Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Радомир, 26.2.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РАДОМИР IV състав в открито
съдебно заседание проведеното на сряда, 12 Февруари 2014 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.А.-А.
при
участието на секретаря И.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1250 описа на съда за 2013 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът намира, че е сезиран обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.128,
т.2, във вр. с чл. 245, и чл.221,
ал.1 и чл. 224 от КТ.
Ищецът О.В.Р. твърди, че е работил в ответното дружество на длъжност „стругар- каруселист - Корпус 7 - 131“ като,
трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ считано от 29.10.13г., като към момента на прекратяване на
трудовото му правоотношение ответното дружество не му е било изплатило в пълен
размер полагащите му се трудови възнаграждение за периода от м.10.2012 г. до м.10.2013
г., в общ размер на сумата от 11867.44.лв./
единадесет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и 44ст. /, както и
лихва за забава за всяка от просрочените суми, считано от 01.12.2012г.
до 27.11.2013г. в общ размер за
сумата от 11867.44.лв. / единадесет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева
и 44ст. /
Обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ,
което се равнява на едномесечно брутно трудово възнаграждение сумата от 837, 48 лв. /осемстотин
тридесет и седем лева и 48 ст. /, както и
законната лихва върху дължимото обезщетение по чл. 221 от КТ за периода от
29.10.2013 г. до 27.11.2013 г.в размер на сумата от 6.76 лв. /шест лева и 76ст.
/
Обезщетение по чл. 224 от КТ
неизползван отпуск – 996,10 лв. /
деветстотин деветдесет и шест лв. и 10 ст. / както и законната лихва върху дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ за
периода от 29.07.2013 до 27.11.2013г. в размер на сумата от 8,04 лв. / осем
лева и четири ст. /
Ответникът, в
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК. от връчване на съобщението по
установените в ГПК способи е депозирал отговор, с който оспорва по размер
предявените от ищеца искове, но не оспорва нито обстоятелството, че ищецът е
бил в трудови правоотношения с дружеството нито, че същото е било прекратено.
Счита, че претендираните трудови
възнаграждения и обезщетения са начислени и частично разплатени, поради което
исковата молба се явявала недоказана и неоснователна.
В съдебно
заседание ищеца, редовно призован се явява лично подържа, така депозираната искова претенция.
Ответното
дружество, редовно призовано, изпраща представител в съдебните заседания по
делото, който моли съда при постановяване на решението си да се съобрази с изслушаната в с.з.
съдебно-икономическа експертиза.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност съобразно наведените в молбата твърдения и
събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно
между страните се установи, че през
процесния период страните по делото са се намирали в трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор и прекратено считано от
29.10.13г.
В заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице Н. Николова е
посочено, че чистата сума която не е изплатена на ищеца до момента на изготвяне
на експертизата е в общ размер на сумата от 11867,44лв./единадесет
хиляди и осмстотин шестдесет и седем лева и 44 стотинки/, след
приспадане на задължителните осигуровки и данъци дължими от работника, и лихва
върху сумата в размер на 901,51 лв., и
обезщетение по чл. 221 от КТ в размер на сумата 837,48лв.
/осмстотин тридесет и седем лева и 48 стотинки/,
както и обезщетение по чл. 224 от КТ за сумата от 996,10лв. /деветстотин деведесет и
шест лева и 10 стотинки/ .
Предвид така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
1. По обективно съединените исковете с правно основание чл. 124, т. 2 във
вр. чл. 242 от КТ:
Съгласно
нормата на чл.124 от КТ работодателят е длъжен да начислява във ведомости за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд, да плаща уговореното трудово възнаграждение за положения труд, като
изплащането му се извършва на осн. чл.270, ал.2 КТ авансово или окончателно
всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, лично на работника или
служителя или при условията на чл.270, ал.3 КТ- на изрично посочените там лица. По делото съдът приема
за безспорно установено от заверените ксерокопия от цитираното допълнително
споразумение и експертното заключение на вещото лице, че размера на брутното
трудово възнаграждение на ищеца за месеците от исковия е било начислено във
ведомостите за заплащане на трудови възнаграждения, в едно със следващите
се удръжки, като на ищеца остава
неплатена чисто сумата в общ размер на
сумата от 11867,44лв..
За да бъдат
уважени предявените обективно съединени искове, в съдебното производство следва
да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
1. страните
да са се намирали в трудово правоотношение през съответния период; и
2. работодателят да не е изпълнил задължението
си за заплащане на трудовото възнаграждение на работника или служителя.
По така
предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е работил
по трудово правоотношение с ответника, брутния размер на трудовото му
възнаграждение, като и кога и как е прекратено трудовото му правоотношение. В
доказателствена тежест на ответникът е да установи размера и плащането на
трудовото възнаграждение процесните обезщетения.
От събраните
в хода на производството доказателства се установи, че през процесния период О.В.Р. се е намирала в трудово правоотношение с
ответното дружество. Същия факт не се спори и от страните. Установи се, че през
периода м.10.2012 г. - м.10.2013 г. г., ищеца е престарал труд.
Полаганият от Р. труд през този период е
бил възмезден, предвид естеството на всяко трудово правоотношение. Срещу
положения труд, съгласно императивното изискване на закона, за работодателя е
възникнало насрещното задължение да заплати на работника трудово
възнаграждение, съгласно уговореното в индивидуалния трудов договор такова.
От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, е
видно, че на ищеца не са изплатени трудовите възнаграждения в общ размер сумата
от 11867,44лв.
Предвид на
което, на ищеца следва да бъдат присъдени чистите трудови възнаграждения, тъй
като именно това са сумите, които е трябвало да постъпят в неговия патримониум.
Удръжките, които работодателят следва да направи за ДОД и ДОО не са дължими
като трудово възнаграждение по смисъла на чл.124 от КТ на работника. Те са
публично правно задължение към държавата и следователно размерът им се приспада
от общо начисленото на работника брутно трудово възнаграждение (в този смисъл
вж. Решение №1715 от 5.02.2004 г. на ВКС по гр. д.1019/2002 г., III г. о.,
докладчик съдията В. А.).
Исковите претенции следва да бъдат уважени за сумата в общ размер на 11867,44лв., както и за сумата от 901,51лв. в общ размер – обезщетение за забава,
за периода от датата на възникване на всяко едно задължението до датата на
предявяване на исковата молба, като върху главницата неизплатени трудови
възнаграждения следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба, а именно 27.11.2013г.
до датата на окончателното им изплащане.
2. По предявения иск за заплащане на обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение от работникът или служителят без предизвестие в случаите по
чл.327, ал.1, т.2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение Следователно съгласно цитираната разпоредба на осн
чл.221, ал.1 КТ е следвало да бъдат начислени
и изплатени посочените суми. По делото е изслушано заключение на вещо
лице, което съдът възприема изцяло като компетентно и добросъвестно изготвено,
съгласно което при ответника е била начислено, но 837,48лв., като изплащане на начислената сума не е установено.
Следователно искът следва да бъде уважен като основателен и доказан в
претендирания размер, установен от експертизата, ведно със законната лихва от
дата подаване на исковата молба, а именно 07.10.2013г. до датата на
окончателното изплащане на сумата. като чиста
сума, след приспадане на дължимите данъци. Предвид уважаването на претенцията
за присъждане на обезщетение по чл. 221 от КТ –
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието,
следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забава, като бъде присъдена и дължимата законна лихва върху тази сума от деня
следващ деня на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като начисляването
им в заповедта за прекратяване на трудовия договор е извънсъдебно признание и
от този момент на прекратяването на трудовото правоотношение е следвало да бъде
изплатено без покана, поради което следва да бъде присъдено обезщетение за
забава в размер на сумата от 6.76 лв./шест лева
и 76 ст./
3. По предявения иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ
Съгласно
разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж. Следователно субективното право на обезщетение възниква при наличието на
две предпоставки: положителна – прекратяване на трудовото правоотношение и
отрицателна – неизползване от работника или служителя на полагащия му се платен
годишен отпуск.
В разглеждания случай, от съвкупната преценка на приетото заключение на
вещото лице и представените доказателства от ищеца се установява по безспорен
начин, че О.В.Р. през времето което е
полагал труд до 01.04.2013г. - момента на прекратяване на трудовото
правоотношение не е ползвал платен годишен отпуск Поради което съдът следва да уважи
предявената искова претенция за изплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224 от КТ в размер на сумата 996,10лв., в едно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба 27.11.2013г. до
окончателното изплащане на сумата, като основателна. Предвид уважаването на
претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 224 от КТ – парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забава, като бъде присъдена и дължимата законна лихва върху тази
сума от деня следващ деня на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като
начисляването им в заповедта за прекратяване на трудовия договор е извънсъдебно
признание и от този момент на прекратяването на трудовото правоотношение е
следвало да бъде изплатено без покана, поради което следва да бъде присъдено
обезщетение за забава в размер на сумата от .
По разноските и държавната такса:
На основание чл. 359 от КТ ищеца не дължи заплащане на държавна такса и
разноски за вещо лице. С оглед изхода от спора, ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на РРС на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с
чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 69, ал.
1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, сумата в размер на 584,1, представляваща държавна такса върху уважения размер на
предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124,
т. 2 във вр. с чл. 242, за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за
периода от м.10.2012 г. – м.10.2013 г..,
както и обезщетение по чл. 221 и 224 от КТ /дължимата държавна такса е в размер
на 4 % от присъдената сума/, и на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 71, ал.
1, изр. 1, предл. 2 от ГПК - сумата в размер на
50.00 лева, представляваща разноски за вещо лице съразмерно с уважената част от
исковите претенции, при направени разноски за вещо лице от бюджета на съда в
размер на 50.00 лева
В
хода на настоящото производство ищеца не е направил деловодни разноски, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът не следва да му присъжда
такива.
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК съдът ще допусне предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените трудови
възнаграждения.
Воден от гореизложеното, Радомирски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б. -ТМ-Р."ПАД - гр. Радомир, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, Индустриална зона с ЕИК ….., представлявано от А.П.М. - изпълнителен
директор, ДА ЗАПЛАТИ на О.В.Р.
********** *** сумата в общ
размер 11867,44
лв. /единадесет хиляди и осмстотин
шестдесет и седем лева и 44 стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода от м.10.2012 г. - м.10.2013 г.., ведно със законната
лихва върху всяка от сумите, считано от дата на подаване на исковата
молба, а имено 27.11.2013г.. до окончателното й изплащане, както и сумата от 738,57лв. / седемстотин тридесет осем лева и 57
ст./, обезщетение за забава върху дължимите трудови възнаграждения от датата на
всяко просрочите до дата на подаване на исковата молба, а именно 27.11.2013г..
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените трудови
възнаграждения.
ОСЪЖДА „Б. -ТМ-Р."ПАД - гр. Радомир, със седалище и адрес на
управление: гр. Радомир, Индустриална зона с ЕИК …, представлявано от А.П.М. - изпълнителен
директор, ДА ЗАПЛАТИ на О.В.Р. **********
*** 837,48лв. /осмстотин тридесет и седем лева и 48 стотинки/
лв., – обезщетение по чл.
221 от КТ, ведно със законната
лихва, считано от дата на подаване на исковата молба, а имено 27.11.2013г..
до окончателното й изплащане, както и сумата от 6.76 лв./шест лева и 76 ст./ обезщетение за забава върху дължимото
обезщетение по чл. 221 от КТ от датата следваща деня на прекратяване на
трудовото правоотношение до дата на подаване на исковата молба, а именно 27.11.2013г.
ОСЪЖДА „Б. -ТМ-Р."ПАД - гр. Радомир, със седалище и адрес на
управление: гр. Радомир, Индустриална зона с ЕИК …, представлявано от А. П. М. - изпълнителен
директор, ДА ЗАПЛАТИ на О.В.Р. **********
*** 996,10лв. /деветстотин деведесет и шест лева и 10 стотинки/
– обезщетение по чл. 224 от КТ, ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на исковата молба, а имено 27.11.2013г.. до окончателното й изплащане както и сумата от 8,04 лв.
/ осем лева и 4 ст./ обезщетение за забава върху дължимото обезщетение по
чл. 224 от КТ от датата следваща деня на прекратяване на трудовото
правоотношение до дата на подаване на исковата молба, а именно 27.11.2013г.
ОСЪЖДА „Б. -ТМ-Р." ПАД - гр.
Радомир, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, Индустриална зона с
ЕИК …, представлявано от А.П. М. - изпълнителен
директор, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Радомирски районен съд сумата в общ размер на 634,10 лв.
/шестстотин тридесет и четири лева
и 10 стотинки/ в това число: 584,10 лв. - държавна такса, и 50.00 лева - разноски за
вещо лице от бюджета на
съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./