ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260006
гр. Варна, 31,01,.2022г.
Варненски апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов
в. гр. дело № 539/20г., намира следното:
Настоящото производство е било
спряно с определение № 260025/18.01.21г. на осн. чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 от ГПК, до приключване на дело
№ С-319/19г. на СЕС. По посоченото дело СЕС е постановил Решение на 28.10.21г.,
поради което и производството по настоящото дело следва да бъде възобновено.
Въззивното производство e образувано по въззивни жалби на всяка
от страните в първоинстанционното производство против решение №
260009/15.09.20г., постановено по гр.д. № 188/19г. на ОС-Търговище, както
следва:
1. Въззивна жалба, подадена от КПКОНПИ, гр. София срещу
частта на решението, с която са отхвърлени исковете на Комисията за отнемане на
осн. чл. 144 във връзка с чл.
142, ал. 2, т. 2 и т. 5, във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ в полза на държавата на незаконно придобито
имущество от М.Д., представляващо
сума от 7 500 лв. - пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек
автомобил марка „Фолксваген“ модел „УП“, рег. № ВТ7805ВС, рама WVWZZZ AAZD
D069904, двигател CHY19 2569, дата на първа регистрация 24.04. 2013г.; на
основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ - за отнемане в полза на държавата от
М.Е.А. на: сумата в размер на 1 000 лв., представляваща сумата от
продажбата на ремарке за товарен автомобил марка „Деа“, модел „Р4С21“, рег. №
Т4271ЕЕ; сумата в размер на 1 000 лв., представляваща сумата от продажбата на
ремарке за лек автомобил марка „Керензо“, модел „Керензо“, рег. № Т4420ЕЕ; сумата
в размер на 500 лв., представляваща сумата от продажбата на лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Каризма“, рег. № Т0562СТ; сумата в размер на 6 400 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“, рег. № Т1324ТН; сумата в размер на 53
267.06 лв., представляваща погасителни вноски по кредитна карта /сметка №
800231402384513, в „Обединена българска банка“ АД/ в периода от м. 07.2009г. до
31.12.2017г.; сумата в размер на 6 350 лв. представляваща направени вноски по
разплащателна сметка в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД; сумата в размер на 5
598.17 лв., представляваща погасителни вноски по кредит, обслужван по сметка в „Уникредит Булбанк“
АД; сумата в размер на 586.75 лв., представляваща направени вноски по
разплащателна сметка – ФЛ в EUR в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; сумата в размер на
2 690 лв., представляваща направени лични вноски по разплащателна сметка в
„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД с титуляр „МЕСИН“ ЕООД през 2009г.; на основание
чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ за
отнемане от Ф.М.А. - сумата в размер
на 300 лв., представляваща сумата от продажбата на лек автомобил марка „Опел“
модел „Корса“, рег. № Т4596 КТ; сумата в размер на 3 500 лв., представляваща
пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Сеат“
модел „Алхамбра“, рег. № Т5404КТ; сумата в размер на 6 734.98 лв.,
представляваща направени вноски по срочен депозит № 17396344 в евро в „Банка ДСК“
ЕАД и сумата в размер на 212.10 лв., представляваща изплатени лихви върху
вноски с неустановен произход по срочен депозит № 17396344 в евро в „Банка ДСК“
ЕАД.
Счита се,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
материалноправните и процесуалноправните норми по подробно изложени
съображения, свързани с изводите на съда относно възможността да се отнема в
полза на държавата равностойността на отчужденото имущество или равностойността
на изтеглени и преминали през банкови сметки парични суми. Направен е анализ на приложимите норми от
ЗПКОНПИ – чл. 142, ал. 1 и чл. 151 и въз основа на това се поддържа, че след
като автомобилите, които са придобити с незаконни средства, са били отчуждени,
то на отнемане в полза на държавата подлежи паричната им равностойност. По
същия начин следва да се подходи и относно паричните суми, преминали през
банковите сметки, тъй като ако те липсват - отнема се тяхната равностойност,
защото съставляват част от незаконно придобитото имущество /изхождайки от
определението на понятието „имущество“ в нормата на § 1, т. 4 от ДР на закона/.
Приемането на противното становище се счита, че би довело до нееднакво
прилагане на закона спрямо лицата, които имат в края на проверявания период
налично имущество, придобито с незаконни източници на средства и тези, които са
придобивали по този начин имущество, но което не е налично в края на
проверявания период. В противовес на цитираното от първоинстанционния съд
Решение № 97/18.05.18г. по гр.д. № 3224/17г. на ВКС, ІV г.о., са цитирани други
решения, но постановени от настоящия ВАпС. Претендира се отмяна
на решението в посочените части и уважаване на предявените осъдителни искове,
ведно с присъждане на разноските по делото за двете инстанции.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни М.Е.А.,
Ф.М. Ебил и М.Д.
/отговорът е подаден и
от името на Е.М.Е., но същата няма интерес от предприемане на това процесуално
действие, тъй като обжалваната от Комисията част от решението, не е свързана с
произнасяне по отношение на тази страна/, всички представлявани от адв. Г. А. ***,
с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Изложени са подробни
съображения, че имуществото, чието отнемане се иска от Комисията е законно
придобито (чрез доходи от
законни „източници на финансиране“, тъй като дори и те да не са били
декларирани, не означава, че са с неустановени източници на средства), освен
това същото е или несъществуващо, или трансформирано в друго имущество, чието
отнемане също се претендира
(така относно допълнителни парични вноски в капитала на търговско дружество,
вноски по кредитна карта, банкови сметки, погасителни вноски по кредити). В
тази връзка се сочи, че внесените 28 000 лв. в капитала на „Мерсин“ ЕООД
са се трансформирали във вземане на ответника М.А. от това дружество за
извършената от него допълнителна парична вноска, но иск за отнемане на това
право не е предявен. Счита се още, че Комисията не е провела доказването, че е
налице незаконност на източника на средства, т.е., че средствата са от
забранена от закона дейност или от престъпление, поради което и исковете са
неоснователни. Изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд, основани
на цитираната практика на ВКС, че не може да се отнеме равностойността на
имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице и не е в
негово притежание в края на проверявания период. Претендира се
потвърждаване на решението в отхвърлителните му части.
2. Въззивна жалба, подадена от М.Е.А., Ф.М. Е., М.Д. и от Е.М.Е., последната чрез своите родители
и законни представители М.Е.А. и Ф.М. Ебил, всички представлявани от адв. Г. А.
***, насочена срещу решението в осъдителните му части за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, както следва: на осн.чл. 144 във
вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1-2 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Д. и Е.М.Е., последната действаща чрез своите родители и
законни представители М.Е.А. и Ф.М.А.: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX- 51 с площ,
съгласно скица от 1 130 кв.м., а съгласно НА за покупко-продажба на недвижим
имот № 195, том VIII, дело
1601/2013г. по описа на СВ-гр.
Търговище с площ от 1 260 кв.м., в квартал 8,
по плана на с. Васил Левски, община и област Търговище, ведно с построената в
имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгъната застроена площ от 231,61
кв.м., с пазарна стойност към момента 134 700 лв.; на основание чл. 144 във
връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Д.: лек автомобил марка „Мини“,
модел „Уан“, рег. № Т7991ВТ, рама WMWRA 31050TA 28086, двигател W10B16A, дата
на първа регистрация 11.11. 2002г., пазарна стойност 3 500 лв.; на основание чл. 151 във връзка с чл.142,
ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 145 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Е.А., сумата в размер на 18 000
лв., представляваща парична вноска в капитала на „Месин“ ЕООД и сумата в размер
на 10 000 лв., представляваща направена допълнителна парична вноска в капитала
на „Месин“ ЕООД през 2017г. Поддържа
се, че решението е недопустимо,
тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск. В тази връзка е посочено, че
е било налице нарушение на задължението на Комисията да образува производство
още с получаването на най-ранното уведомление от Окръжна прокуратура –
Търговище на 12.06.13г. за предприетото наказателно производство срещу
ответника М.Е.А. по ДП № 32/2010г. Това би предопредилило според въззивниците и
приложимия закон – ЗОПДИПП /отм./, ЗОПДНПИ /отм./ или ЗПКОНПИ, а оттам и дали
изискуемото от закона несъответствие следва да е в размер на 250 000 лв.
или в размер на 150 000 лв., както и рамките на проверявания период, който
пък има отношение към приходите и разходите на проверяваното лице. От
обстоятелството, че Комисията не е образувала производство за отнемане на
незаконно имущество от ответника А. въз основа на уведомлението, получено на
12.06.13г., се предполага от въззивниците, че Комисията е извършила проверка,
но е достигнала до извода, че не са налице предпоставките на приложимия тогава
ЗОПДНПИ /отм./ за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито
имущество и проверката е завършила с доклад за прекратяването й. Ако пък
проверка не е била извършвана от Комисията, то правото да се иска отнемане на
имущество се е погасило поради неупражняването му. Поради това предявяването на
настоящия иск от Комисията въз основа на образувана проверка на 18.04.18г. представлява
недобросъвестно упражняване на процесуалните права и предявеният иск е
недопустим.
Отделно от горното се поддържа, че решението е постановено при съществено
нарушение на процесуалните права и в нарушение на материалния закон,
тъй като съдът не се е произнесъл относно приложимия закон по делото (с оглед
на релевираните по-горе възражения във връзка с недопустимостта на иска). Сочи
се, че привличането на М.Е.А. като обвиняем с постановление от 23.03.18г. е
извършено при злоупотреба с права – за да се създаде формална предпоставка за
образуване на производство по реда на ЗПКОНПИ. Това се счита, че е поставило
ответника в по-неблагоприятно положение, защото ЗПКОНПИ за разлика от
предходните два закона за гражданска конфискация, въвежда фикции и предвижда
провеждане на производството вън и независимо от извършено престъпление.
Отделно от това се прави възражение, че в решението на Комисията за образуване
на производство за отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците и
за внасяне на искане за отнемане, което е било подписано от 3-ма от 5-мата й
членове, не е било посочено дали и тримата, които са го подписали са били
съгласни. Отделно от това се оспорва твърдението на Комисията, че в случая е
било налице несъответствие в имуществото, надхвърлящо 150 000 лв. Счита
се, че исковата молба на Комисията по настоящото дело е нередовна, тъй като
липсват твърдения, от които да стане ясно защо определено имущество се счита за
незаконно придобито, тъй като Комисията е твърдяла, че не е могла да намери
„законен източник на средства“. В тази връзка се поддържа, че неустановеният
източник на средства не означава незаконен доход. Счита се, че Комисията не е
изследвала и установила преобразуването (трансформации) на имущество в
патримониума на ответниците. Така например всички вноски по банкови сметки (за
погасяване на кредити и по разплащателни вноски) се претендират за отнемане, а
освен това пък с тези средства са били придобити други вещи или са били
изразходвани за задоволяване на потребностите на семейството. Неяснотата в
твърденията на Комисията, която е използвала и въведените от закона фикции
относно пазарната цена на придобитото имущество, е повлияло и върху
заключението на ССчЕ. Отделно от това съдът не се е произнесъл и по
възражението на ответника относно определянето на цената на исковете, което е
съществено процесуално нарушение, опорочило обжалвания съдебен акт. Поддържа
се, че искът за отнемане на дворното място и построената в същото къща,
находящи се в с. Васил Левски, е недопустим, имайки предвид несеквестируемостта
на имота на осн. чл. 444, т. 7 от ГПК и по аргумент за по-силното основание от
чл. 116, ал. 4 от ЗПКОНПИ. Сочи се още, че съдът не е обсъдил в съвкупност
представените по делото доказателства, а се е основал на некомпетентно и
необективно даденото заключение на ССчЕ. Направени са подробни възражения срещу
заключението на вещото лице – невярно пресметната сума на доходите на
ответниците; неточно възприета стойност на разходите за придобиване на МПС
според САТЕ и за размера на получената продажна цена; неразграничаване на
разходите за придобиване на МПС и разходите за плащане на лизинг; невярно
посочване на разходите за издръжка на семейството на ответниците по данни на
НСИ, от които пък е следвало да се извадят /а не да се добавят/ платените
разноски за ток, вода и др., платените МДТ, данъци и глоби, както и разход за
плащане на лиценз, който пък касае „Месин“ ЕООД, а не М.Е.А. /по съществото си
вземане на последния към неговото дружество/. Освен това „разход за транспортна
дейност“ не е разход по Наредбата за командировките в чужбина. Неправилно е бил
определен и дохода на ответниците, който в действителност е в много по-висок
размер. Не е била извършвана и проверка в счетоводството на „Месин“ ЕООД, за да
се установи размера на извършеното от А. финансиране на собственото му
търговско дружество. Не е бил включен като доход на ответника и размера на
недекларирани доходи за 2008г. В анализа на вещото лице не са били включени
като доходи и други източници на финансиране, тъй като е била приета тезата на
Комисията, че те нямат законен източник и поради това не следва да бъдат
вземани предвид. Незаконосъобразно не са били взети предвид и всички
декларирани доходи през 2018г., касаещи периода от 2012г-2016г., тъй като
декларирането е станало след извършена проверка по реда на ДОПК и след покана
от органа по приходите.
Изложено е отделно и становището на
въззивниците относно понятието „законен източник“, употребено в ЗПКОНПИ, вкл. и
с оглед на обстоятелството, че в резултат на извършени проверки и данъчни
ревизии, всички доходи на ответниците, които не са били декларирани, са били
обложени с данъци. При това положение се поддържа, че не е възможно доходите да
се обложат с данък, а след това да се отнемат в полза на държавата като незаконно
придобито имущество. Отделно от това се поддържа, че в началото на проверявания
период ответникът и съпругата му са имали спестявания от около 120 000
лв., които е следвало да се вземат предвид при извършване на икономическия
анализ по делото.
Въз основа на всичко гореизложено се
претендира обезсилване на обжалваното решение, респ. отмяна на същото в частта
му, с която е уважен иска на Комисията и отхвърляне на предявените искове в
тези им части, ведно с присъждане на разноските по делото. Отправени са и
доказателствени искания: да се задължи Комисията да представи доказателства за
извършените проверки въз основа на уведомленията на Окръжна
прокуратура-Търговище от 31.03.15г. (два броя) и от 12.06.13г.; да се допусне
ССчЕ по вариантите на Комисията и по задачите, посочени в отговора на исковата
молба, при което вещото лице да се съобрази с представените в хода на
производството доказателства, алтернативно – да се допусне СИЕ с подробно
описани задачи, които са формулирани съобразно поддържаните във въззивната
жалба правни съображения относно: доходите/приходите
на ответниците (в които да се включат установеното с РА от 04.05.10г.;
доходите от осъществяваните от ответника превози до Белгия до момента на
регистриране на неговото търговско дружество за тази цел; доходите от
продажбата на недвижими имоти и МПС по цените на КПКОНПИ и по тези, посочени в
самите договори; получените кредити и договори за лизинг; получени заеми,
наеми, дарения, лихви, социални плащания и застрахователни обезщетения,
преводи, получени чрез система за бързи преводи; анализ на причините за
загубата от дейността на „Месин“ ЕООД; възстановени данъци); разходите на ответниците през проверявания
период (за издръжка на домакинството съгласно данни на НСИ като се изключат
платените данъци, суми за ел. енергия, вода, телефон, дрехи и др., свързани с
начина на живот, както и разходите по Наредба за командировките в чужбина;
направените погасителни вноски по получени кредити; разходи за покупка на
недвижими имоти по цените, посочени в договорите; разходите за строителството
на къщата и оградата в с. Васил Левски съобразно доказателствата на ответниците
в тази насока; разходите за придобиване на дружествени дялове на „Месин“ ЕООД и
за увеличение на капитала му); движението по банковите сметки по календарни
години и свързаност на движението от сметка в сметка, вкл. и проверка на
анализа, посочен от КПКОНПИ относно движението на средства по банковите сметки
на ответниците; съставяне на баланс на
движението на парични средства (в брой и безкасово) от всички посочени от
ответниците източници, които да се приемат за доходи/приходи – по дати и по
години и да се даде отговор на въпроса
дали има превишение на разходите над приходите (по години за проверявания
период като крайното годишно салдо да се приеме като начално за следващия
годишен период, които периоди не съвпадат със завършена календарна година). Към
въззивната жалба са приложени в табличен вид данни относно разходите за
проверявания период според НСИ; онагледяване на различията в крайните показатели
относно приходи/доходи и разходи при изчисляване на несъответствието между
нетен доход и имущество, съобразно изложеното във въззивната жалба.
В предвидения срок е
депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна КПКОНПИ, гр.
София, с който същата е била оспорена като неоснователна. Поддържа се, че
първоинстанционното решение е допустимо, тъй като едва с уведомлението от
11.04.18г. от ОП-Търговище, Комисията е била уведомена не само за образуваното
против М.Е.А. досъдебно наказателно производство от 2010г., но и за
привличането му като обвиняем за престъпление, което попада в приложното поле
на чл. 108 на ЗПКОНПИ, ведно с приложено копие от постановлението за привличане
на лицето като обвиняем от 23.03.18г. Предходните уведомления от ОП-Търговище
до Комисията са съдържали информация за образуваното досъдебно производство
против М.А. за същото престъпление, но или не са съдържали информация за
неговото привличане като обвиняем /в писмото от 12.06.13г./, или се е съдържала
информация за привличането му като обвиняем, но и за последващото частично
прекратяване на досъдебното производство именно за престъплението, което попада
в списъка, посочен в нормата на чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./ - уведомлението
от 31.03.15г. Поради това не са били налице изискванията на действалия към
посочените моменти закон за образуване на производство и извършване на проверка
за незаконно придобито имущество против ответника. С надлежно уведомление
Комисията е била сезирана едва през 2018г. и с взето Решение № 894/05.06.19г.
на КПКОНПИ (след образувана и извършена проверка) в състав от трима членове (съобразно
изискването за кворум и мнозинство – по арг. от чл. 8, ал. 1 и чл. 13, ал. 2 от ЗПКОНПИ) е решила да се внесе искане в съда за отнемане на незаконно придобито
имущество срещу ответниците. Отделно от горното се поддържа, че установеното
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице е при спазване на
нормата на чл. 148, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗПКОНПИ – взети са пазарните
стойности на недвижимите имоти и на МПС по заключенията на експертизите, както
и на разходите за строителството на жилищната сграда в с. Васил Левски по
допълнителната СТЕ, които заключения не са били оспорени от ответниците.
Изложено е и принципното становище на Комисията относно тълкуването на
понятието „незаконен източник“ – наличието на имущество, за което няма
доказателства, че е законно придобито, тъй като е налице законово въведена
презумпция, която обръща тежестта на доказване върху ответника – той следва да
докаже конкретната правнорегламентирана дейност или способ, чрез който е
придобито съответното имущество (защото законните източници са конституционно
признатите и нормативно регламентираните). Счита се, че съставените протоколи
за извършени проверки от 16.03.18г. не установяват данъчни задължения на
лицата, а последните са били поканени да декларират доходи, които не са
декларирали по предвидения в закона ред. Проверките от органите по приходите са
били извършени по изнесените данни на проверяваните лица и не са били събирани
доказателства за тяхната проверка, вкл. и относно стойността на извършеното
строителство, поради което и тези документи не се ползват с обвързваща
доказателствена сила в настоящото производство. Именно поради това и в
производството са били поискани от Комисията и назначени експерти, които са
дали своите заключения. Относно възражението за несеквестируемост на жилището,
което се претендира за отнемане от дъщерите на проверяваното лице на осн. чл.
444, т. 7 от ГПК, се сочи, че отнемането на незаконно придобито имущество
съобразно специалния ЗПКОНПИ не търпи посоченото ограничение, уредено в общия
процесуален закон. Сочи се, че пред първоинстанционния съд е било изслушано
заключението на СИЕ в разработените му 4 варианта, включително и по поставените
от ответниците задачи и съобразно техните твърдения по фактите. Отбелязано е,
че за пазарни цени на придобиваните автомобили са били приети стойностите от
експертните оценителни заключения, но само относно автомобилите, за които е
установено, че в договорите не е вписана действителна пазарна стойност. За
стойност на придобиваните чрез лизингови вноски автомобили е приета общата
стойност на внесените лизингови вноски. Относно разходите за издръжка на
домакинството на ответниците за проверявания период са приети данните за
обичайните разходи по данни на НСИ, но с приспадане на разходите за данъци, а
като такива са изчислени и разходите за платените от ответниците суми за ел.
енергия и вода. Освен това представеното с въззивната жалба приложение за данните
от НСИ за потребителски разход за проверявания период е средно определен такъв
на домакинство, а не потребителски разход на домакинство според броя на
членовете. Поради това се счита за неотносимо доказателство. Допълнено е,
че разходите за задгранични пътувания на ответника А. за периода от 18.04.08г.
до 16.11.09г. не са определени по Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина за периода, а съобразно приетото в Решение №
168/29.01.16г. на Административен съд Варна по адм.д. № 848/14г. За следващата
част от проверявания период до 18.04.18г. Комисията поддържа становището, че
разходи не следва да му се начисляват, тъй като той е пътувал като служител на
собственото си дружество, извършващо превози на пътници срещу заплащане. Направен
е анализ на данните по делото относно допълнителните вноски на А. в търговското
му дружество „Месин“ ЕООД, за които се счита, че следва да се съобразяват
счетоводните записвания, а не неподкрепените с доказателства твърдения на
ответника. Посочено е още, че от събраните по делото доказателства не е
установено наличието на приходи/източници на средства през 2008г., но въпреки
това е установено закупуването на два автомобила от ответника, както и
извършени разходи за разходи за живот, възлизащи на общо 13 643.37 лв.
Изразява се принципната позиция на Комисията, че е незаконен всеки доход, който
е свързан с дейност и/или занятие, осъществени не по установения законен ред,
дори и същото да не представлява престъпление или друго общественоопасно деяние.
Поради това приходите от осъществяваните по занятие от ответника А. пътнически
превози до Белгия не по установения за това ред, са незаконни, а отделно от
това същите не са били и декларирани, което деяние пък представлява
престъпление. В подкрепа на това становище се цитират мотивите на Решение №
13/13.10.12г. по к.д. № 6/12г. на КС на РБ. Поради всичко изложено се поддържа,
че въззивната жалба на ответниците е неоснователна. Счита се, че е недопустимо
събирането на поисканите от въззивниците доказателства, тъй като не е налице
някоя от хипотезите на чл. 266, ал. 2 или 3 от ГПК – първоинстанционният съд е
извършил доклад по делото чрез даване на правна квалификация на предявените
искове и разпределение на доказателствената тежест, както и е определил кои факти
подлежат на доказване и е указал на страните необходимостта да посочат
доказателства за твърдените от тях факти. Поставените във въззивната жалба
задачи са идентични на вече поставените на експертите пред първата инстанция,
чиито заключения не са били оспорени от ответниците.
Въззивните жалби са
подадени в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Тъй като с
първоинстанционното решение е отхвърлен изцяло иска на Комисията , насочен
против Ф.М.А. за отнемане в полза на държавата на равностойността на отчуждени
от нея МПС и на парични суми, представляващи направени вноски по
срочен депозит и
изплатени лихви върху тези вноски, на същата следва да се предостави
възможност в 1-седмичен срок от съобщението да уточни с препис за насрещната страна
правния си интерес от подаването на въззивна жалба против решението, с което са
уважени искове против децата й М.Д. и Е.М.Е., както и срещу нейния съпруг М.Е.А..
При неизпълнение в този срок съдът ще приеме, че за въззивницата не е налице
правен интерес да обжалва решението в осъдителните му части и ще прекрати
производството по делото.
Съдът намира, че
доказателствените искания на въззивниците М.Е.А., М.Д. и Е.М.Е. са неоснователни по следните съображения:
1.Комисията е изразила становище, че
проверки срещу ответниците не са били образувани въз основа на уведомленията,
изпратени от ОП-Търговище и получени на 31.03.15г. /2 бр./ и на 12.06.13г., а
проверката е образувана само въз основа на уведомление от 26.03.18г.;
2. Поставените във въззивната жалба задачи
на СИЕ са идентични на поисканите от ответниците с отговора на исковата молба и
поставени на вещото лице пред първата инстанция, чието заключение е било прието
в с.з. на 31.08.20г. и не е било оспорено от ответниците или техния процесуален
представител. Не е налице хипотеза на процесуалния закон, при която да е
допустимо преодоляването на процесуалната преклузия за събиране на нови
доказателства, нито е налице хипотеза за служебното назначаване на допълнителна
или повторна СИЕ. Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА
производството по в.гр.д. № 539/20г. на ВАпС на осн. чл. 631, ал. 2 от ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивницата Ф.М.А. в 1-седмичен срок от съобщението /да
се уведоми чрез адв. Г. А./ да уточни с препис за насрещната страна правния си
интерес от подаването на въззивна жалба против решението, в частта му, с която
е отнето имущество от децата й М.Д. и Е.М.Е., както и от нейния съпруг М.Е.А..
При неизпълнение в този срок съдът ще
приеме, че за въззивницата не е налице правен интерес да обжалва решението в
осъдителните му части и ще прекрати производството по делото, образувано по
подадена от Ф.М.А. въззивна жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на на въззивниците М.Е.А., М.Д.
и Е.М.Е. да се задължи Комисията
да представи доказателства за извършените проверки въз основа на уведомленията
на Окръжна прокуратура-Търговище от 31.03.15г. (два броя) и от 12.06.13г.,
както и да се допусне ССчЕ с формулираните във въззивната им жалба задачи.
НАСРОЧВА производството по делото в открито с.з. на 16.03.22г. от 9:30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители /КПКОНПИ – на посочения в молба вх. № 263425/24.11.21г. електронен адрес/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: