Решение по дело №1899/2011 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 12
Дата: 10 януари 2012 г. (в сила от 6 февруари 2012 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20114310201899
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 10.01.2012 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на девети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: Д.Г., като разгледа докладваното от съдията НАХД №  1899 по описа за 2011 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С наказателно постановление №2167/11/29.03.2011 год. на Николай Васков Недялков, ВНД  Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 1687 от 02.08.2010 год., са наложени на Г.К.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, и на основание Наредба №І-1959 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, за това, че на 06.05.2010 год., в 11.04 часа на път 1 клас №4, км.65+700 като водач на МПС лек с рег. № ЕВ5015 АК, при обстоятелства: ПП І-4 км. 65+700 посока Варна - София управлява л.а. ЕВ 5015АК със скорост 101 км.ч. при въведено с ПЗ В26 ограничение 60 км.ч. Превишението от 41 км.ч. е констатирано със система за контрол на скоростта SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, с което извършил

1. Движение със скорост над разрешените стойности за ППС, което управлява сигнализирани с пътен знак, с което виновно нарушил чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Г., който го обжалва в срок, и излага, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Излага, че е нарушено изискването на чл.34, ал.1 от ЗАНН, и че следва производството по делото да бъде прекратено, тъй като в продължение на 3 месеца от извършване на нарушението не е съставен АУАН. Излага, че НП не му е връчено своевременно. Алтернативно моли да се приложи чл.3, ал.2 от ЗАНН.

 В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Ответникът – ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП - редовно призовани не изпращат представител.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.Л.Н., В.С.В. и Г.А.Г., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.02.2011год. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №2167 /бл. № 210592/ от св. Г.А.Г. в присъствието на св. С.Л.Н. и св. В.С.В., срещу Г.К.Г., ЕГН ********** ***, за това, че на 06.05.2010 год., в 11.04.01 часа на първокласен път І-4, км.65+700 с посока на движение Варна - София е управлявал л.а. Мазда 121 с рег. № ЕВ 5015АК, собственост на Йордана Кирова Филипова, ЕГН **********,*** със скорост 101 км.ч. при въведено с ПЗ В26 ограничение на скоростта от 60 км.ч. Превишението от 41 км.ч. е констатирано със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ и регистрирано в измервателен протокол №59629/16.08.2010 год. със снимков материал №00072 и показан на водача, с което нарушил чл.21, ал.2 във вр. с чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства – 2 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, снимка №00072, 1 бр. призовка/покана. В акта в графа „Възражения” не е  вписано възражение. АУАН е подписан от нарушителят на 02.03.2011 год., когато му е бил връчен и препис от последния. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителя и свидетелите при съставянето на акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на св. В., св. Г. и св. Н., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити след обработването и разглеждането на снимков материал №00072 регистриран в измервателен протокол №59629/16.08.2010 год. констатиран със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ. Именно от този снимков материал, приложен и приет като доказателство по делото, се установява, че жалбоподателят се е движил с превишена скорост от 101 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26. В подкрепа на показанията на тримата свидетели са и приетите и вложени като доказателства по  делото – снимков материал №00072 регистриран в измервателен протокол №59629/16.08.2010 год., справка от централната база на КАТ на л.а. с рег. № ЕВ5015АК, 2 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 09.10.2009 год., писмо с изх. №504/15.06.2010г. на Сименс ЕООД, Протокол за проверка №14 – ПД /10.12.2009 год. на ГД „МИУ”, схема за контрол на скоростта с техн. средство с Вх. №26723/17.06.2011 год. Настоящата инстанция  намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

От обективна страна последният като водач на МПС по смисъла на &6, т.11  от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 101 км.ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км.ч.

От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач на л.а., е бил длъжен да знае правилата за избиране стойността на скоростта на движението, която предвид обстоятелството, че се е движил в участък от пътя за който е важало ограничение от 60 км.ч. въведено с п.з. В.26, не е следвало да надвишава 60 км.ч. Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите В., Н. и Г. и приетите и вложени като доказателства по делото писмени доказателства.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти. Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателят  автомобил е бил засечен с техническо средство -  система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 09.10.2009 год., писмо с изх. №504/15.06.2010г. на Сименс ЕООД, Протокол за проверка №14 – ПД /10.12.2009 год. на ГД „МИУ”, схема за контрол на скоростта с техн. средство с Вх. №26723/17.06.2011 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. В тази връзка е и приложения по делото снимков материал, видно от който именно л.а. управляван от жалбоподателят на процесната дата е бил заснет с превишена скорост. Обстоятелството, че на процесната дата именно жалбоподателят, а не друго лице е управлявало процесния автомобил се установява от приетите и вложени като доказателство по делото 2 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, от които е видно, че собственикът на л.а. и жалбоподателят са декларирали, че на процесната дата именно жалбоподателят е управлявал л.а. с превишена скорост. Цитираните по горе декларации, както в хода на административно наказателното производство, така и в хода на съдебното производство не бяха оспорени от страните, поради което съдът приема, че декларираните в последните обстоятелства отговарят на истината. При определяне на превишението съдът намира, че административно наказващия орган правилно е взел предвид отклонението от 3%, което дава системата за контрол на пътя, използвана в случая, и правилно е дал  толеранс, като жалбоподателят правилно е санкциониран за скорост от 101 км.ч.  С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството и вината на жалбоподателят.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта  и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за   нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. В тази връзка съдът намира за неоснователни направените с жалбата възражения касаещи допуснати процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на НП. По делото е приет и вложен снимков материал, от който безспорно се установява извършването на нарушението.

Наказващия орган e наложил на жалбоподателят административни наказания  по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, които са били в рамките на предвидените в ЗДвП за извършеното нарушение. В ДВ брой №10 от 01.02.2011 год. обаче е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, с който в т.5 на чл.182, ал.2 от ЗДвП цифрата „150” е заменена с „200”, а думите „и 2 месеца лишаване от право да управлява МПС” се заличават. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН “Ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по благоприятна за нарушителят”. С оглед на това, съдът намира, че НП следва да бъде отменено, в частта, в която на жалбоподателят е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, както и в частта в която на основание Наредба №І-1959 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, тъй като за това нарушение вече съгласно действащата нормативна уредба не се отнемат контролни точки. Съдът намира, че в случая не следва да се увеличава размера на наложената глоба, с оглед забраната да се утежнява положението на жалбоподателят при условие, че производството е инициирано по негова жалба.

При съставянето на АУАН не е изтекъл срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за образуване на административно наказателно производство, който е 3 месеца. Съгласно, чл.34, ал.1 от ЗАНН „Не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.”. В случая видно от събраните и приети и вложени като доказателства по делото писмени доказателства, в частност 2 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, се установява, че жалбоподателят е попълнил тази декларация на 01.12.2010год., като обстоятелството, че именно жалбоподателят, а не друго лице е управлявало л.а. със превишена скорост е станало известно на актосъставителят едва на 01.12.2010 год.  Именно от тази дата започва да тече и предвидения в закона 3 месечен срок за съставянето на АУАН, който срок в случая с оглед на обстоятелството, че АУАН е съставен на 11.02.2011г. е спазен от актосъставителят. Видно е от приложената по делото призовка, жалбаподателят е бил поканен за съставянето на АУАН и след като не  се е явил правилно акта е бил съставен в негово отсъствие, като е спазена процедурата по връчването му.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да се отмени в частта, в която на жалбоподателят е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца” и на основание Наредба №І-1959 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП,  и се потвърди в частта, в която на жалбоподателят е наложено наказание глоба в размер на 150.00 лева.              

При този изход на процеса  въпроса за разноските  не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

  

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №2167/11/29.03.2011 год. на Николай Васков Недялков, ВНД  Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 1687 от 02.08.2010 год., В ЧАСТТА, в която са наложени на Г.К.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, наказание „лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца”, и на основание Наредба №І-1959 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ№2167/11/29.03.2011 год. на Николай Васков Недялков, ВНД  Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 1687 от 02.08.2010 год., В ЧАСТТА, в която са наложени на Г.К.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, наказание „Глоба в размер на 150.00 лева” за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на ЗВАС, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: