№ 1908
гр. Варна, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110109980 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от П. ИЛ. К., М. П. П., Р.
П. Г., М. СТ. П. и Г. Т. Г. срещу Р. Т. Г., Н. М. З., КР. В. З., Г. В. З., действаща със
съгласието на своята майка Н. М. З., и Г. Т. В. кумулативно обективно съединени
искове, съединени в условията на евентуалност при следната поредност:
1) с правно основание чл. 42, ал. 2, ЗЗД – да бъде обявен за недействителен
договор за доброволна делба от 27.05.2005 г. – акт № 22, том III, рег. № 21782005 г. на
нотариус Диана Бейлерян, вписан на 27.05.2005 г. като акт № 253, том VIII, вх. рег. №
12601/2005 г. в Служба по вписванията – Варна, като сключен от пълномощник без
надлежно учредена представителна власт и при отказ за потвърждаване на договора;
2) с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД – да бъде обявена
нищожността на договор за доброволна делба от 27.05.2005 г. – акт № 22, том III, рег.
№ 21782005 г. на нотариус Диана Бейлерян, вписан на 27.05.2005 г. като акт № 253,
том VIII, вх. рег. № 12601/2005 г. в Служба по вписванията – Варна, като сключен при
неспазване на изискването за форма, тъй като представлява по естеството си дарение; и
3) с правно основание чл. 40 ЗЗД – да бъде обявен за относително
недействителен по отношение на ищците договор за доброволна делба от 27.05.2005 г.
– акт № 22, том III, рег. № 21782005 г. на нотариус Диана Бейлерян, вписан на
27.05.2005 г. като акт № 253, том VIII, вх. рег. № 12601/2005 г. в Служба по
вписванията – Варна, като сключен от пълномощника Р. Т. Г. във вреда на
упълномощителите му при договаряне сам със себе си и като пълномощник и на други
лица.
Твърди се в исковата молба, че страните по делото са наследници на общия им
праводател Г.Т. Д., починал на 24.01.1965 г., като първите четирима ищци са
наследници на дъщерята Руска Г.а Матеева, а последният от тях е наследник на сина
Тодор Г. Д., какъвто е и първият от ответниците, а останалите ответници са
наследници на дъщерята К. Г.а З.. Излага се, че приживе наследодателят е бил
собственик на земеделски земи, които при коопериране на земеделието са били
обобществени, а след приемане на ЗСПЗЗ с Решение № КР-02/25.05.1999 г. на ОСЗГ
Аврен след подадено заявление от първородния син в полза на всички наследници
съобразно влезлия в сила план за земеразделяне е възстановено правото им на
1
собственост по отношение на земеделски земи с обща площ 40 дка. Впоследствие по
устна уговорка всеки от колената сънаследници започнал да обработва и стопанисва
само за себе си отделни имоти, като първият и последният от ищците са се снабдили с
титули за собственост на придобитите от тях в резултат на изтекла придобивна давност
отделни имоти, като са поискали да бъде регистрирана собствеността им в Служба по
кадастър – Варна. Сочи се, че по този повод първият ищец получил писмо с изх. № 24-
17313/25.06.2021 г. на СГКК Варна, от което за пръв път ищците узнали, че първият
ответник има претенцията да е едноличен собственик на по-голямата част от имотите,
възстановени в полза на общия наследодател. След извършени проверки било
установено, че този ответник основава претенцията си на документ - договор за
доброволна делба от 27.05.2005 г. Поддържа се, че този договор е нищожен, поради
сключването му при липса на съгласие за извършване на делбата на всички
наследници на общия наследодател към момента на съставянето на документа.
