшествието е
депозирал пред ищеца уведомление за настъпило застрахователно събитие на
25.08.2021 г., а от страна на представител на ищеца е извършен доклад по щета от
08.09.2021 г. във връзка със застрахователно събитие, настъпило по отношение
процесния автомобил по застрахователна полица № 21-0300/604/5000337, валидна от
26.03.2021 г. до 25.03.2022 г., както и опис на щета № 0300/21/378/500367 от 05.04.2023
г.
Предвид посоченото съдът намира за неоснователно възражението на ответника
за липса на валидно застрахователно правоотношение, основано на липсата на
представен по делото подписан писмен застрахователен договор за имуществена
застраховка „Каско“. Застрахователният договор е търговска сделка съгласно чл. 286,
ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1 ТЗ, като в случая няма данни да е извършено оспорване наличието
на валидно застрахователно правоотношение от някоя от страните по него. Напротив,
поведението и на застрахования, и на застрахователя, изразяващо се в упражняване на
права, респ. изпълнение на кореспондиращите им задължения по договора, сочи
недвусмислено на съвпадащите им волеизявления за сключване на имуществената
застраховка и валидното пораждане и съществуване помежду им на застрахователно
правоотношение. По аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ страната по търговска сделка, която
не е оспорила действителността на изявлението, не може да се позовава на нищожност
на сделката поради неспазване на законоустановената форма за действителност. В този
смисъл е и установената съдебна практика по сходни казуси и възражения, част от
която Решение № 2146 от 13.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 13209/2019, Решение №
264615 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6161/2020 г., Решение № 264003 от
16.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 7431/2020 г.
Събитие от типа на процесното не попада сред изключените рискове по Общите
условия по застраховката. Действително същите не са представени по делото, но са
публично известни и са поместени на интернет страницата на ищеца на адрес:
https://www.allianz.bg/content/dam/onemarketing/cee/azbg/ipid-p-
c/29012021/IPID_Casko_0300.pdf. Съгласно изрично посоченото в информационния
файл за потребителите на предлагания от ищеца застрахователен продукт, в
застрахователното покритие се включват и вреди върху МПС, нанесени в резултат от
пътнотранспортно произшествие, без конкретизиране на условията за настъпване на
същото, като попадането в необезопасен и необозначен пътен участък – дупка на
пътното платно, не е посочено като част от изключените застрахователни рискове. Не
се доказа наличието на общи условия, действащи към датата на настъпване на
процесното ПТП, които да изключват този риск от покритието на представената по
делото застрахователна полица.
За процесното ПТП е съставен и Протокол за ПТП № 1790344 от 22.08.2021 г. от
служители на ОПП към МВР, в който се посочва, че при движение на процесното
МПС в гр. С., в природен парк „***“, по ул. „Б. п.“ с посока на движение от ул. „С. Б.
п.“ към Музея на мечката, на завоя преди местност „Тихия кът“ попада в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, от което настъпват вреди по
автомобила. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в
него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към
механизма на ПТП. Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за
установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на верността
6
на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като
автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите,
от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не
притежава /виж решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т.
о./. В случая механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на
пълно и главно доказване от страна на ищеца посредством всички допустими по реда
на ГПК доказателства и доказателствени средства /арг. чл. 12 ГПК/.
Соченият по делото механизъм се установява по безспорен начин не само от
представения по делото протокол за ПТП, а и от приетата по делото САТЕ.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице с необходимата
компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси,
задълбочено обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в
неговата правилност. Вещото лице е установило, че ПТП е реализирано на територията
на Столична община, при движение в гр. С., по ул. „Б. п.“ с посока на движение към
Музея на мечката, преди местност „Тихия кът“. Сочи, че стойността, необходима за
ремонт на автомобила е 748,38 лева с ДДС, изчислена на база пазарни цени към
22.08.2021 г. – датата на процесното ПТП, като щетите са в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на произшествието. В заключението се посочва още, че
в процесния пътен участък пътната настилка не е в добро състояние, виждат се големи
кръпки по нея, без възможност за установяване на момента, в който са направени.
Вещото лице е констатирало, че участъкът се намира в гориста местност, като се
редуват места от пътното платно огрени от слънцето и такива, които попадат в сянка и
при движение в такива условия при преминаване от осветени към сенчести участъци
не е налице възможност веднага да бъдат възприети налични малки препятствия или
дупки по пътната настилка, което препятства възможността същите да бъдат успешно
избегнати от водачите на МПС.
Механизмът, посочен в протокола за ПТП, съответства на заключението по
САТЕ, поради което при оценка на доказателствата по делото, съдът намира, че
същият е установен и съвпада с посочения в исковата молба от ищеца.
От представените в заверен препис два броя фактури съответно фактура №
*********/31.08.2021 г. и фактура № *********/02.09.2021 г., общо преводно
нареждане за кредитен превод от 08.09.2021 г. в полза на „***“ ЕАД на обща стойност
от 30179,69 лв. с основание за плащане „опис № 23267“ и документ, отразяващ
детайли по отделните плащания от банковата сметка на ищеца, в който е посочено, че
във връзка с щета № 0300/21/378/500367 са изплатени сумите в размер от 383,29 лв. по
фактура № ********* и сумата от 365,08 лв. по фактура № ********* (или сума на
обща стойност от 748,37 лв.) на 08.09.2021 г. на доверен сервиз, какъвто не се спори,
че е „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД по отношение на марката „Мерцедес“, се установява,
че определеното застрахователно обезщетение в общ размер от 748,37 лв. е било
заплатено в пълен размер по сметка на доверения сервиз за марката на процесното
МПС, извършил ремонта на последното, на 08.09.2021 г.
ПТП е реализирано на улица в град С. и на територията на С. о.. Съгласно чл. 2,
ал. 1, т. 2 ЗОС вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване са собственост на общините, стига да не са включени в уставния фонд на
7
търговски дружества. По делото не са ангажирани доказателства, които да сочат
собственик на улица да е лице, различно от Столична община. Последната, като
собственик на улицата, е длъжна, съобразно чл. 11, ал. 1 ЗОС и по аргумент от чл. 195,
ал. 1 и чл. 75, ал. 3 ЗУТ, да го поддържа с грижата на добрия стопанин в такова
състояние, осигуряващо безопасното и безпрепятственото му ползване. Поддръжката е
дейност с постоянен и регулярен характер. Общината чрез своите органи и
назначените в тях служители следва непрестанно да проверява състоянието на
съоръженията към транспортната инфраструктура и улиците, като незабавно
отстранява всяко увреждане в тях, което може да създаде опасност за живота, здравето
и собствеността на гражданите и да застраши останалите елементи на
инфраструктурата. Осъществяването на поддръжка е свързано с активност на
компетентните за това общински структури, като по никакъв начин не е обусловена и
не зависи нито от липсата или наличието на подадени сигнали, нито от възникнали
инциденти. Общината следва да поддържа уличната мрежа в такова състояние, че
покритието да не се разрушава, а ако в крайна сметка това се случи, участъците
следва незабавно да бъдат обозначени и ремонтирани с цел недопускане
реализирането на ПТП. Поради тази причина, доколкото служителите на общината не
са предприели ефективни действия за обозначаване и ремонтиране на нарушената
цялост на настилката на пътното платно, общината носи отговорност за настъпилите
от тези свои действия за трети лица вреди. Такава отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД
тя носи и тогава, когато по силата на сключен договор е възложила текущата
поддръжка на уличната мрежа на друго лице (л. 50-81).
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования. При
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Следователно, регресното право на
ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените вреди. В случая, съгласно
кредитираното заключение на САТЕ, пазарната стойност на причинените на
автомобила вреди към настъпване на ПТП, е 748,38 лв., предвид експлоатационния
период на последния от 1 година, 2 месеца и 6 дни и изминати 22 224 км. По делото се
установи и, че определеното застрахователно обезщетение в размер на 748,37 лв. е
заплатено от ищеца по сметката на сервиза, извършил ремонт на автомобила с
платежно нареждане от дата 08.09.2021 г. Към определеното застрахователно
обезщетение се дължат и ликвидационни разноски. Такива обаче не са поискани от
ищеца, поради което и съдът не следва да ги присъжда.
Не се доказват при условията на пълно и главно доказване възраженията на
ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. С доклада по делото е указано на ответника, че следва да
докаже фактите, от които произтичат възраженията му, в това число и наличието на
основание за определяне на действията на водача на процесното МПС като такива, с
които се допринася за настъпване на вредоносните последици, но доказателства от
ответника в тази насока не са ангажирани по делото.
Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това
частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно
8
(несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154,
ал. 1 ГПК. Твърдението за съпричиняване е недоказано. Няма данни по делото и
водачът да се е движил с неразрешена скорост. Нещо повече, в открито съдебно
заседание вещото лице по допуснатата САТЕ посочва, че процесните увреждания
могат да настъпят и при движение с всякаква скорост, дори и при 20 км/час. Следва да
се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване
за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Няма данни
по делото нарушената цялост на настилката на пътното платно да е била по някакъв
начин означена или сигнализирана. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Столична
община. От събраните доказателства се установява, че на 22.08.2021 г. по време на
действието на сключения между ищеца и застрахования договор за застраховка
„Каско” е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което
на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение.
Поради изложеното и съобразно диспозитивното начало искът е основателен и
доказан за пълния предявен размер, а именно – 748,37 лв. Като законна последица от
това ответникът следва да бъде осъден да заплати и законна лихва върху уважения
размер на главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.06.2023 г.
до окончателното погасяване.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 219, ал. 3
ГПК:
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за
основателност на главния иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
В тежест на ищеца по обратния иск е да установи, че ответникът по него е имал
задължението, възникнало по силата на договор, към датата на произшествието за
въвеждане на временна организация на движението с цел недопускане на ПТП и
сигнализиране на участъка в ремонт, причинно-следствена връзка между
бездействието на ответника по обратния иск /неговите работници/ служители/ и
нанесени твърдени имуществени вреди на процесния автомобил, както и размерът на
дължимото обезщетение. В тежест на ответното дружество по обратния иск е да
докаже възраженията си, съответно ползващите го факти, вкл. да докаже, че е
изпълнил задълженията си по договора, касаещи процесния пътен участък, респ. че е
погасил задължението си.
Между страните по обратния иск не е налице спор, че са страни по сключен
между тях Договор № СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г. с предмет извършване на
дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на
територията на СО - I зона райони „Витоша“, „Лозенец“ и „Триадица“, за срок от 48
месеца, т.е. 4 години – до 24.06.2023 г., при липса на данни и твърдения за
предсрочното му прекратяване. Видно от възлагателно писмо № СОА21-ТД26-
7227/21.06.2021 г. Столична община с конкретно възлагане е възложила на
изпълнителя извършването на ремонтни дейности по пътната и тротоарната настилка
на територията на район „Витоша“ и по-конкретно на ремонтни дейности на асфалтов
път в участъка от ул. „Беловодски път“ до местност „Златните мостове“, в който не е
9
спорно между страните, че попада и процесният участък от общинската пътна мрежа.
От представения по делото Протокол № 38 за установяване на завършването и за
заплащане на натурални видове строително - монтажни работи се установява, че
изпълнението на възложените ремонт и поддръжка са приети от комисия на 14.02.2022
г. От това следва, че към датата на настъпване на процесното произшествие пътният
участък, на който се установи, с оглед събраните по делото доказателства, че е
реализирано ПТП, все още е бил обект на ремонтни дейности. Този извод се
потвърждава и от приетата по делото в заверен препис докладна записка ведно със
скица към нея на лицето Велков - младши автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“,
СДВР.
В чл. 11, ал. 1, т. 11 от сключения между страните по обратния иск Договор №
СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г. изрично е посочено задължението на изпълнителя за
периода на извършването на ремонтни дейности да изготвя проект за временна и/или
постоянна организация на движението и да го съгласува пред компетентните органи. А
в чл. 11, ал. 1, т. 20 от договора е предвидено, че изпълнителят носи пълната
отговорност за безопасността на всички видове работи и ремонтни дейности. Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК в тежест на
ответника по обратния иск е да установи надлежно изпълнение на поетите с посочения
договор задължения. Въпреки, че това му е било изрично указано с изготвения по
делото доклад, ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока. Ирелевантно се
явява твърдението, че възложената работа е приета без забележки от възложителя,
доколкото несъмнено се установи, че към датата на настъпване на процесното ПТП
участъкът все още е бил в ремонт, което е налагало изпълнение на задълженията по
обезопасяване и сигнализиране на ремонтираните участъци от пътното платно, чиято
асфалтова повърхност е била нарушена. Още повече, че предвид представените и
приети от съда писмени доказателства се установява, че ремонтните дейности са
продължили най-малко в периода от 21.06.2021 г. до 09.09.2021 г. Ответникът е бил
длъжен да изпълни точно поетите с договора задължения, независимо дали по
отношение на последните е бил осъществен контрол от възложителя или не. Липсата
на сигнализация за извършването на СМР, както и необезопасяването на процесния
участък се установява несъмнено с оглед събраните по делото доказателства.
