РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1793
гр. Пловдив, 19 октомври 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І
отделение, ХІІ с., в открито заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 899 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл. 226 от АПК и чл. 156
и сл. от ДОПК.
Образувано
е след като с решение № 4374 от 14.04.2020г. на ВАС, постановено по адм. дело №
9925 от 2019г. по описа на съда е отменено решение № 1476 от 03.07.2019г. на
Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 375 от 2019г. по
описа на съда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Жалбоподателката Г.И.А., ЕГН: **********, с ЕТ „ДЖИМИ – Г.А.“,
ЕИК ***, посочен в жалбата адрес: гр. ***, е оспорила РА № Р-16001618000128-091-001
от 29.08.2018г., издаден от З.В.– началник сектор, възложил ревизията и В.К.–
главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Смолян, ръководител
на ревизията, потвърден и изменен с решение № 690 от 07.12.2018г. на директора
на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив,
поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 690
от 07.12.2018г. към № 690 от 19.12.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр.
Пловдив, относно допълнително начислен ДДС за периода от 01.12.2012г. до 31.12.2016г.
в общ размер на 70 278,50лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 26 816,46лв.,
допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012г.
в размер на 1 169,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 633,07лв.,
за 2013г. в размер на 1 425,68лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 627,10лв.,
за 2014г. в размер на 1 953,67лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 660,82лв.,
за 2015г. в размер на 463,24лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
109,52лв. и за 2016г. в размер на 1 005,91лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 135,81лв., както и допълнително определените вноски за ЗОВ /авансови
и за годишно изравняване/ за 2012г.: ДОО в размер на 885,17лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 479,27лв. и ЗО в размер на 397,83лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 215,41лв.; за 2013г.: ДОО в размер на 1 382,94лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 608,30лв. и ЗО в размер на 621,54лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 273,39лв.; за 2014г. ДОО в размер на 2 227,35лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 753,40лв. и ЗО в размер на 1 001,06лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 338,61лв. и за 2016г.: ДОО в размер на 711,62лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 96,08лв. и ЗО в размер на 319,83лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 43,18лв.
Според
жалбоподателката ревизионният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния
закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост. Липсва конкретизация на пратките, неизяснени са фактите относно
използването на името на жалбоподателката от други лица, не е взето предвид
несъответствието в подписите в представените от „Еконт експрес“ документи. Иска
отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на направените разноски.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител юр. П., счита жалбата за неоснователна и моли
тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото
писмена защита от юр. К..
Настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от
активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като
обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за
жалбоподателката, като по този начин неблагоприятно засяга нейната правна
сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в
приходната администрация орган, който го е потвърдил в частта по ЗДДС и го е
изменил и отменил, в частта по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Изчерпването на реда на
задължителното административно обжалване и подаването на жалба в рамките на
предвидения в чл.156, ал. 1 от ДОПК срок налагат извод за нейната
допустимост.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
Ревизионното
производство е образувано въз основа на заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001618000128-020-001 от 08.01.2018г.,
изменена със заповеди за изменение на заповед възлагане на ревизия (ЗИЗВР) №
Р-16001618000128-020-002 от 18.04.2018г., № Р-16001618000128-020-003 от
20.05.2018г. и № Р-16001618000128-020-004 от 16.05.2018г. Ревизията
обхваща определяне на задълженията за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ, данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 ЗДДФЛ и ДОО и здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица, данък върху
добавената стойност за периода от 29.10.2012г. – 31.12.2016г. Въз основа на
събраните доказателства е съставен ревизионен
доклад № Р-16001618000128-092-001 от 06.07.2018г. Въз основа на ревизионния доклад е
издаден обжалваният ревизионен
акт № Р-16001618000128-091-001 от 29.08.2018г. – предмет на настоящото съдебно производство.
Съдът намира, че в хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, които да са основание за отмяна на
ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия и за
нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз
основа на заповед № РД-09-456 от 04.04.2016г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените
в чл. 114 от ДОПК такива. Извършените процесуални действия и събраните
доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на
ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по приходите и в
сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са били съобщени на жалбоподателката. Следователно, на РЛ е
била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем. От
приложения по делото електронен носител на данни се установява също, че
заповедта за възлагане на ревизия, заповедите за нейното изменение,
ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани с валидни електронни
подписи.
Ревизията е извършена по реда на
чл.122 ДОПК, тъй като ревизиращият екип е констатирал наличие на обстоятелство
по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи
от търговска дейност – продажба на стоки (основно резачки, косачки и части за
тях) чрез „Еконт експрес“ ООД, за които продажби не са издавани документи, а
получените приходи не са отчетени и са укрити.
Установено е, че през ревизирания
период жалбоподателката е осъществявала дейност като едноличен търговец и е
извършвала търговия на дребно с железарски стоки, като е подала годишни данъчни
декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за ревизирания период 2012г. – 2016г., в които е
декларирала патентна дейност – търговия на дребно в магазини до 100 кв.м,
осъществявана в търговски обект в гр. Пловдив. Установено е също, че
жалбоподателката е извършвала продажби и чрез изпращане на пратки до клиенти с
куриер – „Еконт експрес“ ООД.
При извършената насрещна проверка на
„Еконт експрес“ ООД (протокол от 09.03.2018г. – л. 220 и сл. от адм. дело № 375
от 2019г.), въз основа на представените документи и дадените писмени обяснения
ревизиращият екип е установил извършените куриерски и пощенски услуги с
подател/получател Г.А. за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г. и начина на
плащане на изпратената стока – наложни платежи и парични преводи (разписки за
прием на паричен превод и разходни касови ордери). При прегледа на данните в платежните
документи е установено, че наложните платежи и паричните преводи са изплащани в
брой на жалбоподателката или на лице, действащо от нейно име или за нейна
сметка.
Въз основа на представените от
„Еконт експрес“ ООД писмени документи органите по приходите са изготвили
справка за действително получените от жалбоподателката суми, отговарящи на сумите,
изплатени с разходните касови ордери и разписките за прием на паричен превод, в
които като получател е посочена Г.А.. Констатирано е също, че в част от
разписките като получатели са посочени И. ИИ.И. и Р.Ш.А. (съпруг на жалбоподателката),
за които лица жалбоподателката е декларирала (л. 115 и л. 116 от адм. дело №
375 от 2019г.), че са получили парите от и за нейна сметка. В справката са
включени само онези неотчетени приходи, за които са били налице четливи копия
на разходни касови ордери и разписки за прием на паричен превод, съобразени с
писмените декларации на жалбоподателката, и не са включени изплатените на
жалбоподателката суми, за които липсват платежни документи или те са нечетливи.
В хода на ревизията са
извършени насрещни проверки на доставчиците на жалбоподателката – „Евромастер
импорт експерт“ ООД (протокол от 07.03.2018г. – л. 162 и сл. от адм. дело № 375
от 2019г.) и „Валерий С и М“ АД (протокол от 01.03.2018г. – л. 127 и сл. от
адм. дело № 375 от 2019г.), при които е установена тяхната реалност, поради
което ревизиращият екип е направил извод, че доставените от двете дружества
стоки са част от последващите продажби, които жалбоподателката е осъществила
чрез „Еконт експрес“ ООД. Констатирано е също, че тези продажби не са
регистрирани чрез фискалното устройство, не са осчетоводени като приход в
счетоводството на жалбоподателката и в годишните финансови отчети, като общият
размер на неотчетените брутни приходи от продажби за периода 01.01.2012г. –
31.12.2016г. е 322 873,19лв., представляващи обстоятелство по чл. 122, ал.
1, т. 2 от ДОПК. На жалбоподателката са изпратени уведомления по чл.17, ал.1 и
чл. 124, ал. 1 от ДОПК. От жалбоподателката са подадени декларации по чл. 124,
ал. 3 от ДОПК за всички ревизирани години (л. 94 – 114 от адм. дело № 375 от
2019г.), в които като реализирани доходи са посочени доходите от дейността като
едноличен търговец.
Тъй като Г.А. не е
регистрирано по ЗДДС лице, а извършените продажби, за които не са издадени
документи и не са декларирани получените приходи, представляват облагаеми
доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, органите по приходите са
изчислили месечния оборот на извършените продажби като сбор от регистрираните
по ЕКАФП и неотчетните по изплатените наложни платежи и парични преводи от
„Еконт експрес“ ООД, където датите на плащанията са взети като дати на
възникване на данъчното събитие. Въз основа на изготвената таблица (стр. 28 - 30
и стр. 38 - 41 от ревизионния доклад) за реализирания облагаем оборот за целите
на ЗДДС с натрупване в края на всеки месец, получен като сбор от декларирания
оборот и неотчетените приходи, е установено, че на 30.06.2012г. Г.А. е
достигнала задължителния праг за регистрацията по ЗДДС – 54 251,49лв.
