№ 983
гр. Варна, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20243110203856 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба на Х. К. Х., ЕГН
********** от гр.Варна, ул.“Батак“ №4, ет.8, ап.40 против Наказателно
постановление (НП) № 24-0819-001806/23.07.2024 г., издадено от Началник
Група в ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна Полиция“ Варна, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на
Х. К. Х. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно в частта, с която му е наложено
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3 месеца.
Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят не се явява
представлява се от надлежно упълномощен проц. представител, който
поддържа жалбата. Изразява становище, че НП е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения, като са налице и недостатъци при съставения АУАН.
Оспорва се приетата за установена фактическа обстановка и се иска НП да
бъде отменено.Претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява
представител.В постъпило преди с.з. писмено становище от проц.
представител, оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП и претендира
1
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради която я разгледа по същество.
На 14.11.2023 г. в 14: 14 ч. Х. К. Х. в гр. Варна на бул.“Княз Борис I“ в
посока к.к.“Златни пясъци“ до автобусна спирка „Акациите“, като водач
управлява лек автомобил „Субару Аутбек“, рег. № В 5**9 ТН, собственост на
С.З.С. ЕГН: ********** със скорост 101 км/ч, при максимално допустима
скорост в населено място, до 50 км/ч. Нарушението било установено и заснето
със стационарна радарна система /АТСС/ ARD CAM S1 с фабр. № 11743c9, с
отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. Нарушение № 26292 от
ЕЦОН.
Представена е декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика на МПС
на 17.06.2024 г., с която Х. К. Х. е посочен като водач, който също попълнил
декларация, че е управлявал МПС на посочения ден, място и час. Представена
е връчена покана по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН с декларацията от жалбоподателя по
чл. 188 от ЗДвП, че автомобилът към датата на нарушението е управляван
именно от него.
С оглед на така установеното, в указания в поканата срок за явяване на
Х. К. Х. за съставяне на АУАН, същият се явил, бил съставен АУАН в негово
присъствие за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, който му бил връчен и
подписан от него без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
подадено писмено възражение.
Наказващият орган изцяло възприел установените от актосъставителя
факти и на 23.07.2024 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства, които взаимно се допълват и не са налице
такива, които да си противоречат.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Началник група в ОД на МВР –Варна,
Сектор, „Пътна полиция“, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор
към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по
силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
този закон. Спазен е срока по чл. 34 ЗАНН, тъй като нарушителят е установен
към момента на попълване на декларация – 17.06.2024 г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, тъй като наказващият орган е открил кой е нарушителя на датата на
2
подаване на декларация.
АУАН е съставен на 19.06.2024 г., а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок на 23.07.2024 г. Не е изтекла и абсолютна
давност за преследване. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. Този състав не намира
допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН или НП като са
спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. От доказателствата безспорно
се установява, че процесното нарушение е било констатирано и заснето със
стационарна радарна система /АТСС/ ARD CAM S1 с фабр. № 11743c9,
изготвена е снимка с отчетен толеранс на измерената от -3%, като е
представен протокол за монтаж на пътни знаци и други средства за
сигнализиране на пътищата на територията на гр. Варна, от който е видно, че
бул.“Княз Борис I“ в посока к.к.“Златни пясъци“ попада в общинската пътна
мрежа на гр.Варна с общо ограничение на скоростта от 50 км/ч..
Представен е протокол от проверка № 074-СГ-ИСИС/05.06.2023 г.,
съгласно който стационарна радарна система /АТСС/ ARD CAM S1 с фабр. №
11743c9 съответства на одобрения тип. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5
от Закон за измерванията (ЗИ) когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Номерът на техническото средство е
ясно посочен в снимката, както и в АУАН и НП като липсват такива
доказателства, които да наведат съда на съмнение относно техническа
неизправност на АТСС.
От представената по делото снимка се вижда изображение на рег.
номер на процесния автомобил, а именно рег. № В 5**9 ТН, посочено е и
мястото на нарушение.
Видно от приложения АУАН и НП ясно е посочено време, място,
установената скорост, отчетеното превишение и приложимата разпоредба
като именно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Въведеното ограничение на
скоростта е за населено място, където общото ограничение, в случай, че
липсваше пътен знак, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч, поради което и
правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната
отговорност предвид представената справка за собствеността и декларация от
собственика на МПС. Съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че Х. К. Х. е управлявал процесното МПС на посочената
дата и час съгласно представените декларации по чл. 188 ЗДвП.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в
превишаване на максимално допустима скорост в населено място, по смисъла
на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Ясно, конкретно и точно е описано
3
времето и мястото на нарушението и са посочени нарушените разпоредби,
както и правилно е определена и санкционната разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за
превишаване за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В
случая се касае за превишение 51 км/ч. и правилно е определен размера на
глобата и кумулативно предвиденото три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство.
Ето защо по мнение на този съдебен състав правилно е определено
административното наказание, което е във фиксиран размер и наказателното
постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди като
наказващият орган правилно е определил размера на санкцията и не подлежи
на изменение.
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването
на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
установено и заснето със стационарна радарна система /АТСС/ ARD CAM S1
с фабр. № 11743c9, което представлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, видно от приложените доказателства
по делото.
В случая е приложен общия ред за съставяне на АУАН и НП. Както се
установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по
т. д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни
обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да
работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен
контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически
средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване
на наказателно постановление.
В настоящата си редакция точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от
ДР на ЗДвП определя, че „Автоматизирани технически средства и системи“ са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
4
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага изводът,
че към дата на установеното с НП нарушение, нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват чрез използване на мобилни
АТСС, временно разположени на участък от пътя.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на
мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на
колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства“ преди изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ.,
бр. 19 от 2015 г.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН /каквато хипотеза може
да се обсъжда, предвид последвалите промени в ЗДвП/, доколкото
констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 51 км/ч. и
то в населено място, по един от натоварените пътища в гр. Варна,
5
следователно обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай и настоящото нарушение не следва
да се толерира, а следва да се приложи цялата строгост на закона за
превъзпитание на конкретния водач към спазване на закона.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
производството по административнонаказателна отговорност чрез издаването
на НП се е развило при спазване на установените процесуални правила, като
правилно е приложен и законът, поради което НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора основателна е претенция за разноски на АНО,
които се дължат на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно
потвърждаването на наказателното постановление в размер на 80 лева, като се
отчита фактическата и правна сложност на делото и жалбоподателят следва да
бъде осъден да ги заплати.
Предвид гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-0819-
001806/23.07.2024 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР Варна, Сектор
„Пътна Полиция“ Варна, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на Х. К., ЕГН ********** от гр.Варна,
ул.“Батак“ №4, ет.8, ап.40 е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца.
ОСЪЖДА Х. К., ЕГН ********** да заплати в полза на ОД МВР
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Варна в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6