Навежда се довод, че при извършване на делбата пред нотариуса са се явили само
първият ответник и К. Г.а З., наследодател на останалите ответници, като Р. Т. Г. е
представил на нотариуса пълномощно рег. № 183 от 19.05.2005 г., заверено от кмета на
кметство с. Константиново, общ. Варна, което би следвало да е подписано от
посочените в началната му част пет лица, но всъщност това е неистински документ,
тъй като подписите под документа не са положени от лицата, които са посочени като
автори на документа. Оспорва се автентичността на процесното пълномощно от
19.05.2005 г., като се поддържа, че дори само един от подписите да се окаже не на
лицето, сочено като негов автор, то липсата на съгласие от един от съделителите прави
делбата нищожна. На следващо място се излага, че дори и пълномощното да бе
автентично, то договорът за доброволна делба е нищожен като сделка за прехвърляне
на право на собственост поради неспазване на изискването за форма, с оглед
съдържанието на самия договор. Акцентира се върху обстоятелството, че при
извършената „делба“ на три колена наследници едно от колената – това на ищците не
получават в дял нито недвижим имот от тези, предмет на делбата, нито уравнение в
пари. Счита се, че с оглед съдържанието на престациите това не е доброволна делба, а
договор за дарение, които не е сключен в изискуемата по закон форма, съгласно чл. 18
ЗЗД – нотариален акт. Навежда се довод, че оспореният договор за доброволна делба е
недействителен, тъй като пълномощникът, договаряйки сам със себе си, е сключил
сделка, която е във вреда на неговите упълномощители, тъй като при делбата те не са
получили нищо, а и не е бил овластен от последния ответник с правомощия по чл. 38
ЗЗД. При така осъществената подялба на процесните имоти ищците не са получили
нищо, а първият ответник е получил за себе си имуществена стойност, значително по-
голяма от дела му в наследството, а праводателката на останалите ответници е
получила дял, съобразен с квотата й в наследството. Излага се, че ищците не
потвърждават така извършената сделка. . Излага се, че ищците не потвърждават така
извършената сделка, поради което претендират съдът да установи тази т.нар. „висяща
недействителност“ на основание чл. 40 ЗЗД. В уточняваща молба от 24.08.2021 г.
ищците подробно са описали процесните имоти, предмет на оспорения договор за
доброволна делба, съобразно актуалните им данни, а в становище от 13.01.2022 г.
ищците обосновават правния си интерес от предявяване на исковете със
съществуването на документ, установяващ права на ответниците, каквито всъщност
нямат, което засяга правната им сфера. При действащата редакция на текстовете на
ЗКИР при спор за материално право службите за кадастър са задължени да впишат като
собственици и двете страни, притежаващи титули за собственост, докато спорът между
тях не бъде разрешен. Същевременно вписване в кадастъра ищците сочат също за
пречка да упражнява правата си в пълен обем – например при учредяване на ипотека
или разпореждане с имота, тъй като съществуването на това вписване е индиция за
спор за материално право, която не се преодолява в охранителните производства. При
тези съображения се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника Р. Т. Г., с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност
на предявените искове. Като аргумент за недопустимост на исковете сочи наличието
на титули за собственост за отделни имоти, с които първият и последният ищец са се
снабдили. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, досежно
неавтентичността на положените подписи в оспореното пълномощно, липсата на
изискуемата форма на договора за доброволна делба. Счита, че получаването или не на
имот или пари по договор за делба от една от страните не правил същия нищожен,
като отделен бил въпросът, че страните по него са получили фактическо уравняване в
пари. Твърди, че пълномощникът притежава пълномощия да договаря сам със себе си,
като същевременно при условие, че К. З. участва в делбата лично, то не може да се
говори за упълномощаване от страна на последния ответник. Излага, че ищците не
