№ 16599
гр. София, 07.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20231110132527 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че ответникът П. Л. А. е бил потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ..... Твърди, че за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. е доставял в имота на ответника топлинна
енергия, чиято цена последният не е заплатил, поради което моли съда да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи следните суми:
сумата от 1711,96 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.02.2023
г. до окончателното й изплащане, сумата от 144,73 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г.,
сумата от 48,00 лв., представляваща цена на извършена услуга "дялово разпределение"
за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.02.2023
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 7,00 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за извършената услуга "дялово разпределение" за периода от
15.11.2020 г. до 09.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8827/2023 г. по описа на СРС, 87
състав. Претендира разноски.
Ответникът П. Л. А. не е депозирал отговор на исковата молба, но във
1
възражението срещу заповедта за изпълнение, депозирано в заповедното
производство, същият е оспорил предявените искове единствено по основание, но не и
по размер, като е въвел и възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже, че е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните за
процесния период по отношение на процесния имот /че ответницата се явява
потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди през процесния период/, че е
престирал топлинна енергия на ответницата в претендирания обем, както и дължимата
цена за престираната топлинна енергия. В тежест на ответницата е при доказване на
горните факти, да установи положителния факт на плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и
размера на обезщетението за забава. В тежест на ответницата е да установи, че е
заплатила дълговете на падежа.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете
основателни.
По отношение на възраженията за липса на облигационни отношения между
страните:
Собственик на процесното жилище с клиентска партида с абонатен номер ....
през процесния период е бил П. Л. А., като това обстоятелство се установява от
приетите по делото писмени доказателства /на лист 14-27/. Ето защо, ответникът се
явява пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятия при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Понятието „потребител”, от своя страна, има легално определение в закона. В § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода м. 11.2011 г. – 17.07.2012 г.) е посочено,
че потребител е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
2
домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно лице
потребител на топлинна енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по
делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота, като ирелевантно е и
обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения
имот.
С оглед гореизложеното и доколкото несъмнено се установи, че ответникът е
бил собственик на процесния имот по време на процесния период, като по делото няма
спор, че имотът е бил топлоснабден, съдът достигна до извод, че предявените искове
за главници се явяват доказани в своето основание. А доколкото ответникът не
оспорва размера на претенциите, то същите се явяват доказани и по размер, с олед
липсата на доказателства за плащане. Доказани по основание и размер се явяват и
претенциите за лихви, доколкото не се твърди и не се установява да е налице плащане
на дълговете на определените падежи съобразно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на ищцовото дружество.
Ето защо, следва да бъде разгледано въведеното от страна на ответника
възражение за изтекла погасителна давност.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД - налице са парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на
ВКС-ОСГТК). Следователно съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
следователно от този момент настъпва и материално - правната последица от
предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл.116, б. „б.”, пр.І ЗЗД.
Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
съда - 20.02.2023 г.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е
3
станало изискуемо”. Съобразно клаузите на приложимите общи условия от 2016 г. /чл.
33 от тях/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45 -дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради
това и съобразно приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на
настъпване на изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни след
срока, за който се отнасят). Поради това и съобразно приетия срок на погасителната
давност, както и с оглед сроковете на настъпване на изискуемостта на вземанията на
ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се отнасят), погасени по давност са
вземанията за периода м.05.2019 г. – м.12.2019 г., тъй като тригодишната
погасителната давност за него е изтекла преди депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда, които се равняват на сумата от 716,82 лв., изчислена от съда по реда на чл.
162 от ГПК въз основа на направени собствени изчисления.
Ето защо, остава дължима сумата от 995,14 лв. за периода от м.01.2020 г. до
м.04.2022 г. Искът следва да бъде уважен именно за тази сума, а за разликата над нея
до пълния предявен размер от 1711,96 лв. същият следва да бъде отхвърлен, като
погасен по давност.
Вземанията на ищеца за такса за дялово разпределение не са погасени по
давност и в този смисъл предявения иск за сумата от 48,00 лв. представляваща сума за
услугата „дялово разпределение“ следва да бъде изцяло уважен.
Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Следователно погасени по давност са и лихвите за забава върху погасената по
давност главница за ползвана топлинна енергия, които се равняват на сумата от 2,51
лв. /изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК/. Ето защо, като се съобрази и
установеното частично погасяване по давност, то искът следва да бъде уважен за
сумата от 142,22 лв., а за разликата над нея до пълния предявен размер от 144,73 лв.
същият следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
Вземанията на ищеца за лихвите за забава върху цената на извършената услуга
„дялово разпределение“ не са погасени по давност.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 88,23
лв., от които 38,23 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
като съобразно уважената част от исковите претенции ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца част от тези разноски, равняващи се на сумата от 55,03
лв.
4
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса за
разглеждане на предявените искове (38,23 лв.) и за юрисконсултско възнаграждение
(100 лв.) в общ размер от 138,23 лв., която съобразно уважената част от исковете
следва да бъде редуцирана до сумата от 86,22 лв., която ответникът следва да бъде
осъден да заплати.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски както за
заповедното, така и за настоящото исково производство, но доколкото такива не са
поискани, а и няма данни да са направени, то не следва да бъдат и присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. Л. А., ЕГН **********, дължи на ....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., следните суми: сумата от 995,14 лв.
- главница, представляваща стойност на доставената топлинна енергия за периода от
м.01.2020 г. до м.04.2022 г. в имот с абонатен № ...., находящ се на адрес: ...., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда – 20.02.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 142,22
лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода
от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г., сумата от 48,00 лв., представляваща цена на
извършена услуга "дялово разпределение" за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.02.2023 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 7,00 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
извършената услуга "дялово разпределение" за периода от 15.11.2020 г. до 09.02.2023
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 8827/2023 г. по описа на СРС, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главници и лихви в останалата част, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П. Л. А., ЕГН **********, да
заплати на ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., сумата от 55,03 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 86,22 лв. – разноски в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5