Следователно, несъмнено е било налице неизпълнение, вследствие на което
/предвид изложеното по-горе по главния иск/ за възложителя е настъпила загуба -
задължение за плащане на обезщетение за вредите по автомобила, настъпили
вследствие попадането му върху необезопасеното съоръжение по пътното платно.
Ответникът не твърди и по делото няма доказателства за наличие на обстоятелства,
изключващи договорната отговорност, поради което и предвид разпоредбата на чл. 82
ЗЗД дължи да възстанови на възложителя платеното на ищеца по главния иск
обезщетение в размер на 748,37 лв. Наред с това следва да се присъди и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски има ищецът по главния иск. Ищецът
е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е сторил следните разноски: 50 лв.
държавна такса, 400 лв. депозит за САТЕ, 300 лв. депозит за ССчЕ, 5 лв. за съдебно
удостоверение и 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Представени са
доказателства за направата на посочените разноски. Заплатеният адвокатски хонорар е
в размер, съответстващ на минималния, поради което възражението на ответника по
чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Оттук на ищеца ще се присъдят разноски в общ
10
размер на 1235 лв. за настоящото производство.
Ищецът по обратния иск Столична община претендира сторените по делото
разноски от ответника по обратния иск „Трейс Груп Холд“ АД. Представил е списък по
чл. 80 ГПК, съгласно който е заплатил 50 лв. държавна такса, като се претендира и
юрисконсултско възнаграждение. С оглед основателността на обратния иск, следва
ответникът по него да заплати на ищеца разноски в общ размер на 150 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о., БУЛСТАТ ***, с адрес в гр. С., ул. „Мо.“ № *, да заплати на ЗАД
"***" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, район Л., ул. "С." №
*, на основание чл. 410 КЗ сумата в размер на 748,37 лв., представляваща платено от ЗАД
„***“ АД застрахователно обезщетение по щета № 0300-21-378-500367 за нанесени вреди по
лек автомобил марка „***" модел „***" с рег. № СВ***СМ, причинени от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 22.08.2021 г. около 15,20 часа по време на
движение по ул. „Б. п.“ в посока Музея на мечката преди м-т „Тихия кът“, предизвикано от
попадане в необезопасен и несигнализиран участък на пътното платно, ведно със законната
лихва от 01.06.2023 г. до погасяване на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 1235 лева, представляваща заплатени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА "***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Н. О.
№ * да заплати на С. о., БУЛСТАТ ***, с адрес в гр. С., ул. „М.“ № * на основание чл. 79
ЗЗД сумата от 748,37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнение на Договор № СОА19-ДГ55- 431/24.06.2019 г., което неизпълнение довело до
ПТП, настъпило на 22.08.2021 г. в гр. София, около 15,20 часа, при което са нанесени щети
на лек автомобил марка „***" модел „***" с рег. № СВ***СМ, ведно със законната лихва от
дата на подаване на исковата молба - 07.07.2023 г. до окончателното изплащане, ПРИ
УСЛОВИЕ, че С. О., с адрес гр. С., ул. „М. №* изпълни задължението си към ЗАД "***"
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, район Л., ул. "С." № *, по
уважения иск с правно основание чл. 410 КЗ за сумата от 748,37 лева по настоящото
производство.
ОСЪЖДА "****" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Н. О.
№ *, да заплати на С. о., БУЛСТАТ ***, с адрес в гр. С., ул. „М.“ № *, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сторените по делото разноски в размер на 150 лв.
Решението е постановено при участието на "***" АД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „Н. О.“ № * като трето лице-помагач на страната на ответника С.
о..
Решението по евентуалния обратен иск подлежи на принудително изпълнение след
представяне на доказателства за изпълнение на задълженията на С. О. по първоначалния
иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11