биха могли да предявяват чужди права пред съд. В този смисъл моли за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на направените разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Н. М. З., КР. В. З., Г. В. З., действаща
със съгласието на своята майка Н. М. З., и Г. Т. В. не са депозирали писмен отговор на
исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателствени средства, както и
заключението на назначената по съдебно-почеркова експертиза, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от представеното Решение за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Круша от
25.05.1999 г., издадено от Общинска служба по земеделие и гори на Община Аврен, е
възстановено правото на собственост на наследниците на Г.Т. Д., съгласно плана за
земеразделяне в землището на с. Круша, върху следните имоти: 1) врем. неизп. нива от
2,000 дка в местност „Старите лозя“, девета категория, съставляващ имот № 005024 по
плана за земеразделяне; 2) из.н.др. причина от 5,500 дка в местност „Курт дере“, девета
категория, съставляващ имот № 007020 по плана за земеразделяне; 3) нива 5,300 дка,
от които 1,000 дка девета категория и 4,300 дка -четвърта категория, в местност
„Горните чаири“, съставляващ имот № 011001 по плана за земеразделяне; 4) нива от
4,500 дка, в местност „Старо село“, четвърта категория, съставляващ имот № 012002 по
плана за земеразделяне; 5) използв. ливада от 9,000 дка, в местност „Баба Яначкина
нива“, девета категория, съставляващ имот № 013002 по плана за земеразделяне; 6)
използв. ливада от 3,000 дка, в местност „Баба Яначкина нива“, девета категория,
съставляващ имот № 013013 по плана за земеразделяне; 7) из.н.др. причина от 6,001
дка, в местност „Долен Караборун“, девета категория, съставляващ имот № 011020 по
плана за земеразделяне; и 8) нива от 5,000 дка, в местност „Горен Караборун“, седма
категория, съставляващ имот № 021002 по плана земеразделяне на село Круша.
С Протокол за въвод във владение на имоти в землището на с. Круша от
15.06.1999 г. Тодор Г. Д. в въведен във владение на гореописаните поземлени имоти.
Изяснява се от приложеното по делото Удостоверение за наследници от
19.01.2021 г., че наследници на Г.Т. Д., починал на 24.01.1965 г., са ищците П. ИЛ. К.,
М. П. П., Р. П. Г., М. СТ. П. и Г. Т. Г. (първите четирима от които са наследници на
починалата на 25.01.1991 г. дъщеря на Г.Т. Д., а последният ищец – на сина му Тодор
Г. Д., починал на 27.12.1995 г.), както и ответниците Р. Т. Г., Н. М. З., КР. В. З., Г. В. З.
и Г. Т. В. (първият от които също наследник на сина на общия наследодател Тодор Г.
Д., а останалите – на неговата дъщеря К. Г.а З., починала на 20.01.2019 г.).
Ищецът П. ИЛ. К. е получил писмо от 25.06.2021 г. от СГКК – гр. Варна, с което
е уведомен във връзка с подадено от него заявление от 07.04.2021 г., че е постъпило
възражение от 18.05.2021 г. от ответника Р. Т. Г., с което е поискано изменение на
кадастралните данни в КРНИ чрез вписване в регистъра на собствениците на заявителя
с дублирани права, съгласно приложен документ за собственост за поземлен имот с
3
идентификатор 40066.13.2 по кадастралната карта на с. Круша.
Установява се от представения Договор за доброволна делба на земеделски
имоти от 27.05.2005 г. – акт № 22, том III, рег. № 21782005 г. на нотариус Диана
Бейлерян, вписан на 27.05.2005 г. като акт № 253, том VIII, вх. рег. № 12601/2005 г. в
Служба по вписванията – Варна, че К. Г.а З. и Р. Т. Г., лично за себе си и като
пълномощник на С.К.М., М. СТ. П., П. ИЛ. К., М.П. И., Р.П. И., В. Г.а Д.а и Г. Т. Г.,
упълномощен с пълномощно № 183/11.05.2005 г. на Кмета на с. Константиново,
Община Варна и пълномощно № 2024/18.05.2005 г. на Нотариус Д. Бейлерян, рег. №
012, като съсобственици на горепосочените земеделски имоти, възстановени по реда на
ЗСПЗЗ на наследниците на Г.Т. Д., са сключили договор за доброволна делба на
27.05.2005 г. Според текста на същия К. Г.а З. получава в дял и става собственик на три
от имотите, а Р. Т. Г. получава останалите пет земеделски земи. Изрично е посочено, че
съделителите С.К.М., М. СТ. П., П. ИЛ. К., М.П. И., Р.П. И., В. Г.а Д.а и Г. Т. Г. не
получават дял от имотите, предмет на делбата, както и че същата се извършва без
страните да си дължат суми за изравняване на дяловете.
Приобщено към доказателствения материал е пълномощно от 19.05.2005 г.,
съгласно текста на което С.К.М., М. СТ. П., П. ИЛ. К., М.П. И. и Р.П. И. са
упълномощили Р. Т. Г. да ги представлява в качеството им на съсобственици на
имотите във връзка с извършването на доброволна делба относно същите, като
подпише договора за доброволна делба и всички други необходими документи. Кметът
на с. Константиново, Община Варна, е удостоверил полагането на подписите от
сочените за автори на пълномощното лица, видно от положения върху документа
щемпел с печат.
Видно от представеното от Нотариус Диана Бейлерян удостоверение с изх. №
12.05.2022 г. В. Г.а Д.а и Г. Т. Г. са упълномощили Р. Т. Г. със същите права, за което е
издадено пълномощно с рег. № 2024/18.05.2005 г.
Според заключението на назначената по делото по искане на ищците, предвид
направеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК на истинността, в частност авторството,
на подписите, положени върху процесното пълномощно № 183/19.05.2005 г., заверено
от кмета на с. Константиново, и неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза
подписите, положени за „Упълномощители“ под № 1, № 2, № 3 и № 5 в същото са
изпълнени от С.К.М., П. ИЛ. К., М. СТ. П. и Р.П. И., но подписът, положен за
„Упълномощители“ под № 4 не е изпълнен от ищцата М. П. П. (съобразно направеното
уточнение от вещото лице при изслушването му в о.с.з., проведено на 03.06.2022 г.).
При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Според задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК, всяка нищожност
по чл. 26 от ЗЗД, включително и тази по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД (поради липса на
съгласие) е абсолютна – изначална и окончателно водеща до пълна невъзможност
опорочената сделка да породи правни последици, т. е. – непоправима, неоздравима, без
възможност за саниране. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е
тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено
при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“, например – изтръгнато е с насилие,
направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни.
Този тежък порок е непоправим и непреодолим – за да породи действие, договорът
трябва да бъде сключен отново.
Договорът, сключен в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД – от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, не страда от такъв порок. Мнимият
представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо
представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на
липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, и може да бъде преодоляна
4
чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД възможност за потвърждаване на
договора. Ето защо волеизявлението, направено от чуждо име без представителна
власт, не само не е непоправимо, а и поначало не е неправомерно (аргумент за това са
и разпоредбите на чл. чл. 60-62 от ЗЗД, уреждащи воденето на чужда работа без
пълномощие, като често то дори е в интерес на мнимо представлявания – чл. 61, ал. 1
от ЗЗД). До момента на потвърждаването на договора от страна на мнимо
представлявания, договорът не поражда целените с него правни последици и е в
състояние на висяща недействителност. Когато мнимо представляваният потвърди
договора (съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД), потвърждаването има
обратно действие във времето – договорът се валидира към момента на неговото
сключване и поражда целените с него правни последици така, както ако би бил
сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт. Ако
мнимо представляваната страна по договора не желае неговите правни последици, тя
може да откаже да го потвърди и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 от
ЗЗД както извънсъдебно, така и пред съда. Последното може да стане чрез предявявяне
на установителен иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 от ЗЗД или чрез заявяване на
такова правоизключващо възражение срещу предявен облигационен или вещен иск по
повод изпълнението или други претенции и последици, произтичащи от договора,
сключен без представителна власт. В тези случаи висящата недействителност се
трансформира в окончателна такава, тъй като окончателно отпада възможността
договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици –
насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект
по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. Едва тогава – след позоваването на нея от страна на мнимо
представлявания, недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД има правни последици,
подобни на тези на нищожността по чл. 26 от ЗЗД.
От изложеното следва, че с иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД съдебна защита
може да търси само лице, което е сключило договора за продажба лично и което
твърди в исковата си молба, че неговото волеизявление за сключването на договора е
направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ (изтръгнато е с насилие,
направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др.
подобни). Когато обаче договорът е сключен чрез представител на ищеца, правна
квалификация на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е невъзможна – именно поради
това, че при сключването на договора ищецът не е действал лично, а чрез (мним)
представител, който от негово име е направил волеизявлението (формирал е и е изявил
воля) за сключването на договора, но без да е разполагал с представителна власт за
това (или последната е отпаднала впоследствие). В тези случаи правната
квалификация на иска е винаги по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Именно това противоречие
в по-старата практика на ВКС е преодоляно с т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на
ВКС.
В понятието без представителна власт, използвано в разпоредбата на чл. 42, ал. 2
от ЗЗД, обхваща и хипотезата, в която представителна власт изобщо не е била
учредена, тъй като пълномощното не е подписано от лицето, сочено в него като
упълномощител. Без значение е как ищецът квалифицира вида недействителност на
договора, заявена в исковата молба, нито коя материалноправна норма сочи като
приложима (например нищожност на договора по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД поради
липса на съгласие или недействителност по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД поради сключване на
договора от представител без представителна власт) – това е правомощие на съда.
В този смисъл – Решение № 52 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4923/2019 г.,
IV г. о.
В конкретния случай категорично по делото е изяснено, че ищцата М.П. П., в
качеството си на съсобственик на процесните земеделски имоти, не е упълномощавала
ответника Р. Т. Г. да сключи процесния договор за доброволна делба, тъй като се
установи, че представеното от ответника при подписването на договора пълномощно
5
от 19.05.2005 г. е неавтентично. Следователно, същият не е разполагал с надлежно
учредена представителна власт да представлява ищцата при сключването на договора
за доброволна делба, поради което договорът се явява в състояние на висяща
недействителност, съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като предвид отказа на ищцата М. П. П.
да потвърди действията на мниния представител – ответника Р. Т. Г., заявен в исковата
молба, както и изричното позоваване на недействителността на договора за доброволна
делба, същият не поражда правни последици за страните по сделката. Следователно,
висящата недействителност се трансформира в окончателна и процесния договор за
доброволна делба изобщо не поражда правни последици за страните по него.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за
обявяване недействителността на договора за доброволна делба от 27.05.2005 г. като
основателен следва да бъде уважен, поради което и съдът не дължи произнасяне по
предявените евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД и чл.
40 ЗЗД.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на
сторените от тях съдебни разноски, а именно общо сумата от 286,71 лв.,
представляваща сбор от заплатени държавна такса и депозит за изготвяне на СПЕ.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за доброволна делба от
27.05.2005 г. – акт № 22, том III, рег. № 21782005 г. на нотариус Диана Бейлерян,
вписан на 27.05.2005 г. като акт № 253, том VIII, вх. рег. № 12601/2005 г. в Служба по
вписванията – Варна, като сключен от пълномощника Р. Т. Г., ЕГН **********, без
надлежно учредена представителна власт от М. П. П., ЕГН **********, и при отказ от
нейна страна за потвърждаване на договора, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪДЖДА Р. Т. Г., ЕГН **********, с адрес ***, Н. М. З., ЕГН **********,
КР. В. З., ЕГН **********, Г. В. З., ЕГН **********, действаща със съгласието на
майка си Н. М. З., трите с адрес ***, и Г. Т. В., ЕГН **********, с адрес *** да
заплатят на П. ИЛ. К., ЕГН **********, с адрес ***, М. П. П., ЕГН **********, с
адрес *** Р. П. Г., ЕГН **********, с адрес *** М. СТ. П., ЕГН **********, ***, и Г.
Т. Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от общо 286,71 лв. (двеста осемдесет и
шест лева и седемдесет и една стотинки), представляваща сторени съдебни разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6