Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр. Перник, 07.11.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при участието на секретаря Емилия
Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева
административно дело № 181 по описа на 2023 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК
), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба на М.В.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника ѝ
адвокат А.У. ***, срещу заповед № 513з-4030 от 05.05.2023 г., на директора на
Столична дирекция на вътрешните работи (***), с която ѝ е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 (три месеца).
В жалбата
се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в
нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Подробно се
аргументират нарушения сочещи, че оспорената заповед е незаконосъобразна в
условията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Иска се отмяна на акта.
В проведените съдебни заседания жалбоподателят се явява лично и с адв.
А.У.,***. Пълномощникът поддържа жалбата и пледира същата да се уважи по
изложените в нея аргументи. Счита, че не е налице бездействие, което да е
довело до неоправдано забавяне на ***то и не е налице неизпълнение на служебни
задължения. Иска заповедта да се отмени и да се присъдят сторените
разноски, за което представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата – директор на ***, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В депозирани по делото писмени бележки, юк. А.** счита жалбата за
неоснователна и иска същата да се отхвърли. Иска присъждане на юрисконсулско
възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Административен
съд – Перник в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК приобщените
към делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е от активно легитимирано лице с установен
правен интерес от нейното оспорване и при спазване на срока, визиран в
разпоредбите на чл. 149, ал. 1 от АПК. Обжалването е насочено срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол. С оглед на това жалбата
следва да се разгледа по същество.
По
фактите:
Жалбоподателят
М.В.В., видно от кадрова справка рег. № 513р-770 от 04.01.2023 г. (л. 129) и
специфична длъжностна характеристика № 513р-29074/2018 г. за длъжността „***“ в
група към сектор „***“ в РУ при *** (л. 131), към датата на издаване на
оспорваната заповед заема длъжност „***“ в група „***“ на сектор „***“ към ***
(***) при ***, вид длъжност – изпълнителска, със специфично наименование на
длъжността – инспектор.
С
постановление от 18.10.2021 г. на прокурор при *** *** (л. 224) е образувано
досъдебно производство (ДП) № 15298/2021 г. по описа на *** при ***, пр. пр. №
26448/21 г. по описа на ***, за престъпление по чл. 309, ал. 1 от Наказателния
кодекс (НК), като същото е разпределено за работа на инспектор М.В..
С
постановление от 01.11.2022 г. на прокурор при *** по ДП № 15298/2021 г. по
описа на *** при ***, пр. пр. № 26448/21 г. по описа на ***, (л. 100), М.В. –
старши разследващ полицай в група „***“ на сектор „***“ към *** при *** е
отстранена от ***то по досъдебното производство с мотиви, че е проявила
бездействие в качеството ѝ на водещ ***то по ДП № 15298/2021 г. по описа
на *** при ***, пр. пр. № 26448/21 г. по описа на ***, поради
неизвършване от датата на образуване на ДП на нито едно действие по ***то, след
което в продължение на осем месеца са извършени три разпита на свидетели, два
от които след датата, на която са изискани материалите по делото от
наблюдаващия прокурор. Препис от постановлението, ведно с делото е изпратено на
директора на *** за извършване на проверка. Постановлението е получено в *** на
03.11.2022 г., вх. № 513000-66703 по описа на ***.
По повод
данните, съдържащи се в постановление от 01.11.2022 г. на прокурор при *** по
ДП № 15298/2021 г. по описа на *** при ***, пр. пр. № 26448/21 г. по описа на
***, със заповед № 513з-10700 от 07.12.2022 г. (л. 42) на директора на *** е
разпоредено извършването на проверка с цел изясняване на постъпилите
предварителни данни, отразени в постановлението. Извършването на проверката е
възложено на комисия (Комисията), която да установи извършено ли е нарушение на
служебната дисциплина от инспектор М.В.. Разпоредено е за резултатите от
проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва на директора на
*** в двумесечен срок от издаване на заповедта.
До М.В. от
Комисията е изпратена покана рег. № 513р-2613 от 09.01.2023 г. (л. 47) за
запознаване със заповед № 513з-10700 от 07.12.2022 г.. Предоставена е
възможност за даване на писмени обяснения. Поканата е получена на 10.01.2023
г., в която служителят сочи, че желае да бъде подпомагана в защитата си от
адвокат А.У. ***. На същата дата М.В., в присъствието на подпомагащия я адвокат
е запозната със заповедта и с правата си по чл. 205, ал. 3 и чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, видно от разписка, инкорпорирана в акта (л. 43).
На
11.01.2023 г. М.В. депозира обяснение (л. 50) пред Комисията във връзка с
извършваната проверка. Излага подробни доводи за извършвани по посоченото ДП
процесуално-следствени действия – извършване на необходимите справки с цел
узнаване на лицата, имащи отношение към случая; установяване на пълните и точни
данни на жалбоподателя, както и необходимостта от неговия разпит по делегация;
многократни призовавания по телефона на останалите три лица, имащи отношение по
случая, разпит на всички лица в законоустановения срок; изготвяне на
необходимите писмени запитвания. Излага също съображения за наличие на
обективни пречки, свързани с неизвършването на дължимите по производството
процесуално-следствени действия – ползване на законоустановен отпуск,
включително за временна неработоспособност; необходимо технологично време за
запознаване с материалите по ДП; служебни ангажименти на свидетелите, подлежащи
на разпит, както и отпуск по болест на единия от тях; работа като дежурен
разследващ полицай по график; извършване на процесуално-следствени действия по
делегация, водени от други структурни подразделения на МВР; извършвани действия
по *** в условия на неотложност или с разрешение на съдия от съответния съд;
различна натовареност в отделните месеци през проверявания период и голям брой
на производство, които е работила.
Със заповед № 513з-899 от 03.02.2023 г. на директора на *** (л. 46), по
предложение рег. № 5130-10604 от 27.01.2023 г. на председателя на
Комисията (л. 44), срокът за *** по проверката е удължен до 07.03.2023 г..
Комисията
извършва проверка, като резултатите са обективирани в справка рег. № 513р-23925
от 07.03.2023 г. (л. 31). От същата е видно, че в хода на
производството са събрани и приобщени документи както служебно събрани от
комисията, така и такива във връзка с доводите на служителя, изложени в
обяснението 11.01.2023 г.. Въз основа на цялостен анализ на събраните
доказателства, Комисията приема, че е налице бездействие по ДП № 15298/2021 г.
по описа на *** при ***, пр. пр. № 26448/2021 г. по описа на ***, от
страна на жалбоподателката, в периода от 29.10.2021 г. до 11.02.2022 г., и в
периода от 11.02.2022 г. до 11.10.2022 г., т.е. дванадесет месеца, в който
не е извършвала процесуално следствени действия по ***. Четири месеца
след образуването на ДП и възлагането му, едва на 11.02.2022 г. (писмо до ОДМВР
***, л. 303), е изпратено постановление от 10.02.2022 г. (л. 304, гръб) за
извършването на действия по ***то в друг район. Същото е изпълнено – проведен е
разпит в качеството на свидетел на едно лице и резултатът е върнат на инспектор
В. на 01.03.2022 г. (писмо на л. 302). На 11.10.2022 г. е изпратено писмо (л.
319) до Агенцията по вписванията, с получен отговор на 27.10.2022 г. (писмо на
л. 320). На същата дата е отправено запитване (л. 327) до ТДНАП – С.*** с
отговори на 01.11.2022 г. (л. 328) и на 18.11.2022 г. (л. 330). На
14.10.2022 г. е проведен разпит в качеството на свидетел на едно лице (л. 309)
и са му снети образци от почерк и подпис за сравнително изследване. На
26.10.2022 г. е проведен разпит в качеството на свидетел на две лица (л. 314 и
л. 317) и са им снети образци от почерк и подпис за сравнително изследване.
Установено е също, че в едногодишния период са правени шест пъти искания за
удължаване срока на ***. Успоредно с това комисията приема, че в продължение на
12 месеца старши разследващ полицай В. не е изпълнила в цялост задължителните
за нея писмени указания дадени с постановлението за образуване на ДП от
18.10.2021 г.. Отчетено е още, че с постановление от
01.11.2023 година на прокурор при ***, В. е отстранена от ***то по това ДП.
