РЕШЕНИЕ
№ 4115
гр. С., 02.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. КР. П.
при участието на секретаря Л. ГР. П.
като разгледа докладваното от В. КР. П. Гражданско дело № 20211110153943
по описа за 2021 година
Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Молителката Д. ИВ. Г. твърди, че ответникът К. АЛ. М. е неин бивш фактически
съжител, от когото има дете. На 14.09.2021 г. в жилището, в което живеели тогава с адрес:
гр. С., ж.к. „Д.“, бл. ***, ет. *, вх. *, ап. ***, между молителката и ответникът избухнал
скандал, при който ответникът упражнил физическо и психическо насилие над молителката
около 8 часа сутринта - в стаята с детето й ударил плесник, а после в коридора в
присъствието на майката на ответника последният крещял по нея, блъснал я в стената, а в
продължението на случката – ритнал я в корема и я настъпил. На тази дата настъпила и
раздяла между страните, като молителката взела детето и отишла в гр. Р. при родителите си.
Моли за издаване на заповед за защита от домашно насилие. Прави възражение за
прекомерност на хонорара за адвокат на ответника.
Ответникът К. АЛ. М. признава, че с ответницата имат общо дете и до 14.09.2021 г.
са съжителствали на семейни начала в жилището на родителите на ответника в ж.к. „Д.“.
Признава и, че на посочената дата сутринта е имало скандал между двамата, но отрича да е
упражнявал домашно насилие по отношение на молителката. Моли за отхвърляне на
молбата. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е всякога умишлен акт на извършителя – такъв, при
който той съзнава насилническия характер на действието си. Актът на домашно насилие по
чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди всичко извършен по непредпазливост –
всеки, който извършва домашно насилие към друго лице в присъствието на дете действа
най-малкото непредпазливо по отношение възможността да увреди психиката на детето или
1
най-малкото да уплаши детето. Защита по реда на ЗЗДН може да се търси при актове,
извършени от лица, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита
може да се търси и в името на други лица в хипотезите на процесуална субституция – чл. 8,
т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и налагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен, ако констатира, че към датата на устните състезания
поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия. И
обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно
насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните
състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да продължава с
насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При определянето на
мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на пострадалото лице,
обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо
поведение на това лице и на околните, което има значение за степента на опасност
пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането
му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената
укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за защита по реда на ЗЗДН е доказването на връзка между
пострадалото лице и ответника по чл. 3 ЗЗДН и на конкретен акт на домашно насилие по см.
на чл. 2 ЗЗДН в процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Актове на домашно
насилие преди конкретния процесен акт на насилие и такива, които го следват по време,
могат да имат значение за преценката за мерките, които следва да се наложат по чл. 5, ал. 1
ЗЗДН, както и като утежняващи обстоятелства по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Те обаче не могат да
обосноват сами по себе си основателността на молбата за защита.
По делото е безспорно, че страните имат общо дете (бебе) и до 14.09.2021 г. са
съжителствали на семейни начала в жилището на родителите на ответника в ж.к. „Д.“, както
и, че на 14.09.2021 г. сутринта около 8:00 часа е имало скандал между двамата, а спорно е,
по време на този скандал дали ответникът е упражнил домашно насилие над молителката.
От частично съвпадащите твърдения на страните и от показанията на св. М.а, които
съдът кредитира само частично, тъй като е майка на ответника, се установява, че скандалът
между страните е бил локализиран на две места – първо, в стаята на детето, където страните
са били сами, и, след това, в коридора, в който страните са били с детето и е присъствала
през част от скандала и св. М.а.
В коридора, съгласно показанията на св. М.а и обясненията на страните, те страните
са се дърпали и бутали, за да вземат детето – молителката е искала да напусне и да иде с
детето при родителите си в Р. (както в крайна сметка е и станало), а ответникът не е искал да
й позволи да вземе със себе си детето. Молителката твърди, че при това бутане и дърпане в
коридора ответникът й е крещял и я е блъснал в стената, настъпил по крака и ритнал в
корема. Свидетелката М.а не дава показания за подобни действия на сина си – ритане и
настъпване, а и в издаденото на следващия ден в 15:55 часа съдебно-медицинско
удостоверение са констатирани следи по клепача и по меките тъкани на челюстта на
молителката, не и по корема или по крака. Показанията на св. Георгиев, баща на
2
молителката, че кракът й бил посинен, съдът не кредитира, като и самият свидетел сочи, че
„мисли, че“ кракът е бил посинен. Дори ответникът да е бутнал молителката в коридора, то е
било, за да й попречи да отведе против волята му детето.
Що се отнася обаче до първата част от скандала, то съдът намира за доказано, че
действително в стаята на детето, когато молителката и ответникът са били сами, последният
й е ударил плесник (в съдебно-медицинското удостоверение посочено: пестник).
Установяването на този факт стъпва на представената и съставена в хода на процеса, но все
пак имаща доказателствена сила декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на молителката от
01.12.2021 г., както и на съдебно-медицинското удостоверение, което констатира следи
върху клепача и по меките тъкани на челюстта на молителката. Действително, тези следи не
сочат на сериозно нараняване, нито на продължителен побой, става дума за един-единствен
удар с ръка. Самата молителка първоначално не е придавала сериозно значение на този
аспект от скандала, тъй като при пристигане на полицаите, които извикала, на тях се
оплакала (видно от изготвената докладна записка – л. 100 от делото) от това, че ответникът
не й дава ключовете от колата, за да тръгне с детето. Полицията е дошла около половин час
след началото на скандала, поради което е обяснимо и защо видими синини по лицето на
молителката още е можело да няма. Дори един-единствен обаче умишлен удар с ръка по
тялото на лице от кръга по чл. 3 ЗЗДН съставлява акт на домашно насилие.
По отношение на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗН
По делото е установено, че ответникът е извършил един-единствен акт на домашно
насилие, като естеството на извършеното не доказва трайна тенденция за извършване на
актове на домашно насилие.
Като се има предвид всички факти по делото, съдът намира, че подходяща е следната
мярка за закрила от домашно насилие, с която да се даде нужната защита – тази по чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН.
По отношение на глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
Съдът намира, че на ответника следва да се наложи глоба в минималния размер,
посочен в закона – 200 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има молителката, но тя не е сторила
разноски. Разноски претендира по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пълномощницата на
молителката адв. Иванова, заради безплатното процесуално представителство, на която
следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в
размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Съдът констатира, че по делото ответникът е внесъл 60 лв. депозит за призоваване на
двама свидетели, те са призовани и разпитани, като възнаграждението обаче по погрешка е
платено не от този депозит, а от бюджета на съда. С оглед изхода на делото депозитът
следва да бъде усвоен от бюджета.
На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита губи сила с постановяване
на настоящото решение, тъй като е заменена с окончателната заповед по делото, която е
инкорпорирана в настоящото решение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 156 от 17.09.2021 г.,
издадена по гр.д. № 53943/2021 г., СРС, 139-ти с-в, на основание чл. 19 ЗЗДН.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН против К. АЛ. М., ЕГН
**********, във връзка и по повод акт на домашно насилие, извършен на 14 септември 2021
г. в гр. С., като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН К. АЛ. М., ЕГН **********,
адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, тел. **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Д. ИВ. Г., ЕГН **********, адрес: гр. С.,
ж.к. „*.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, тел. **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН К. АЛ. М., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на Прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН К. АЛ. М., ЕГН **********, да заплати
глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН К. АЛ. М., ЕГН **********, да заплати
по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. К. АЛ. М., ЕГН **********, да заплати
на адв. С.И., адрес на упражняване на дейността: гр. П., ул. „О. П.“№ **, оф. *, ет. *, сумата
от 400 лв., възнаграждение за безплатното представителство на Д. ИВ. Г., ЕГН **********.
ДА СЕ ПРЕВЕДЕ по бюджетната сметка на Софийския районен съд след влизане в
сила на съдебното решение сумата от 60 лв., платена от ответника по депозитната сметка на
съда с вносна бележка с уникален регистрационен номер 42326C2-АБ -8973/04.02.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – ОД МВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4