Направен е извод, че РЛ е следвало да подаде заявление за регистрация най-късно
на 14.07.2012г. и да бъде регистрирано по ЗДДС лице, считано от 28.07.2012г.,
което в случая не е било направено.
При определяне на
задълженията по ЗДДС органите по приходите са се съобразили с нормата на
чл.171, ал.1 от ДОПК и с оглед изтеклата давност за данъчни периоди мм. 07, 08,
09, 10 и 11.2012г. е определен косвен данък за приходите, реализирани през
декември 2012г., тъй като за този данъчен период резултатът се декларира през
януари 2013г. Съответно, за всички декларирани от жалбоподателката и установени
при ревизията недекларирани приходи от дейността за периода 01.12.2012г. –
31.12.2016г. в общ размер на 421 670,90лв., от които 269 893,69лв.
неотчетени приходи, на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и
при съобразяване на нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС при ревизията е начислен
допълнително ДДС в общ размер на 70 278,50лв., ведно с прилежащите лихви.
Въз основа на
събраните при ревизията доказателства за наличие на недекларирани приходи от
търговия със стоки чрез куриер органите по приходите са направили извод, че
доходите от тази дейност, извършвана редовно и по занятие, следва да се облагат
по реда на глава V, раздел ІІ от ЗДДФЛ, с 15 на сто данък съгласно чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ. Тъй като ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, след
анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като са взети
предвид декларираните от жалбоподателката приходи и внесените данъци и
задължителни осигурителни вноски и са
приспаднати присъщите разходи за дейността въз основа на декларираните от
самата жалбоподателка данни за приходи и разходи по години – за 2012г. в размер
на 89%, за 2013г. в размер на 89%, за 2014г. в размер на 88%, за 2015г. в
размер на 93% и за 2016г. в размер на 90%, при административното обжалване горестоящият
административен орган е изменил установените при ревизията задължения и е
определил нова основа за облагане с годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ. Така, за
2012г. от стойността на установените неотчетени приходи в размер на
55 136,50лв. са приспаднати съответстващи разходи в размер на
49 071,49лв. (89%). При прибавяне на неотчетените приходи към
декларираните в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ се изчислява общ размер на приходите от
96 800,21лв. (41 663,71лв. + 55 136,50), а при прибавяне на
съответстващите разходи на недекларираните приходи – разходи в общ размер на
86 335,26лв. (37 263,77лв. + 49 071,49лв.). Определен е облагаем
доход в размер на 10 464,95лв., върху който са дължими вноски за ДОО и ЗО
в общ размер на 2 670,26лв. При приспадане на вноските за ЗОВ се изчислява
данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 7 794,69лв.
(10 464,95лв. – 2 670,26лв.), върху която данъчна основа е дължим
данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) в размер на 1 169,20лв., ведно с
прилежащите лихви (л. 20 гръб от адм. дело № 375 от 2019г.).
По аналогичен начин са
изчислени облагаемият доход, вноските за ЗОВ, данъчната основа по чл. 122 от ДОПК и дължимия данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013г., 2014г., 2015г. и
2016г. (л. 20 гръб – л. 21 от адм. дело № 375 от 2019г.).
Въз основа на
установения при административното обжалване нов размер на облагаем доход, върху
който са дължими вноски за ДОО и ЗО за годишно изравняване, са изчислени върху новия
размер на осигурителния доход, както следва: за 2012г. – 10 464,95лв., за
2013г. – 12 809,30лв., за 2014г. – 17 553,20лв., за 2015г. –
4 388,61лв. и за 2016г. – 9 037,85лв. Тъй като осигурителния доход за
2015г. е по-малък от минималния годишен размер на осигурителния доход, съгласно
ЗБДОО за годината, не са дължими вноски за ДОО и ЗО за годишно изравняване.
Съответно, РА е отменен като незаконосъобразен, в тази си част.
В хода на
съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото от
първоинстанционния съд, по искане на процесуалния представител на ответника от
„Еконт експрес“ ООД са представени оригиналите на част от документите (л. 1145
– 1159), установяващи плащането на наложните платежи и на паричните преводи. В
придружаващото писмо (л. 1142) дружеството е посочило, че останалите документи
са унищожени и не се съхраняват към момента на поискване на оригиналите.
Представените разходни касови ордери и парични преводи се отнасят за 2015г. и
получател по тях е Реджеб Шабан А., съпруг на жалбоподателката, и напълно съвпадат
като дати и получени суми с приложените по ревизионната преписка. В съдебното
заседание на 26.06.2019г. пълномощникът на жалбоподателя е поискал
непредставените в оригинал документи да бъдат изключени от доказателствата по
делото. По отношение на представените оригинални документи е извършено
оспорване на истинността, като е заявено, че изписаните в тях имена на лицето,
получило паричната сума и положило подпис, не са на жалбоподателката Г.А.. От
процесуалния представител на ответника са представени като доказателство
таблици с обобщена информация: приемо – предавателни протоколи (л. 1099 – 1114)
и РКО за изплатени суми (л. 1115 – 1131).
В решението
си касационната инстанция е посочила, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на производствени правила, като не е открил производство
по чл. 193 от ГПК за оспорване на представените в оригинал доказателства и не е
указал на жалбоподателката, че носи доказателствената тежест по оспорване на
подписите на представените документи от лицето Реджеп А..
Наред с
това, е направена констатация, че при първоначалното разглеждане на делото,
като част от приетата административна преписка, е представен файл, съдържащ
снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж (папка РКО
и парични преводи). Дадени са указания за разпит като свидетел на лицето,
изготвило файла, като при разпита бъде изяснен въпросът дали файлът е изработен
от нея, съответно ако е изработен от нея – да извърши заверка на копията.
В хода на съдебното обжалване при повторното
разглеждане на делото от първоинстанционния съд, в изпълнение на задължителните
указания на касационната инстанция, е открито производство по оспорване
истинността на подписите на представените в оригинал от „Еконт експрес“ ООД
документи (в заверени копия на л. 1145 – 1159) относно положения подпис след
изписване на имената „Р.Ш.А.“. От страна на процесуалния представител на
ответника е направено изрично изявление, че ще се ползва от представените от третото
неучастващо по делото лице „Еконт експрес“ ООД доказателства.
В съдебното заседание на 05.11.2020г. е
разпитана като свидетел Е.Н.Б., служител в „Еконт експрес“ ООД. Съгласно
показанията на свидетелката Б., тя е изработила файла от документите, находящ
се на л. 940 – 941 от адм. дело № 375 от 2019г. Файловете се изработват по
следния начин: от базата данни на „Еконт експрес“ ООД се „пускат“ филтри с
имената и телефона на клиента. След това информацията от базата данни се обобщава
в таблици формат „ексел“, които се представят при насрещна проверка. Според
свидетелката, документите, по които са извършени записите в таблиците, не се
намират по делото.
В съдебното заседание на 19.05.2021г.
свидетелката Б. е извършила заверка на част от документите, намиращи се на л.
231 – 714 от адм. дело № 375 от 2019г. Незаверените документи са представени в
заверени копия от свидетелката Б. (л. 63 – 2155 от адм. дело № 899 от 2020г.)
В съдебното заседание на 14.02.2022г. е прието
заключение по съдебно – графологична (почеркова) експертиза, изпълнено от
вещото лице С.А., без направени възражения от страните по делото. След преглед
на оригиналните екземпляри на документи (8бр. РКО от 2015г., 3бр. разписки за
доставка на пощенски пратки от 2015г., 2бр. РКО от 2015г. и 1бр. разписка за
доставка на пощенска пратка от 2016г.), намиращите по делото от л. 1145 до л. 1159
от адм. дело № 375 от 2019г., вещото лице е направило експертен извод, че вероятно
подписите не са изпълнени от Р. А., тъй като обектите на експертизата са с
оскъден графичен материал, изпълнени са с елементарни движения, лесни за
възпроизвеждане от много лица, независимо от степента на грамотност.
В съдебното заседание на 20.09.2022г. е прието
заключение по назначената ССЕ, изпълнено от вещото лице П.П., без направени
възражения от страните по делото. Вещото лице е посочило, че поставената му
задача е изключително общо формулирана, без да са конкретизирани документите за
получени суми от жалбоподателката А.. Част от посочените документи са
нечетливи, без посочена дата на получаване на сумата, поради което и не може да
се посочи за кой година се отнасят.
Според вещото лице, в РД са направени неточни
изчисления на съпътстващите неотчетените приходи разходи, което води до
нереалистично висока надценка на евентуално извършените продажби.
Предвид горното съдът следва да изложи от правна страна следното:
Основните възражения в жалбата се състоят в
обстоятелството, че не всички куриерски пратки изхождат от собствения й ЕТ, тъй
като част от пратките са изпращани от съпруга й отделно от дейността на
търговеца. Съпругът й е използвал за идентификация нейният ЕГН и телефонен
номер, тъй като тя има открита клиентска партида в „Еконт експрес“. При извършена
насрещна проверка на клиента М.К., същият отрича да познава нея или съпруга й,
поради което може да се предположи, че друго лице или лица са изпращали
куриерски пратки, използвайки техните индивидуализиращи данни.
Наред с това, в жалбата е посочено, че върху
част от представените файлове във формат jpg жалбоподателката
не е получател на сумите по наложените платежи, а други лица. В тази връзка,
при съдебното обжалване е изискано представяне в оригинал на документи от
третото неучастващо по делото лице „Еконт експрес“ ООД и това трето лице е
представило в оригинал единствено 15бр. РКО за изплатени суми по наложени
платежи и пощенски записи, в които е изписан ръкописен текст „Р. Ш.н А.“,
изписано е ЕГН и е положен подпис. От страна на пълномощника на
жалбоподателката е извършено изрично оспорване на стинността на тези
представени доказателства относно положен подпис от Реджеб А.. В съдебното
заседание на 20.09.2022г. е направено изрично изявление от адв. Й., че няма
констатации в РД, че има положени подписи от нея върху документи на „Еконт
експрес“.
По направените възражения настоящият съдебен
състав намира следното: по делото несъмнено са установени обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл.
122 от ДОПК. По делото не е спорно между страните обстоятелството, че
жалбоподателката е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 2012г. – 2016г., в
които е посочила извършването на търговска дейност – търговия на дребно,
подлежаща на облагане с патентен данък. Същевременно, е изпращала множество
куриерски пратки до клиенти и е получила парични суми по наложен платеж и с
пощенски записи, документирани с РКО. По отношение твърдението за злоупотреба с
нейни и на съпруга й лични данни, предоставени на „Еконт експрес“ ЕООД, в хода
на ревизионното производство са депозирани декларации с характер на писмени
обяснения (л. 115 – 116 гръб от адм. дело № 375 от 2019г.), съгласно
съдържанието на които през целия ревизиран период съпругът й Реджеб А. е
изпращал стоки от нейно име, съответно от нейно име е получавал суми чрез
наложен платеж от „Еконт експрес“. Същото обстоятелство е декларирано и по
отношение на лицето И. И., за част от ревизирания период – от месец януари до
месец юли 2012г.
Съдът констатира, че по делото са представени
доказателства в ZIP файлове със снимки
на документи, в последствие и разпечатана информация от оптични носители,
показващи изплащането в брой на наложен платеж – папка „rko“ и парични преводи
– папка „post_dc“. В тях са изписани имената на Г.А. и е положен подпис, който не
е оспорен от пълномощника на жалбоподателя, нито при първоначалното разглеждане
на делото от първоинстанционния съд, нито при повторното разглеждане от
първоинстанционния съд.
При наличие
на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.
122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, е предоставена възможност на органите по приходите да
приложат установения по съответния закон размер на данъка към определена в хода
на ревизия при особен случай данъчна основа. В производството по съдебно
обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по
приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени
случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест
на ревизираното лице - жалбоподател е да установи при условията на пълно и
насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по
чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите по
приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен
случай, тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания
субект.
По реда на
чл. 54, ал. 3 от ДОПК органът по приходите има право да събере като
доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че
са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов
съконтрагент. Смята се, че данните са създадени или ползвани от субекта,
съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други технически
носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си,
където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено
лицето има контрол.
По
делото са приети веществени доказателствени средства /оптични дискове/,
съдържащи електронни документи /"екселски" таблици/. Фикцията на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ е за спазване
на писмената форма при съставянето на електронен документ. Без към данните,
представляващи електронни изявления, да е добавен електронен подпис (чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) №
910/2014),
авторството на електронното изявление не е установено. Разпечатки от електронните
документи са представени при първоначалното и повторното разглеждане на делото
от първоинстанционния съд и на тях е направена заверка от служителката на
„Еконт експрес“ Е.Б.. При повторното разглеждане на делото от
първоинстанционния съд, в изпълнение на указанията на касационната инстанция, Б.
е призована като свидетел за изясняване на обстоятелствата дали тя е изготвила
файла, съдържащ снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен
платеж, папка rko и парични преводи. В разпита си в съдебното
заседание на 05.11.2020г. Б. е дала положителен отговор на въпроса относно
файла, пояснила е по какъв начин е обобщена информацията и е заверила
документите във формат jpg (л.
63 – 2155 от адм. дело № 899 от 2020г.). Настоящият съдебен състав кредитира като достоверни и неопровергани от други
събрани по делото доказателства показанията на свидетелката Б..
В тази
връзка, Съдът намира за неоснователно искането на пълномощника на
жалбоподателката за изключване от доказателствата по делото на всички
документи, които не са представени в оригинали и въз основа на които при
ревизията са определяни допълнителни задължения за данъци и осигурителни
вноски. Изцяло се споделят аргументите, изложени в съдебното решение,
постановено при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд,
че ответникът не е страна, при която се намират процесните документи (чл. 190
от ГПК). По аргумент на противното от чл. 161 от ГПК само онези документи, за
събирането на които страната е създала пречки, могат да бъдат игнорирани,
изключени от доказателствения материал и съответно фактите, които се доказват с
тях, да бъдат приети за недоказани.
В настоящия
случай оригиналите на процесните разходни касови ордери и наложни платежи се
намират у трето неучастващо по делото лице и ответникът не е създал пречки за
събиране на тези доказателства, доколкото искането за представянето на
оригиналите е направено именно от неговия процесуален представител. Доколкото
само възпрепятстването на събиране на искани доказателства представлява
нарушение на съществени съдопроизводствени правила, при липсата на такова
поведение не могат да се приложат последиците на недоказването. В този смисъл
решение № 399 от 30.06.2005г. по търг. д. № 400/2004г. на ВКС, I търг. отделение.
Т.е., дори и
наличието само на копия от процесните разходни касови ордери и наложни платежи
е достатъчно основание да се приеме за доказан фактът на извършване на
доставките и получаване на плащането срещу тези доставки. Доколкото органите по
приходите не са страна по облигационните правоотношения, създадени между
жалбоподателката и нейните контрагенти по покупко-продажбите, или между
жалбоподателката, нейните контрагенти и куриерското дружество, чрез което са
доставяни стоките и е извършвано плащането, съответно органите по приходите не
са издатели на процесните частни писмени документи и не черпят никакви права от
тях.
От друга
страна, не трябва да се забравя, че процесните частни документи са събрани чрез
извършена насрещна проверка на „Еконт експрес“ ООД по реда на чл. 45 от ДОПК –
изрично уреден в кодекса способ за събиране на доказателства, за която проверка
е съставен протокол (л. 220 от адм. дело № 375 от 2019г.) и при извършването на
която не са допуснати нарушения на административно производствените правила,
които да са ограничили правото на защита на жалбоподателката. Фактът на наличие на клиентска партида на лицето в
базата данни на „Еконт експрес“ е потвърден и в хода на настоящото съдебно
производство от показанията на свидетелката Б., която е потвърдила извършването
на справка по критерий три имена, ЕГН и телефонен номер в базата данни на
куриерската фирма, съответно е обобщила информацията в нарочен файл към отговор
на „Еконт експрес“ (л. 940 от адм. дело № 375 от 2019г.). Именно във връзка с
установените продажби, извършени чрез куриер, и получените уведомления за
извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК жалбоподателката е
представила декларации, че лицата Реджеб Шабан А. и И. ИИ.И. са изпращали стоки
от нейно име и са получавали суми чрез наложен платеж от „Еконт експрес“ вместо
нея. Т.е., самата жалбоподателка в хода на ревизията е признала извършването на
доставки чрез куриер, включително чрез трети лица, за сметка на собствения й
ЕТ, което представлява негативен за нея факт.
От друга
страна, наличието на оригинали на документи за 2015г. и 2016г. и самопризнанието
на жалбоподателката, което напълно кореспондира със събраните писмени
доказателства, макар същите да са само копия, доказват правилността на извода
на органите по приходите, че през ревизирания период жалбоподателката е
извършвала редовно и по занятие продажба на стоки чрез куриер до различни
клиенти в страната, от които е реализирала значителни приходи, които не са осчетоводени
и не са декларирани. Несъмнено е установено наличието на укрити приходи, т.е.,
наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за извършване на
ревизия по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Този извод
не се разколебава и от приетото без възражения от страните по делото заключение
по съдебно – графологична експертиза, изготвено от вещото лице С.А.. Вещото
лице не дава конкретен отговор дали съпругът на жалбоподателката Реджеп А. е
положил подпис срещу изписаните му имена в представените оригинални екземпляри
на документи. Тази негова експертна констатация е без значение за разрешаване
на спорния въпрос по делото, доколкото по-горе в настоящото решение бяха
изложени аргументи за наличие на доказателства (писмени обяснения), в които са
изложени негативни за РЛ твърдения, а именно, че съпругът й е изпращал куриерски
пратки до клиенти от името и за сметка на собствения й ЕТ. Не са представени
доказателства за обратното, т.е. за извършване на дейност от негова страна,
отделна от дейността на собствения на съпругата му ЕТ, чрез продажба на стоки,
които са предмет на продажба и от търговеца. Не са представени доказателства и
за придобиването на тези стоки от самия него, поради което може да се направи
извод, че част от закупените от ЕТ стоки са предмет на последваща продажба към
клиенти чрез използване услугите на куриерското дружество „Еконт експрес“, като
куриерските пратки са изпращани от името на съпруга на собственика на ЕТ с цел
недеклариране на приходи и недостигане оборот за задължителна регистрация по
ЗДДС по чл. 96 от ЗДДС.
По отношение
заключението на вещото лице по ССЕ, изготвено от вещото лице П.П., следва да
бъде посочено, че в същото не се съдържат експертни изводи и не са направени
изчисления на данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с преки и косвени
данъци. В случай на неяснота на поставената задача, вещото лице е следвало да
сведе този факт до знанието на съда, който, от своя страна, да укаже на
жалбоподателя да конкретизира поставената на експерта задача. Това не е
направено в настоящото съдебно производство, още повече, че вещото лице изобщо
не се е запознало с решението на горестоящия административен орган, с което РА
е изменен и отменен, в частта на допълнително установените дължими суми за
данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и вноски за ДОО и ЗО за годишно изравняване.
Намалението на данъчните задължения е направено именно по причина, че в
решението са изчислени съответстващи разходи на неотчетените приходи в
процентно съотношение, посочено от самата жалбоподателка. Поради тази причина,
дори да бъде кредитирано, заключението на вещото лице не допринася за
разрешаване на правния спор по делото.
Предвид
липсата на поставена задача на вещото лице по ССЕ относно аритметична точност
на направените от ревизиращия екип изчисления на данъчната основа за облагане с
пряк и косвен данък по чл. 122 от ДОПК, както и допълнително установените
задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, ведно с прилежащите лихви (в размерите
съгласно решението на горестоящия административен орган) следва извод за правилно
определена данъчна основа Както се каза по-горе в настоящото решение за
оригиналите, платежните документи са издадени от други лица и органите по
приходите не са създали пречка за тяхното събиране, за да се приложи
последицата на чл. 161 от ГПК, от една страна, а от друга страна, налице е
признание от страна на жалбоподателката, направено в ревизионното производство
преди издаване на ревизионния доклад, че процесните доставки са действително
извършени, като още при издаване на ревизионния доклад и ревизионния акт
органите по приходите са съобразили негодността на част от предоставените от
„Еконт експрес“ ООД копия и са изключили от установените недекларирани приходи
приходите по платежните документи, чиито копия са нечетливи.