Обсъдени
са обясненията, дадени от М.В. във връзка с образуваното дисциплинарно
производство и са приети за неоснователни.
При
горното е прието, че В. е станала причина ***то да продължи необосновано дълъг
период от време. Същата не е планирала и не е организирала своевременното
извършване на действия по ***то, други, изрично указани от прокурор не е
изпълнила, въпреки задължителният им характер. С това си бездействие виновно (с
форма на вина небрежност в служебната дейност – служителят е знаела какви
служебни задължения има и е запозната с тях съгласно протокол №
513р-81930/10.10.2019 г. по описа на ***, но въпреки това не ги е изпълнила),
не е изпълнила служебните си задължения, вменени съгласно специфична длъжностна
характеристика рег. № 513р-29074/2018 г. по описа на *** за длъжността „***“ в
група към сектор „***“ в РУ при ***, а именно: „взема всички мерки за
осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на ***то,
събира доказателства и извършва необходимите действия, съобразно НПК за
разкриване на обективната истина... При осъществяване на дейността си се
ръководи от основните принципи на законност, залегнали в Конституцията на
Република България, разпоредбите на НПК, НК, АПК, ЗЗКИ, ЗМВР,
вътрешноведомствените актове на МВР, постановленията и тълкувателните решения
на ВКС и писмените указания на прокуратурата, като взема решения самостоятелно,
по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делата“.
Извършеното
според Комисията представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения,
съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР – небрежност в
служебната дейност, за което е предвидено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от три до шест месеца. Комисията предлага на директора
на *** да наложи на М.В.В. дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за
срок от шест месеца.
На
07.03.2023 г. М.В.В., в присъствието на подпомагащия я адвокат, е запозната със
справката, видно от обективирана върху същата разписка (л. 41), след
надлежно отправена покана рег. № 513р-23930 от 07.03.2023 г. (л. 48), връчена
на същата дата, в която е разяснено правото на служителя в срок от 24 часа след
запознаването със справката да даде допълнителни писмени обяснения или да
депозира възражения, които да адресира до директора на ***, както ѝ е
указано, че ако в определения ѝ срок не даде допълнителни писмени
обяснения и възражения, това ще бъде считано за отказ по зависещи от нея
причини.
На
08.03.2023 г. М.В. депозира пред директора на *** обяснение вх. № 513р-24592
(л. 213). Поддържа доводите си, изложени в представените до момента обяснения
по преписката и във връзка с проверката, изразява несъгласие с констатациите на
Комисията, обективирани в справка рег. № 513з-23925/07.03.2023 г. Обяснението е
прието от директора на *** на 17.03.2023 г., видно от положена резолюция върху
същото (л. 213).
Със
заповед № 513с-4030 от 05.05.2023 г. на директора на ***, въз основа на
материалите от дисциплинарната проверка по заповед № 513з-10700/07.12.2022 г.,
на инспектор М.В.В., старши разследващ полицай в група „***“ на сектор „***“
към *** при ***, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за
срок от три месеца за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2
във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР – неизпълнение на
служебните задължения поради небрежност в служебната дейност, за това, че в
периода от 10.06.2022 година до 18.10.2022 година чрез бездействие не е
изпълнила в цялост указанията на наблюдаващия прокурор по воденото от нея
досъдебно производство № 15298/2021 г., дадени в 7 точки на постановлението от
18.10.2021 г., задължителни за изпълнение от разследващия орган съгласно чл.
197 от НПК, с което не е изпълнила стриктно служебните си задължения, вменени
ѝ със специфична длъжностна характеристика № 513р-290874/12.04.2018 г. за
длъжността „***“ в 03 сектор „*** на транспортни и други престъпления“ към
отдел „***“ при ***, във вр. с чл. 203, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от НПК.
Заповедта
е връчена на служителя на 30.05.2023 г., видно от разписка, обективирана в
същата.
В хода на
съдебното производство са приети като доказателства по делото справка от
началник сектор „***“ при ***-***, от която е видно, че към настоящия момент
***то по ДП № 15298/21година не е приключило, както и докладна записка от
03.10.2023 година, с искане за оптимизиране на щатната численост на сектор
„***“.
Делото е основано единствено на писмени доказателства. Както тези
изпратени с административната преписка, така и тези, събрани в производството
пред съда не са оспорени от страните. Всички те са непротиворечиви по
съдържание, последователни по хронология, като логично представят развилите се събития.
Съдът ги прие, като годни доказателства, кредитира ги с доверие и на тях
изгражда фактическите си констатации.
При така
установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Оспорваният
акт е издаден от компетентен административен орган. Съгласно чл. 204, т.
3 от ЗМВР във връзка с чл. 37, ал. 1. т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 9, ал. 2 от
Правилника за устройството и дейността на МВР, директорът на *** е компетентен
да налага дисциплинарни наказания вкл. по чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР –
„писмено предупреждение“, на служителите на изпълнителски длъжности в ***,
каквато по вид длъжност заема жалбоподателят към датата на издаване на
оспорваната заповед. С оглед на това не са налице основания за отмяната ѝ
в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.
Неоснователни
са доводите в жалбата, свързани с неспазване на едногодишния срок по чл. 195,
ал. 1 от ЗМВР при издаване на процесната заповед. Оспорваният
административен акт е издаден в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно
която разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Заповедта
е издадена в рамките на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1, предл. първо от ЗМВР. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Според ал. 2 на
с. чл. дисциплинарното нарушение се счита за установено, когато материалите по
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ
орган. В разглеждания случай нарушението е открито на 17.03.2023 г., на която
дата, видно е от положена резолюция от директора на *** „Съгласен“ с поставена
дата 17.03.2023 г., материалите по дисциплинарното производство ведно с
изготвената справка рег. № 513р-23925/07.03.2023 г., изпратени от дисциплинарноразследващия
орган – Комисията, са постъпили при компетентния дисциплинарнонаказващ орган,
т.е. са доведени до знанието му (в тази връзка решение № 17141 от 16.12.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 9500/2018 г.) На тази дата се приема, че са установени
нарушението и самоличността на извършителя, а оспорената заповед е издадена
05.05.2023 г., т.е. в рамките на срока по чл. 195, ал. 1, предл. първо от ЗМВР.
Аргументите
на жалбоподателя за изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението
не се споделят. В случая става въпрос за нарушение, което не е извършено еднократно, а
е продължавано такова – извършвано е чрез бездействие в определен период от
време, съгласно заповедта от 10.06.2022 година до 18.10.2022 година, като
моментът на извършването му е целият период до прекратяване на бездействието,
осъществяващо нарушението. Това бездействие следва да се приеме за
преустановено на 18.10.2022 г. и считано, от тази именно дата започва да тече
едногодишният срок по чл. 195, ал. 1, предл. второ от ЗМВР, съответно същият, в
общия случай изтича на 18.10.2023 г. Следователно заповедта е издадена в
рамките и на срока по чл. 195, ал. 1, предл. второ от ЗМВР.
Настоящият съдебен състав намира за
основателни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения относно формата
и задължителните реквизити на оспорения акт.
Съгласно разпоредбата на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед,
в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Заповедта
е издадена в изискуемата писмена форма и формално съдържа реквизитите по
чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 63 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за
дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Изложени са фактически
основания, както и са посочени правните основания, на които е издадена. Съдържа
разпоредителна част. Датирана е и е подписана, от лицето посочено за нейн
издател. Изложеното обаче не е достатъчно, за да се приеме, че същата е
законосъобразна.
В процесния случай от фактическа
страна в заповедта е изброено деяние, осъществено под формата на
бездействие: неизпълнение в цялост на писмените указания на наблюдаващия
прокурор по делото да: 1. Да се разпита подробно в процесуално качество на
свидетел М.Х.**; 3. Да се предприемат действия за приобщаване към
доказателствения материал на всички молби за отпуск, депозирани от името на
Р.Х.***, както и допълнително споразумение № 1/01.04.2020 г. и допълнително
споразумение № 2/01.07.2020 г. в оригинал; 4. Да се назначи и изготви
комплексна графическа експертиза; 5. Да се извършат необходимите ОИМ за
установяване на извършителя.
Всички тези бездействия са възприети
като нарушаване едновременно на чл. 197 от Наказателно-процесуалния кодекс
и на цитираните в Заповедта задължения на служителя, залегнали в длъжностна
характеристика за длъжността „**“ в 03 сектор „*** на транспортни и други
престъпления“ към отдел „***“ при ***.
В заповедта не е посочено формално
място на нарушението, както и времето на извършване на всяко от изброените
деяния, като не се съдържат включително данни относно срока за изпълнение на
всяко от дадените от наблюдаващия прокурор писмени указания, след изтичането,
на който указанието да се счита неизпълнено.
Според органа небрежността в
служебната дейност се състои в неизпълнение на служебни задължения, изразяващи
се в бездействие в периода от 10.06.2022 година до 18.10.2022 година като водещ
***то по ДП № 15298/2021 година, да изпълни в цялост дадени с постановление на
прокурор от 18.10.2021 година задължителни указания, като не е
изпълнила указанията по т. 1, 3, 4 и 5, като писмените указания на прокурора до
разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение, съгласно
чл. 197 от НПК, както и не е изпълнила вменени ѝ със специфична
длъжностна характеристика № 513р-290874 от 12.04.2018 година за длъжността
„***“ в група към 03 сектор „*** на транспортни и други престъпления“ към отдел
„***“ при *** задължения.
В
оспорваната заповед изцяло е променен периода на твърдяното бездействие, без
никаква корелация с предявеното обвинение и без наличие на конкретни
доказателства касаещи период 10.06.2022 година до 18.10.2022г., и
некореспондиращо с установеното от Комисията дисциплинарно нарушение продължило
в периода от 25.10.2021 г. до 11.02.2022г. и от 11.02.2022г. до 11.10.2022г.. В
така предявения период за бездействие са предприети същински действия по ***то,
като са проведени на 14.10.2022г. /разпит в качеството на свидетел на
едно лице (л. 309) и са му снети образци от почерк и подпис за сравнително
изследване/ и на 26.10.2022 г. е проведен разпит в качеството на свидетел на
две лица (л. 314 и л. 317) и са им снети образци от почерк и подпис за
сравнително изследване. При това положение остава напълно неясна волята на
ДНО защо именно в периода от 10.06.2022 година до 18.10.2022г. е налице
неизпълнение на служебни задължения, при положение, че точно в този период са
извършвани процесуално следствени действия. Не може да се приеме, че
съставляват действие на виновно неизпълнение на указанията на прокурора,
действията на жалбоподателя извършени в периода от 10.06.2022 година до
18.10.2022 г., които освен това са предприети в срока за *** по досъдебното
производство удължен с два месеца, считано от 12.08.2022 г.. В същата връзка
успешно може да се твърди, че и определения след това разследващ полицай, на
когото е възложено това досъдебно производство, не е изпълнил в срок дадените
му прокурорски указания, тъй като видно от доказателствата по делото това
досъдебно производство и към настоящия момент не е приключило. Така
констатираното разминаване досежно периода, в който е прието неизпълнението на
служебните задължения освен, че нарушава правото на защита на санкционираното
лице поставя и съда в невъзможност да прецени действителната воля на
дисциплинарно наказващия орган доколкото за периода от 11.10.2022 година до
18.10.2022 година не са налице никакви доказателства извън тези събрани в хода
на проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР.
След като
е прието, че в периода от 10.06.2022 година до 18.10.2022г. е налице
неизпълнение на служебни задължения, то липсва преценка на дисциплинарния орган
в този период от време служителят имал ли е възможност да изпълни в цялост
указанията на наблюдаващия прокурор, които по силата на чл. 197 от НПК са задължителни, с оглед
събраните доказателства за ползван полагаем се отпуск.
Наред с
горното, съдът констатира, че в случая липсва и посочено място на извършеното
на вмененото нарушение. За да бъде установено дали с конкретното си поведение
едно лице е извършило нарушение, предполага надлежно описание на съответното
нарушение или нарушения, вкл. с посочване на мястото, на което то е
осъществено, като извличане на този елемент на деянието по тълкувателен път е
недопустимо. Изброените непълноти и неясноти в съдържанието на оспорения акт го
правят немотивиран, като от една страна затрудняват служителят да разбере за
какво и колко нарушения на служебната дисциплина е наказан, и за кой период е
наказан. Това представлява нарушение на формата на административния акт по смисъла
на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР, което представлява основание за отмяна на оспорения
акт.
На
следващо място е налице разминаване и между констатациите на комисията
касателно неизпълнените указания на прокурора и приетите за неизпълнени от ДНО
при наличие на едни и същи данни и доказателства. По разбиране на състава
неизпълнението в цялост на указания на наблюдаващ прокурор, дадени в
постановление от 18.10.2021 година, а именно установяване и разпит на свидетел
на инкриминираното деяние, назначаване на графическа експертиза, са в разрез с
разпоредбата на чл.
107 от НПК, като това от своя страна е довело до излишно забавяне на ***то
и искане за удължаване на процесуалните срокове, с което е нарушила чл. 197 и чл.
203, ал. 1 от НПК. Но, реално ДНО не е предявил обвинение, че
производството е излишно забавено.
На
следващо място, ДНО се позовава на длъжностна характеристика, която не е
относима за заеманата от жалбоподателката длъжност старши разследващ полицай в
група „***“ на сектор „***“ към *** при ***. Относимата към заеманата от
жалбоподателя длъжност е длъжностна характеристика с рег. № 513р-29074, връчена
и на 03.10.2019г.. Видно от същата в нея са вменени длъжностни задължения, но
не така както са предявени в оспорената заповед. Следователно, когато
става въпрос за неизпълнение на служебни задължения същите следва да са
конкретно посочени и изрично вмененни в длъжностната характеристика. При
неизпълнение на служебни задължения следва конкретно да се посочи какво е
дължимото поведение, което е не е изпълнено. За неизпълнение на служебни
задължения в ЗМВР е предвидено друго по вид дисциплинарно наказание, което не е
предявено. Коректната правна квалификация за нарушение на основно длъжностно
задължение би била за неизпълнение на служебни задължения, но в чл.
200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е предвидено, че за "неизпълнение на
служебни задължения" се налага дисциплинарно наказание
"порицание", което като вид не съответства на наложеното в случая. По
този начин е налице и нарушение на материалния закон.
Изброените непълноти и неясноти в
съдържанието на оспорения акт го правят немотивиран, като от една страна
затрудняват служителя да разбере за какви и колко нарушения на служебната
дисциплина е наказан, съответно препятстват правото му на защита, а от друга
правят невъзможна съдебната проверка на заповедта по същество. Допуснатите
неясноти при описанието на нарушението (нарушенията) и противоречието между фактическото
описание и наложената дисциплинарна санкция, представляват нарушение на формата
на административния акт и самостоятелно основание за неговата отмяна.
Като немотивирана и издадена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, оспорената
заповед следва да бъде отменена в условията на чл.146, т. 2 и т. 3 от АПК.
При този изход на спора
жалбоподателката има право на разноски. Искането е направено своевременно и е
придружено със списък на разноските. От ответната страна е направено възражение
за прекомерност.
На
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
съдебни разноски в размер на 760.00 лева /седемстотин и шестдесет/ лева,
представляващи внесена държавна такса по сметка на Административен съд-Перник
за образуване на съдебно производство в размер на 10 /десет/ лева и адвокатско
възнаграждение, в размер на 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева, определен
съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, обективиран в договор за правна защита
и съдействие серия А, № 964061 от 09.06.2023 година. Присъденото
адвокатско възнаграждение е в минимален размер, при което възражението за
прекомерност е неоснователно.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба М.В.В., с ЕГН **********, заповед № 513з-4030 от 05.05.2023 г. на
директора на ****, с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 3 (три месеца).
ОСЪЖДА
***, с адрес: гр. С.***, ул. „***“, № **да заплати на М.В.В., с ЕГН
**********,*** съдебни разноски по делото в размер на 760.00 лева /седемстотин
и шестдесет/ лева.
На
основание чл. 211 от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:/П/