М О
Т И В И
към присъда № _____/22.11.2016
г. постановена по НОХ дело № 637/2016
г. по описа на РС Б.С.
Районна
Прокуратура гр.Б.С. е повдигнала обвинение по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28
ал.1 от НК против Н.П.Т. ***, за това, че при условията на повторност, за
периода от месец януари 2014г. до месец август 2016г. включително в гр.Б.С.,
обл.Враца след като е осъден с Решение по гр.дело № 1159/2012г. по описа на
Районен съд гр.Б.С., влязло в законна сила на 12.06.2013г. да заплаща месечна
издръжка в размер на 100,00 лева на свои низходящ – детето В.Н.Т., ЕГН **********
чрез майката на детето Н.Х.Т., действаща като негова законна представителка,
съзнателно не е изпълнил задълженията си в размер на 32 месечни вноски, всяка
от по 100,00 лева или общо сумата от 3 200 лева.
Участващият в делото прокурор
поддържа обвинението срещу подсъдимия. Изразява становище в пледоарията си, че
на подсъдимия Т. следва да се наложи наказание „Пробация”, като излага доводи,
че именно т. наказание ще постигне целите си да го поправи и превъзпита към
спазване на законите. Поиска от съда, освен задължителните пробационни мерки,
да му бъде наложена и пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на
обществото”, като размера на пробационните мерки, изразява становище, че следва
да бъдат с продължителност от три години. Отделно поиска да бъде наложено
наказание „Обществено порицание”, наред с наказанието „Пробация”.
Защитникът на подсъдимия се
съгласи с думите на прокурора, като поиска от съда „Пробация”-та да бъде в
минимален размер.
Подсъдимия Н.П.Т. се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение. Заяви, че няма финансова възможност към
настоящия момент да изплаща дължимата издръжка за детето си, но се е
регистрирал в Бюрото по труда в гр.Б.С., като активно търсещ работа.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, които анализирани поотделно и в своята съвкупност дават
основание на съда да приеме за установено следното:
Подсъдимият Н.П.Т. и св.Н.Х.Т. са
съпрузи от 09.10.1994г., когато са сключили граждански брак до 2008г., когато с
Решение №115/23.07.2008г. БСлРС е прекратил същия. От съвместното им
съжителство двамата имат дъщери - Д.Н.Т., родена на ***г. и В.Н.Т., родена на ***г.
С решението на Белослатинския съд упражняването на родителските деца на
родените от брака им деца са предоставени на майката Н.Т.. В отделно производство Н.Т. и Н.Т. са
постигнали спогодба в с.з. по гр. дело №303/2008г. по отношение на месечната
издръжка на децата им. По силата на тази спогодба Районен съд Б.С. е осъдил
подсъдимия да заплаща на Д.Н.Т., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на
80.00 лева, а на В.Н.Т., ЕГН ********** – в размер на 60.00 лева, чрез майката Н.Х.
Тодорова, като тяхна законна представителка, начиная от 01.04.2007г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до промяна на обстоятелствата за
тяхното изменение или прекратяване. Определението на съда е влязло в законна
сила на 19.05.2008г. Междувременно св.Н. Тодорова подала молба до Районен
съд - Б.С. за промяна на издръжката на
децата, като съгласно Решение по гр.дело № 1159/2012г. по описа на Районен съд
– Б.С., влязло в сила на 100,00 лева месечно на свои низходящ – дъщеря си В.Н.Т.,
както и издръжка в размер на 150,00 лева
месечно на свои низходящ – дъщеря си Д.Н.Т., чрез майката на децата Н.Х.Т., действаща като тяхна законна представителка.
След влизане в сила на горепосоченото решение подс.Т. заплатил присъдената му
издръжка до месец декември 2013г.
включително. Същевременно на 08.10.2013г.
отпаднало основанието за изплащане на издръжка от страна на подс.Т. по
отношение на Д.Н.Т., която навършила пълнолетие.
От началото на 2014г. подс.Т.
спрял да заплаща издръжка по отношение на дъщеря си В.Н.Т., като по този начин
за периода от месец януари 2014г. до месец август 2016г. включително съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на 32 месечни вноски всяка от по 100,00
лева, или общо сумата от 3 200 лева.
Видно от приложените документи
подс.Т. няма регистрация в Дирекция „Бюро по труда” - Б.С. за периода от
01.01.2014г. до настоящия момент, преди това е имал две регистрации. Видно
писмо на Агенцията за „Социално подпомагане” подсъдимият не е подпомаган по
никакви нормативни основания от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Б.С., за
периода 01.01.2014г. до настоящия момент. Въпреки това, че не е имал трудови доходи
и имущество, съдът намира, че съгласно
чл.143 от СК и практиката на ВКС родителите са длъжни да издържат ненавършилите
пълнолетие свои лица, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже да съставлява
затруднение за родителя, тъй като детето е в невъзможност да се издържа само.
Подс.Т. не е изпълнил задължението си, като не е
заплатил дължимите от него месечни вноски,
дължима издръжка на ненавършилото пълнолетие негово дете, като съзнателно не е
изпълнил задължението си за 32 месечни вноски, в периода от месец януари 2014г. до месец август
2016 г. включително или в общ размер на 3 200 лева за 32 месечни вноски.
Горната фактическа обстановка се
установява, както от показанията на св.Н.Х.Т., както и от обясненията, дадени
от подсъдимия в досъдебното производство и самопризнанията му в с.з.
В подкрепа на установената по делото
фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства, приложени към досъдебно производство.
От приетата по делото експертиза се установи,
че общата дължима сума от Т. към детето му В.Н.Т. е 100,00 лева месечно, за 32
месеца или обща сума е в размер на 3 200,00 лева.
От така изложената по-горе
фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
За
инкриминирания период подсъдимия Т., след като е осъден с Решение по гр.дело № 1159/2012г. по описа на Районен
съд гр.Б.С., влязло в законна сила на 12.06.2013г. да заплаща в гр.Б.С.,
обл.Враца месечна издръжка в размер на по 100.00 лева месечно на малолетното си
дете В.Н.Т., чрез майка й и законна представителка Н.Х.Т., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на 32 месечни вноски, за периода от месец
януари 2014г. до м.август 2016г. включително, като общото му задължение е в
размер на 3 200 лева.
От субективна страна подсъдимия е
действал с пряк умисъл, като е съзнавал, че следва да плаща такава издръжка, но
не го е правил, въпреки възможностите за получаване на доходи. За
инкриминирания период подсъдимият Т. не е положил никакви усилия да започне по
някакъв начин да получава доходи.
От справката за съдимост на подс.Т.
е видно, че същият през 2012г. е осъждан за същото престъпление, че не е изплатил
дължима месечна издръжка за двете си деца, за периода от м.септември 2011г. до м.юли 2012г., включително.
Настоящото обвинение е извършено
в рамките на 5 годишния срок по чл.30 от НК, поради което и деянието му се
квалифицира като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1
от НК.
По описания начин от обективна и
субективна страна, същия е осъществил състава на престъплението визирано в чл.183,
ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК.
При горните съображения съдът с
присъдата си призна подсъдимия Т. за виновен в извършено престъпление против
брака, семейството и младежта по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, по
който текст му наложи наказанието.
При определяне вида и размера на
наказанието, което съдът наложи на подсъдимия Т., взе предвид като смекчаващи
обстоятелства - тежкото му материално състояние - безработен, а от друга страна
обществената опасност на деянието, бездействието от негова страна за
реализиране на трудова дейност, носеща му доходи, за да издържа детето си, както
и предишното му осъждане, което не влияе на квалификацията на деянието, при
което му определи наказание при превес на отегчаващите вината, но намери, че
следва да му наложи между двете алтернативно предвидени наказания „Пробация”,
изразяваща се в следните пробационни мерки:
Задължителна регистрация по
настоящ адрес, за срок от 3 години, на осн.чл.42а,
ал.2, т.1 НК – с периодичност два пъти седмично; Задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от 3 години,
на осн.чл.42а, ал.2 т.2 НК; Безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 2 години в размер на 320 часа за всяка година. Наред с
наложеното наказание „Пробация” съдът наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото в чл.183 ал.4 от НК наказание „Обществено порицание”, което следва
да се изпълни чрез прочитане по местния радиовъзел по настоящ адрес на
подсъдимия.
Именно така определените
наказания по вид и размер съдът прие, че в най-голяма степен ще изиграят своята
роля по отношение както на подсъдимия да го поправи и превъзпита към спазване
на законите и добрите нрави, така и ще въздейства предупредително върху него и
останалите членове на обществото, а отделно от това така определеното наказание
„Пробация” няма да попречи той да изпълнява задълженията си да изплаща
дължимата издръжка на малолетното си дете, тъй като това би станало, ако му се
наложи наказание „Лишаване от свобода”.
Тъй като подсъдимият Т. е осъден
със Споразумение № 51/09.03.2016г. по НОХ дело № 84/2016г. по описа на Районен
съд – Б.С., за извършено престъпление по чл.343б ал.2 НК и деянието е извършено
на 15.08.2015г. и по настоящето деяние, тъй като той е извършил и двете
престъпления, преди да е имал влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът
намира, че следва да групира тези две наказания и за това на основание чл.25
ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК определи едно общо наказание на подс.Т. между настоящето
и наказанието , наложено му по НОХ дело № 84/2016г. на Районен съд – Б.С., в
размер на най-тежко от тях, а
именно: „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес,
за срок от 3 години, на осн.чл.42а, ал.2, т.1 НК – с
периодичност два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 3 години, на осн.чл.42а,
ал.2 т.2 НК; Безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 2 години в размер на 320 часа за всяка година, както и
„Обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитане по местния
радиовъзел, в с.Търнак, обл.Враца.
На основание чл.25 ал.2 НК
приспада изтърпяната част от наказанието „Пробция”, наложено по НОХ дело №
84/2016г. на Районен съд – Б.С..
Съдът намира, че към така
определеното общо наказание не следва да присъединява наказанието му „лишаване
от право да управлява МПС”, за срок от 1 година, считано от 09.03.2016г., тъй
като е видно, че това наказание е изтърпяно от подс.Т. на 15.08.2016г.
С така определеното му наказание
съдът намира, че в най-голяма степен ще бъдат постигнати целите, както на
личната, така и на генералната превенция на закона.
С оглед изхода на делото съдът
осъди подсъдимия Н.П.Т. да заплати в полза на Държавата, в бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВСС направените по делото разноски за експертиза в размер
на 20,00 лева, както и 40,00 лева по сметка на ОД на МВР Враца за разходи на
досъдебното производство.
При горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: