РЕШЕНИЕ
№ 3740
гр. Варна, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Е. Ив. Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Е. Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110106656 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Т. С. М., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: ********* и Р. С. Н., ЕГН **********, с поС.ен
адрес: гр. ******** срещу Д. П. *******, ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.
*********.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124
ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. чл.82 от ЗС за приемане на установено в отношенията
между страните, че Т. С. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. В*********2
и Р. С. Н., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. ******** са собственици на
600 кв.м. реални части, от които всяка една от тях на по ½ ид.ч., от имот с
идентификатор № ********, целият с площ от 5 483 кв.м., при граници на
реалната част: ПИ с идентификатор ********, останалата част на ПИ
********, ПИ с идентификатор ****** и ПИ ****/път/, защрихована в
червено на представена с исковата молба скица № ****** г. на СГКК-Варна.
В исковата се твърди, че ищците са наследници на ***** И., ЕГН
**********, поч. на 20.04.2020 г. в гр. Варна и на С. ****, ЕГН **********,
поч. на 06.01.2023 г. в гр. Варна.
С Решение № 26/465-4-1 от 26.10.1989 г. на ИК на ОбНС - гр. Варна на
наследодателя ***** И. е предоставено правото на ползване върху МЯСТО с
площ от 600 (шестстотин) кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, обл.
Варна, м-ст „****" по парцеларния план, за което е издадено Удостоверение №
32/25.10.1989 г. от Председателя на ИК на ОбНС - гр. Варна, с начин на
ползване - за трайни насаждения. Още преди да бъде предоставен имота по
1
описания ред, родителите на ищците са го ползвали на друго основание, като
при изработване на първия план на терена, имотът е записан на името на
майка й, видно от разписния лист за имота от 1983 година, където е посочен и
номера му по този план *** за "****-Север.
Към настоящия момент, владението на ищците се разпростира върху
600 кв.м. реални части от отразен в КК и КР на гр. Варна имот с
идентификатор № ********, целият с площ от 5 483 кв.м., при граници на
владяната част: ПИ с идентификатор ********, останалата част на ПИ
********, ПИ с идентификатор ****** и ПИ ****/път/, защрихована в
червено на представена с исковата молба скица № ****** г. на СГКК-Варна,
между цифри 1,2,3 и 4.
От 1983 г. и до настоящия момент имота е ограден и се ползва от
семейството-първо от родителите на ищците, а след тяхната кончина от тях.
От четирите му страни е поставена тЕ. ограда с портичка към пътя, която е
заключена с катинар. Никой не се е домогвал да отнеме владението ни върху
този имот до сега. Владеят го явно и необезпокоявано, грижат се за него. В
имота поставили фургон като сезонна постройка за престой и почивка, за
съхранение на инструменти и друг инвентар.
От 1992-1993 г. са възстановявали земи в района, но никой не е
предявявал претенции към ищците за имота. Според извадка от ПНИ,
одобрена със Заповед № ****313/19.10.2012 г. на Обл. Управител на Област
Варна, процесния имот представлява част от ПИ № ****.
Ищците започнали процедура за снабдяването си с кна за имота и
трасиране на имота за внасяне на проект за изменение в КК и КР на гр. Варна
чрез отделянето му като самостоятелен ПИ. При внасянето на проекта,
ищците разбрали, че имотът е вписан на името на ответницата въз основа на
договори за покупко-продажба на идеални части от 03.04.2023 година.
Ищците установили, че ******** са прехвърлили идеални части от ПИ
с идентификатор ******** на посоченото лице, като са се легитимирали със
следните документи: Заповед № Г-ПР-97 от 08.09.2021 г. на Община Варна, р-
н ****, протокол за въвод във владение № 28-БС от 28.09.2022 година на
Община Варна и у-я за наследници, както е записано в самите нотариални
актове. За сделките са съставени и вписани в Службата по д.вписванията 3
броя НА, както следва: Нотариален акт за дарение на недвижим имот
дв.вх.рег. № ***, вх.рег.№ *** от 03.04.2023 г., Акт № 144, том XXIII, дело
5232 на Служба по вписванията - гр. Варна; Нотариален акт за замяна на
недвижими имоти дв.вх.рег. № ***, вх.рег. № *** от 03.04.2023 г., Акт № 166,
том XXIII, дело 5256 на Служба по вписванията - гр. Варна и Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот дв.вх.рег. № ***, вх.рег. № *** от
03.04.2023 г., Акт № 167, том ХХШ, дело № 5257 на Служба по вписванията -
гр. Варна;
Твърдят, че преди 28.09.2022 г., на тази дата и след нея никой не е идвал
на място и не е извършвал каквито и да е действия, с които да смути
2
владението им, поради това въвода е формален.
Ищците разбрали, че с Решение №582/18.01.1992/1998 година на ПК-
Варна е признато право на собственост за имот- н*** с площ от 16 412
(шестднадесет хиляди четиристотин и дванадесет) кв.м., или 16,412 дка,
представляваш имот № 31 от плана на стари имотни граници на м-ст "****-
север", "****" от 1997 г., постановено по заявление № 20067/06.02.1992 г. от
****, като наследник на ****. Не било ясно дали този имот е идентичен с
имота ПИ № ****, част, от който е процесната реална част. Било възстановена
н***, а процесния имот бил засят с трайни насаждения.
Ищците твърдят, че са собственици на проценста реална чат в резултат
на давностно владение, към което присъединяват владението на
наследодателите си, като владението им е започнало най-рано от 1992 година,
а най-късно с одобряването на ПНИ за района през м. 10.2012 година и
продължава до момента на подаване на исковата молба.
Иска се да бъдат признати ищците Т. С. М., ЕГН **********, с поС.ен
адрес: ********* и Р. С. Н., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. ******** за
собственици на 600 (шестстотин) кв.м. реална част, от които всяка една от тях
на по ½ ид.ч., от отразен в КК и КР на гр. Варна имот с идентификатор №
********, целият с площ от 5 483 кв.м., при граници на владяната част: ПИ с
идентификатор ********, останалата част на ПИ ********, ПИ с
идентификатор ****** и ПИ ****/път/, защрихована в червено на представена
с исковата молба скица № ****** г. на СГКК-Варна по отношение на Д. П.
*******, ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. *********.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответницата по делото.
Твърди се, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Признават твърдения, че на наследодателя на ищците *** Тодорва И. е
предоставено правото на ползване върху място с площ от 600 кв.м., находящо
се в гр. Варна, м-ст ****
Оспорва, че наследодателя на ищците ***** И. е придобила
собствеността върху 600 кв.м. в м-ст ****.
Оспорва, че ищците са придобили чрез давностно владение
собствеността върху процесната реална част.
С Решение № 582 от 18.01.1999 г. на поземлена комисия Община Варна
за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на **** е признато правото
на собственост на наследниците на **** върху н*** от 16,412 дка, пета
категория в местността „*** караач" м. ****, като правото на собственост е
установено с Нотариален акт № ***, том IV, 3137 825 от 1941 г.
Със заповед № Г-ПР-97/08.09.2021 г. на кмета на район ****, Община
Варна е наредено да бъде възстановено правото на собственост, при условията
на параграф 46, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на ***** за поземлен
3
имот представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия -местност
**** - север, селищно образувание по параграф 4, алв от ПЗР на ЗСПЗЗ с
местно значение, землище кв. ****, Община Варна с идентификационен №
****, кадастрален район № *** за площ от 5483 кв.м.
Районният кмет на **** е установил, че част от имот с планоснимачен
номер *** по кадастралния план за местност **** - север, попадащ в
новообразуван имот № ****, целият с площ от 5483 кв.м. се ползва от *** И.,
в качеството на ползвател по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като частта от
имота не е транформирана в собственост от ползвателя *** И.. В тази връзка е
извършен оглед на поземления имот и е съставена експертна оценка от
13.12.2021 г. съгласно, която е констатирано, че имота има подобрения,
подлежащи на оценка по смисъла на параграф 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и параграф
31, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Въз основа на установеното е издадена Заповед
№ Г-ПР-30/16.03.2022 г., районният кмет и на основание параграф 4л от ПЗР
на ЗСПЗЗ е одобрил експертната оценка, с общ размер на подобренията от 130
лева. Заповедта на районният кмет е влязла в сила на 18.04.2022 г.
На 08.07.2022 г. наследниците на **** са заплатили сумата от 130 лева
по сметка Район ****, Община Варна.
Твърди, че *** И. е имала качеството ползвател на процения имот по
смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което за нея не текат
сроковете за придоб***не чрез давностно владение. Респективно твърди, че и
ищците също не са придобили имота чрез давностно владение, доколкото
техните родители *** И. е починала през 2020 г. и С. ***нов е починал през
2023 г.
На 03.04.2023 г. наследниците на **** - ******** прехвърлили на
ответницата идеални части от ПИ с идентификатор ******** г., целият с площ
от 5484 кв.м., като процесният имот е част от този, който е придобила.
Твърди, че е собственик на процесната реална част от имота с
идентификатор ********, тъй като е наследник на ***** а останалите
наследници са й прехвърлили притежаваните от тях идеални части на
03.04.2023 г.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдено заседание ищците чрез процесуалния си представител
поддържат предявения иск на аргументите изложени в исковата молба и молят
за уважаването му. Ответницата чрез процеусалния си представител моли за
отхвърлянето на предявения иск на аргументите изложени в отговора на
исковата молба.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и събраните
доказателства, намира от фактическа страна следното:
От удостоверение № 32/25.10.1989 г., разписен лист към проекта за
дворищните регулации на кварталите „****-юг“ /разширение/, удостоверение
рег.№ МДТ23002539ВН/08.03.2023 г., молба-декларация от Т.М. за признаване
4
право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на
обстоятелствена проверка, удостоверение от Областна администрация на
обл.Варна, удостоверение за наследници изх.№ АУ099790МЛ/11.10.2022 г. на
Е.И., удостоверение за наследници изх.№ АУ002660МЛ/16.01.2023 г. на
Ст.***нов, заповед №Р115/29.04.1996г., жалба с вх.№ 5742/02.05.202 г. от
Т.М., проект за изменение на кадастралната кара за обект поземлен имот с
идентификатор ******** г. по КККР на гр.Варна, СО „****север“ се
установява, че съпрузите ***** И., ЕГН **********, починала на 20.04.2020
г. в гр. Варна и С. ****, ЕГН **********, поч. на 06.01.2023 г. в гр. Варна са
оставили за свои наследници двете си дъщери – ищците по делото.
С Решение № 26/465-4-1 от 26.10.1989 г. на ИК на ОбНС - гр. Варна на
наследодателя ***** И. е предоставено правото на ползване върху място с
площ от 600 (шестстотин) кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, обл.
Варна, м-ст „****" по парцеларния план, за което е издадено Удостоверение №
32/25.10.1989 г. от Председателя на ИК на ОбНС - гр. Варна, с начин на
ползване - за трайни насаждения. В разписния лист на гр.Варна, м-ст „****-
юг“ наследодателката Е. И. е вписана като собственик на парцел с № ***.
Ищците са започнали процедура за снабдяване с констативен
нотариален акт на процесната реална част и обособяването й в самостоятелен
имот, за което е съставен проект за изменение на кадастралната карта. В
удостоверение рег.№ МДТ23002539ВН/08.03.2023 г., издадено от община
Варна, Дирекция „Местни данъци“ на ищците е посочено, че имота, който са
посочили в молба-декларация, представлява ПИ с идентификатор ******** с
площ от 600 кв.м., находящ се в гр.Варна, с.о.“****“ и е деклариран от
ищците.
С Решение № 582 от 18.01.1999 г. на поземлена комисия Община Варна
за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на **** е признато правото
на собственост на наследниците на **** върху н*** от 16,412 дка, пета
категория в местността „*** караач" м. ****, като правото на собственост е
установено с Нотариален акт № ***, том IV, 3137 825 от 1941 г.
От нотариален акт за покупко-продажба № ***, том IV, рег.3137, дело
825 от 1941 г. се установява, че **** е закупил от **** н***, находяща се в
землището на гр.Варна, м-ст „****“ с площ от 17,3 дка. при съседи от три
страни общинска гора и ****.
От удостоверение за наследници на **** се установява, че той е
починал на 31.05.1991г. и е оставил за свои наследници **** Калоянова –
съпруга, починала на 09.05.2007г. **** – син, **** – дъщеря, починала на
27.09.2018г. и оставила за свои наследници съпруга си **** и дъщеря си ***
****.
Със заповед № Г-ПР-97/08.09.2021 г. на кмета на район ****, Община
Варна е наредено да бъде възстановено правото на собственост, при условията
на параграф 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на ***** за поземлен
5
имот представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия -местност
**** - север, селищно образувание по параграф 4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с
местно значение, землище кв. ****, Община Варна с идентификационен №
****, кадастрален район № *** на м-ст „**** север“ за площ от 5483 кв.м. при
граници имоти с идентификационни номера: ***.
На 10.12.2021г. имот с № **** е трасиран по искане на наследниците
на **** във връзка с ПНИ, одобрен със Заповед № РД-12-
7706/313/19.10.2012г. на областен управител на област Варна, Заповед за
изменение на КККР № 18-6848/29.08.2016г. на Началник на СГКК и Заповед
№ Г-ПР-97/08.09.2021г. район Апсарухово, община Варна.
На 16.03.2022г. кметът на район **** е издал Заповед № Г-ПР-
30/16.03.2022 г., след като се е установило, че част от имот с планоснимачен
номер *** по кадастралния план за местност **** - север, попадащ в
новообразуван имот № ****, целият с площ от 5483 кв.м. се ползва от *** И.,
в качеството на ползвател по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като частта от
имота не е транформирана в собственост от ползвателя *** И.. Извършен е
оглед на поземления имот и е съставена експертна оценка от 13.12.2021 г.
съгласно, която е констатирано, че имота има подобрения, подлежащи на
оценка по смисъла на параграф 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и параграф 31, ал.2 от ПЗР
на ППЗСПЗЗ. Въз основа на установеното е издадена районният кмет и на
основание параграф 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрил експертната оценка, с общ
размер на подобренията от 130 лева. Заповедта на районният кмет е влязла в
сила на 18.04.2022 г.
На 08.07.2022 г. наследниците на **** са заплатили сумата от 130 лева
по сметка Район ****, Община Варна.
С нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 92, том II, рег.№
4912, дело № 262 от 2023г., нотариален акт за дарение на недвижим имот №
94, том II, рег.№ 4922, дело № 26 от 2023г., нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 95, том II, рег.№ 4924, дело № 265 от 2023 г.
ответницата е придобила правото на собственост върху ПИ ******** на
31.03.2023г. Чрез замяна от *** **** ответницата придоб*** ¼ ид.ч. от
собствеността върху ПИ ********, чрез дарение от **** ответницата
придоб*** собствеността върху ½ ид.ч. от ПИ ******** и чрез продажба от
**** ответницата придоб*** собствеността върху ¼ ид.ч. от ПИ ********.
От показанията на св.**** – семеен приятел на ищците и родителите
им, които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства се установява, че той познава процесното
дворно място от около 1994г. Знае, че било дадено по постановление на Е.. Е.
и С. се грижели за имота, който бил ограден и в него се влизало през метална
портичка заключена с катинар. Имота бил 600 кв.м. Е. и С. не станали
собственици на имота, защото не го купили, имали проблеми – Е. се
разболяла, след това парите им свършили.
В имота имало лози, овощни дървета – ябълки, сливи, череши, имало
6
орех. Впоследствие взели фургон и го сложили в мястото като премахнали
част от лозята. Фургонът имал две стаи, където Е. и С. оставали да пресп***т
през летните вечери. Е. се грижела за лозето, а С. за дърветата. След смъртта
на Е. за цялото място се грижел С.. След смъртта на С. за имота се грижела Т..
Последният път като е ходила Т. намерила счупена оградата и катинара. Освен
настоящия случай никой друг е нямал претенции към дворното място.
От показанията на св.Калоянов – баща на ответницата, чиито показания
съдът кредитира като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства се установява, че баща му през 1941г. закупил 30 дка
н*** в м-ст „****“. След това мястото било отчуждено. След настъпването на
демокрацията бащата на св.Калоянов подал документи за реституция на
имота. С Решение на поземлената комисия се върнало част от имота. Имотът,
който бил възстановен попадал в земи по пар.4. В имота имало парцели
придобити от ползватели по пар.4, които ползвали по-голяма част от тази,
която са закупили и св.Калоянов и сестра му инициирали процедура по оценка
на подобренията, които те следвало да заплатят на ползвателите. Преди около
10 години била извършена корекция на кадастралния план на района и били
коригирани границите на имота, който бил върнат на св.Калоянов и сестра му,
имало отреждане за общински път и за изравняване с друг имот. Св.Калоянов
бил въведен във владение на имота пролетта на 2023г., имота бил трасиран.
При въвода присъствала жена, на която служителката от общината казала, че
следва да освободи имота, представляващ процесната реална част.
Св.Калоянов дарил своята част от наследството на баща си на дъщеря си –
ответница по делото. Св.Калоянов е получил обаждане от общината през
2023г., че за имота му е отпочната процедура за придоб***нето му по давност
от трето лице.
Св.Калоянов заплатил всички подобрения в имота преди въвода
От приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че за територията на процесния имот са
изработени: кадастрален план от 1983 г., кадастрален план от 1996 г. одобрен
със Заповед №115 от 29.04.1996 г. на Кмет на Община Варна, Помощен план
към ПНИ, като е използван кадастралния план от 1996 г., План на
новообрзуваните имоти, одобрен със Заповед № **** 313/19.10.2012 г. на
Областния управител на Варна, Кадастрална карта, одобрена със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008 г.
Вещото лице е констатирала по отношение съвместяването на
границите от кадастралния план от 1983 г. и геодезическата снимка на
границите на място частична идентичност между двата имота.
При огледа вещото лице е установила, че границите на процесната част
от поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр. Варна е трайно
материализирана, оградата е от тЕ. мрежа и бетонови колове.
Достъпа до процесната част от поземлен имот с идентификатор
******** се осъществява от път, като пътя е с посипан с дребни камъни.
7
Площта на заградената част е 687 кв. м., защрихована в червено в
комбинирана скица № 3.
От комбинираната скица № 3 се констатира, че заградената процесна
част от имота попада в южната част на имот с планоснимачен номер 1199 от
кадастралния план от 1983 г.
При обследването на процесната част и кадастралния план от 1996г. е
установява частична идентичност с южната част на имот с планоснимачен
номер *** от плана.
Като кадастралния план от 1996 г. одобрен със Заповед №115 от
29.04.1996 г. на Кмет на Община Варна, е използван като помощен за
изработване на плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед
Заповед № ****313/19.10.2012 г. на Областния управител на Варна
Като след одобряването му е интегриран в кадастралната карта на
административен район **** гр. Варна, обл. Варна.
Съгласно изготвената комбинирана скица № 3 вещото лице е
установило, че заснетата процесна част от поземлен имот с идентификатор
******** е в югозападната част на имота, при граници поземлени имоти с
идентификатори ********, останалата част от ********, ****** и ****.
За да може да се обособи като самостоятелен поземлен имот е
необходимо да отговаря на изискванията на чл.19, ал.1, т. 2 от ЗУТ.
Заснетата процесна част от поземлен имот с идентификатор ********
е с площ 687 кв. м. и лице 12 м., като от отношение на лицето не отговаря на
изискванията на чл. 19, ал. 1 т. 1 от ЗУТ.
След направяните констатации процесната заградена част не може да
се обособи като самостоятелен поземлен имот.
Съгласно изготвената комбинирана скица № 3 се установи, че площта
на процесната част от поземлен имот с идентификатор ******** с 684 кв. м.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124
ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. чл.82 от ЗС за приемане на установено в отношенията
между страните, че Т. С. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. В*********2
и Р. С. Н., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. ******** са собственици на
600 кв.м. реални части, от които всяка една от тях на по ½ ид.ч., от имот с
идентификатор № ********, целият с площ от 5 483 кв.м., при граници на
реалната част: ПИ с идентификатор ********, останалата част на ПИ
********, ПИ с идентификатор ****** и ПИ ****/път/, защрихована в
червено на представена с исковата молба скица № ****** г. на СГКК-Варна.
В тежест на ищците е да докажат, че са собственици на посочената в
исковата молба реална част имота с идентификатор ******** въз основа на
давностно владение продължило от 1992г./2012г. до подаване на исковата
молба, че майка им е била ползвател по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
8
процесната реална част, че заедно с баща им я е владяла от 1983г. процесната
реална част, че процесната реална част е оградена и в нея има поставен
фургон, че владението на ищците и наследодателите им е било явно,
непрекъснато, несмущавано.
В тежест на ответницата е да докаже, че е наследник на ****, че с
Решение № 582 от 18.01.1999 г. на поземлена комисия Община Варна за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на **** е признато правото
на собственост на наследниците на **** върху н*** от 16,412 дка, пета
категория в местността „*** караач" м. ****, като правото на собственост е
установено с Нотариален акт № ***, том IV, 3137 825 от 1941 г., че със
заповед № Г-ПР-97/08.09.2021 г. на кмета на район ****, Община Варна е
наредено да бъде възстановено правото на собственост, при условията на
параграф 46, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на **** върху
горепосочения имот, че подобренията върху имота са заплатени на по сметка
Район ****, Община Варна, че останалите наследници на **** ********
прехвърлили на ответницата идеални части от ПИ с идентификатор ********
г., целият с площ от 5484 кв.м.
От събраните по делото доказателства се установи, че на
наследодателката на ищците *** И. на 25.10.1989г. е дадено за ползване по
постановление 600 кв.м. от дворно място в м-ст „****“ гр.Варна, попадащ в
южната част от парцел 1199 по кадастралния план от 1983г., в южната част на
имот с планоснимачен номер *** от плана 1996г. и в юго западнята част на ПИ
с идентификатор № ******** от ПНИ, одобрен през 2012г.
Ползвателката *** И. не е трансформирала правото си на ползване
върху този имот в право на собственост.
От писмените доказателства - Решение № 582 от 18.01.1999 г. , заповед
№ Г-ПР-97/08.09.2021 г. ответницата доказа, че по реда на чл.14, ал.1, т.3 от
ЗСПЗЗ на наследниците на **** – неин дядо е признато правото на
собственост на н*** с площ от 16.412 дка, находяща се в м-ст „*** Караач“,
„**** север“. За приключване на реституцинната процесура по реда на чл.14,
ал.1т, т.3 от ЗСПЗЗ е необходимо изработване на помощен план, одобряване и
влизане в сила на план за новообразувани имоти и заповед по пар.4к от
ЗСПЗЗ на кмета на общината. В случая плана на новообразуваните имоти, е
одобрен със Заповед № ****313/19.10.2012 г. на Областния управител на
Варна, но по делото няма данни дали този план е влязъл в сила по отношение
на процесния имот.
Спорен между страните е въпросът дали упражняваната фактическа
власт от праводателите на ищците и след това от самите ищци е имала годен
обект, респективно дали същата има характеристиките на давностно
владение, въз основа, на което процесната реална част от ПИ с идентификатор
№ ******** е могла да бъде придобита.
Давност не тече срещу този, който не може да се защити чрез иск. Именно
9
поради това докато не бъде индивидуализиран възстановеният имот, лицата,
които го владеят, не могат да се позовават на давностно владение спрямо
бившите собственици. В посочения смисъл е и трайната съдебна практика,
обективирана в Решение № 584 от 25.09.2009г. по гр.д.№ 2949/2008г. на ВКС, І
г.о., Решение № 112 от 05.03.2101г. по гр.д. № 981/2009г. на ІІ г.о., Решение №
373 от 21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на І г.о. и Решение № 547 от
12.01.2011г. по гр.д. № 660/2010г. на ІІ г.о., Решение № 112 от 05.03.2010г. по
гр.д. № 981/2009г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 496 от 21.05.2009г. по гр.д. №
905/2008г. на ВКС, І г.о.
Когато правото на собственост е било възстановено с решение на
поземлената комисия /общинската служба по земеделие/, съгласно чл. 14, ал.1,
т.3 ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ бр. 68/99 г. какъвто е настоящият случай,
фактическият състав, от който произтича правото на собственост, е бил
завършен преди влизане в сила на ПНИ, последният само отразява вече
придобити права. В тези случаи ПНИ индивидуализира обекта на собственост
като конкретна вещ, върху която това право може да бъде упражнявано. За
територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ релевантен за обособяването на обекта на
реституция винаги е ПНИ. В този смисъл решение № 288/18.03.2014 г. по
гр.д. № 2058/2013 г. по описа на Първо гражданско отделение на ВКС.
В случая ПНИ за с.о. „****“ е одобрен със Заповед №
****313/19.10.2012 г. на Областния управител на Варна и този е най-ранния
момент, от който би могло да се упражнява давностно владение върху
процесната реална част. Но по делото няма данни дали този план е влязъл в
сила по отношение на процесния имот. Въпреки наличието на ПНИ, съдът
намира, че пълната индивидуализация на възстановения на праводателите на
ответницата имот настъпва с издаване на заповедта по пар. 4к от ЗСПЗЗ -
Заповед № Г-ПР-97/08.09.2021 г. на кмета на район ****. Това е така и
предвид проведените процедури за прокарване или разширяване на общински
път и придаване на съседен имот, за които споделя в разпита си св.Калоянов и
за които има данни, че са извършени в протокола за трасиране – издадена е
Заповед за изменение на КККР № 18-6848/29.08.2016г. на Началник на СГКК.
Затова от момента на влизане в сила на Заповед № Г-ПР-97/08.09.2021 г. на
24.09.2021г. в случая е възможно да се упражнява давностно владение върху
реституирания имот, тъй като имота е окончателно индивидуализиран с тази
заповед.
Предвид разпоредбата на чл.79 ЗС правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придоб*** с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, ако владението е недобросъвестно, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. В
случая ищците се позовават на недобросъвестно владение. Предвид началния
момент, от който може да се давности процесната реална част от 24.09.2021г.
и липсата на изтекъл 10 годишен давностен срок към момента на подаване на
исковата молба – 26.05.2023г. съдът намира за излишно да изследва наличието
на останалите елементи от придобивната давност – фактическата власт и
10
намерението за своене.
За пълнота на изложението съдът посочва, че освен гореизложеното
процесната реална част не е годен обект на придобивната давност, тъй като не
отговаря на критериите за обособяването й като самостоятелен имот според
заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ и разпоредбите на
чл.200 вр.чл.19, ал.1, т. 2 от ЗУТ.
Предвид горните мотиви предявеният иск като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството претендират присъждане на сторените
от тях разноски, но так*** се следват само на ответната страна, с оглед изхода
на делото. Последната претендира заплащането на сумата от 2160 лева с ДДС
за заплатен адвокатски хонорар. Ищцовата страна е направила възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира
за неоснователно предвид правната и фактическа сложност на делото,
провеждането на четири открити съдебни заседания по него и
обстоятелството, че заплатеното адвокатско възнаграждение е уговорено в
минималния размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр.
с чл.79, ал.1 и чл. 82 от ЗС за признаване за установено в отношенията между
Т. С. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес: *********, Р. С. Н., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. ******** и Д. П. *******, ЕГН **********, с
поС.ен адрес: гр. *********, че Т. С. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.
В*********2 и Р. С. Н., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. ******** са
собственици на 600 кв.м. реални части, от които всяка една от тях на по ½
ид.ч., от имот с идентификатор № ********, целият с площ от 5 483 кв.м., при
граници на реалната част: ПИ с идентификатор ********, останалата част на
ПИ ********, ПИ с идентификатор ****** и ПИ ****/път/, защрихована в
червено на представена с исковата молба скица № ****** г. на СГКК-Варна.
ОСЪЖДА Т. С. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. В*********2
и Р. С. Н., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. ******** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.
П. *******, ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. *********, сумата от 2100
лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд, град Варна.
11
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12