Решение по дело №74/2018 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

      

       № 147

                                     

                                 гр. Пловдив,  16.05.2018 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на четиринадесети март, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                ЕМИЛ МИТЕВ

                                  

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 74 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

          Образувано по въззивна жалба на „ЗММ – Х.“ АД против Решение № 73 от 01.11.2017 г., постановено по т.д. № 81 по о писа за 2017 г. на Хасковския окръжен съд, с което са отменени решенията, взети от общото събрание на акционерите на „ЗММ - Х.“ АД, проведено на 15.06.2017 г., а именно: приемане на годишния финансов отчет на дружеството за 2016 г. и докладът на независимия одитор; освобождаване  от отговорност членовете на съвета на директорите на „ЗММ - Х.“ АД за дейността им през 2016г. и приемане загубата на дружеството в размер на 801 547,78 лв. да се покрие до размера на неразпределените печалби от минали години, като незаконосъобразни, поради противоречието им с повелителни разпоредби на закона - чл.220 ал.1 ТЗ и чл.221 от ТЗ, и с което „ЗММ-Х.“АД е осъдено да заплати на „Е.Х.“ АД /в несъстоятелност/ направените по делото разноски в размер на 50 лв. - платена ДТ.

 Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е недопустимо евентуално - неправилно, тъй като е необосновано, противоречащо на материални и процесуално-правни разпоредби на закона. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Е.Х.“ АД /в несъстоятелност/, с което се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, съответно, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

  Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, същата е валидна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Във връзка с предявения иск, по делото е било установено следното:

            Ищецът „Е.Х.“ АД /в несъстоятелност/ е акционер в ответното търговско дружество „ЗММ - Х.“ АД, притежаващ 307 637 поименни безналични акции, представляващи 86,04 % от капитала на дружеството.

Безспорно установено е също, че на 15.06.2017 г., в гр. Х., в седалището на „ЗММ - Х.“АД е проведено редовно годишно общо събрание на акционерите на „ЗММ - Х.“ АД. Събранието е било проведено съобразно обявения дневен ред, като по предварително обявените точки от този дневен ред са били приети следните решения:

1. Приема отчета за управление на Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2016 г.

2. Одобрява годишен финансов отчет за 2016 г., и доклада на независимия одитор.

3. Избира за одитор за проверка и заверка на ГФО на дружеството за 2016 г. П* Г* Б*.

4. Освобождава от отговорност членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2016 г.

5. Членовете на СД да изпълняват функциите си без възнаграждение.

6. Да се покрие формираната загуба в размер на 801547.78 лева до размера на неразпределените печалби от минали години.

7. Да не се променя числения и персоналния състав на СД.

Установено е, също, че на събранието акционерът „Е.Х.“ АД /в несъстоятелност/ е представляван от изпълнителния директор Г* М*, като същият е гласувал при вземането на решенията от името на това дружество. Това обстоятелство е и основният повод за предявяване на иска по чл.74 ТЗ за отмяна на взетите решения от „Е.Х.“ АД /в несъстоятелност/, но вече представлявано от синдика, като основният спор, и с оглед законосъобразността на взетите решения, и с оглед допустимостта на този иск, е свързан с представителството на дружеството в несъстоятелност в описаната хипотеза.

В тази връзка следва да се отбележат релевантни за този спор факти:

- „Е.Х.“АД - в несъстоятелност е търговско дружество, което е обявено в несъстоятелност, с прекратени правомощията на органите му за управление по силата на  Решение № 59/12.06.2014 г., постановено по т.д. № 42/2013 г. на Окръжен съд-Х..

- Търговското дружество е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имущество, включено в масата на несъстоятелността.

- С Определение № 303/12.11.2013 г., постановено по т.д. № 42 от 2013 г. Т.П.Н., е назначен за постоянен синдик на „Е.Х.“АД в производството по несъстоятелност.

За да уважи предявеният иск, Хасковският окръжен съд е приел, че с обявяването на търговското дружество в несъстоятелност по реда на чл.710 вр. чл.711 и сл. ТЗ фактически се преустановява дейността му като стопански и правен субект, поради което правомощията на органите на дружеството, включително и тези по чл.220, чл.221 и сл. и чл.325 ТЗ, се упражняват с оглед преустановената търговска дейност и попадат в хипотезата на чл.711, ал.1, т.3 ТЗ.

         Изложените в тази насока решаващи изводи се споделят напълно от въззивната инстанция, като в подкрепа на тези доводи се налагат следните допълнения:

С постановяване на решението за обявяване на дружеството в несъстятелност, автоматично се прекратяват и правомощията на органите на дружеството - чл. 711, ал. 1 т. 3 ТЗ.

   Действително тези органи продължават да съществуват с ограничен обем правомощия, свързани с извършване лично или чрез упълномощено от тях лице на онези действия, които не са изрично предоставени на синдика. Това са правата, изрично посочени от закона и насочени към защита интересите на обявения в несъстоятелност длъжник срещу действия и бездействия на синдика и на общото събрание на кредиторите  -  напр. чл. 679, чл. 728 ТЗ; чл. 732; чл. 736, ал. 2 ТЗ.

Извън изложеното, органите на управление запазват онези свои правомощия, които не са предоставени изрично на синдика и чието реализиране не е свързано с целите на производството по несъстоятелност. Според съда, действията на дружеството-длъжник, свързани с участието му като акционер в проведеното общо събрание на „ЗММ - Х.“ АД, съответно приемането на решения съобразно обявения дневен ред, са извън ограничената представителна власт на органите му, поради което тази власт следва да се осъществява от синдика.

Възражението на ответника, че към датата на провеждане на ОСА на „ЗММ - Х.“АД, ищецът не удостоверявал качеството си на акционер в това дружество, не следва да се обсъжда, доколкото същото е направено едва с въззивната жалба.

Макар да се касае за упражняването на членствено право, правото на глас на акционера, освен че е обусловено от капиталовото /имущественото/ му участие, е насочено пряко или непряко към управлението на капитала на акционерното дружество – чл.181, чл.221 ТЗ. След като тези решения се отнасят или засягат управлението или разпореждането с притежавано от длъжника в несъстоятелност имущество, което е част от активите или пасивите на предприятието, то очевидно тази дейност попада в обхвата на представителната власт на синдика, с оглед лимитативно изброените хипотези на чл.658 ТЗ, и по-точно на тази, съдържаща се в 658, ал.1, т.1 ТЗ. Следователно недопускането на синдика на „Е.Х.“АД - в несъстоятелност до участие в процесното ОСА на 15.06.2017 г. и представляването му от лице с ограничени за конкретно извършените действия правомощия, е нарушение на правата на това дружество като акционер по чл. 220, ал. 1 ТЗ, което нарушение обуславя незаконосъобразността на взетите решения от извънредното ОС на акционерите на „ЗММ - Х.“АД. Последиците от това нарушение, довело до опорочаване на взетите решения, налага тяхната отмяна при предявен иск по чл. 74 ТЗ.

Правото на иск на посоченото основание също е надлежно упражнено, доколкото искът е предявен от синдика, съобразно правомощията му по чл. 658, ал. 1, т. 1, във вр. с т. 7, предл. 1-во ТЗ.

От изложеното следва изводът, че предявеният иск е допустим и основателен, което означава, че  постановеното в същия смисъл решение на Хасковския окръжен съд представлява законосъобразен отговор на повдигнатия правен спор, поради което следва да се потвърди.

 

 

 

 

         Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                               Р      Е     Ш     И     :

        

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73 от 01.11.2017 г., постановено по т.д. № 81 по описа за 2017 г. на Хасковския окръжен съд

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

                                                                      

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: