Решение по дело №2912/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1220
Дата: 25 февруари 2018 г. (в сила от 30 януари 2020 г.)
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20171100102912
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

         Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

                            гр. София, 25.02.2018г.

 

                      В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и осемнадесета година,   в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря  Ива Иванова като разгледа докладваното от  съдията гр.д. № 2912/2017г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането.

ИЩЕЦЪТ – В.Й.П., ЕГН **********, чрез адв. Н.Н.Д., със служебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис № *, твърди, че на 30.09.2016 г., около 10:00 ч., в гр. Д.Д., на кръстовището между ул. “А.С.” и ул. “Д.Д.”, правоспособният водач Д.Н.Д., ЕГН: **********, управлявал ППС- зърнокомбайн, марка “Д.Д.” с peг. № *******, като поради излизане на път с предиство, без да спре на знак “Б2” (“Стоп!”), реализира ПТП с движещия се по главния път л.а. “Шкода Фелиция” с ДК № ********, управляван от Т.П.Д., ЕГН **********. Излага, че в резултат от виновно предизвиканото от водача на зърнокомбайна ПТП е причинена смъртта на Т.П.Д., ЕГН **********, който е неин син. В тази връзка навежда, че внезапната загуба й е причинила най-тежката мъка, която ще я преследва до края на живота й. Загубила е завинаги възможността да има щастливо семейство, както и моралната и синовна опора, която и давал починалият. И до настоящия момент страда от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Преди загубата била изключително общителен човек, радвала се на спокоен живот и постоянни срещи с близки и приятели, но сега се е затворила в себе си и избягва всички. Ищцата твърди, че за процесното ППС - зърнокомбайн към момента на настъпване на ПТП е бил налице валиден застрахователен договор с ответното дружество за риска „гражданска отговорност на автомобилистите“, предвид което намира, че са налице основания за ангажиране на неговата отговорност за обезщетение на причинените и неимуществени вреди, като предявява претенция в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане на сумата, претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ- „З.д.Е.” АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.Ц.и Р.Б.- изпълнителни директори, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт И.Л. оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ за процесния зърнокомбайн, но оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение у застрахования при него водач, посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Оспорва и претенцията за лихва от датата на деликта като при условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Безспорно е между страните, че към датата на настъпване на  ПТП за процесния зърнокомбайн е бил налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество.

Като спорни обстоятелства според отговора на ответника се очертават: механизмът на настъпване на процесното ПТП; видът, характерът и размерът на причинените неимуществени вреди; размерът на претендираното обезщетение;  размерът и периодът на претенцията за обезщетението за забава.

По делото са представени заверени преписи на материали по образуваното по процесното ПТП досъдебно производство- ОД на МВР - Плевен, по ДП. № 229/2016 г. (ЗМ № 469/2016 г.)- които са обсъдени от допуснатите от съда  експертизи, поради което  съдът не намира за нужно да ги обсъжда отделно.

От заключението на  съдебно-медицинска експертиза, както и от допълнителното такова, изготвени от вещо  лице-травматолог- д-р Т.Димитрова, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че причина за смъртта на Т.П.Д. е тежката черепно-мозъчна и лицево черепна травма, в съчетание с контузия на белите дробове, довели до оток на главния мозък и остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Вещото лице сочи, че смъртта на Т.Д. на 09 10 2016 г е в причинна връзка с процесното ПТП.

По делото е прието заключение на АТЕ, изготвена от в.лице инж. З., от чието заключение се установява следния механизъм на ПТП: на 30.09.32016 г., около 10.00 чяас, ав гр. Д.Д. по ул. „Ал. Стамболийски" се движи ППС зърнокомбайн. На пресечката с ул. „Д. Дебелянов“, излизайки на път с предимство, предизвиква ПТП с движещия се по главния път л.а. Шкода Фелиция с рег.№ ******** с посока отляво надясно спрямо посоката на зърнокомбайна. В следствие на удара е пострадал Т.Д., които в последствие е починал в болницата. Причините, предизвикали ПТП не са от техническо естество, а имат субективен характер. Изразяват се в отнемане на предимство от страна на водача на ППС зърнокомбайн при излизане на път с предимство. Друга причина е управлението на л.а. Шкода Фелиция от страна на водача с несъобразена скорост.

Поради оспорването на заключението на АТЕ съдът е допуснал тройна АТЕ, която  установява, че процесното ПТП е настъпило в Д.Д., в кръстовището между ул. Д.Д. и ул. А.С.. Ул. Д.Д. се състои от едно платно и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „Шкода" се е движел по ул. „Д.Д." в дясната пътна лента със скорост на движение 96 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпване на ПТП, в същото време, процесният комбайн се е движел по ул. Ап.Стамболийски. Водачът на комбайна е спрял пред кръстовището, след което е потеглил, навлизайки в кръстовището от дясно на ляво за посоката на движение на автомобила. В определен момент той е забелязал приближаващият го от лявата му страна автомобил и е реагирал с аварийно спиране, като е установил комбайна, навлязъл изцяло в пътната лента, по която се е движел автомобила. Водачът на л.а. Шкода е възприел навлизането на комбайна в пътната му лента и е реагирал с аварийно спиране. Въпреки това е настъпил удар в комбайна. Реализирало се е ПТП. Автомобилът .с предната си част е навлязъл под хедера на комбайна на около 3 м, при което му се е деформирал тавана. След като се е установил автомобилът, той се е намирал под хедера на комбайна. В следващия момент водачът на комбайна е задвижил комбайна на заден ход и като е изминал около 0,8 м го е установил на мястото, където е бил намерен, при огледа от разследващите органи. При това движение автомобилът е бил влачен от комбайна, като е останал под хедера му. От техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП е: субективните действия на водача на комбайна с органите за управление, който е навлязъл в кръстовището от път без предимство в момент, в който към него е приближавал процесния автомобил, като е навлязъл в опасната му зона за спиране; субективните действия на водача на лекия автомобил Шкода с органите за управление на автомобила, който се е движел със скорост по - висока от максимално допустимата, което е станало причина да не може да спре преди мястото на удара в момента на навлизане на комбайна в пътната му лента. От техническо - експлоатационна гледна точка движението на процесния комбайн по републиканска пътна мрежа трябва да се извършва като хедерът трябва да е поставен от задната страна на комбайна. Скоростта на движение на лек автомобил Фолксваген непосредстве­но преди настъпването на ПТП е била около 96 км/ч. В момента, в който комбайна е навлязъл на пътя с предимство, процесният л.а. Шкода се е намирал на разстояние S = 74,7 м от мястото на удара. Ако процесният л.а. Шкода се беше движел със максимално разреше­ната скорост 50 км/ч, процесният комбайн щеше да премине през пътната лента на автомобила, навлизайки в насрещната му пътна лента, преди автомобила да е достигнал до мястото на удара. В тази ситуация удар нямаше да настъпи и двамата учасници в ПТП щяха да се разминат. Водачът на процесния комбайн, навлязъл в кръстовището с пътя с предимство, не е имал техническа възможност да продължи движението си напред и да освободи пътната лента, по която се е движел процесният л.а. с оглед техническите му динамични параметри на управляваният от него комбайн. Той не е имал възможност да предотврати настъпването на удара и ПТП, чрез спиране, тъй като при реализирането му комбайнът ще остане в пътната лента, по която се е движел автомобила. Опитът водачът на комбайна да се върне назад, от техническа гледна точка е бил правилен, но той не е имал време да излезе от кръстовището преди пристигането на автомобила до мястото на удара.

 

По делото е разпитан като  свидетел водачът на  процесния комбайн- Д.Н.Д., който твърди, че на 30.09.2016 г., около 10.00 ч. сутринта, е управлявал процесния зърнокомбайн в посока към кръстовището, в района на което е настъпил удара.Бил е придружаван от другия свидетел по делото, в качеството му на пътник в зърнокомбайна. При достигане на кръстовището, предвид намиращия се там знак „Стоп",  е спрял и се е огледал преди да продължи. Неговият спътник също се е огледал. Тъй като не е имало движещи се моторни превозни средства по пътя с предимство, Д. е навлязъл на пътното платно и е предприел маневра „завой наляво". Видимостта е била над 100 метра. В момента,  в който Д. вече е извършвал маневрата, той е възприел лек автомобил, който с изключително висока скорост се е движел към него. С цел създалата се пътна ситуация и избягване на удар се е опитал да върне зърнокомбайна назад, но поради високата скорост на лекия автомобил ударът се е осъществил.

По делото е разпитан като свидетел Р.Й.Р., брат на ищцата, който  установява, че сестра му тежко преживява смъртта на детето си.

Съдът  обсъжда свид. показания при условията на чл.172 от ГПК- същите са обективни, последовотелни и кореспондират с останалия доказателствен материал.

С представените към  исковата молба- препис-извлечение от акт за смърт  и удостоверение  за наследници се установява активната легитимация на ищцата.

По делото е постъпило във връзка с издадено съдебно удостоверение уведомление от  М.“ ЕАД, в което е  посочено, че всеки хедер, било за жътва на дребнозърнести култури, било за царевица или слънчоглед, се закачва в работно състояние (позиция) върху наклонената камера в предната част на комбайна. Това е валидно за всички общопознати зърнокомбайни, в частност и за конкретния комбайн John Deere W** (сер. №: *********). Няма възможност хедерът да бъде закачен в задната част на комбайна освен и изключително в случаите, когато хедерът се транспортира върху транспортна количка (колесар), закачена и теглена от комбайна. Всяка самоходна машина, предоставена от М. ЕАД като доставчик, задължително се предава на клиента с Ръководство за експлоатация на български език, подробно описващо мерките за безопасност при работа със съответната техника, илюстровани данни и упътвания на правилната експлоатация, управление и настройка на машината, както и дейности, свързани с обслужването, поддръжката и сервизирането на машината.

 

Относими доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Исккът е основателен.

Разпоредбата на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между този водач и ответника - застраховател. Трябва да установи и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищецът и починалия.

Не се спори, че във вразка с катастрофата е починал  синът на ищцата, както и наличието на валидно застрахователно праоотношение.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от заключенията на АТЕ(единичната и тройната) и писмените доказателства. Причините за настъпване на ПТП вещите лица посочват, че са субективните действия на водача на комбайна с органите за управление, който е навлязъл в кръстовището от път без предимство в момент, в който към него е приближавал процесния автомобил, като е навлязъл в опасната му зона за спиране; субективните действия на водача на лекия автомобил Шкода с органите за управление на автомобила, който се е движел със скорост по - висока от максимално допустимата, което е станало причина да не може да спре преди мястото на удара в момента на навлизане на комбайна в пътната му лента. От техническо - експлоатационна гледна точка движението на процесния комбайн по републиканска пътна мрежа трябва да се извършва като хедерът трябва да е поставен от задната страна на комбайна. Действително в описаното по-горе уведомление от  „М.“ ЕАД е  посочено, че всеки хедер, било за жътва на дребнозърнести култури, било за царевица или слънчоглед, се закачва в работно състояние (позиция) върху наклонената камера в предната част на комбайна. Но това се отнася за случаите,  в които комбайнът се намира на работното му място- полето, съответно нивата, която трябва да обработва. Когато се придвижва по републиканските пътища, особено в населено място, водачът на машината е следвало да вземе мерки  за отстраняване на всяка вероятност за предизвикване на ПТП.

В случая обаче е налице съпричиняване в голяма степен-водачът на лекия автомобил Шкода се е движел със скорост по - висока от максимално допустимата, което е станало причина да не може да спре преди мястото на удара в момента на навлизане на комбайна в пътната му лента.

С неоспорените официални документи- удостоверение за наследници се установява, че ищцата енаследник на починалия при процесното ПТП- родител на същия.

Претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в болки и страдания, и настъпването им в причинна връзка от деянието на виновния водач, са установени по несъмнен начин от показанията на разпитания свидетел.

Относно спорното обстоятелство за размера на претенцията на ищцата- съдът се съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и  установената съдебна практика. По делото се установи, че ищцата е претърпяла  вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на своя родственик-син. Житейски неоспоримо е, че няма по- голяма скръбта от загубата на дете. По делото се установи, че претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в болки и страдания, продължават. При това положение, отчитайки икономическите условия в страната, съдебната практика, наличието на голямата степен на съпричиняване и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на  по 100 000 лв., за колкото искът следва да се уважат, а за разликата да се отхвърли.

 Основателно е възражението на ответника за началния момент на присъждането на претендираната лихва. По отменения КЗ тя се присъждаше от датата на деликта (така, както е поискан  в исковата молба), но  при сегадействащия КЗ-  чл.497 КЗ- застрахователят е в забава от изтичане на срока 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106, ал.3, т.е.  ответникът  е в забава от 23.12.2016г.

С оглед изхода на делото и релевираното в тази насока искание с представения списък за разноски съдът намира, че същите се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от  Н №1 за размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска, намира, че адв. възнаграждение е в размер на 4 236лв.(с вкл. ДДС). При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Разноските, направени от ищцата съобразно уважената част от иска са 175лв. от  350лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 650 от 1300лв. След компенсация на ответника следва да бъдат изплатени разноски в размер на 475лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на  4 000лв.

По изложените съображения съдът

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

         ОСЪЖДА „З.д.Е.” АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.Ц.и Р.Б.- изпълнителни директори, да заплати на В.Й.П., ЕГН **********, чрез адв. Н.Н.Д., със служебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4,   по иск с правно основание  чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  100 000 лв.  (сто хиляди лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 23.12.2016г. до окончателното й изплащане,  като  ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 100 000 лв. / сто хиляди лева/ до пълния предявен размер от 200 000лв.(двеста хиляди лева).

ОСЪЖДА  В.Й.П., ЕГН **********, чрез адв. Н.Н.Д., със служебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4, да заплати на „З.д.Е.” АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.Ц.и Р.Б.- изпълнителни директори, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 475лв.(четиристотин седемдесет и пет лева).

ОСЪЖДА „З.д.Е.” АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.Ц.и Р.Б.- изпълнителни директори, да заплати на адв. Н.Н.Д., със служебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4,, адвокатско възнаграждение в размер на  4 236лв.(с вкл. ДДС)

ОСЪЖДА „З.д.Е.” АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.Ц.и Р.Б.- изпълнителни директори, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на  4 000 лв.(четири хиляди лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: