№ 279
гр. София , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A в закрито заседание на
осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Въззивно
гражданско дело № 20211100510100 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Депозирана е жалба вх. № 12428/11.08.2021 г. на СГС, с вх. 06894/27.04.2021 г.
от „А.-ГД“ ЕООД, Н.Г.Д.-К., Н.Г.Д., С.Н.Д., в качеството им на длъжници по изп. д. №
20187810400825 на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ, против разноските по
изпълнителното дело. Налице са твърдения, че във връчените им на 07.04.2021 г.
покани за доброволно изпълнение за задължения по изпълнителен лист от 25.03.2021
г., издаден по влязло в сила решение от 28.10.2019 г. по гр.д. № 79392/2018 г. на СРС,
140 с-в, потвърдено с решение от 11.03.2021 г., постановено по гр.д. № 1187/2020 г. по
описа на СГС, ГО, ІІ-Е въззивен състав, са посочени суми в размер на 340 лв.,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, както и сума в размер на
4 800 лв., представляваща възнаграждение по договор за правна защита. С молба от
16.04.2021 г. длъжниците твърдят, че са поискали от ЧСИ да възложи разноските на
кредитора, евентуално да намали разноските поради прекомерност, но последния с
разпореждане от 16.04.2021 г., връчено им на 23.04.2021 г., оставил молбата им без
уважение. Заявяват, че посочените суми са недължими от тях и следва да бъдат
възложени на взискателя, тъй като по издадения изпълнителен лист задължението им
възлиза на 17 638.45 лв., а към момента са заплатили доброволно сума в размер на
9 565 лв., поради което считат, че не са дали повод за образуването на изпълнителното
дело. В условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение в размер на 4 800 лв., като превишаващо размерите по Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Правят искане за
отмяна на обжалваното разпореждане от 16.04.2021 г. по изп. д. № 20187810400825 на
ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ в частта за разноските, в условията на евентуалност
искат от съда да намали определените разноски до минималните размери по Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
прекомерност, а именно до сумата от 200 лв. Претендират разноски.
Взискателят по изп. д. № 20187810400825 на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ,
М.С.М. е депозирал възражение по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК. Намира жалбата в
частта срещу разноските в размер на 340 лв., представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение, като недопустима, тъй като не представляват разноски по
изпълнението, а в останалата част, а именно за сума в размер на 4 800 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за правна защита, за неоснователна.
Твърди, че материалния интерес по делото е в общ размер на 189 965.06 лв., като по
делото е депозирал множество молби за присъединяване на вземания, молби във
връзка с извършените изпълнителни действия, както и писмени становища по молби на
длъжниците.
ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ, в мотивите си относно депозираната жалба,
намира същата за частично недопустима в частта срещу разноските в размер на 340 лв.,
а в останалата част - неоснователна. Счита, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 4 800 лв. не е прекомерно спрямо материалния интерес по
делото, който е в размер на 189 965.06 лв., а плащането му е уговорено и платено
предварително. Платеното адвокатско възнаграждение е за правно съдействие не само
за образуване на изпълнителното дело /възнаграждение в размер на 200 лв./, но и
воденето му до окончателното приключване /възнаграждение в размер на 4 600 лв./.
Съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена в срок и от страна
с правен интерес от обжалване, а разгледана по същество за частично основателна, по
следните съображения.
Изп. д. № 20187810400825 на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ е образувано по
молба от 23.10.2018 г. на взискателя М.С.М. срещу длъжниците „А.-ГД“ ЕООД,
Н.Г.Д.-К., Н.Г.Д., С.Н.Д., по изпълнителни листове, издадени по гр.д. № 59104/2018 г.
на СРС, 164-ти състав, гр.д. № 60474/2018 г. на СРС, 163 с-в, гр.д. № 59106/2018 г. на
СРС, 138 с-в, гр.д. № 64099/2018 г. на СРС, 56 с-в. С молба от 31.10.2018 г. взискателят
е поискал присъединяването на вземания и по изпълнителни листове, издадени по гр.д.
№ 66177/2018 г. на СРС, 140 – ти състав, както и по гр.д. № 60472/2018 г. на СРС, 59 –
ти състав, а с молба – становище от 26.11.2018 г. и по изпълнителен лист, издаден по
2
гр. д. № 67498/2018 г. на СРС, 61 – ви с–в. Впоследствие с молби от 26.11.2018 г. и
11.02.2019 г. взискателят е поискал присъединяване и на вземания по изпълнителни
листове, издадени по гр.д. № 6069/2018 г. на СРС, гр.д. № 69058/2018 г. на СРС, 90-ти
с-в, както и гр.д. № 69056/2018 г. на СРС, 155 – ти с-в.
Изпълнителното производство по делото е било спряно по реда на чл. 420 от
ГПК по подадена молба на 01.04.2019 г., ведно с приложени възражения по реда на чл.
414 от ГПК.
Впоследствие с молба от 05.04.2021 г. взискателят М.С.М. е поискал частично
възобновяване на изпълнението срещу част от длъжниците, а именно Н.Г.Д.-К., Н.Г.Д.,
С.Н.Д., по отношение на присъединеното вземане по изпълнителен лист по гр.д. №
66177/2018 г. на СРС, 140 – ти състав, както и изпълнителен лист от 25.03.2021 г. за
разноските в размер на 2 587.64 лв. за заповедното и исковото производство, както и
1 360 лв. разноски във въззивното производство, с оглед влязлото в сила решение от
11.03.2021 г. на СГС, ІІ Е въззивен състав, постановено по гр.д. № 1187/2020 г. за
установяване на вземане в размер на 7 000 евро, главница по запис на заповед от
15.04.2015 г., ведно със законната лихва от 12.10.2018 г. до окончателното погасяване.
С молбата е посочен и изпълнителен способ, а именно опис и публична продан на
недвижим имот, собственост на Н.Г.Д.-К.. Към нея е приложен и договор за правна
защита и съдействия, сключен между взискателя М.С.М. и адв. Л.С., с предмет правна
защита и съдействие за образуване на изпълнително дело, присъединяване на
вземания, както и действия с цел удовлетворяване на паричните вземания. Договорено
и платено е адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 800 лв., от които 200 лв.,
определени по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и 4 600 лв., определени по реда на чл. 10, т. 2 вр. чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С покани за доброволно изпълнение от 06.04.2021 г., изпратени до всички
длъжници, а именно „А.-ГД“ ЕООД, Н.Г.Д.-К., Н.Г.Д., С.Н.Д., връчени на 07.04.2021
г., съдебният изпълнител е определил разноски в размер на 340 лв., представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, както и сума в размер на 4 800 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за правна защита.
С молба от 16.04.2021 г. длъжниците поискали от ЧСИ да възложи разноските на
кредитора, евентуално да намали разноските поради прекомерност, но последния с
разпореждане от 16.04.2021 г., връчено им на 23.04.2021 г., оставил молбата им без
уважение.
При тези данни настоящата съдебна инстанция намира следното от правна
3
страна.
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок от съобщението (чл.
436, ал. 1 ГПК), от страни с правен интерес от обжалване, поради което е допустима. В
тази насока следва да се има предвид, че по отношение на оспорването на дължимостта
на сумата от 340 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, съдът
намира жалбата също за допустима, тъй като твърдението на жалбоподателите, че
става въпрос за разноски по изпълнението е въпрос по същество, а не по допустимост.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображения.
Според разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК на обжалване подлежи всеки
акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението (в този
смисъл т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). В нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и
доп. ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г. / за защита по изпълнително дело е предвидено, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
Съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението, в това число заплатеното
от взискателя възнаграждение за един адвокат, са за сметка на длъжника.
Минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело е 200 лв. за образуване на делото, а за водене на делото и
извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането е съобразно размера на
вземането (чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения). В настоящия случай процесуалният представител на
взискателя е подал молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискал
налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, както и е подал молба от
31.10.2018 г., с която е поискал присъединяването на вземания и по изпълнителни
листове, сред които и по гр.д. № 66177/2018 г. на СРС, 140 – ти състав. Постъпилата от
това действие сума обаче не е била достатъчна за погасяване на вземането, не е
постъпило и доброволно плащане в предоставения с поканата срок. При това
положение за удовлетворяване на вземането на взискателя по изпълнително дело е
било необходимо да се предприемат допълни действия. Поради това с посочената
молба от 05.04.2021 г. взискателят М.С.М. е поискал частично възобновяване на
изпълнението срещу част от длъжниците, а именно Н.Г.Д.-К., Н.Г.Д., С.Н.Д., по
отношение на присъединеното вземане по изпълнителен лист по гр.д. № 66177/2018 г.
на СРС, 140 – ти състав, както и изпълнителен лист от 25.03.2021 г. за разноските в
4
размер на 2 587.64 лв. за заповедното и исковото производство, както и 1 360 лв.
разноски във въззивното производство, с оглед влязлото в сила решение от 11.03.2021
г. на СГС, ІІ Е въззивен състав. Посочен е и изпълнителен способ, а именно опис и
публична продан на недвижим имот, собственост на Н.Г.Д.-К..
При това положение се налага изводът, че на процесуалния представител на
взискателя се дължи възнаграждение както за образуването, така и за воденето на
изпълнителното производство, макар и последното възнаграждение да се дължи
единствено от длъжниците физически лица, с оглед изричната молба на взискателя в
тази насока. Следва да се има предвид, че съдът не споделя довода на съдебния
изпълнител, че адвокатското възнаграждение се дължи върху общия размер на
вземанията по изпълнителното дело - 189 965.06 лв., а единствено върху вземането по
частично възобновеното изпълнение по изпълнителните листове, издадени по гр.д. №
66177/2018 г. на СРС, 140 – ти състав, т.е. върху сума в размер на 17 638.45 лв. Не е
налице никаква процесуална пречка след възобновяване на изпълнителното
производство и по останалите вземания, ако същите бъдат установени и се дължат
разноски, такива да бъдат определени от съдебния изпълнител. С оглед размера на
вземането, предмет на делото, минималният размер на възнаграждението на
процесуалния представител на взискателя, опреден по редна чл. 10, т. 1 и т. 2 вр. чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 200 лв. за образуването и 514.58 лв. за воденето на изпълнителното дело.
Затова съдът намира, че с оглед размера на дълга и хода на изпълнителното
производство, размерът на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от
взискателя, които следва да се възложат в тежест на длъжниците физически лица,
следва да се определи на 514.58 лв. В останалата част съдът намира жалбата за
неоснователна, включително за разноските в размер на 340 лв., представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не се установи, че тези разноски
представляват разноски по изпълнението.
Относно направените разноски за настоящото производство.
В производството по реда на чл. 435 от ГПК предмет на съдебен контрол и
проверка за процесуална законосъобразност са действията и актовете на органа по
принудителното изпълнение, поради което и субект на отговорността за обезщетяване
причинените вреди (в това число и разходите за обжалването им по реда на чл. 435 от
ГПК), е съдебният изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на
разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим. За пълнота на
изложението следва да се има предвид и че взискателят не е искал възобновяване на
изпълнителното производството спрямо длъжника юридическо лице, поради което не
5
би могъл и да носи отговорността за разноски в тази част.
Воден от горното и на основание чл. 437 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 12428/11.08.2021 г. на СГС, с вх.
06894/27.04.2021 г., депозирана от „А.-ГД“ ЕООД, Н.Г.Д.-К., Н.Г.Д., С.Н.Д.,
разпореждане от 16.04.2021 год. на ЧСИ по изп. д. № 20187810400825 на ЧСИ Г.Д.,
рег. № 781 на КЧСИ, в частта, с която е отказано на длъжниците физически лица
намаляване на дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, събирани от длъжника, както и в частта, с която на „А.-
ГД“ ЕООД са определени разноски в размер на 4 600 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за водене на делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за заплатено от
взискателя М.С.М. ЕГН **** по изп. д. № 20187810400825 на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на
КЧСИ, адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело от 4 600 лева на
514.58 лв. лева, дължими от Н.Г.Д.-К. ЕГН ****, Н.Г.Д. ЕГН *****, С.Н.Д. ЕГН *****,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част, както и искането за
присъждане на разноски по настоящото дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6