ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260163
гр. Пазарджик, 07.10.2022 г.
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в публично съдебно
заседание на трийсети септември през две хиляди двайсет и втора година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В.П.
при секретаря
Лилия Церовска
като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 66/2010 г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 692, ал. 3 от ТЗ и е образувано
по подадено възражение вх. № 261402 от 14.07.2022 г. от кредитора „С.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „П. Е.“ № **,
чрез управителя Т.М., срещу неприемане на вземане на дружеството в размер на 7007.25 лева, представляващо обезщетение за лишаване от ползване на
9 343 кв. м. от собствения на „С.“ ЕООД недвижим имот с идентификатор **** по КККР на гр. С. поради
разполагане на терена на т. нар. „готова продукция“, собственост на
несъстоятелния длъжник „Б.М. - С.“ АД, ЕИК *********, за тримесечен период: януари – март 2022 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1,
т. 7 от ТЗ.
Кредиторът „С.“ ЕООД излага, че на 30.09.2017 г. е изтекъл и предоставения
на синдика, като представляващ длъжника, срок, даден с покана вх. №
4903/25.05.2017 г. за освобождаване на имота от складираната там готова
продукция, собственост на длъжника. Излага подробни съображения. Моли за
изключване на вземането от допълнителния списък на неприетите вземания и
включването му в този за приети такива, с ред на удовлетворяване чл. 722, ал.
1, т. 7 от ТЗ.
Изготвените от синдика допълнителни списъци на приети и неприети вземания,
възникнали след датата на откриване
производство по несъстоятелност по чл. 688, ал. 3 ТЗ спрямо длъжника „Б.М. - С.“ АД, ЕИК ********* (н) е обявен в ТРРЮЛНЦ на 07.07.2022 г.
Срещу списъка на приетите вземания няма постъпили възражения, а именно:
относно вземането на „С.“ ЕООД съгласно изпълнителен лист по т. д. № 119/2019
г. по описа на ОС - Пзарджик, както и досежно вземането от 3 643.77 лева -
ползване без основание на част от собствен на „С.“ ЕООД имот.
Възражението е в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ.
От фактическа
страна:
С решение № 35/21.03.2011 г. по т. д.
№ 66/2010 г. по описа на ОС – Пазарджик е обявена неплатежоспособността на „Б.М. – С.“ АД, определена е начална
дата на неплатежоспособност, открито е производство по несъстоятелност, с
произтичащите от това последици.
С Решение № 157/25.11.2015 г. по реда на чл. 711 от ТЗ „Б.М. - С.“ АД е обявено в несъстоятелност с
произтичащите от това правни последици. За постоянен
синдик на „Б.М. - С.“ АД е
назначен И.Л.К..
Кредиторът „С.“ ЕООД е подал молба вх. № 261227/15.06.2022 г., с която
предявява процесното вземане за сумата от 10 651.02 лева.
На страните и на съда е известно обстоятелството, че по настоящото т.
д. № 66/2010 г. са водени множество други производства по чл. 692, ал. 3 от ТЗ
срещу приети вземания на кредитора „С.“ ЕООД на същото основание, но за други
периоди, поради което на основание чл. 155 от ГПК съдът е уведомил страните,
че ще ползва заключението по съдебнотехническата и оценителска експертиза,
прието по т. д. № 66/2010 г. на ОС - Пазарджик в друго производство по чл. 692 от ТЗ.
От това заключение на
вещите лица Х.К.
/геодезист/ и Л.Ц. /икономист/ по допуснатата съдебнотехническа и оценителска
експертиза се установява, че в недвижимия имот на „С.“ ЕООД № ****,
находящ се в местност „Р.д.“ по КВС за землището на гр. С., с идентификатор № **** по КККР на гр. С., е складирана готова продукция пегматит, представляваща две пирамидални
фигури с площ от 1 193 кв. м. и 3 536 кв. м., като е установена и
разпиляна /свлечена/ продукция в западната част на имота с площ от 4 614
кв. м., или всичко общо 9 343 кв. м. Средният пазарен наем през процесния
период е определен от вещото лице икономист в размер на 0.26 лева/кв. м., като
при определяне на същия са съобразени имоти със сходно предназначение (за
отдаване под наем) на територията на села в близост до гр. Пазарджик (с.
Синитово - на 6 км, в регулация; с. Драгор - на 3 км, в регулация; с. Ивайло -
на 1 км, в регулация) и в самия гр. С. - също имот в регулация (0.13 лева/кв. м.).
От правна страна:
Производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ
не притежава белезите на класическо исково производство и не е насочено към
разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на
вземанията на кредиторите по основание, размер, привилегии и обезпеченост. В
това производство целта е спорът относно съществуването на вземанията на
кредиторите да се разреши при условия, които обезпечават възможността за
пълното и главно доказване на вземането, както и по възможност да бъде
избегнато пренасянето на спора в отделно исково производство по чл. 694 от ТЗ.
Претенцията на кредитора „С.“ ЕООД е с правно
основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Фактическият състав на неоснователното
обогатяване включва имуществено разместване в патримониума на двете страни по
спора, в резултат на което едната страна се е обогатила за сметка на другата;
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която
произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липса на правно
основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на
правата на обеднелия ищец.
Не се оспорва
фактът, че върху имота на „С.“ ЕООД се съхранява готова продукция на
несъстоятелния длъжник. Доколкото липсва правно основание за ползване на частта от имота от
длъжника, собственикът действително има право на обезщетение, защото длъжникът
се обогатява неоснователно, спестявайки си разходи за наем. Обогатяването е
налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спЕ.ни
средства за сметка на имуществото на друго лице – т. 1 от ППВС № 1/79 г.
В
конкретиката на казуса, от едни и същи факти, а именно - упражняването на
фактическа власт и ползване без основание от страна на несобственик
(несъстоятелния длъжник) на част от собствения на „С.“ ЕООД недвижим имот, произтичат,
както обедняването на собственика, изразяващо се в лишаването му от
възможността да ползва сам собствената си вещ или да я отдава под наем на
другиго през процесния период, така и обогатяването на длъжника „Б.М. - С.“ АД,
изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползването на процесната част
от имота през процесния период от време. Претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се
изчислява на база месечен пазарен наем, като се вземат предвид и конкретните
особености на спора. С
оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че претенцията е доказана по
основание.
Съгласно разпоредбата на чл.
162 от ГПК, когато искът е установен в своето
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера
по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
Видно от заключенията по обсъдената експертиза, готовата продукция
пегматит е разположена върху 9 343 кв. м. от имота на собственика,
като ирелевантно е обстоятелството, че същата е формирана от събрана (на две
места пирамидални фигури) и разпиляна такава. Обстоятелството, че продукцията е
разпиляна по терен с площ от 4 614 кв. м. не променя
извода, че същата се държи без правно основание върху собствения на „С.“ ЕООД
имот, по който начин собственикът ѝ
(длъжникът) си спестява наемна цена.
На основание чл.
202 ГПК заключението на вещото лице не е задължително за съда, поради което, за
да се Н.рави обективна преценка за средния пазарен наем, съдът приема, че
следва да съобрази размера на наемната цена на имота именно в гр. С. в размер
на 0.13 лева/кв. м., като най-адекватен на процесния, въпреки че и този имот е подобрен в сравнение с него (същият е асфалтиран, с достъп до ток и водопровод и т. н.). Останалите имоти, посочени в експертизата са в близост до областен град,
което логично повишава и тяхната наемна цена.
Като обобщение, съдът намира обезщетение в размер на 1 214.59 лева месечно
(9 343 кв. м. х
0.13 лв/кв.м. = 1 214.59 лева) за основателно, като за тримесечния период януари – март 2022 г. определя същото на сумата от 3 643.77
лева, такова каквото
е прието и от синдика.
Възражението на „С.“ ЕООД за неприемане на вземането му за
разликата над приетото от 3 643.77 лева до претендираното от 10 651.02
лева се явява неоснователно.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОДОБРЯВА изготвения списък на приети вземания с правно основание чл. 688, ал.
3 от ТЗ, публикуван на 07.07.2022 г. в ТРРЮЛНЦ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираното по делото възражение вх. № 261402 от 14.07.2022 г. от кредитора „С.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „П. Е.“ № **,
чрез управителя Т.М., срещу неприемане на вземане на дружеството в размер на 7007.25 лева, представляващо обезщетение за лишаване от ползване на
9 343 кв. м. от собствения на „С.“ ЕООД недвижим имот с идентификатор **** по КККР на гр. С. поради
разполагане на терена на т. нар. „готова продукция“, собственост на
несъстоятелния длъжник „Б.М. - С.“ АД, ЕИК *********, за тримесечен период: януари – март 2022 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1,
т. 7 от ТЗ.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Определението да се обяви в Търговския регистър към АВп
и да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 от ТЗ.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: