Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                      гр.С., 15.08.2016 г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Розинела Янчева  

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: Ралица Д.

                                                                                           Елена Маврова  

 

при секретаря Д.Ш., като разгледа докладваното от Елена Маврова   гр.дело №11072 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 от ГПК (отм.), вр. §2, ал.1 от ПЗР на ГПК.

С решение № І-25-236 от 27.02.2013 г., постановено по гр.дело № 25565/  2009 г. по описа на СРС, ГО, 25 с-в, е признато за установено по  отношение на „С.М.“ ООД, че „Б.” АД, е собственик на МАГАЗИН в партера на шест етажна сграда, гр. *********, с обща площ от 240 кв.м., при граници: ул. „*********, ведно със сутеренно помещение с площ от 50 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от мястото, в което е застроена сградата, представляващо УПИ XVII, кв. 398, м. „Центъра“, по плана на гр. С., СО - район „Средец“, а по одобрената кадастрална карта ПИ с идентификатор 68134.10.34, който магазин, след извършено преустройство е идентичен със следните обекти: обект с идентификатор  68134.100.34.1.2. на ниво 1, при съседи: обект с идентификатор 68134.100.34.1.3. под обекта - няма, с фактическо ползване като магазин 1, с площ от 60.21 кв.м., обект с идентификатор 68134.100.34.1.3, на ниво 1, при съседи:  обект  с идентификатор 68134.100.34.1.2, и обект с идентификатор 68134.100.34.1.4, под обекта - няма, с фактическо ползване като магазин 2, с площ от 47.10 кв.м., обект с идентификатор  68134.100.34.1.4. на ниво 1, при съседи: обект с идентификатор 68134.100.34.1.3, и обект с идентификатор 68134.100.34.1.5, под обекта - няма, с фактическо ползване като магазин 3, с площ от 60.21 кв.м., обект с идентификатор 68134.100.34.1.5, на ниво 1, при съседи: обект с идентификатор 68134.100.34.1.6, под обекта - няма, над обекта обект с идентификатор 68134.100.34.1.1, с фактическо ползване като магазин 4, с площ от 56.88 кв.м., и обект с идентификатор 68134.100.34.1.6, на ниво 1, при съседи: обект с идентификатор 68134.100.34.1.6, на ниво 1, при съседи 68134.100.34.1.7, 68134.100.34.1.5, под обекта - няма, над обекта обект с идентификатор 68134.100.34.1.1, с фактическо ползване като магазин 5, с площ от 22.52 кв.м., и на основание чл. 108 ЗС, е осъден „С.М.“ ООД, да предаде на „Б.” АД,  владението върху описаните недвижими имоти.

С решение от 10.05.2014 г., постановено по гр.д. № 25565/2009 г. на СРС, 25 с-в, е допусната поправка на ОФГ в гореописаното решение, като е постановено в решението навсякъде вместо „Б.” АД да се чете „Б.”ООД.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „С.М.“ ООД, в която се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като исковата молба, по която е образувано настоящето производство е допълнително дописана с вх. № 125а/12.03.2004 г. във входящия дневник на РС – Н., т.е. че на практика няма предявяване на иска по предвидения ред. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, тъй като за установяване на наличието на право на собственост на търговското дружество, следва да са установени кумулативно всички факти, относими към фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, към момента на преобразуване на търговското дружество, в случая 08.03.1991 г., респ. септември 1991 г. – влизане в сила на ЗМСМА. Поддържа се, че необходимите предпоставки са: наличие на собственост на магазина в лицето на държавата; отстъпване на магазина за управление и стопанисване на ищцовото дружество; включване на имота в капитала, съответно в баланса на дружеството; съответствие между магазина като имущество с отразеното в акта за преобразуване. Поддържа се, че неправилно в случая, първата инстанция е приела, че ищецът има към 08.03.1991 г. право на оперативно управление върху процесния магазин. Жалбоподателят сочи, че видно от АДС № 11909/1991 г., магазинът е представен за оперативно управление на РСП- БКС със заповед от 01.01.1963 г., като на гърба на акта е отбелязано, че е предадено за стопанисване и управление на „Б.“ ООД във връзка с молба вх. № ДИ-92-205/20.12.1995 г., т.е. предаването е станало след 1995 г.  В подкрепа на това твърдение, представя към жалбата и молба вх. № ИК. 2800/13.06.1991 г., изходяща от ищцовото дружество до председателя на Временния изпълнителен комитет на община „Средец“. Ето защо, поддържа че към 1991 г. ищецът не е имал право на оперативно управление на процесния магазин, поради което не е настъпила вещната транслация и дружеството не е станало собственик на магазина. Поддържа се, че процесният магазин не е включен в баланса на ищцовото дружество, към датата на преобразуване. В тази връзка, сочи че съдът не е обсъдил първоначалното заключение на вещото лице Васил Георгиев, а отделно от това, не е съобразил отбелязаното в АДС № 11909/1991 г.  - забележка 1, че сградата се предоставя на „Б.“ и забележка под № 3, че магазинът в партерния етаж е предоставен на СГНС. Поддържа се, че има редица противоречия в допълнителното заключението. Прави възражение за настъпила придобивна давност по отношение на процесния магазин.

В отговора на жалбата, ответникът по нея „Б.“ ООД поддържа, че жалбата е неоснователна, защото няма „неистинско“ дописване на исковата молба. Поддържа, че актът за държавна собственост не създава права, а само ги констатира, като съществото на спора е дали магазинът е бил държавна или общинска собственост към 1991 г., като ответникът черпи собственическите си права от тези на общината, поради което трябва да има резерви спрямо всеки акт, издаден от общинските органи тогава. Сочи, че жалбоподателят придава голямо значение на молба вх. № ИК- 2800/13.06.1991 г., като тогава още не е бил приет чл. 17а от ЗППДОП и в областта на вещно-правният режим на бившите държавни имоти е царял хаос и непознаване. В тази връзка представя справка декларация изх. № 005077/22.06.1990 г., изготвена от ръководството на ищеца, съгласно която от 1963 г. и до 30.05.1990 г. имотът се е водел в счетоводството на ищеца.

Поддържа, че жалбоподателят не е придобил имотът по давност, както и че налице добросъвестно владение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищецът „Б.“ ООД твърди, че дружеството е учредено като еднолична фирма с изцяло държавно участие, като още при учредяването му е включена и процесната сграда, находяща се на ул. „*********, съгласно АДС от 1991 г., в която се намира и процесния магазин. Поддържа, че още през 1997 г. общината незаконосъобразно актувала като общинска собственост магазин от 240 кв.м. от сградата, с АЧОС № 039 от 1997 г., като пред 1999 г. сключва договор за замяна с ответното дружество „С.М.“ ООД, с който прехвърля правото на собственост върху магазина, който договор счита че няма прехвърлителен ефект, тъй като общината не е собственик.

Ответникът С.М.“ ООД оспорва исковата молба, като поддържа че ищецът не е активно материално-правно легитимиран да предяви ревандикационния иск, тъй като не е собственик, защото не е придобил вещта по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи. Счита, че държавата не е загубила своето право на собственост с факта на включването му в капитала на ищцовото дружество, и магазинът е станал общинска собственост към 01.06.1996 г., с влизане в сила на ЗОС.

Съдът намира за неоснователно възражение в жалбата за недопустимост на производството. В тази връзка съобрази установеното от изслушаната пред настоящата инстанция графологична експертиза, съгласно която исковата молба е подписана от В.М. Г., която е управител на ищцовото дружество, както и че отпечатъкът от щемпел в искова молба вх. № 125а от 12.02.2004 г. вероятно е изпълнен с щемпела, предоставен за сравнителен материал от РС – Н.. В тази връзка са и обясненията на управителя на ищцовото дружество, а отделно от това образуваната пр.пр. 6963/2014 г. на СГП е прекратена.

От фактическа страна и правна страна, по делото се установява следното:

Видно от акт № 1422/11.07.1949 г.  и акт 1423/11.10.1949 г. е завзет като държавен имот на основание ЗОЕГПНС, имот бивша собственост на С.р. и на собственост на Велина Рафаел Ешкенази, за одържавяване съответно на 2/5 ид.ч. и 1/5 ид.ч. от къща от дванадесет магазина и един апартамент, постройка и място, находящи се на бул. „********, при съседи: бул. „********** и еврейската община. На 11.07.1949 г., одържавеният имот е предаден на „С.“

С решение от 03.10.1961 г.,  по Протокол № 43/03.10.1961 г., Съветът по плановото изграждане на населените места при СГНС е приел техническия проект за сградата на „Б.“ в кв. 398, м. „Център“. /л. 90/. С Решение по протокол № 36/19.10.1961 г., статия 24, Изпълнителният комитет (ИК) при Софийски градски народен съвет (СГНС) е дал съгласие да се предаде на Министерство на външната търговия за нуждите на „Б.“, държавния имот на бул. „Стамболийски“ № 7, парцел XVII, кв. 398, м. „Център“, без сградите, които да се съборят. В тази насока е и удостоверение, издадено на 14.12.1982 г. от РИС, Благоевски район.

Видно от позволителен билет № 84 от 12.02.1962 г., на ДТП„Б.“, се установява, че е дадено разрешение да построи административна сграда на ул. „**********“, кв. 398, м. „Центъра“, като е предвидено сградата да се построи съгласно утвърдения план и дадените строителна линия и ниво и съгласно Протокол № 43/03.10.1961 г. и писмо от 09.10.1961 г.

По делото са представени РМС № 18/23.02.1977 г. и РМС № 12/22.04.1982 г., от които се установява, че първоначално от ВТО„Б.“ се образуват ВТП „Б.“ и ВТП б.“, а впоследствие образувано . външнотърговското дружество (ВТД) „Б.“ .

С решение от 30.06.1988г. на Благоевски районен съд, Фирмено отделение, е вписано пререгистриране на Търговско дружество „Б.“, със седалище ***. На 04.12.1990г., УС на ТД „Б.“ е взел решение да се реорганизира дружеството, като се учреди фирма с ограничена отговорност „Б.“ - С., ООФ.

С решение от 08.03.1991 г. по ф.д. № 16091/1990г. по описа на Софийски градски съд, е регистрирана фирма с ограничена отговорност с наименование „Б.“ ООФ, гр. С., бул. „**********“ № 7,  е пререгистрирано в Търговския регистър с ЕИК ********.

Съгласно заключението на изслушаната пред въззивната инстанция съдебно - счетоводна експертиза, административната сграда на бул. „**********“  № 7  /ул. „*********/, е отразена в счетоводните регистри на „Б.“ като основно средство от 1963 г., със стойност на придобиване 275520 лв., като цяла сграда, а не отделно като сграда и магазини. Вещото лице е констатирало, че в ответното дружество „С.М.“ ООД, през второто тримесечие на 1999 г. е заприходен магазин на стойност ********* лв. , находящ се в гр. *********, съгласно заповед № РД-56- 736/19.04.1999 г. на Столична община.

В тази връзка, съдът намира че осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав на уредения в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) придобивен способ, а има  непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие, както е в случая, доколкото в тази насока са събрани и други писмени доказателства, а именно че сградата е построена през 1963 г. от държавното предприятие, праводател на ищцовото дружество. Следователно неоснователно възражението, че процесните имоти не са предоставени за стопанисване и управление на дружеството.

Отделно от това, съгласно приетото в т.2Г от ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, за да се приложи нормата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество, поради което доводите в жалбата в тази насока също са неоснователни.

В тази връзка, съдът намира че предоставените многобройни писма, включително и от ищцовото дружество, в което се прави изводи относно собствеността на процесните имоти, не може да има пряко доказателствено значение, в смисъла наведен във въззивната жалба, респ. да опровергават събраните писмени доказателства.

По делото е прието АДС № 11909/20.05.1991 г., с  извършено ръкописно отбелязване, че „1. на основание решение на ИК на СГНС с Протокол № 36/19.10.1961 г., се предава на Министерство на външната търговия „Б.“ административната сграда;  .3. магазинът в партерния етаж - на СГНС. 4. преустройството и образуваното помещение в подколонно пространство при входа на бул. „Стамболийски“- на СГНС“. В АДС има отбелязване, че „на основание писмо № Б-26-00- 0 108/08.12.1994г. на Министъра на финансите, писмо РД 04-01 - 026/13.12.1995г. на Областния управител на Област С. и във връзка с молба от 10.12.1995 г. от „Б.“, имотите, описани под т. 3 и т.4. в предходното вписване в настоящия акт са предадени за стопанисване и управление на МВнТ „Б.“, респ. „Б.“ ООД (съгласно решение № 1 от 08.03.1991 г., ф.д. № 16091/90)“. , както и отбелязване от 1992 г. , че магазинът в партера се предава на СГНС. Тези отбелязвания не представляват част от съдържанието на акта, като официален документ, доколкото не са утвърдени, поради което не може да се приеме, че удостоверяват че имотът е предоставен за оперативно управление ***.

Представен е Акт за общинска собственост № 12025/13.06.1995 г., съставен на основание § 7, т. 6 от ЗМСМА, за магазин и складови помещения, с площ съответно 220 кв.м. и 50 кв.м., помещение до входа на сградата (18.77 кв.м.) и помещение - дъгообразно на ъгъла на ул. „*********“, всички на партерния етаж, при съседи ул. „*********“. На 01.07.1997 г. е съставен Акт за частна общинска собственост № 039 за магазин в партера със застроена площ от 240 кв.м. с избено помещение под него и със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, построен през 1963г., находящ се в гр. С., СО - район „Средец“, кв. 398, м. „Центъра“, ул. „*********, при граници: ул. „С.“, ул. „*********“ № **.

С решение № 28 от 09.11.1998 г., обективирано в Протокол № 50/09.11.1998г., Столичен общински съвет е решил да се извърши замяна на общински нежилищен имот, находящ се на ул. „*********, АОС № 039/01.07.1997г. на район „Средец“ срещу жилищни имоти, собственост на „С.М.“ ООД *** община да извърши замяната.

На 03.05.1999 г. е сключен договор за замяна на недвижими имот, по силата на който Столична община, представлявана от Кмета на СО е прехвърлила на „С.М.“ ООД общински недвижим имот - АОС № 039/01.07,1997г. на район „Средец“, представляващ магазин в партера на жилищна сграда, находяща се в гр. *********, кв. 398, м. „Центъра“, по плана на гр. С., СО - район „Средец“, със застроена площ от 240 кв.м., ведно със сутеренно помещение с площ от 50 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от мястото, при граници: ул. „*********.

Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза, извършена от вещото лице инж. Пламен Радев, и от заключението по СТЕ, извършена от вещото лице Василка Богданова Дамянова, се установява, че процесният магазин в партера на шест етажна сграда, находяща се в гр. *********, след извършената реконструкция представлява обект с идентификатор 68134.100.34.1.2 - магазин 1; обект с идентификатор 68134.100.34.1.3 - магазин 2; обект с идентификатор 68134.100.34.1.4 - магазин 3; обект с идентификатор 68134.100.34.1.5 - магазин 4; обект с идентификатор 68134.100.34.1.6 - магазин 5.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза пред първата инстанция се установява, че процесният имот се води счетоводно води счетоводно в „Б.“ към 1991 г., към 1999 г. и към 2004 г., по сметка 203 „Сгради“.

По делото е представено решение от 21.05.2001 г. по гр.д. № 8480/1999г., с което Софийски районен съд, 48-ми състав, влязло в сила, както и решение от 30.05.2005г. по гр.д. № 10822/2004 г., Софийски районен съд, 33 състав влязло в сила.

Не се спори по делото, че ответникът осъществява фактическа власт върху процесния имот, като го отдава под наем.

Следователно, видно от събраните по делото доказателства, се установява че ищцовото дружество е придобило собствеността на процесния имот към момента на преобразуването му - 08.03.1991 г., поради не е приложима нормата на §7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, обн.ДВ бр. 77 от 17.01.1991 г., като последващи действия на общината, свързани с разпореждания с него, включително и договора за замяна от 1999 г., са му непротивопоставими. Вещноправните последици на преобразуването са уредени с ПМС 201/25.10.   1993 г. и съответно в чл.17а от ЗППДОбП, като по делото са установени предпоставките за придобиване на собствеността върху процесния имот от ищцовото дружество „Б.“ ООД, а именно: имотът е бил държавен и към датата на преобразуване на дружеството е бил предоставен за стопанисване и оперативно управление.

Съгласно приетото в т. 6 от  ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. д. № 1/     2000 г. на ОСГК, възражения за изтекла погасителна или придобивна давност могат да се правят за пръв път пред въззивната инстанция. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. Настоящият състав приема, че от датата на сключване на договора за замяна 03.05.1999 г., до датата на депозиране на исковата молба – 12.03.2004 г., не е изтекъл предвидения петгодишен период, т.е. не е налице необходимия срок, поради което не е налице фактическия състав на придобивната давност и не следва да обсъжда останалите предпоставки.

Следователно претенцията по чл. 108 ЗС се явява основателна, като решението на първата инстанция следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, право на разноски имат ответника по жалбата, като следва да бъде присъдена сумата от 2500 лв., съобразно представените доказателства за платено възнаграждение за адвокат.

Предвид изложените съображения, съдът       

 

 Р    Е    Ш    И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № І- 25- 236 от 27.02.2013 г., постановено по гр.дело № 25565/2009 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав.

ОСЪЖДА „С.М.“ ООД, ЕИК ******** на основание чл. 64 от ГПК /отм./, да заплати на  „Б.“ ООД, ЕИК ******** сумата от 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, разноски за възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция.  

 

Решението може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.