Относно
задълженията за осигурителни вноски важи правилото на чл. 124а от ДОПК –
разпоредбите на чл. 122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на
задължителни осигурителни вноски, т.е., безспорно установеното наличие на
основание по чл. 122, ал. 1, т. 2от ДОПК
налага извод за вярност на фактическите констатации на ревизионния акт и в
частта за задължителните осигурителни вноски. В този смисъл е и даденото
разрешени в Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. по тълк. дело № 8 от
2020г. на Общото събрание на Първа и Втора колегия на ВАС. От страна на
жалбоподателката не са направени възражения в тази насока, освен общото
възражение за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Реализирането
на доходи от търговска дейност като едноличен търговец в размери, надвишаващи
прага за задължителна регистрация по ЗДДС предполага облагане по общия ред на
чл. 26 от ЗДДФЛ, съответно наличие на задължение за плащане вноски за ДОО и ЗО
за годишно изравняване. При преглед на декларираните данни за облагаемия доход
от дейността като ЕГ (л. 58 – 58 гръб от адм. дело № 375 от 2019г.) настоящият
съдебен състав констатира, че за нито една от ревизираните години от 2012г. до
2016г. не се надвишава минималният годишен размер на осигурителния доход,
съгласно ЗБДОО за съответната година. Не е спорно по делото обстоятелството, че
РЛ е внесла авансови вноски върху минималния годишен размер на осигурителния
доход от 4 620лв. за 2012г. и по 5 040лв. за останалите години, но
при несъмнено установени укрити доходи от дейността като ЕТ, посочени в
решението на горестоящия административен орган (л. 22 от адм. дело № 375 от
2019г.). Доколкото не е ангажирано изготвяне на заключение по ССЕ със задача
проверка за аритметична точност на направените от горестоящия административен
орган изчисления, следва да се приеме, че размерите на вноските за ЗОВ за годишно
изравняване са правилно установени, като са взети предвид както авансово
внесените през годините вноски върху минималния размер на осигурителния доход
за самоосигуряващо се лице, така също декларираните и внесените от
жалбоподателката вноски и максималният месечен размер на осигурителния доход,
определен в ЗБДОО за съответната година.
С оглед
изхода на настоящия правен спор и своевременно направеното искане, на ответника
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за първоначалното и повторното
разглеждане на делото от първоинстанционния съд и касационната инстанция.
Изчислени съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 и чл. 9, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата й редакция) същите възлиза общо на
10 137,43лв. (2 х 3 686,34лв. + 2 764,75лв.).
Водим от горното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.А., ЕГН: **********, с ЕТ
„ДЖИМИ – Г.А.“, ЕИК ***, посочен в жалбата адрес: гр. ***, против РА №
Р-16001618000128-091-001 от 29.08.2018г., издаден от З.В.– началник сектор,
възложил ревизията и В.К.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.
Пловдив, офис Смолян, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с решение №
690 от 07.12.2018г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ – гр. Пловдив, поправено с решение за поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 690 от 07.12.2018г. към № 690 от
19.12.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, относно
допълнително начислен ДДС за периода от 01.12.2012г. до 31.12.2016г. в общ
размер на 70 278,50лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 26 816,46лв.,
допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012г.
в размер на 1 169,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 633,07лв.,
за 2013г. в размер на 1 425,68лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 627,10лв.,
за 2014г. в размер на 1 953,67лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 660,82лв.,
за 2015г. в размер на 463,24лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
109,52лв. и за 2016г. в размер на 1 005,91лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 135,81лв., както и допълнително определените вноски за ЗОВ /авансови
и за годишно изравняване/ за 2012г.: ДОО в размер на 885,17лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 479,27лв. и ЗО в размер на 397,83лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 215,41лв.; за 2013г.: ДОО в размер на 1 382,94лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 608,30лв. и ЗО в размер на 621,54лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 273,39лв.; за 2014г. ДОО в размер на 2 227,35лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 753,40лв. и ЗО в размер на 1 001,06лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 338,61лв. и за 2016г.: ДОО в размер на 711,62лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 96,08лв. и ЗО в размер на 319,83лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 43,18лв.
ОСЪЖДА Г.И.А., ЕГН: **********, с ЕТ „ДЖИМИ – Г.А.“, ЕИК ***,
посочен в жалбата адрес: гр. *** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София
сумата в размер на 10 137,43лв.
(десет хиляди сто тридесет и седем лева
и четиридесет и три стотинки), представляваща равностойност на осъществената
юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: