№ 1125
гр. Пловдив, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20235300502006 по описа за 2023 година
-ти
Обжалвано е решение № 2486/01.06.2023г. на Пловдивски районен съд, ІV бр.
състав, постановено по гр. дело № 4882 по описа за 2022г., с което се отхвърля като
неоснователен предявения от Х. Е. Г., ЕГН ********** против Ц. А. Н., ЕГН:
********** иск за изменение на решение № 158/14.03.2019 г. постановено по гр. дело
№ 2697/2018 г. по описа на Районен съд Монтана, като родителските права върху
малолетното дете А. Х.в Г., ЕГН ********** бъдат предоставени на бащата,
местоживеенето на детето да бъде определено при бащата в град Монтана, ж.к. ***,
определяне режим на лични контакти на детето с майката и последната да бъде
осъдена да заплаща издръжка в размер на 200 лева месечно за детето си А. Х.в Г., чрез
неговия баща, считано от влизане в сила на решението, до възникване на
обстоятелства, даващи основание за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят Х. Е. Г. моли съда да отмени решението на районния съд като
възложи за в бъдеще упражняването на родителските права на него и определи режим
на лични контакти на майката, която да заплаща и съответната издръжка.
ВъззИ.емата страна Ц. А. Н. счита жалбата за неоснователна и моли съда да
потвърди обжалваното решение.
Предвид доказателствата, съдът установи следното:
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства, се установява,
1
че Х. Е. Г. и Ц. А. Н. са родители на родения на 28.12.2013г. А. Х.в Г.. С Решение №
158/14.03.19г. по гр. д. № 2697/18г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК постановено
по описа на районен съд Монтана, съдът е одобрил споразумението между родителите
на детето, по силата на което родителските права върху малолетния А. са предоставни
на майката, като детето ще живее при нея в гр. Пловдив, а на бащата е определен
режим на лични контакти с детето.
През 2019г. настоящият жалбоподател е поискал изменение на решението, с
което са предоставени родителските права на майката, като предостави упражняването
на него на родителските права на детето А., но съдът с влязло в сила на 10.12.20г.
решение е отхвърлил иска.
С исковата молба по настоящето дело ищецът, тук жалбоподател, твърди, че
заживяването в гр. Пловдив на детето му оказало неблагоприятно за неговото развитие
влияние, което се изразявало в появата на стереотипни движения с очите – тикове,
както и нощно напикаване. Освен това след хранене детето често получавало позиви за
повръщане. За тези проблеми майката не вземала адекватни мерки. А. имал проблеми и
в училище – не рядко ходел без домашни и дори е изгонен от час поради заспИ.не.
Във въззивната жалба се добавя и още и това, че майката упражнява и физическа
разправа с детето, което допълнително го травмира.
Искането на бащата да му се предостави упражняването на родителските права
се основава и на желанието на детето да се прибере в родното си място гр. Монтана и
да живее с баща си.
За установяване на твърденията в исковата молба и жалбата следва да се обсъдят
показанията на свидетелите Д.Р., който е братовчед на въззивника и С. Н. – майка на
въззИ.емата.
От показанията на свидетеля Д. Р. се установява, че детето е силно привързано
към баща си и разделите помежду им били трудни. Детето не искало да се прибира в
дома на майка си. По пътя дълго плачело (до София) и казвало, че не иска да се
прибира в Пловдив. Според този свидетел отношението на сина към майка му били по-
студени, отколкото с тези с баща му. А. бил много привързан и към дядото по бащина
линия, в чийто дом имало всички условия за отглеждането на дете, включително
басейн. Бащата помагал на сина си при подготовката му за училище.
Свидетелката С. Н. установява, че отношенията между майката и сина са много
добри. Те са постоянно заедно, когато майката не е на работа. Винаги се е държала
добре с детето. Само понякога при подготовката на уроците се е случвало да повиши
тон на детето, когато той е имал затруднения при усвояването на материала. В
почивните дни излизали с А. в парка,или ходели на кино, но Ц. никога не го оставяла
сам. Внукът ú си имал приятели, които канил в дома си на гости. Тренирал и футбол от
четири години. Когато е при баща си детето споделяло, че си седят вкъщи или при баба
2
му и дядо му на село, където си играел с две-три момчета и на телефона. Не знае да е
случвало детето да повръща храна. Ц. никога не е възпрепятствала срещите на детето с
баща му. Напротив, насърчавала го е да ходи при него и да се виждат. Режимът на
лични отношения винаги се е спазвал. През лятото детето трябвало по един месец да е
при баща си, но майката не се противопоставяла и внукът й оставал по два месеца при
него.
Установеното от свидетелите се потвърждава и от приетия по делото социален
доклад, изготвен от директора на Агенция за социално подпомагане Пловдив, в който
подробно се описват жилищните условия, при които живее детето в дома на майката,
нейната трудова заетост, роднинските, емоционални и приятелски връзки и
сътрудничеството между родителите.
По делото е прието и заключение на съдебно-психологична експертиза с вещо
лице О.Д., която е клиничен психолог, от което се установява, че по отношение на
детето А. не е налице синдром на родителско отчуждение. Детето приема родителите
си като равнопоставени. Не се установява конфликт на лоялност. Момчето може
свободно да изказва мнението си за взаимоотношенията си с всеки един от родители
си. Експертът обаче счита, че, детето е подложено на стрес, тъй като е попаднало в
ситуация, при която трябва да избира между родителите си и в същото време не желае
да засегне никого от тях. Двамата родители притежават родителски капацитет да
полагат грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на детето. Въпреки, че
родителите са в конфликт, успяват да поддържат родителско сътрудничество, по
въпроси касаещи сина им. И майката и бащата, обичат детето си и искрено се
интересуват от него и имат желание да играят съществена роля в отглеждането и
възпитанието му. И двамата полагат нужните грижи за здравето му. Майката се стреми
да развИ. самостоятелност, като дава възможност на детето самостоятелно да се справя
с характерните за възрастта и образованието му предизвикателства, като се намесва,
само когато е необходима помощ, но след положени усилия. При бащата се наблюдават
признаци на „свръхпротекция“, което води до намаляване усилията на детето при
справяне със задачите, като в същото време се забавя самостоятелното развитие на
момчето, като експертът е установил, че А. има по-силна връзка с баща си. Това
предпочитание се обяснява с по – голямата свобода, с която се ползва в дома на баща
си. Според вещото лице, роля в изказаното предпочитание вероятно играе и факта, че
детето свързва моментите от ранното си детство с град Монтана и селото на
родителите на бащата. Определеният режим на лични контакти между баща и син не
води до проблеми с психичното здраве на детето. Категоричен е изводът на вещото
лице, че майката полага адекватни грижи за отглеждането, възпитанието и
образованието на сина си. Наличните здравословни проблеми се решават
своевременно от компетентни специалисти. Няма обективни данни за неглижиране на
детето. Към момента на изготвяне на експертизата малолетният А. е в добро физическо
3
здраве, развитието му съответства на възрастта. Не се открИ.т психологически или
когнитивни проблеми. Стремежът на майката спрямо детето е то само да се справя със
задълженията и уроците, докато бащата отделя повече време да обяснява на сина си
кое е правилно и неправилно.
При изслушването на страните по реда на чл. 59, ал. 6 СК / ищецът, тук
жалбоподател, заявява, че детето му е заявило многократно желанието си да живее при
него. В същото съдебно заседание ответницата, тук въззИ.ема е заявила, че откакто
детето се е родило, през по-голяма част от времето, грижи за него е полагала тя.
Запозната била изцяло с неговите нужди. Потвърждава, че връзката на детето с бащата
е много силна, поради което никога не е възпрепятствала контактите помежду им, а
срещите били винаги по-разширени.
От така събраните доказателства не се установи при условията на пълно и
главно доказване, твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно че наличието
на стереотипни движения с очите – тикове са се появили след като детето се е
преместило да живее с майка си в гр. Пловдив, както и нощни напикавания, нито, че
след хранене А. често е получавал позиви за повръщане. Не се установи и твърдението
че А. имал проблеми в училище, като е ходел без домашни, както и да е изгонен от час
поради заспИ.не.
Следователно не е налице е трайно и съществено изменение на обстоятелствата
по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК, при които е било одобрено споразумението между
родителите с решението по гр. д. № 2697/18г. на Районен съд Монтана. От обсъдената
по – горе съдебно-психологическа експертиза се установи, че майката притежава
родителски капацитет, отдадена е на детето и адекватно посреща нуждите му. За
определяне на нови мерки по отношение на детето не е достатъчно да има промяна в
обстоятелствата, която да е трайна и съществена и да сочи на проява на недобри
родителски качества на родителя, на който са предоставени родителските права, но
още това - другият родител да има по-добри родителски качества и възможности. В
настоящия казус се установи, че Майката полага адекватни грижи за детето.
ВъззИ.емата успява да балансира между отговорното към бъдещето на детето
поведение и границите, в които може да му се позволи свобода и проява на
самостоятелност. Бащата показва по-либерално отношение при възпитанието на
детето. Не трябва да се забравя, че родителят, който упражнява родителските права, в
количествено отношение прекарва по-голямата част от времето с детето, спрямо
другия родител и изпълнява много повече задължения, като в тях неизбежно се
включват възпитанието и образованието, което налага въвеждането на ограничения,
които неизбежно водят до недоволство от детето, а това се отразява в някаква степен
на отношението му с отглеждащия родител. От приетите по делото писмени
доказателства се установи, че детето е водено периодично на медицински прегледи.
4
Детето има отличен успех в училище, което макар и косвено е показател за полаганите
грижи от страна на майката. Тук следва да се посочи, че липсват каквито е да е данни,
че Ц. Н. се отнася лошо или безразлично към детето, че влияе зле на възпитанието му,
че вреди морално или създава неподходящи, непристойни, или обществено
неприемливи навици, както и че няма средства и условия за отглеждането му, или че не
отделя достатъчно внимание на сина си.
Върху този извод не влияе представеното съдебно медицинско удостоверение №
190/2022г. от 19.11.22г., от което се установява, че при прегледа на А. Г. е
констатирано кръвонасядане с овална форма с размери около 2/1,5см. с мръсно синкаво
зеленикав над лакетната става, за което детето твърди, че е причинено от майка му,
която му се е карала, удряла и стискала по ръката, защото в заключението на съдебно
психологичната експертиза по повод на това, че детето е разказало, че майка му го
биела, към момента споделя, че се намират в добри отношения с майка му – л. 122.
Това обосновава извода, че причинената синина върху ръката на А. от една страна не е
оставила негативна следа в съзнанието на детето, а от друга, сочи че това е
изключение, което в никакъв случай не може да обоснове дефицит в родителския
капацитет на майката.
В същото заключение на клиничния психолог е посочено, че при бащата се
наблюдават признаци спомената по – горе „свръхпротекция“, което води до
намаляване усилията на детето при справяне със задачите, като според вещото лице по
този начин се забавя самостоятелното развитие на детето.
В хода на устните състезания пред въззивния съд процесуалният представител
на жалбоподателя обстойно засегна желанието на детето да живее при баща си като
основен аргумент за исканата промяна при упражняването на родителските права. По
този аргумент в заключението на СПЕ е указано, че в основата на това предпочитание
е желанието на детето да се ползва с повече свобода, което макар и да е нещо
естествено, да голяма степен е неуместно, предвид възрастта на момчето. От друга
страна, констатираната „свръхпротекция“ в отношението на бащата води до
намаляване на усилията на детето при справянето със задачите и в този смисъл е
щадящо, но забавя самостоятелното му развитие, което очевидно не е в интерес на
детето.
Изложеното дотук обосновава извода, че от една страна не са налице
фактически основания, които да обосноват промяна на обстоятелствата, при които
упражняването на родителските права е предоставено на майката, а от друга –
установения по – горе възпитателски подход на бащата, който не е съобразен в най –
голяма степен с интересите не детето и затова майката е по – подходящия родител, на
когото да се предостави упражняването на родителските права.
Ето защо предявения иск за предоставяне на упражняването на родителските
5
права на бащата е неоснователен и следва да се отхвърли, като неоснователността на
този иск обосновава неоснователността и на исковете за определяне местоживеенето на
детето при баща му, за определяне на режим на лични контакти на детето с майката и
заплащане на издръжка от нейна страна, които също следва да се отхвърлят.
Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил исковете, районният
съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода не спора жалбоподателят следва заплати на въззИ.емата
разноските, направени във въззивното производство в размер на 600 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2486/01.06.2023г. на Пловдивски районен съд, ІV
ти
бр. състав, постановено по гр. дело № 4882 по описа за 2022г.
ОСЪЖДА Х. Е. Г., ЕГН **********, от гр. Монтана, ж. к. *** да заплати на Ц.
А. Н., ЕГН: ********** от гр. Пловдив, ул. *** сумата 600 (шестстотин) лева разноски
направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6